Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 308
гр. Сливен, 07. 01. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и трети
декември, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 208 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.
220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба от „С. К.“ ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: г. С., у. „С. Ф.“ № ***, представлявано от
у. С.И.Д., подадена против Решение към MRN 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г. с Рег. № 32-134889
от 12.05.2020 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“, с което е решено следното: Отказано е приемане митническата стойност
на декларираната стока с № 1 по МД MRN 19BG002002001581R5/ 30.01.2019 г.; Определена е митническата стойност на внасяната от „С.
К.“ ЕООД стока № 1 по митническа декларация MRN19BG002002001581R5/ 30.01.2019 г. в размер на 31433,60 лв.;
Разпоредено е да се коригира митническа декларация
MRN 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г., както следва: Стока № 1,
ЕД „Митническа стойност”, да се чете 31433,60; ЕД 8/6 „Статистическа
стойност” да се чете 32111,82; е. д. 4/16 „Метод за определяне на стойността”,
вместо 1, да се чете: 6 (Метод за определяне на митническата стойност на основа
на наличните данни (чл. 74, параграф 3 от Кодекса); Данните в
поле Задължения
за стока № 1 да се четат: изчислен размер 12797,10; ОБЩО ЗАДЪЛЖЕНИЯ
по митническа декларация 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г. да се четат:
Мита размер 5312,28 и ДДС размер 7484,82; Определени
са дължими суми за досъбиране: МИТО 2682,80 лева
и ДДС 3711,47 лева, ведно с лихва за забава
върху размера на държавните вземания; Определен е за длъжник „С. К.“ ЕООД.
В жалбата си оспорващото дружество твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че: в решението
няма изложени мотиви относно изчислена средностатистическа стойност на сходни
стоки и доказателства, че така наречените „справедливи цени“ касаят „сходни
стоки“; митническите органи
трябва да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74, параграф 2, и
само ако не открият договорни стойности за идентични и сходни стоки, за
най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или
стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за
производството на такива стоки, може да се премине към определяне на стойност
по чл. 74, параграф 3 от МК; това
условие не е спазено, тъй
като има налични вносове на сходни стоки на територията на страната. Моли оспореното решение да бъде отменено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага съображения в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в
подкрепа на твърденията си законосъобразност на оспореното решение, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Митническа декларация /МД/ с MRN 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г. „С. К.“ ЕООД
е декларирало на режим „допускане на свободно обращение” Стока 1. СПОРТНИ
ОБУВКИ С ГОРНА ЧАСТ ОТ ТЕКСТИЛНИ МАТЕРИАЛИ И ХОДИЛА ОТ ПЛАСТМАСИ: МОД. 30537
41-46 - 816 ЧИФТА; МОД. 30538 40-45 - 720 ЧИФТА; МОД. 30539 41-46 - 800 ЧИФТА;
МОД. 30540 40-45 - 800 ЧИФТА; МОД. BR30541 40-45
- 1000 ЧИФТА; 4136 чифта общо; Код по ТАРИК**********; 3085,4 кг нето тегло;
държава на износ К., деклариран произход К., условие на доставка FOB Xiamen; обща фактурна стойност 8020,00 USD; декларирана митническа стойност - 5,04 лв./кг. Към МД
са приложени: генерален коносамент *********, коносамент SESZ******, фактура № BUL-0011812 от 28.12.2018 г. и опаковъчен лист към нея,
както и фактура за транспорт № 5241.
С Писмо Рег. № 32-46759 от 11.02.2020 г. по описа на
Териториална дирекция /ТД/ Северна морска в Агенция „Митници“, от „С. К.“ ЕООД
са изискани за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В отговор
на писмото, дружеството е представило обяснение, че за закупуването на стоките
не е изготвян писмен договор; не са налице сведения, документи, ценови листи и
друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура; представило
е извлечение от обслужващата банка за извършения превод по фактурата, приложена
към МД.
С Писмо Рег. № 32-100202 от 01.04.2020 г. по описа на
ТД Северна морска в Агенция „Митници“, на оспорващото дружество е изпратено
съобщение по реда на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, получено на 02.04.2020
г. С писмото оспорващото дружество е уведомено за мотивите, на които ще се
основава решението на митническия орган относно процесната МД, и му е
предоставена възможност да изрази становище по посочените мотиви в 30-дневен
срок от получаване на уведомлението. Липсват данни по делото за изразено от
оспорващото дружество становище в определения срок.
На 12.05.2020 г. от Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение към MRN 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г. с Рег. № 32-134889
от 12.05.2020 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 74, пар.
3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 144, пар. 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1,
вр. чл. 85, пap. 1, вр. чл. 101, пap. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл.
54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, е решено
следното: Отказано е приемане митническата стойност на декларираната стока с №
1 по МД MRN 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г.; Определена е
митническата стойност на внасяната от „С. К.“ ЕООД стока № 1 по митническа
декларация MRN19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г. в размер на 31433,60
лв.; Разпоредено е да се коригира митническа
декларация MRN 19BG002002001581R5/ 30.01.2019 г., както следва:
Стока № 1, ЕД „Митническа стойност”, да се чете 31433,60; ЕД 8/6
„Статистическа стойност” да се чете 32111,82; е. д. 4/16 „Метод за определяне
на стойността”, вместо 1, да се чете: 6 (Метод за определяне на митническата
стойност на основа на наличните данни (чл. 74, параграф 3 от Кодекса); Данните в
поле Задължения
за стока № 1 да се четат: изчислен размер 12797,10; ОБЩО ЗАДЪЛЖЕНИЯ
по митническа декларация 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г. да се четат:
Мита размер 5312,28 и ДДС размер 7484,82; Определени
са дължими суми за досъбиране: МИТО 2682,80 лева
и ДДС 3711,47 лева, ведно с лихва за забава
върху размера на държавните вземания; Определен е за длъжник „С. К.“ ЕООД.
В мотивите на оспореното решение е посочено че: поради
възникнали съмнения относно посочената стока дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е извършена
проверка в митническата информационна система MIS3A за установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел
събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда на член
74, пар. 2, буква а) и б) от МКС; при направения анализ в митническата
информационна система за оформени митнически декларации за допускане на свободно
обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стока № 1
по процесната МД не са намерени резултати за декларирани и приети митнически
стойности от други вносители, които не са необичайно ниски; поради липсата на
данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, пар. 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат
приложени за определяне на митническа стойност на стока №1 и е определена нова
митническа стойност на процесната стока по реда на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 – 31433,60
лв. (4136 чифта х 7,60 лв./чифт), с база за определяне МД MRN 18BG002002H0019163/05.02.2018 г.
Оспореното решение е съобщено на оспорващото дружество
на 14.05.2020 г. Жалбата срещу решението е входирана в деловодството на
административния орган на 26.05.2020 г.
В хода на съдебното дирене по делото са представени митническата
декларация, посочена в оспореното решение, послужила като база за определяне на
процесната нова митническа стойност, и Доклад с Рег. индекс 32-136887 от
14.05.2020 г. на ТД Южна морска към Агенция „Митници” от извършена проверка на
оспорващото дружество с проверяван период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.
По делото са назначени, изслушани и приети, неоспорени
от страните, две съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице П.Т.И.
със с. – С. и к., чиито заключения съдът възприема като компетентни и
безпристрастни, тъй като са обосновани и мотивирани, и кореспондират със
събраните по делото писмени доказателства. От заключенията на вещото лице е
установено, че: платената цена от дружеството за процесните стоки по фактура № BUL-0011812, приложена към митническа декларация MRN
19BG002002001581R5/30.01.2019 г.,
е в размер на 10077,60 щатски долари, а цената за пропорционалната част от
договорените и декларирани в нея стоки е 8020,00 щатски долари; сумата по
доставката е платена изцяло на 28.12.2018 г. с нареден валутен превод с
референтен № ********* в размер на 10077,60 USD в
полза на LEVIN
SPORTS CO., LTD по сметка №***********
BIC *** с основание на плащането INVOICE BUL-0011812; налице е съответствие между платената
цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на
пропорционалната част от същите в процесното ЕАД; налице са стоки със същия код
по ТАРИК като стока № 1 по процесната МД, за които са декларирани по-ниски
стойности, спрямо декларираната в процесния случай стойност, като 138 записи в
справката са със средна митническа стойност за чифт, по-голяма от декларираната
в процесния ЕАД, а останалите 221 записи са с еднаква или по-ниска средна митническа
стойност за чифт; с оглед описанието на стоките в ЕД, регистрирани в
приблизително същия период, има такива, които са идентични с описанието на процесната
стока № 1 в ЕАД; видно от справката на Агенция „Митници“, която съдържа данни
от декларираните договорени стойности през периода 01.10.2018 г. - 31.01.2019
г. в митнически подразделения на територията на Република България, селектирана
по описание на стоките и включваща идентични и/или сходни стоки по описание с
тази от процесния ЕАД, 3 ЕАД са с декларирани по-ниски стойности от тези в
процесния ЕАД, съответно всички декларации са с по-ниски митнически стойности
спрямо определената с оспореното решение нова митническа стойност.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен
интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се
издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго. Следователно и с оглед фактите по делото, с горепосочената разпоредба
Директорът на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е оправомощен да издаде
решение по прилагане на митническото законодателство.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в
установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен като постановен в
противоречие с материалния закон.
Митническата стойност е определената за митнически
цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при
представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база
за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид
значението на митническата стойност за определяне размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Митническият кодекс на Съюза, Регламентът за
изпълнение и вътрешното митническо законодателство въвеждат редица правила и
мерки за контрол, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите
към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга, след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2
от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70
от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК
при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г), докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет
да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от
Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, §1 от МК, да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на
тази допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят
декларираната цена, като в тези случаи следва да се приложат вторичните методи
за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МК, и в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната
предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките,
съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно
параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член
VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
От административния орган е посочено, че е приложима
хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на
митническата стойност на процесната стока и митническата стойност е определена именно
по този ред, без да са изложени конкретни фактически обстоятелства и доводи за
невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните
методи, изключвани в посочената по-горе последователност. В тази връзка в
решението си органът е направил констатация, че „поради липсата на данни
относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, пар. 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат
приложени” и е определил нова митническа стойност на процесната стока по реда
на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. По този начин
административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и
данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на
митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013. В резултат, напълно формално от страна на митническия орган е
посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата
стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да са изложени
конкретни в Решението мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б.
г). Липсата на обосноваване относно неприложимостта на всички последователно
уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за
преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент.
В тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване на стойността на
процесните стоки, което в конкретния случай не е направено.
От събраните по делото писмени доказателства и от
неоспорените заключения на вещото лице е установено, че цената на процесната
стока съответства на договорената и декларираната с МД цена, установено е и
плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70,
пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013, но не и по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последното води
до извод за неправилно приложение на закона. С оглед незаконосъобразното
определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно са и
определени на дружеството суми за доплащане за МИТО и ДДС, както и лихва за
забава.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо
да посочи, че стойностите, отразени в заключенията на вещото лице, обосновават
извода за приложения от административния орган формален подход. От заключението
на вещото лице е установено, че 221 записи в справката от информационната
система на Агенция „Митници“ са с еднаква или по-ниска средна митническа
стойност за чифт спрямо декларираната в процесния случай стойност, като с оглед
описанието на стоките в ЕД, регистрирани в приблизително същия период, има
такива, които са идентични с описанието на процесната стока № 1 в ЕАД. От
изчисленията на вещото лице е установено, че видно от справката на Агенция
„Митници“, която съдържа данни от декларираните договорени стойности през
периода 01.10.2018 г. - 31.01.2019 г. в митнически подразделения на територията
на Република България, селектирана по описание на стоките и включваща идентични
и/или сходни стоки по описание с тази от процесния ЕАД, 3 ЕАД са с декларирани
по-ниски стойности от тези в процесния ЕАД, съответно всички декларации са с
по-ниски митнически стойности спрямо определената с оспореното решение нова
митническа стойност. Въз основа на тези неоспорени от страните изчисления на
вещото лице, отново следва извод за необосновано и неправилно прилагане от
административния орган на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
По изложените съображения, оспореното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение
№ 15563 от 15.11.2019 г. по адм. дело № 6328 / 2019 г., VIII о.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради
което Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото
дружество направените от него по делото разноски в размер на 1020 лева, от
които: 50 лева - внесена държавна такса, 720 лева - договорено и платено
адвокатско възнаграждение, и 250 лева - внесено възнаграждение за вещо лице. В
тази връзка неоснователно е възражението на административния орган за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е съобразено с
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора, претенцията на административния
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „С. К.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С., у. „С. Ф.“
№ ***, представлявано от у. С.И.Д., Решение към MRN 19BG002002001581R5 / 30.01.2019 г. с Рег. № 32-134889
от 12.05.2020 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция
„Митници“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на „С. К.“ ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С., у. „С. Ф.“ № ***,
представлявано от у. С.И.Д., сумата от 1020 /хиляда и двадесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.