Решение по дело №17470/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261369
Дата: 23 ноември 2020 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20173110117470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

   гр.Варна, 23.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети октомври  през две хиляди и двадесета година, в състав:

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17470 описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от С.Р.К., ЕГН ********** с адрес: *** против И.Р.Г., ЕГН **********, с адрес:  ******, както следва:

-         с правно основание чл. 108 от ЗС, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 39 кв.м, а по документ за собственост от 53 кв.м., състояща се от външно стълбище, входно антре, дневна, спалня, кухненски бокс, тоалет, баня, при съседи - имоти: ******, ******, ******и ******, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 11,55 кв.м., както и ½  идеални части от избен коридор, придобит на основание:

1. Договор за доброволна делба от 29.01.2009г., сключен между Р.Г.Г. и Р.Т.Г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.,

2. Давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г. като добросъвестен владелец, с изтичане на 5 годишен срок, считано от придобиване на имотите на 29.01.2009г. до неговата смърт на 04.12.2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**,

както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същия недвижим имот

-         с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 40,90 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****  по кадастралната карта u кадастралните регистри на гр. Варна, с площ по кадастрална схема от 290 кв.м., а по предходен документ за собственост от 276 кв.м., с номер по документ за собственост - УПИ ****, * кв.****, девети подрайон, по регулационния план на гр.Варна, идентичен с ПИ **, в кв.*** по KP-Варна, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ********. ********, ********, ****** и ********. , от които:

-         А. 36,35 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, придобити по силата на:

1. договор за доброволна делба от 29.01.2009г., сключен между Р.Г.Г.** и Р.Т.Г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**,

2. в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г.** като добросъвестен владелец, с изтичане на 5 годишен срок, считано от придобиване на имотите на 29.01.2009г. до неговата смърт на 04.12.2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

-         Б. 4,55% идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, придобити

1. въз основа на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт **, том **, дело ********г., развален частично до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти с Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2363/1999 на ВРС, 19 с-в, както и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

2. в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г.** като недобросъвестен владелец, с изтичане на 10 годишен срок, считано от придобиването през 1989г. до неговата смърт през 2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

-         с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 1/6 идеални части от построената в горното дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор *****.*, по кадастралната карта u кадастралните регистри на гр. Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 47 кв.м, а по предходни документи с площ от 53,85 кв.м., сьстояща се от външно стълбище, входно антре, вестибюл, кухненски бокс, дневна, тоалет-баня и спалня, при съседи - имоти с номера: ******, *****, ********и ********.*, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 12,40 кв.м., както и ½ ид. части от избен коридор, придобити на основание:

1. договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт **, том **, дело ********г., развален частично до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти с Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2**/1999 на ВРС, 19 с-в, както и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

2. в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г.** като недобросъвестен владелец, с изтичане на 10 годишен срок, считано от придобиването през 1989г. до неговата смърт през 2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

Моли и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че страните са сестри, родени от майка Р.Т.Г. и баща Р.Г.Г.**.

Ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти, доколкото е единствен наследник на баща си, чиято собственост са имотите, а ответникът ги владее без правно основание, доколкото основанието въз основа на което се легитимира като собственик /договор за покупко-продажба/ няма вещно прехвърлителен ефект.

Собствеността е придобита както следва /хронологично/:

По силата на Нотариален акт 25/1949г., баба им и дядо им - Т.П.И.и С.А.И.са закупили дворно място с площ от 276 кв.м., находящо се в гр.********, заедно с построената в него сграда, която по-късно е съборена.

По силата на Позволителен билет №220/17.06.1952г. баба им и дядо им построяват сградата, очертана в червен цвят на скица №* към УМ от 05.12.2017г. (идентична със сегашната сграда с идентификатор *****.* и с част от сградата по Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2***/1999 на ВРС.19 с-в.).

По силата на Нотариален акт *******г., Т.П.И.и С.А.И.продават на Р.Г.Г.** и Р.Т.Г. 1/3 идеални части от горното дворно място, находящо се в гр.*******, заедно с 1/3 от новопостроената в него сграда.

По силата на Позволителен билет №30/17.03.1972г. родителите им Р.Г.Г.** и Р.Т.Г., заедно с баба им и дядо им, като съсобственици на дворното място, построяват заедно пристройка към съществуващата в имота сграда, очертана в зелен цвят на скица №2 към УМ от 05.12.2017г. (идентична със сегашната сграда с идентификатор ******).

По силата на Разрешение за строеж от 17.02.1983г. родителите им Р.Г.Г.** и Р.Т.Г., заедно с баба им и дядо им, като съсобственици на дворното място, построяват заедно втора пристройка към съществуващата в имота сграда, очертана в жълто-зелен цвят на скица №3 към УМ от 05.12.2017г. (идентична със сегашната сграда с идентификатор ******)

По силата на съдебна спогодба за делба от 11.11.1988г. по гр.д.№459/1988г. на ВРС, 7 с-в, Р.Т.И. и Р.Г.Г.** придобиват в общ дял и СИО ЖИЛИЩЕ (с идентификатор ******) в гр.******, състоящо се от три стан, кухня, салон, дневна с кухненска ниша, клозет-баня, избени пометения разположени под двете стаи и дневната във вътрешната част на двора, клозета в двора, както и 72,7% идеални части от процесния ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна.

ЖИЛИЩЕТО в гр.*****, е очертано в син цвят на скица №4 към УМ от 05.12.2017г. (включващо имоти с идентификатор ******, ****** и част от *****.*, т.е. всичко без сградата по Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2***/1999 на ВРС. 19 с-в.).

По силата на Нотариален акт***, том **, дело ********г., баба им и дядо им - Т.П.И.и С.А.И.прехвърлят на майка им Р.Т.И. срещу гледане и издръжка своите 27,3 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, с площ по кадастрална схема от 290 кв.м, а по предходен документ за собственост от 276 кв.м., заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, получена в дял по съдебна спогодба за делба от 11.11.1988г. по гр.д.459/1988г. на ВРС, 7 с-в, като прехвърлената ЖИЛИЩНА СГРАДА е очертана в червен цвят на скица №5 към УМ от 05.12.2017г. и представлява част от имот с идентификатор *****.* но прелстаевената скица от КККР.

Твърди се, че поради грешка в КККР имот с идентификатор *****.* е нанесен неправилно, като погрешка към него са приобщени две от стаите на имот с идентификатор ******.

С Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2***/1999 на ВРС, 19 с-в, договорът за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт **, том **, дело ********г., е частично развален до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти, а за останалата 1/3 ид.част запазва своята сила, т.е за останалите 9,1 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** и за 1/3 ид.част от построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор *****.*.

Р.Т.И. и Р.Г.Г.** са сключили брак на 21.08.1966г. Разводът им е постановен с решение от 18.04.2001 г. по гр.д.1261/2000г. на ВРС, 18 с-в, влязло в сила на 13.05.2001 г.

След развода на Р.Т.И. и Р.Г.Г.**, по силата на договор за доброволна делба от 29.01.2009г. сключен между тях, се поделя ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, получена от тях в дял по съдебна спогодба за делба от 11.11.1988г. по гр.д.459/1988г. на ВРС, 7 с-в, като Р.Г.Г.** придобива собствеността върху ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, очертана в жьлт цвят на скица №6 към УМ от 05.12.2017г., и представляваща имот с идентификатор ****** по представената скица от КККР, а Р.Т.И., придобива собствеността върху ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, очертана в оранжев цвят на скица №6 към УМ от 05.12.2017г. (и по скицата приложена към договора за доброволна делба), и представляваща имот с идентификатор ****** по представената скица от КККР.

Сградата с идентификатор ****** е обект на договор за доброволна делба от 29.01.2009г., по силата на която тази сграда за първи път става самостоятелен обект.

Сградата, обект на Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2***/1999 на ВРС, 19 с-в., е идентична с част от ИМОТ с идентификатор *****.*. Твърди се, че поради грешка в КККР имот с идентификатор *****.* е нанесен неправилно, като погрешка към него са приобщени две от стаите на имот с идентификатор ******.

По силата на договор за доброволна делба от 29.01.2009г. Р.Т.И. и Р.Г.Г.** придобиват и собствеността върху 36,35% ид. части от ПИ с идентификатор *****.

Р.Г.Г.** е починал на 04.12.2014г., като е оставил за наследници страните по делото – негови дъщери С.Р.К. и И.Р.Г.. И.Р.Г. е направила отказ от наследството на Р.Г.Г.** на 01.07.2015г., като след отказа единствена негова наследница остава ищцата по делото С.Р.К..

Със саморъчно завещание от 1997г. Р.Г.Г.** завещава на съпругата си Р.Т.И. цялото си имущество. Завещанието е обявено на 12.12.2014г.

На 17.07.2015г. майката на страните Р. И., е прехвърлила на ответницата собствеността върху имоти, като се е легитимирала със завещанието, направено от баща им в нейна полза, по времето на техния брак. По силата на Нотариален акт **, том **, дело ****по описа на АВп-Варна, на 17.07.2015г. майка ми Р.Т.И. продава на ответницата И.Р.Г. следните имоти: 36,35 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Варна, заедно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *****.*, по кадастралната картаведно, с прилежащото избено помещение и 1/2 идеални части от избен коридор, и ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ******, по кадастралната карта, ведно с прилежащото избено помещение и 1/2 идеални части от избен коридор.

Р.Т.И. и Р.Г.Г.** са сключили брак на 21.08.1966г. Разводът им е постановен с решение от 18.04.2001 г. по гр.д.1261/2000г. на ВРС, 18 с-в, влязло в сила на 13.05.2001 г.

По силата на разпоредбата на чл.104 от тогава действащия Семеен кодекс (отм.), завещанията направени между съпрузи губят силата си при развод. Доколкото представеното от Р.Т.И. при сделката на 17.07.2015г. завещание е направено от съпруга й на 13.10.1997г., то това завещание е загубило силата си към датата на развода, т.e. още през 2001 г. Това означава, че Р.Т.И. не е придобила процесния имот след смъртта на баща им, и съответно ответницата не е придобила имотите, предмет на прехвърлителната сделка по Нотариален акт **, том **, дело ****по описа на АВп-Варна.

Ищцата твърди, че към момента на смъртта си на 04.12.2014г. Р.Г.Г.**, притежавал следните недвижими имоти:

40,90 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, ЖИЛИЩНА СГРАЛА (еднофамилна) с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, и 1/6 идеални части от ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор *****.1, по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна.

Собствеността върху 36,35 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, заедно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор ******, била придобита от него по силата на договор за доброволна делба от 29.01.2009г., сключен между Р.Г.Г.** и Р.Т.Г.. /собствеността върху 72,7% ид. части от ПИ и върху сградата, е придобита преди това от съпрузите в режим на СИО, въз основа на съдебна спогодба за делба от 11.11.1988г. по гр.д.№459/1988г. на ВРС, 7 с-в/

В условие на евентуалност се твърди, че Р.Г.Г.** е придобил собствеността върху посочените имоти  въз основа на давностно владение, с изтичане на 5 годишен срок като добросъвестен владелец, считано от придобиване на имотите на 29.01.2009г. до неговата смърт на 04.12.2014г.

Собствеността върху 4,55% от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, и 1 /6 от ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор *****.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна е придобита от Р.Г.Г.** въз основа на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт **, том **, дело ********г., развален частично до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти с Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2363/1999 на ВРС, 19 с-в, както и прекратяване на СИО след развода. /за сочените имоти не е сключван договор за доброволна делба през 2009г./

В условията на евентуалност се твърди, че Р.Г.Г.** е придобил собствеността върху посочените имоти  въз основа на давностно владение за периода от придобиването им през 1989г. до неговата смърт през 2014г.

ОТВЕТНИКА Е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорва иска като недопустими по отношение на жилищните сгради /доколкото са нередовни/, а по отношение на идеалните части от поземления имот са неоснователни.

Твърди се, че както към датата на одобряване на кадастралната карта за района, в който се намират процесиите поземлен имот и жилища, така и към датата на смъртта на наследодателя на страните - 15.12.2014г., е налице несъответствие между фактическото застрояване и отразените в кадастралната карта постройки в имота. Няма отделни жилищни сгради в имота. Отделно част от помещенията от трите жилища са заснети като част от други жилища. Оспорва се, че претендираните сгради по КККР отговарят на сградите, върху които се претендира право на собственост.

Счита, че производството по делото следва да бъде спряно, до приключването на преписка вх.№ 01-13799/19.01.2015г. по описа на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна, която е висяща и с предмет отстраняване на грешки и изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ *****, с оглед вярното отразяване на всички сгради в поземления имот и адекватна идентификация на имотите, предмет на предявените искове.

Оспорва изцяло твърдяното от ищцата придобивно основание - наследствено правоприемство от Р.Г. Р., б.ж. на гр.Варна, починал на 04.12.2014г. Сочи, че единствен, посочен от него, по надлежния ред /чрез завещание/, негов универсален наследник е Р.Т.И. /бивша Г./, която се е разпоредила с придобитото имущество.

Ответницата оспорва, че „по силата на Нотариален акт № **, том **, дело № ********г., Т.и С.И. били прехвърлили на Р.Т.срещу гледане и издръжка 27,3% от поземлен имот с ид.№ ***** по КК и КР на гр.Варна заедно с цялата построена в имота жилищна сграда /еднофамилна/ с ид. *****.* по КК и КР на гр.Варна, ведно с прилежащото избено помещение с площ 12,40кв.м., както и 1/2ид.ч. от избен коридор.

Ответницата твърди, че към датата на сключване на алеаторния договор, не е имало надлежно одобрена с влязла в сила заповед кадастрална карта на района, който се намира процесният имот. Твърди, че прехвърленият имот не съответства на имота с ид. *****.* по КК и КР на гр.Варна.

Ответницата оспорва твърдения от ищцата оригинерен придобивен способ за Р.. Г.Р.. Не става ясно от исковата молба кога и по какъв начин Р.Г.** е придобил владението на описаните имоти, по отношение на кого е изтекла придобивната давност. Оспорва се изцяло посоченото, при условие на евентуалност, придобивно основние - изтекла в полза на Р.Г.** придобивна давност. Твърди се, че същият, след края на лятото на 1998г. не е упражнявал, нито лично, нито чрез трето лице, фактическа власт върху поземления имот и жилищата в него.

Никога, с изключение на моментите, когато е изнасилвал тъщата си С.А., Р.Г.**, докато е бил жив, не е влизал в жилището й /предмет на алеаторния договор/. Не е влизал и след смъртта й, тъй като е излежавал наказание „лишаване от свобода" със срок от 6 години, през периода от влизане в сила на присъдата по ВНОХД № 3**/1999г. на ВОС по Решение от 18.11.1999г., влязло в сила на 20.12.1999г.

Но дори и бащата на страните Р.Г.Г.** да беше придобил по давност посочените имоти, то всичко, притежавано от него, след неговата смърт е станало собственост на Р.Т.И. /бивша Г./, която той, със саморъчно завещание, е обявил за свой универсален наследник.

Не е вярно, че завещанието от Р.Г.** е било загубило действието си, по силата на чл.104 от СК/отм./, както сочи ищцовата страна в молбата си от 25.01.2018г. От една страна, приложимият към казуса закон не е този, действал към моментна на съставяне на саморъчното завещание, както сочи ищцовата страна, а този, действащ към момента на откриване на наследството, т.е. СК от 2009г. От друга страна, ако бащата на страните Р.Г.** е искал написаното от него саморъчно завещание да не произведе действие, то през периода от момента на развода му с майката на страните Р. Т., до смъртта му, той е могъл да оттегли, отмени или измени саморъчното си завещание, направено в полза на Р. Т., но не го е направил. Точно обратното, и до смъртта си Р.Г.** изрично е потвърждавал, че завещанието, което е направил в полза на Р.Т.си остава и така, „поне малко ще може да й се отблагодари за грижите, въпреки направеното от него", тъй като, в т.ч. и когато е бил болен и не е можел да се грижи за себе си и към момента на смъртта на Р.Г.**, същият е живял при бившата си съпруга Р.Т.и само и единствено тя се е грижела за него. Същевременно, самият факт, че завещателят Р.Г.** повече от 14 години след прекратяването на брака си не е оттеглил завещанието, направено в полза на Р. Т., въпреки развода си с нея, сам по себе си, представлява конклудентно действие, по смисъла на закона и на установената съдебна практика, с което същият потвърждава действието на завещанието.

Твърди се, че в ПИ с ид.№ ***** има само една жилищна сграда, по смисъла на действащото законодателство, изграждана поетапно, чрез пристрояване, придобила характер на етажна собственост, като отделните самостоятелни обекти не съответстват по конфигурация и площ на жилищата, описани в исковата молба и представени със скиците, издадени на 23.10.2015г. и последващите издадени скици за целите на настоящото съдебно производство.

Твърди се, че към момента на смъртта си бащата на страните Р.Г.Г.** е притежавал 40,90%ид.ч. от процесното дворно място, жилище с проектен номер *****.*.* и 1/6ид.ч. от жилище с проектен номер *****.*.*. Същите са придобити след смъртта му от съпругата му Р.Т.И. /бивша Г./ по завещание и прехвърлена на ответницата И.Р. съгласно Нотариален акт за продажба, вписан като Акт **, том ***, дело № ***г., вх.рег.№ ******г., дв.вх.рег.№ **** на СВ-Варна, който има вещно прехвърлително действие.

Правото на собственост на ищцата върху процесиите имоти, предмет на настоящото съдебно производство, произтича от следните обстоятелства:

-        Т.П.И.и С.Т.П.(баба и дядо по майчина линия) са придобили, по време на брака си, чрез покупко-продажба недвижим имот в гр.****, съставляващ дворно място с площ 276кв.м., представляващо парцел **, кв.*** по плана на гр.Варна, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда. Сделката е обективирана в НА за продажба № **, том ***, дело № ****г. на Варненски околийски съдия;

-        През 1971г. Т.П.И.и С.Т.П.(по баща - А.И.) са продали на дъщеря си Р.Т.Г. и съпруга й Р.Г.Г.**, по време на брака им, сключен на 21.06.1966г. (родители на страните по делото) 1/3 ид.ч. от имота си - дворно място с площ 276кв.м. застроено и незастроено,, съставляващо имот ** в кв.*** на *-ти район на гр.Варна, при граници: ул.***, К.А., В.А.и А. И., заедно с 1/3 ид.ч. от жилищната сграда, построена в същото дворно място, състояща се от входно антре, коридор, две стаи, кухня, покрит вход за изба, навес и клозет.

Със същия нотариален акт е разпределено ползването на жилищната сграда, като е посочено, че купувачите Р. и Р.Г.**и ще ползват от жилищната сграда стая (вътрешна към улицата), кухня и външен клозет;

-        През 1972г., въз основа на издаден Позволителен билет за строеж в гр.Варна № 3* от 17.03.1972г., съгласно чл.178 от ППЗПИНМ, Р. и Р.Г.**и, въз основа на изработен от РПО проект, по стопански начин са построили жилищна пристройка към жилищната сграда с площ 26кв.м.;

-        През 1983г., въз основа на Заявление по чл.56, ал.ал.2 и 3 от ЗТСУ, със заверка на подписите, вписано като Акт № **, том *, вх.регистьр № ******г., съсобствениците на описаното дворно място С.А.П. и Т.П.И.са отстъпили на съсобственика си Р.Т.Г. /тяхна дъщеря/ право да построи в имота жилищна сграда с площ 40кв.м., състояща се от две стаи, антре и ниша. За изграждането на това жилище е издадено Разрешение за строеж № 44/30.03.1983г. за жилищна пристройка, на основание чл.148 от ППЗТСУ. Доколкото пристройката е изградена по време на брака на Р. и Р.Г.**и, тя се явява СИО за тях.

След изграждането и на тази пристройка и направените при пристрояването вътрешни преустройства, жилищната сградата е придобила характер на етажна собственост с три самостоятелни жилища.

-        През 1988г. е извършена съдебна делба на жилищната сграда, находяща се в описаното по-горе дворно място, по гр.д.№ 459/1988г. на ВРС, със съдебна спогодба, обективирана в Протокол от с.з., проведено на 11.11.1988г., вписан в книгите по вписванията по установения ред.

По силата на спогодбата Р.Т.Г. и Р.Г.Г.** са получили в дял и собственост недвижим имот - жилище, състоящо се от три стаи, кухня, салон, дневна с кухненска ниша, клозет-баня, избените помещения, разположени под двете стаи и дневната във вътрешната част от двора, клозета в двора, както и 72,7%ид.ч. от дворното място, цялото с площ 276кв.м., представляващо имот пл.№ ** в кв. *** по плана на *-ти подрайон на гр.Варна, находящ се на ул.*** **, съставляващ дял II-ри от заключението на техническата експертиза. Този дял съответства на жилища с проектни номера *****.*.* и *****.*.*.

Т.П.И.и С.П. И. са получили в дял и собственост недвижим имот - жилище, състоящо се от стая, салон, кухненски бокс, коридор, клозет и изба под салона и коридора, както и 27,3%ид.ч. от дворното място, цялото с площ 276кв.м., представляващо имот пл.№ ** в кв. *** по плана на *-ти подрайон на гр.Варна, находящ се на ул.*** **, съставляващ дял I-ви от заключението на техническата експертиза. Този дял съответства на жилище с проектен номер *****.*.*.

-        С алеаторен договор, сключен на 27.09.1989г. Т.П.И.и С.А. са прехвърлили на дъщеря си Р.Т.Г. (по време на брака й с Р.Г.Г.**), срещу задължение за издръжка и гледане, „голата собственост" по отношение на получения от тях по съдебната делба недвижим имот - жилище, състоящо се от стая, салон, кухненски бокс, коридор, клозет и изба под салона и коридора, както и 27,3%ид.ч. от дворното място, цялото с площ 276кв.м., представляващо имот пл.№ **в кв. *** по плана на *-ти подрайон на гр.Варна, находящ се на ул.*** **. Сделката е обективирана в Нотариален акт № **, том ***, дело № ********г. на ВН.

С изрична клауза от договора прехвърлителите Т.и С.И. са си запазили правото да ползват прехвърляния недвижим имот. Т.е. те не са предали владението на дъщеря си, поради което и Р.Г.Г.** не е получавал това владение и не е осъществявал фактическа власт върху имота, предмет на алеаторния договор и затова не е придобил собственост върху 1/6ид.ч. от него по давност;

-        Доколкото, след като прехвърлителят Т.П.И.вече е бил починал на 23.01.1990г., през 1998г. Р.Г.Г.** няколкократно, след употреба на сила и заплашване, се е съвкупил с прехвърлителката С.А. И., същият е бил осъден с присъда по НОХД № 2*/1999г. на ВРС и му е било наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, увеличено на 6 години лишаване от свобода с решение по ВНОХД № 362/1999г. на ВОС.*), находящо се в гр.Варна, ул.***, състоящо се от стая, салон, кухненски бокс, коридор, клозет и изба под салона и коридора), заедно с 27,3%ид.ч. от дворното място, цялото от 276кв.м., представляващо имот пл.№ ** в кв. *** по плана на *-ти подрайон на гр.Варна), срещу задължение за издръжка и гледане. За 1/3ид.ч. от прехвърления имот производството по делото е било прекратено.

Доколкото, след смъртта на Т.П.е прекратена съпружеската общност между него и съпругата му С.А., а наследници на Т.П.са били съпругата му и двете му дъщери - Р.Т.и А.Т., правният интерес на С.А. е бил за разваляне на алеаторния договор за 2/3ид.ч. (1/2ид.ч., придобита след прекратяване на СИО и 1/6ид.ч. по наследство).

С.А. е починала на 27.01.2002г.

Твърди се, че никога, до смъртта си, Р.Г.** не е упражнявал фактическа власт върху имота, предмет на алеаторния договор, нито пък на твърдяната от ищцата 1/6ид.ч. от същия.

-        С влязло в сила на 20.05.2003г. Решение от 18.04.2001г. по гр.д.№ 1261/2000г. на ВРС-XVIII състав, е прекратен бракът между родителите на страните Р.Т.Г. и Р.Г.Г.** по вина на мъжа;

-        С Договор за доброволна делба от 29.01.2009г., заверен като Акт № **, том *, рег.№***, дело № ****г. на Нотариус Т.В.- рег.*** в НК-София„ с район на действие - района на ВРС, вписан като Акт № ***, том **, вх.регистър № ****г. на СВ-варна, сключен между Р.Т.Г. и Р.Г.Г.**, е извършена делба на получения от тях дял по посочената по-горе съдебна спогодба по гр.д.№ 459/1988г. на ВРС.

По силата на посочения договор за доброволна делба Р.Т.Г. е получила в дял и изключителна собственост дял I-ви /оцветен в оранжев цвят на скицата на вещото лице/, а именно: жилищна сграда, находяща се в гр.****, без посочена площ в предходен акт за собственост и с площ по удостоверение за данъчна оценка 53,85кв.м., състояща се от външно стълбище, входно антре, вестибюл, кухненски бокс, дневна, тоалетна-баня, спалня, при граници: североизток - двор и наследници на А.Т.С., югоизток - ул.***, югозапад - УПИ *****и северозапад - дял И-ри, ведно с 1/2ид.ч. от избен коридор и изба без посочена квадратура по предходен акт за собственост и площ по у-ние за данъчна оценка 12,40кв.м., както и 36,35%ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, целия с площ 276кв.м., съставляващ УПИ **** в кн.**** на 9-ти подрайон на гр.Варна, идентичен с ПИ пл.№ 16 в кв***, при граници на цялото място: североизток - УПИ *****, югоизток - ул.***, югозапад - УПИ *****и северозапад - УПИ *****. Това жилище е с проектен номер *****.*.*.

Част от полученото от Р. Т.Г. жилище е включено, без основание, по сгрешената кадастрална карта, в имот с ид.№ *****.*, ид.ч. от което е предмет на установителния иск.

Със същия договор за доброволна делба Р.Г.Г.** е получил в дял и изключителна собственост дял II-ри /оцветен в жълт цвят на скицата на вещото лице/, а именно: жилищна сграда, находяща се в гр.****, без посочена площ в предходен акт за собственост и с площ по удостоверение за данъчна оценка 53,00кв.м., състояща се от външно стълбище, входно антре, дневна, спалня, кухненски бокс, тоалет, баня, при граници: североизток - гараж, югоизток - двор и дял I, югозапад - УПИ *****и северозапад - УПИ-*****, ведно с 1/2ид.ч. от избен коридор и изба без посочена квадратура по предходен акт за собственост и площ по у-ние за данъчна оценка 11,55кв.м., както и 36,35%ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, целия с площ 276кв.м., съставляващ УПИ **** в кн.***А на 9-ти подрайон на гр.Варна, идентичен с ПИ пл.№ ** в кв***, при граници на цялото място: североизток - УПИ *****, югоизток -ул.***, югозапад - УПИ *****и северозапад - УПИ *****. Това жилище е с проектен номер *****.*.*.

Част от полученото от Р.Г.Г.** жилище съответства на имот с ид.№ ******, който е предмет на ревандикационния иск.

-        Предвид обстоятелството, че алеаторният договор не е развален за 1/3ид.ч. от прехвърления имот - дял I-ви по съдебната спогодба, сключена и одобрена по гр.д.№ 459/1988г. на ВРС, то след прекратяването на брака между Р.Т.Г. и Р.Г.Г.**, последният е притежавал, по силата на НА № *****г., 1/6ид.ч. от недвижим имот - жилище, състоящо се от стая, салон, кухненски бокс, коридор, клозет и изба под салона и коридора, както и 4,55% ид.ч. (1/6 от 27,3%) от дворното място, цялото с площ 276кв.м., представляващо имот пл.№ ** в кв. *** по плана на *-ти подрайон на гр.Варна, находящ се на ул.*** **.

Т.е. по договора за доброволна делба и по неразвалената част от алеаторния договор, Р.Г.Р. е притежавал към момента на смъртта си 40,9%ид.ч. от описаното дворно място.

-        Р.Г.Г.** е починал на 04.12.2014г.

-        Със саморъчно завещание, обявено на 12.12.2014г. и вписано като Акт № ***, том ***, дело № ****, вх.регистър № ******г., дв.вх.регистър № **** на СВ-Варна, Р.Г.Г.** е обявил за свой универсален наследник Р.Т.Г., от което следва, че към датата на откриване на наследството, останало от Р.Г.Г.** -04.12.2014г., същата е станала собственик и на имота, представляващ дял II-ри от посочения по-горе договор за доброволна делба, а също и на притежаваната от Р.Г.** 1/6ид.ч. от имота, предмет на посочения по-горе алеаторен договор.

-        През 2015г. Р.Т.Г. е продала на ответницата двата дяла от посочения по-горе договор за доброволна делба, съответстващи общо на дела, получен от Р. и Р.Г.**и по съдебната спогодба, сключена и одобрена по гр.д.№ 459/1988г. на ВРС, а също и жилището, предмет на алеаторния договор. Сделките са обективирани в Нотариален акт за продажба, вписан като Акт № **, том ****, дело № ****г., вх.рег.№ ****г., дв.вх.рег.№ **** на СВ-Варна и в Нотариалеен акт за продажба, вписан като Акт № **, том ***, дело № ***г., вх.рег.№ ******г., дв.вх.рег.№ **** на СВ-Варна.

В условията на евентуалност, в случай, че не се установи правото на собственост на ответницата въз основа на прехвърлителните сделки, се твърди, че същата е придобила правото на собственост върху процесиите имоти - процесиите жилища в поземления имот и идеални части от поземления имот, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като към владението си присъединява и владението, осъществявано от Р.Т.Г. от лятото на 1998г. за жилище с проектен ид.№ *****.*.* и прилежащата му идеална част от поземления имот по договора за доброволна делба и от 2002г. за жилището с проектен номер *****.*.* и прилежащата му част от поземления имот, предмет на алеаторния договор, в неразвалената му част, до датата на връчване на исковата молба по настоящото дело на ответницата.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, моли за уважаването им, а ответникът поддържа отговора и моли за отхвърлянето им.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Предявените по делото искове намират основанието си в разпоредбите на чл. 108 от ЗС и чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищцата извежда своето право на собственост върху преоцесните обекти /за всички обекти на правото на собственост/ от наличието на наследствено правоприемство от баща си Р.Г.Г.**, починал на 04.12.2014г., като единствен негов наследник, доколкото другата наследница – сестра й И.Р.Г. е направила отказ от наследството на Р.Г.Г.** на 01.07.2015г., /като отказът е вписан под № *****г./

Със саморъчно завещание от 1997г. Р.Г.Г.** завещава на съпругата си Р.Т.И. цялото си имущество. Завещанието е обявено на 12.12.2014г.

Р.Т.И. и Р.Г.Г.** са сключили брак на 21.08.1966г. Разводът им е постановен с решение от 18.04.2001 г. по гр.д.1261/2000г. на ВРС, 18 с-в, влязло в сила на 13.05.2001 г.

На 17.07.2015г. майката на страните Р. И., е прехвърлила на ответницата собствеността върху имоти, като се е легитимирала със завещанието, направено от баща им в нейна полза, по времето на техния брак.

Горепосочените факти не се оспорват от страните и се доказват от приложените по делото писмени доказателства.

Спорно по делото е дали завещанието, направено от Р.Г.Г.** в полза на съпругата си Р.Т.И. по време на техния брак, е запазило своето действие или не, доколкото разпоредбата на чл. 104 от СК /отм./ постановява отпадане на завещателните разпореждания между съпрузите след прекратяване на брака.

В Определение № 323 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Д.В., е посочено, че разпоредбата на чл. 54 СК /от сега действащия от 2009 г./ е аналогична на разпоредби, съдържащи се във всички предходни закони, уреждащи отношенията между съпрузите след развода - напр. чл. 41 от Наредбата-закон за брака, чл. 50 от Закона за лицата и семейството, чл. 27 от СК от 1968 г. и  чл. 104 от СК от 1985 г. След развода съпрузите престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпореждания в случая на смърт, направени преди това. Завещанието представлява разпореждане в случай на смърт и то създава изгода за съпруга, в полза на когото е направено именно поради качеството му на съпруг, поради което няма основание за запазването му, ако съпрузите се разведат. Изгубването на качеството на наследник на съпруга след развода настъпва автоматично и съдът следва да го съобрази при уреждане на споровете във връзка с наследственото имущество. Решението сочи още, че е приложима нормата от СК, към датата на откриване на наследството. В настоящия случай наследството е открито през 2014 г., поради което следва да бъде приложена  нормата на чл. 54 от действащия Семеен кодекс. Дори обаче да беше приложима нормата на чл. 104 от СК /отм./,  в случай, че се прилага датата на постановяване на развода от съда, което в случая е 2001г., то нормата е аналогична и води до същите правни последици - автоматично отпадане на действието на завещанието с влизане в сила на развода. В решението на ВКС е прието още, че въвеждането на новата ал. 2 на чл. 54 СК, каквато не е имало изрично разписана в предишните закони, не променя практиката, доколкото и без изрична норма преди СК от 2009г. се е приемало, че наследодателят може да запази действието на завещанието, ако заяви, че желае то да остане в сила, или волята му в същия смисъл може да бъде изведена от конклудентни действия. В този смисъл вж. "Семейно право", д-р Н. М., изд. 1956 г., с. 250.

        Съгласно показанията на св. Й.А. И. С. /братовчедка на майката на страните/ Ради е прехвърлил на С. негов имот в Белослав, който С. продала. А Р. и Р. решили, че процесния имот ще остане за сестра й В.. Докато били мъж и жена, Р. и Р. решили да си направят взаимно прехвърляне на имота, при евентуална смърт на единият, другият да го наследи, т.е. завещание. После Р. на пияна глава свършил една глупост, те се развели и тя си изтеглила нейното завещание. Обаче Р. не го изтеглил. Казал - „Няма да го изтегля!“ След моята смърт тя ще го наследи и тя ще каже на кого да остане!“. Това свидетелката го знае от него лично.

Съдът намира, че събраните гласни доказателства доказват изрично изразена воля на завещателя, обективирана след развода на съпрузите, завещанието, направено от него по време на брака му, да запази своето действие и след прекратяването на брака, въпреки разпоредбата на чл. 54 от СК /или чл. 104 от СК отм./. Отделно от това въпреки знанието, че съпругата му е отишла и е изтеглила от нотариуса своето завещание,  завещателя Р.Г.Г.** не е изтеглил завещанието, направено от него в полза на съпругата си Р.Т.И.. Това бездействие не може да се цени само по себе си като конклудентно действие, но подкрепя напълно и е в съответствие с изрично изразената от него воля пред свидетелката. Доколкото се касае за извършване на конклудентно действие, то не е необходима форма за същото. Няма и пречки за събирането на гласни доказателства за сочения факт. Поради това съдът намира, че по делото са събрани доказателства за наличие на конклудентни действия /изрично изявление за запазване на действието на завещанието + бездействие за изтегляне на саморъчното завещание от нотариуса, при когото се съхранява/, които отменят действието на разпоредбата на чл. 54 ал. 1 от СК.

Поради това съдът намира, че завещателното разпореждане, извършено от Р.Г.Г.** със саморъчно завещание от 1997г., с което той завещава на съпругата си Р.Т.И. след неговата смърт цялото си имущество, е запазило своето действие след развода, както и е породило своето действие при откриване на наследството на 04.12.2014г. Със смъртта на Р.Г.Г.**, цялото притежавано от него имущество към момента на смъртта му е преминало в патримониума на Р.Т.И..

С универсалното завещание, извършено от Р.Г.Г.**, в полза на Р.Т.И. е изчерпано имуществото в патримониума на завещателя. Поради това за наследниците по закон /ищцата С.Р.К. и ответницата И.Р.Г./ не са останали права и задължения, които да наследят. Поради това отказът от наследство на И.Р.Г. не е произвел целеното от него действие, а ищцата С.Р.К. не е наследила от баща си нито един от обектите, цитирани в исковата молба.

        На това основание исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

        Предвид изхода на спора, на ответника се следват сторените от него в производството разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Разноски са поискани от процесуалния представител на ответника в с.з. от 23.10.2020г., като е посочено, че се претендира възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. По делото обаче не е представен договор за правна защита и съдействие /само пълномощно/, от който да е видно, че е предоставена правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА. Поради това съдът намира, че искането за присъждане на разноски по този ред се явява неоснователно и разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Р.К., ЕГН ********** с адрес: *** против И.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ********, както следва:

-         с правно основание чл. 108 от ЗС, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 39 кв.м, а по документ за собственост от 53 кв.м., състояща се от външно стълбище, входно антре, дневна, спалня, кухненски бокс, тоалет, баня, при съседи - имоти: ******, ******, ******и ******, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 11,55 кв.м., както и ½  идеални части от избен коридор, придобит на основание:

1. Договор за доброволна делба от 29.01.2009г., сключен между Р.Г.Г.** и Р.Т.Г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**,

2. Давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г.** като добросъвестен владелец, с изтичане на 5 годишен срок, считано от придобиване на имотите на 29.01.2009г. до неговата смърт на 04.12.2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**,

както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същия недвижим имот

-         с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 40,90 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****  по кадастралната карта u кадастралните регистри на гр. Варна, с площ по кадастрална схема от 290 кв.м., а по предходен документ за собственост от 276 кв.м., с номер по документ за собственост - УПИ ****, * кв.****, девети подрайон, по регулационния план на гр.Варна, идентичен с ПИ **, в кв.*** по KP-Варна, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ********. ********, ********, ****** и ********. , от които:

-         А. 36,35 % идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, придобити по силата на:

1. договор за доброволна делба от 29.01.2009г., сключен между Р.Г.Г.** и Р.Т.Г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**,

2. в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г.** като добросъвестен владелец, с изтичане на 5 годишен срок, считано от придобиване на имотите на 29.01.2009г. до неговата смърт на 04.12.2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

-         Б. 4,55% идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, придобити

1. въз основа на договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт **, том **, дело ********г., развален частично до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти с Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2363/1999 на ВРС, 19 с-в, както и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

2. в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г.** като недобросъвестен владелец, с изтичане на 10 годишен срок, считано от придобиването през 1989г. до неговата смърт през 2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

-         с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 1/6 идеални части от построената в горното дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор *****.*, по кадастралната карта u кадастралните регистри на гр. Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 47 кв.м, а по предходни документи с площ от 53,85 кв.м., сьстояща се от външно стълбище, входно антре, вестибюл, кухненски бокс, дневна, тоалет-баня и спалня, при съседи - имоти с номера: ******, *****, ********и ********.*, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 12,40 кв.м., както и ½ ид. части от избен коридор, придобити на основание:

1. договор за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт **, том **, дело ********г., развален частично до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти с Решение от 11.05.2000г. по гр.дело 2363/1999 на ВРС, 19 с-в, както и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**

2. в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от  Р.Г.Г.** като недобросъвестен владелец, с изтичане на 10 годишен срок, считано от придобиването през 1989г. до неговата смърт през 2014г. и наследствено правоприемство от Р.Г.Г.**.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: