Р Е Ш Е Н И Е
по
№427/30.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 30.01.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет
и първи състав в открито съдебно заседание
проведено на четиринадесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария
Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3775/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовото дружество „Т.Б.“
ЕАД твърди, че по реда на чл.410 от ГПК е подало заявление срещу М.С. за
присъждане на сумата от общо 119.22лв. представляваща неизплатени парични
задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер от 16.03.2016г.
представляващи незаплатени абонаментни такси и лизингови вноски, за което са
издадени фактури за времето от 1.11.2016г. до 28.02.2017г., като заявлението е
било уважено и са присъдени и законната лихва и сторените по делото разноски,
но тъй като ответникът не е бил открит са дадени указания за предявяване на установителен иск, като същият е предявен и се иска съда да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
посочената сума и да се присъдят сторените в заповедното и исковото
производства разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал отговор.
Съдът приема, че предявения иск
намира правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
Решаващия състав, след като
се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2
от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Процесуалния
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът,
като взе предвид че ответника е бил уведомен за
последиците от личното му неявяване по надлежния ред,
че не е подал възражение в законовия срок и не се е представлявал в съдебно
заседание без да са на лице данни за наличие на обективни причини за отсъствие
на представител и представените доказателства намира, че би следвало да се
постанови неприсъствено решение по делото, като се уважи предявения главен иск,
като се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 385лв. разноски по
заповедното производство и 375лв. разноски в исковото производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „Т.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *** като
ищец и М.Б.С. ЕГН********** *** като ответник, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите:
119.22лв. представляваща неизплатени парични задължения по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер от 16.03.2016г. представляваща сбор от абонаментни
такси и лизингови вноски за което са издадени фактури за времето от 1.11.2016г.
до 28.02.2017г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 19.11.2018г.
до окончателното изплащане на сумата присъдени в рамките на ч.гр.д.№17351/2018г.
на РС Варна, ХХІ състав, на осн. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.С. ЕГН********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 385лв. разноски по заповедното производство и 375лв.
разноски по исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Страната срещу която е постановено решението може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: