РЕШЕНИЕ
№ 11244
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110168610 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба от С. Х. С. срещу „фирма“ ЕАД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност при
ответника; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 12651,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 6
месеца, считано от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 12.12.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът С. Х. С. твърди, че по силата на Трудов договор № ***/*** г., и
допълнителни споразумения към него е бил в трудово правоотношение с ответника „фирма“
ЕАД, в рамките на което е изпълнявал длъжността „експерт, програми и проекти“. Посочва,
че с Експертно решение № *** на ТЕЛК му била призната трайно намалена
работоспособност – 50 % пожизнено. Поддържа, че до прекратяване на трудовото
правоотношение е изпълнявал надлежно трудовите си задължения. Твърди, че в периода
09.10.-10.10.2023 г. ищецът бил посетен в кабинета си от Административния директор – Д.
У. и служител от отдел „Човешки ресурси“ на име Г., като последният му представил лист с
разпечатки от чекинг системата на работодателя. Тогава административният директор – г-н
У. обяснил на ищеца, че е подаден сигнал по негов адрес, че не спазвал работното време,
пора което изискал от него писмени обяснения в 3-дневен срок. Поддържа, че по искане на
административния директор, ищецът дал устно обяснение, вкл. показал на място на самата
бариера начина, по който се чекира при влизане в офиса на дружеството, като е посочил и
обстоятелството, че от 3 години се чекирал предимно по този начин. Ищецът твърди, че на
12.10.2023 г. отново бил посетен в своя кабинет от административния директор – г-н У.,
юрист (С. А.) и служител от отдел „Човешки ресурси“ (Г.), при което административният
1
директор го уведомил, че го посещават по неприятен повод. Без да му е обяснено повода на
посещението, на ищеца били подадени документи за подпис, които ищецът отказал да
приеме. Посочва, че ищецът се снабдил със Справка актуално съС.ие на всички трудови
договори от НАП, въз основа на което установил, че трудовото му правоотношение е
прекратено, считано от 12.10.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Поддържа, че
считано от 20.11.2023 г. ищецът е регистриран в дирекция „Бюро по труда“ към Агенцията
по заетостта. Ищецът твърди, че ответното дружество отказва да предостави екземпляр от
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 12.10.2023 г., въпреки
отправените многократни опити на ищеца да се снабди със същата, вкл. и чрез депозиране
на молба до работодателя и изпращане на Нотариална покана с искане за предоставяне на
екземпляр от същата. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение от 12.10.2023 г. е незаконосъобразна, по следните съобразения: заповедта
не съдържа мотиви, поради които работодателят счита, че е налице обективна невъзможност
за изпълнение на трудовите задължения; не е налице обективна невъзможност за
изпълнение на трудовите задължения от страна на служителя; не е спазена процедурата по
връчване на заповедта за уволнение. Отделно от горното, ищецът излага съображения, че
извършеното уволнение представлява злоупотреба с право и дискриминация от страна на
работодателя. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа. Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на
ищеца, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му длъжност, и да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 12651,90 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 6 месеца, считано от 12.10.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2023 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „фирма“
ЕАД, в който се излагат доводи за недопустимост, респ. за неоснователност на предявените
искове. Сочи се, че предявените искове са недопустими, тъй като исковата молба е подадена
след изричане на преклузивния двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди се, че
уволнителната заповед била мотивирана и отговаряла на всички законови изисквания. Моли
за отхвърляне предявените искове и присъждане на разноски по делото. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане на вземането на ищеца по чл. 225 КТ с
насрещното вземане на ответника за изплатено обезщетение по чл. 220 KT в размер на
2441,59 лв. до размера на по-малкото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от събраните писмени доказателства по делото, в т.ч.
Трудов договор № ***/*** г. и допълнителни споразумения към него, с № ***/*** г., с №
***/*** г., с № ***/*** г., с № ***/*** г., с № ***/*** г., с № ***/*** г., с № ***/*** г., с №
***/*** г., с № ***/*** г., с № ***/*** г., и с № ***/*** г., се установява, че между ищеца и
ответника е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът С. е
заемал длъжността „експерт програми и проекти“ в дирекция „Административна“, отдел
„Международно сътрудничество и връзки с обществеността“ при ответника.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжност „експерт програми
и проекти“, видно от която основните трудови задължения на ищеца са следните: участва в
набирането, обработването и оценката на информация за възможностите за кандидатстване
по програми и проекти с европейско финансиране; разработва цялостни проектни
предложения за кандидатстване по програми и проекти с европейско финансиране;
управлява проекти, финансирани по европейски програми, като предлага подходящ процес
за управление на проекти, дефинира различни аспекти на проекта, създава и поддържа
2
подходящ план за изпълнение на проекта; разработва проектни предложения от името на
дружеството при участие в търгове, конкурси и др. по ЗОП; организира възлагането,
приемането, ползването и съхраняването на програмите и проектите; подготвя и съгласува в
компанията програми и други документи свързани с международно сътрудничество; участва
в разработването на мероприятия за изпълнението на задълженията на компанията,
подписани от двустранни и многостранни документи; изпълнява и други задачи, в
съответствие с неговата квалификация, възлагани му от ръководителя на отдел
„Международно сътрудничество и връзки с обществеността“, директор дирекция
„Административна“ и изпълнителния директор на (фирма) ЕАД. Видно от отбелязване
върху длъжностната характеристика, ищецът получил екземпляр от същата и се е запознал с
нея.
Страните не спорят и от представената по делото заповед № 182 от 11.10.2023г. на
изпълнителния директор на „фирма“ ЕАД, се установява, че трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – при обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, при неспазено предизвестие, считано от 12.10.2023 г. В
мотивната част на заповедта е посочено, че при така създадената нова обстановка на
изпълнението на функциите и задълженията за заеманата длъжност „Експерт програми и
проекти:, в отдел „Международно сътрудничество и връзки с обществеността“, дирекция
„Административна“ и поради липса на програми и проекти, свързани с реалното изпълнение
на трудовия договор на длъжностното лице, по които същият да вземе ефективно участие,
както и по причини, произтичащи от независими от служителя и работодателя фактори,
възниква невъзможност за реалното изпълнение на трудовия договор. Заповедта е връчена
на 11.10.2023 г. при отказ на ищеца, удостоверен с подписите на двама свидетели.
По делото е представена заповед № ***-***-***/*** г. на изпълнителния директор на
„фирма“ ЕАД, видно от съдържанието на която, считано от 10.05.2023 г., е наредено всички
структурни звена в фирма ЕАД да използват единствено въведенaта в дружеството система
за документооборот „Eventis”. Забранено е използването на съществуващите преди
въвеждането на „Eventis” системи за документооборот, като всички съществуващи преписки
и досиета – приключили или не, да се въведат в „Eventis”, откъдето да могат да се достъпват
и откъдето да продължи тяхната обработка.
Не е спорно между страните, че с влезли в сила Експертни решения на ТЕЛК към II
МБАЛ- гр. С. № *** от зас. № ***/*** г. за първоначално освидетелстване; № *** от зас. №
***/*** г. за преосвидестване; № *** от зас. № ***/*** г. за преосвидетелстване; и № *** от
зас. № ***/*** г. за преосвидетлстване, на ищеца е опредЕ. трайно намалена
работоспособност – 50 % пожизнено.
Видно от уведомително писмо, изх. № 24047197/16.05.2024 г. на Дирекция „ИТ“ към
Изпълнителна агенция „ГИТ“ до същата не е подавано искане от „фирма“ ЕАД за даване на
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 333 КТ със
служителя С. Х. С..
От приетите като писмени доказателства по делото – справка от НАП за актуално
съС.ие на трудови договори за С. Х. С., регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“
– Изток към Агенция по заетостта, копие от трудовата книжка на ищеца, както и от
извършена в съдебно заседание констатация по представения документ в оригинал, се
установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е
постъпвал на работа при друг работодател.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В. А. Б., Д. И. У. и Д. Н. Х..
Свидетелката Б., ръководител в отдел „Международно сътрудничество и
комуникации“ при ответника, посочва, че през 2023 г. в дружеството била въведена нова
система за безхартиен електронен документооборот. Твърди, че от въвеждането на
3
системата ищецът няма въведени, създадени, прочетени и обработени документи през нея.
Пояснява, че когато служител прави справки и проверки за възможност за кандидатстване
по програми, нямало възможност същото да бъде вписано в системата „Евентис“, но в този
случай служителят следва да изготви доклад, който да бъде публикуван в системата. Знае, че
директорът на дирекцията е искал устни обяснения от ищеца за уплътняване на работното
време. Посочва, че съгласно длъжностната характеристика основното задължение на ищеца
било работа по програми и проекти, но задълженията му не се изчерпвали с това, като
свидетелката можела да му възлага и други задачи в зависимост от това каква е към момента
дейността на отдела и каква необходимост има. Твърди, че не е възлагала на ищеца да
работи по програми и проекти, тъй като така е преценила. Сочи, че през периода от 2019 г.
до 2023 г. ищецът е извършвал чисто технически задачи.
От показанията на св. У., директор на дирекция „Административна“ при ответника,
се установява, че същият е участвал при връчване на предизвестието и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Разказва, че заедно с друг колега
посетили офиса на дружеството на "***“ и запознали ищеца със съдържанието на
документите. Тъй като ищецът отказал да ги подпише, оформили предизвестието и
заповедта при отказ, което удостоверили с подписите си под документите. Свидетелят
заявява, че няма преки впечатления от работата на ищеца. Посочва, че м. май 2023 г. в
дружеството въвели системата „Евентис“, съгласно която изготвянето на документи,
тяхното съгласуване и одобряване по съответния ред следвало да се извършва изцяло в
електронна среда. Свидетелства, че при извършена проверка, установил, че в рамките на
период от 4 месеца ищецът не имал нито един изготвен документ в системата. Не си спомня
да е предоставил разпечатка от чекинг система на ищеца и да е искал обяснения във връзка с
чекирането на ищеца. Поддържа, че в неформален устен разговор с ищеца го питал каква е
причината при няколкото идвания да не го намира в офиса, но не получил никакъв
конкретен отговор от него. Заявява, че няма информация дали извън задълженията да работи
по различни програми и проекти, ищецът е имал и други задължения.
Свидетелят Х. изнася пред съда, че познава ищецът от доста години. В разговор с
него ищецът му споделил, че не е удовлетворен от работата, а конкретно за уволнението, че
приел същото с голяма обида, че не е оценен.
Съдът след преценка на показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК
кредитира същите като обективни, последователни, подробни, логични, като същите не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, и която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен
месец е в размер на 2108,65 лв. Вещото лице е посочило още, за м. октомври на ищеца е
преведена сума в размер на 3606,19 лв. нетно трудово възнаграждение, включващо дължимо
трудово възнаграждение за м. октомври за 8 отработени дни, обезщетение по чл. 224 КТ в
размер на 554,91 лв. и обезщетението по чл. 220 КТ.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към
настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
4
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпредЕ.та с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии.
В настоящия случай уволнението на ищеца е извършено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 12 КТ – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. За законността на уволнението
/с оглед наведените от ищеца възражения/ в тежест на ответника е да докаже, че
уволнението е извършено с мотивирана писмена заповед, в която е посочено основанието,
поради което е налице обективната невъзможност за изпълнение на задълженията, или
наличие на друго писмено изявление /в което горните обстоятелства са посочени/, към което
заповедта препраща, което е връчено на ищеца преди или едновременно със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение; че са се осъществили фактите, посочени в
заповедта за уволнение като фактически и правни основания /мотив/ за прекратяване на
трудовия договор.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства,
съдът приема за установено по делото, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът е заемал длъжността „експерт програми и
проекти“ в дирекция „Административна“, отдел „Международно сътрудничество и връзки с
обществеността“ при ответника, както и че същото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 12 КТ – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца за липса на надлежно връчване на
заповедта за уволнение. Съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява с
едностранно писмено волеизявление, което е с адресат, т. е. от момента на получаване. По
аргумент за противното, в останалите случаи трудовото правоотношение не е прекратено и
работникът или служителя може да иска обезщетение за недопускане до работа, а не да
предяви искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Няма противоречие в практиката, че
заповедта за уволнение може да се връчи включително при отказ на работника или
служителя да я получи, тъй като в този случай работникът или служителят сам и
недобросъвестно е попречил да се сбъдне условието за прекратяване на трудовия договор
/чл. 25, ал. 1 ЗЗД/. В конкретния случай в предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение и в заповедта за уволнение е удостоверено, че същите са връчени при отказ
на 11.10.2023 г., съответно в 12:16 часа и 12:22 часа в присъствието на свидетелите Д. И. У.
и Г. В. Е.. В подкрепа на посочените писмени доказателства са и показанията на свидетеля
У., от които се установява, че заедно с друг колега посетили офиса на дружеството на „***“
и запознали ищеца със съдържанието на документите, като поради отказ на последния да ги
подпише, оформили предизвестието и заповедта при отказ, което удостоверили с подписите
си под документите. Предвид изложеното съдът намира, че заповедта е връчена на
11.10.2023 г. на ищеца при отказ да бъде получена, при спазване на процедурата за връчване
на уволнителната заповед.
Поради това, че процесното основание за уволнение е безвиновно, съществено
изискване към съдържанието на акта на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение е той да бъде мотивиран. Последното предпоставя задължение на
работодателя да отрази конкретните обстоятелства, формирали волята му да прекрати
5
трудовия договор на това основание, за да може, при преценка законосъобразността на
уволнението, съдът да провери съществуват ли посочените от работодателя факти в
обективната действителност и дали правилно са квалифицирани. В този смисъл
непосочването на конкретни обстоятелства, свързани с правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение или самото посочване на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ и текстовото
му възпроизвеждане в акта за уволнение, не представлява надлежно мотивиране и прави
невъзможен съдебния контрол на акта за уволнение, а поставя и работника в затруднено
положение с оглед защитата му. Това е така, тъй като съдът не може да извършва проверка
извън данните в този акт, както и да преценява законосъобразността на уволнението чрез
събиране на доказателства в съдебната фаза на спора, понеже той следи за
законосъобразността му само в рамките на посочените от работодателя обстоятелства. От
друга страна работникът трябва да знае конкретните факти, на които се основава
уволнението, за да може да ги обори при оспорване на законността му пред съда.
Съдът намира, че в настоящия случай изискванията за мотивираност на
уволнителната заповед не са изпълнени. Видно от съдържанието на процесната заповед като
мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че при така създадената
нова обстановка на изпълнение на функциите и задълженията за заеманата длъжност
„Експерт програми и проекти“ и поради липса на програми и проекти, свързани с реалното
изпълнение на трудовия договор на длъжностното лице, по които същият да вземе
ефективно участие, както и по причини, произтичащи от независими от служителя и
работодателя фактори, възниква невъзможност за реалното изпълнение на трудовия
договор. Липсва ясна мотивировка, на базата на които да се обоснове твърдението на
работодателя, че служителят е в съС.ие на обективна невъзможност да изпълнява
задълженията, произтичащи от трудовия договор. Никъде в заповедта не е посочено в какво
се изразява обективната невъзможност за изпълнение на трудовите задължения и по какъв
начин тя пречи на ищеца да изпълнява трудовите си функции. Не е ясно и защо ищецът не е
в съС.ие да изпълнява всички вменени му с длъжностната характеристика задължения или
че всички функции на заеманата от него длъжност се изчерпват с изготвяне на програми и
проекти. Напротив, от показанията на св. Б., се установи, че ищецът е изпълнявал при
ответника „чисто технически функции“, както и че по нейна преценка, не му е възлагала да
работи по програми и проекти.
На второ място, не е налице и посоченото в заповедта уволнително основание. За да
бъде преценено дали уволнението на ищеца е законосъобразно, следва да се установи дали
към момента на уволнението му при създадена нова обстановка, реалното изпълнение на
трудовия договор е станало невъзможно по обективни причини, произтичащи от независещи
от ищеца или от ответника фактори, т.е при създадената нова обстановка реално изпълнение
на трудовия договор е станало невъзможно, а причините, които са я породили, са
непреодолими от страните, защото произтичат от източници и фактори, които са
неподвластни на тяхната воля, поради което остава възможността трудовия договор да бъде
прекратен от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т.12 КТ. Субективното право на
уволнение би било упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по
причини, извън волята на страните по договора. В конкретния случай не се доказа
наличието на такива фактори, които създават обективни предпоставки за невъзможност
работника да изпълнява възложените му трудови задължения, „нова обстановка“, довела до
невъзможност за продължаване съществуването на трудовото правоотношение. Напротив,
обсъдените по-горе гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. и У., сочат на
неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца и по-конкретно –
несъобразяване с разпореждането на работодателя, считано от 10.05.2023 г. да използва
единствено въведената в дружеството система за документооборот „Eventis“, което обаче би
могло да обуслови ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, но не и
6
законосъобразно уволнение на т.нар. обективно /т.е. безвиновно/ основание по чл. 328, ал. 1,
т. 12 КТ.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като извършеното със Заповед
№ ***/*** г. на изпълнителния директор на „фирма“ ЕАД уволнение на ищеца бъде
признато за незаконно и отменено.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението
на ищеца и неговата отмяна имат за последица пораждането в правната сфера на незаконно
уволнената на потестативното право да иска възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Упражняването му по съдебен ред с исковата молба прави основателен и
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищецът следва да бъде възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност – „експерт програми и проекти“, в отдел
„Международно сътрудничество и връзки с обществеността“, дирекция „Административна“
в „фирма“ ЕАД.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не повече от шест
месеца. Шестмесечният период по чл. 225, ал. 1 от КТ тече от датата на незаконното
уволнение.
Предвид нормата на чл. 228 КТ при определяне размера на обезщетението по чл. 225
КТ следва да бъде взет размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2108,65 лв. Определен по реда на
чл. 162 ГПК, размерът на дължимото от работодателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 13.10.2023 г. до 13.04.2024 г. възлиза в размер на сумата 12651,90 лв.
Ответникът е направил възражение за прихващане със заплатено при прекратяване на
трудовото правоотношение обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2441,59 лв.,
което като допустимо е прието за съвместно разглеждане по делото.
Основанието за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие е законното
прекратяване на трудовото правоотношение (решение № 88 от 29.01.2010 г., постановено по
гр. д. № 590 по описа за 2009 г. на III г. о. на ВКС, решение № 623 от 24.06.2002 г.,
постановено по гр. д. № 933 по описа за 2001 г. на ВКС) като то има за цел да репарира
вредите от оставане без работа, поради което не може да се кумулира с обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ, дължимо за времето през което работникът е останал без работа вследствие
незаконното уволнение. Ето защо ако е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ след
отпадане на основанието за получаването му, то подлежи на връщане. В случая, видно от
приобщения фиш за заплата за м. октомври 2023 г. на ищеца е начислена сумата 2441,59 лв.
– обезщетение по чл. 220 КТ, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че същата е изплатена на ищеца на 13.11.2023 г.
С оглед извода на съда по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за
незаконосъобразност и отмяна на процесното уволнение, горната сума се явява платена на
отпаднало основание и възражението за прихващане на ответника следва да бъде уважено
до установения от съда размер.
По горните съображения искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата
10210,31лв. и отхвърлен за разликата до сумата от 12651,90 лв. като погасен с извършено
7
прихващане със сумата 2441,59 лв. – изплатено на отпаднало основание обезщетение по чл.
220, ал.1 КТ.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. До приключване на
устните състезания по делото ищецът не е ангажирал доказателства за извършени такива,
поради което същите не му се следват. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в
размер на 19,30 лв. – за юрисконсултско възнаграждение (при определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса, съразмерно на уважените
искове в размер на 568,41 лв.(80 лв.+80 лв. + 408,41 лв.), както и сумата от 242,11 лв.
депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска по чл. 225 КТ.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
отхвърлената част от иска по чл. 225 КТ и за вещо лице следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 със Заповед № ***/*** г. на
изпълнителния директор на „фирма“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. Х. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на заеманата преди уволнението
длъжност експерт програми и проекти“, в отдел „Международно сътрудничество и връзки с
обществеността“, дирекция „Административна“ в „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата
10210,31 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение, извършено със Заповед № ***/*** г. на изпълнителния директор на „фирма“
ЕАД, за периода от 13.10.2023 г. до 13.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 12.12.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 10210,31 лв. до пълния предявен размер от 12651,90 лв.
ОСЪЖДА С. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***,
ет. ***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 19,30 лв., представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***“ № ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 568,41 лв., представляваща дължимата държавна такса по уважените искове
и сумата от 242,11 лв. – депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (11.06.2024 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9