№ 22791
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110136905 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Ц. М. Б. срещу „Ф Б“ ЕООД установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
предоставяне на поръчителство № 4705515 от 25.01.2023 г., кумулативно обективно
съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 10 лева – частична претенция от общо дължимата от 74 лева, представляваща
недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под формата на
възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и третото за процеса лице
„И А М“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № 4705515
от 25.01.2023 г. за предоставяне в полза на Ц. Б. на паричен заем в размер на сумата от 300
лева, със задължение за връщането му чрез седмични вноски, без конкретно посочен размер
на месечния лихвен процент. Твърди също, че на основание клаузата на чл. 4 от договора и
за обезпечаване изпълнението на задълженията на Б. по договора за заем, между него,
заемодателят и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция №
4705515 от 25.01.2023 г., по силата на който „Ф Б“ ЕООД поело задължение да обезпечи
пред кредитора и заемодател „И А М“ АД изпълнението на договора за паричен заем от
заемополучателя чрез налични парични средства и готовност за изплащане на задълженията.
Поддържа се, че по силата на този договор Ц. Б. се задължила да заплати на гарантиращото
дружество и ответник в настоящия процес сумата от 74 лева, чието плащане било
разсрочено чрез включването й в седмичната вноска по договора за паричен заем, платима
фактически на дружеството – заемодател, което от своя страна следвало да я предостави на
„Ф Б“ ЕООД по силата на овластяване за това. Ищецът изяснява, че е погасил изцяло
дължимата сума по договора за заем, в частност възнаграждението по договора за
поръчителство. Намира, че последният има характера на потребителски договор по см. на
чл. 9 ЗПК, предвид акцесорния му характер от свързания с него договор за паричен заем,
изпълнението на задължението по който е предмет на обезпечението с поръчителство.
Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, като изначално лишен от
основание, тъй като срещу заплатената парична сума на потребителя не се предоставя
насрещна услуга, доколкото обезпечението е в полза на заемодателя „И А М“ АД. Съгласно
клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство в случай на извършено от поръчителя
погасяване на задълженията по договора за заем, то в негова ползва възниква регресно
1
вземане срещу длъжника, което обуславя извода, че срещу заплащането на процесното
възнаграждение Ц. Б. не получава услуга, а задължението му единствено би променило своя
титуляр. Посочва, че основание за недействителността на договора е и сключването му
между поръчителя и главния длъжник, вместо между кредитора и поръчителя, каквото е
изискването на чл. 138 ЗЗД. Оспорва действителността на договора и с твърдение, че
същият противоречи на добрите нрави с оглед задължението, което се поражда за
потребителя да заплаща изначално допълнително възнаграждение при заобикаляне
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чийто размер се равнява на повече от ½ от сумата по
отпуснатия заем. Със сключването на договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на последния и
получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя за избягване на ограниченията,
въведени с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото едноличен собственик на капитала
на поръчителя „Ф Б“ ЕООД е именно дружеството-заемодател „И А М“ АД. Печалбата от
извършваната от поръчителя търговска дейност – гаранционни сделки се разпределя в полза
на кредитора. Ищецът излага твърдения, че в случая оспорвания договор за предоставяне на
поръчителство е сключен във връзка и по повод на договора за заем, поради което
действието му е обусловено от действителността на този договор. Наред с това, кредиторът
и поръчителят се явяват свързани лица, което е основание двете правоотношения да бъдат
разгледани съвместно. Посочва се, че начинът на формулиране на клаузата на чл. 4 от
договора за паричен заем създава неотменимо задължение за потребителя срещу
получаването на заемната сума да предостави обезпечение и то именно под формата на
поръчителство от ответното дружество, доколкото предвидените други две обезпечения са
практически невъзможни за осъществяване от длъжника. Ц. Б. счита, че доколкото
възнаграждението за поръчителство представлява сигурен разход за заемополучателя, то
същото следва да бъде включено изначално при формиране на ГПР по договора за паричен
заем, което в случая не е налице. Ето защо, договорът за заем противоречи на изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което съгласно чл. 22 ЗПК обуславя неговата недействителност.
От съдържанието на договора за заем потребителят не може да направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. С тези съображения ищецът
отправя искане за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
предоставяне на поръчителство № 4705515 от 25.01.2023 г., както и за заплащане от
ответника на сумата от 5 лева – частична претенция от общо дължимата от 74 лева,
представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор под
формата на възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Ф Б“ ООД,
чрез пълномощника си ст. юрк. М К, възразява срещу редовността на сезиращата съда
искова молба с довод за наличието на несъответствие между обстоятелствената част, в която
са изложени твърдения за действителността на договор за потребителски кредит, сключен с
трето лице, и петитума, с който се иска прогласяване недействителността на договор за
предоставяне на поръчителство. Липсват фактически твърдения относно начина на
формиране на цената на иска. Наред с това от ищеца не е посочена банкова сметка съгласно
изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК. Ето защо, се отправя искане за даване на указания до
ищеца за отстраняване на тези нередовности. С отговора се оспорва допустимостта на
предявената установителна искова претенция поради наличието на идентичност в предмета
с този на осъдителната такава и липсата на правен интерес от ищеца. По същество оспорва
исковете като неоснователни. Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца за
недействителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство поради
противоречието му с разпоредби на ЗПК, намирайки последният за неприложим закон към
този договор. Поддържа, че възнаграждението по договора за поръчителство е насрещна
2
престация срещу поетото от „Ф Б“ ООД за обезпечаване на кредита. Осъществяваната от
последното търговска дейност е сключване на гаранционни сделки по занятие, насочена към
постигане на положителен финансов резултат. Ответното дружество намира, че сама по себе
си свързаността между него и дружеството-заемодател не е основание за включване на
възнаграждението по договора за поръчителство като компонент при изчисляване на ГПР по
договора за кредит. В случай, че последният сам по себе си е недействителен, то това не
рефлектира върху дължимостта на възнаграждението в полза на ответника, предвид
изпълнение на насрещните му задължения. С отговора се оспорват твърденията на ищеца за
изначална липсва на основание на процесния договор, както и противоречието му с чл. 13 и
сл. ЗЗД. Посочва се, че правоотношението между „Ф Б“ ЕООД и кредитополучателя е
самостоятелно и е под условие, че последният не предостави на заемодателя някое от
другите договорни обезпечения. Счита, че ищецът е имал възможност за избор измежду
различни обезпечения при сключване на договора за кредит, както и да избере дружеството,
което да гарантира изпълнение на задълженията му. Ответникът оспорва да е налице
нееквивалентност на престациите на страните по процесния договор, посочвайки, че
поръчителството се разпростира върху всички последици от неизпълнение на главното
задължение. Изяснява, че клаузите на договора за поръчителство са формулирани
достатъчно ясно и разбираемо, при което потребителят има възможност да прецени
икономическите последици от сключване на договора. С тези доводи ответникът отправя
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по делото.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка, предвид и
изричното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, намира, че в
обстоятелствената част ищецът е изложил твърдения относно всички правнорелевантни
обстоятелства, включени във фактическите състави на предявените искове – наличието на
правоотношение между страните, описано с правопораждащото го основание, предмет,
както и с конкретни доводи поради които ищецът счита същото за недействително, при
формулиран петитум с искане за прогласяване на нищожността му. Позоваването в исковата
молба на недействителността на правоотношение, произтичащо от друг договор, между
други страни, не обуславя извод за нередовност на исковата молба, доколкото ищецът
изрично се е позовал на наличието на обусловеност между двете правоотношения. Наред с
това, в исковата молба се съдържат и твърдения относно размера на осъдителната
претенция, както и такива за реално заплащане на сумата в полза на ответника, при което
установяването на конкретния размер на платеното възнаграждение е въпрос по същество и
основателност на иска и е неотносимо към редовността на исковата молба. Във връзка с
изложените доводи в отговора, следва да се отбележи, че въз основа на дадени от съда
указания, по делото е депозирана писмена молба от ищеца от 23.01.2024 г., чрез
пълномощника му адв. М., с която потвърждава всички извършени от негово име действия
по делото от адв. З.. В исковата молба ищецът е посочил банкова сметка съгласно
изискването по чл. 127, ал. 4 ГПК. Ето защо, съдът намира, че не са налице сочените от
ответника основания за нередовност на сезиращата съда искова молба. Неоснователно съдът
намира и оспорването, проведено от ответника, относно недопустимост на установителния
иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне
на поръчителство, за който се твърди да е сключен между страните, считайки, че същият е
предявен при наличието на правен интерес за ищеца от търсената защита. В тази връзка
следва да се отбележи, че кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за
прогласяване нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на
предявения иск ще внесе със силата на пресъдено нещо правна сигурност в отношенията
между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага
(плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за
връщане на платеното по нищожния договор. За наличието на правен интерес, съответно за
допустимостта на предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е
3
достатъчно излагането на твърдения, че ищецът и ответникът са страни по договора, както и
на конкретни основания, поради които същият не поражда правно действие, каквито в
случая са налице. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
липсата на правен интерес от тази претенция, обосновано с идентичност в предметите на
двата иска, тъй като се касае за две самостоятелни искови претенции, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им и насочени към различна защита –
прогласяване нищожност на договор и връщане на платеното по този договор.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „И А М“ АД като трето
лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че при
уважаване на процесната искова претенция ще настъпи промяна в правоотношението,
възникнало от договора за паричен заем, сключен с това дружество и ще отрази на размера
на погасителните вноски, а евентуално на действителността на целия договор.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца твърдения в сезиращата съда искова
молба, намира искането му за конституиране на „И А М“ АД като трето лице – помагач на
негова страна за необосновано, а оттук и за неоснователно, като съображенията за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице,
когато това лице има право да встъпи, за да помага, а в разпоредбата на чл. 218 ГПК е
прието, че трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде
постановено в нейна полза.
При анализа на посочените разпоредби следва, че задължителна предпоставка,
обуславяща участието на едно лице като подпомагаща страна за ищеца или ответника, е
наличието на правен интерес. Такъв интерес е налице когато съдебното решение,
постановено срещу подпомаганата страна, би се отразило върху правната сфера на третото
лице, поради което то следва да участва в процеса и да помага на същата тази страна с цел
постановяване на благоприятно за нея решение. Привличането на трето лице - помагач в
процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни
защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при
неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната
сила на мотивите. Конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже същото в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната
сила на мотивите на решението
В настоящия случая се касае за производство, образувано по предявени обективно
съединени искове, насочени към оспорване действителността на договор за предоставяне на
поръчителство и за връщане на платеното без основание въз основа на клаузите на този
договор, с изложени доводи и срещу действителността на договора за паричен заем, във
връзка с обезпечаване на произтичащите задължения от който, се твърди, че е сключен
договорът за поръчителство.
Съдът, съобразявайки предмета на делото, определен от предмета на въведеното от
ищеца спорно право и от характера на търсената защита, намира, че не е налице правен
интерес за привличане „И А М“ АД като помагач на негова страна, като за последното не е
налице интерес да помага именно на ищеца. Такъв интерес не е от естество да се обоснове с
искането на ищеца да обвърже със силата на пресъдено нещо на евентуално благоприятно за
него решение и дружеството, сочено като страна по друго правоотношение, доколкото
съдът не е сезиран с искане за прогласяване недействителността и на договора за паричен
заем, а наред с това такава искова претенция не е предявена срещу „И А М“ АД в
настоящото производство, като ответна страна, в който случай решението ще има сила и за
4
това лице.
Ето защо, искането по 219, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и ответното дружество на
процесния договор за предоставяне на поръчителство и неговото конкретно съдържание –
права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на
възнаграждение в твърдения размер; наличието на сочените основания, обуславящи
недействителността му; че договорът е сключен във връзка и по повод – за обезпечаване
изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем № 4705515 от 25.01.2023 г.,
сключен с „И А М“ АД.
В тежест на ответника е да докаже действителността на договора, в частност чрез
установяване наличието на основание при сключването му, предоставянето на насрещна
услуга, съответствието му с добрите нрави.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
ответното дружество е получило процесната сума, както и, че това е осъществено при липса
на правно основание.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ищеца Ц. М. Б., в качеството му на заемател и третото за
процеса лице „И А М“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен
заем № 4705515 от 25.01.2023 г. за предоставяне в полза на ищеца на паричен заем,
изпълнението на задълженията по който са били обезпечени с поръчителство по силата на
договор за предоставяне на поръчителство № 4705515 от 25.01.2023 г., сключен между
ищеца и ответника, както и уговарянето в полза на ответното дружество на възнаграждение
в общ размер от 74 лева, което да бъде заплатено чрез заемодателя.
По доказателствените искания:
Искането на ищеца за задължаване, съответно на ответното дружество по реда на чл.
190, ал. 1 ГПК и на третото за процеса лице „И А М“ АД по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК да
представят по делото, съответно заверен препис от договора за предоставяне на
поръчителство; заверен препис от договора за паричен заем и свързаните с него погасителен
план и СЕФ, като относимо към предмета на спора и необходимо за правилното му
изясняване, предвид и липсата на оспорване за сключване на договорите, следва да бъде
уважено – по отношение на тези документи, а в останалата час оставено без уважение,
предвид твърденията на ответника относно липсата на СЕФ към договора, респ. доколкото
се касае за документи, които да бъдат изготвени, а не съществуващи такива.
Като относимо и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед
разпределената между страните доказателствена тежест, следва да бъде уважено искането на
ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
формулирани в исковата молба, с изключение на въпрос № 4, който съдът намира за
неотносим към счетоводна експертиза, а наред с това и към конкретните доводи за
недействителност на процесния договор, изложени от ищеца.
Като неотносимо – предвид общото му формулиране, към предмета на спора следва да
5
бъде оставено без уважение искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за
пред БВБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори за гаранция
между ищеца и ответника, както и за движението по тях, а по отношение на информация,
касаеща процесния договор и като ненеобходимо, предвид липсата на спор между страните
относно договора и съдържанието му.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Ц. М. Б. за привличане като трето
лице – помагач на негова страна на „И А М“ АД, с ЕИК: *********.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. от
10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Ф Б“ ЕООД в двуседмичен
срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от процесния
договор за предоставяне на поръчителство № 4705515 от 25.01.2023 г. и приложенията към
него, като му УКАЗВА, че при неоснователното му непредставяне и на основание чл. 190,
ал. 2, вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, към чието
установяване е насочено това доказателство, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в
останалата му част.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК „И А М“ АД в двуседмичен срок от
получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от договор за паричен
заем № 4705515 от 25.01.2023 г., сключен с Ц. М. Б., погасителен план и СЕФ към него, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до третото за процеса лице, обективиращо горното
определение.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в исковата молба и конкретно от въпрос № 1 до въпрос № 3, като
вещото лице работи въз основа на материалите по делото и след проверка в
счетоводството на ответното дружество, като ОСТАВЯ БЕЗ УМАЖЕНИЕ искането за
въпрос № 4.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение
за пред БНБ, дирекция Регистри за снабдяване с информацията, посочена в т. 5 от
доказателствата на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
6
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се оставя без уважение искането на ищеца по
чл. 219, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от определението, а в
останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7