№ 260001
гр. Кюстендил, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски
районен съд, VII-ми състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Тодоров
при участието на
съдебния секретар Зоя Тренева, като разгледа докладваното от съдия Тодоров
гр.дело № 657 по описа на Районен съд - Кюстендил за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред
Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Ел Рей“ ЕООД против „Анди
Транс“ ООД, с искане да бъде постановено решение, с което спрямо ответното
дружество бъде установено, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 700,63 лв.,
от която 635,01 лева незаплатена стойността на извършен ремонт на тежкотоварен
автомобил „Скания“, който бил аварирал в гр. Лугож, Румъния, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(07.12.2020г.) до окончателното изпълнение на задължението, както и обезщетение
за забава в размер на 65,62 лв., за периода от 09.10.2019 г. до 10.11.2020 г.
(с изключение на периода от 12.03.2020г. до 09.04.2020г.).
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцовото дружество, чрез
свои служители, е извършило ремонт на тежкотоварен автомобил, собственост на
ответника, като ремонтът бил възложен от ответника и изразяващ се в монтаж на
турбокомпресор. Твърди се, че за извършената ремонтна дейност и съпътстващите
разходи за това (транспортни разходи, смяна на хидравличен маркуч, без който не
можело да се достигне до турбокомпресора) ищецът е издал на ответника фактура №
650/ 24.09.2019 г., на стойност 1035,01 лв. Задължението за заплащане на
възнаграждение следвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок след издаване на
фактурата, но от дължимото задължение били платени 400,00 лева, а останалата
сума от 635,01 лева не е погасена и към настоящия момент.
Поради липсата на пълно изпълнение, по заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2349 от 2020г., срещу която длъжникът и ответник в настоящото е
подал възражение в срок. Това обусловило наличието на правен интерес от ищеца
да предяви установителен иск срещу „Анди Транс“ ООД за дължимостта на
претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество,
чрез законния си представител, е депозирало писмен отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни и недопустими. Оспорва се сключването
на неформален договор за сервизно обслужване на МПС (договор за изработка)
между страните по делото. Навеждат се доводи за липса на материална легитимация
на ищеца, тъй като представители на ответното дружество са договаряли с
физическото лице К. Д. за ремонт на влекач „Скания“ с рег.№ КН **** ВР. Оспорва
се твърдението в исковата молба, че е извършена услугата по ремонт на
тежкотоварния автомобил, като нито ищеца, нито физическото лице фактически са
извършили договорената ремонтна дейност. Опит за ремонт на авариралото МПС били
направено от други двама, но становището им било, че автомобилът не може да се
ремонтира на място и трябва да бъде репатриран в Република България за основен
ремонт. Твърди се с отговора, че ответното дружество, с помощта на друго лице,
е успяло да осъществи ремонта на място, вследствие на което тежкотоварният
автомобил продължил по предварително начертания му маршрут. Заплащането на
400,00 лева не било в резултат на поканата за доброволно плащане, а била
стойността на услугата, извършена от К. Д. в качеството му на физическо лице.
Претендират се разноски за процесуално представителство.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От страна на ищцовото дружество е представена фактура, издадена от него, с
получател – ответното дружество. Фактура № 650/24.09.2019 г. е на стойност 1035,01
лева с ДДС и в нея са изброени следните образуващи крайната стойност реквизити:
24 часов мобилен сервиз на обща стойност 291,68 лева за 7,29 часа; транспортни
разходи на стойност от 500,00 лева, както и хидравличен маркуч за „Скания“ на
стойност от 70,83 лева. Фактурата не е подписана нито от издателя, нито от
получателя.
Представени са и приети по делото покани от 15.10.2019г. и 17.12.2019г. за
доброволно изпълнение от страна на представители на ищеца (без приложено
пълномощно за това), отправени до ответното дружество, с които се иска плащане
на сумата от 1055,42 лева по гореописаната фактура в тридневен срок. Не са
налице доказателства за връчване на посочените покани на адресата.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено, се установява,
че процесната фактура е осчетоводена от ищцовото дружество, като е намерила отражение в отчетните регистри
„Дневник за продажби“ по чл.124 от ЗДДС в данъчния период от месец септември
2019г. При ответното дружество фактурата не е налична като първичен счетоводен
документ в регистъра на първичните документи. Посочената фактура не е
осчетоводена от ответното дружество и не е използван начисления в нея данъчен
кредит. Фактура № 650 от 24.09.2019г. е на стойност 1035,01 лева. По
предоставените документи от счетоводството на „Ел Рей“ ЕООД, по нея е заплатена
сума в размер на 400,00 лева, като дължимият остатък е в размер на 635,01 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели, по един за всяка от страните. Съгласно показанията на св. Б.С.,
който работи като монтьор в „Ел Рей“, последният се познавал с К. Д., като
ходели заедно да извършват ремонти. Клиентите се обаждали именно на него. През
месец септември 2019 година свидетелят С., заедно с друг служител на „Ел Рей“
ЕООД пътували за Румъния за смяна на турбокомпресор на тежкотоварен автомобил,
собственост на ответника. Когато пристигнали на място, при опит за вдигане на
кабината на автомобила се спукал маркуч, което наложило прибирането до гр.
Видин, за да бъде ремонтиран дефектиралия маркуч. Върнали се до авариралия
автомобил, сменили маркуча и турбокомпресора, но свидетелят установил, че това
не е единственият проблем на тежкотоварния автомобил. Не могъл да отстрани новоустановения
проблем, като категорично заявил, че не може да извърши по-нататъшен ремонт.
Съгласно показанията на св. Р.Ц., който работи като шофьор на процесния
товарен автомобил в ответното дружество, през есента на 2019г. камионът на път
за Германия е имал проблем в Румъния, като турбокомпресорът бил за смяна.
Веднага се обадил на работодателя си, но се оказало, че монтьорът на фирмата е
зает с ремонта на друг камион. Дошли двама души, които сменили турбокомпресора,
но се оказало, че следвало да се правят още ремонти, които те не били
компетентни да извършат, поради което си тръгнали. В последствие дошъл монтьор
от сервиз на „Скания“ от гр. София, който отстранил проблема и камионът
продължил по маршрута си за Германия. Свидетелят заявява, че служителите на „Ел
Рей“ ЕООД са се отзовали, за да оправят камиона и да се смени турбокомпресора,
като същият бил изпратен по тях, като е купен от ответното дружество.
Към делото от страна на ответника са представени писмени доказателства. Към
отговора на исковата молба е приложена фактура № 570710 от 19.09.2019г.,
издадена от „Нелас Авточасти“ ООД, от която е видно, че „Анди Транс“ ООД е
закупил турбокомпресор и приложни части към него на стойност от 1002,6 лева.
Приложена е разписка за прием на пощенски паричен превод № 71880002975686 в
размер на 400,00 лева в полза на К. Д. на 20.09.2019г., осъществен чрез „Еконт
Експрес“ ООД. Приложена е и GPS разпечатка на тежкотоварен
автомобил „Скания R420“ с рег. № *****ВР за периода от 19.09.2019г. до 22.09.2019г., от която е
видно, че за периода от 19.09.2019г. до 21.09.2019г. процесното МПС не се е
движило по маршрут.
При така установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 258 и чл. 86 от ЗЗД и се явяват процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им - запазване действието
на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2349/2020г. по описа на
съда.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже, че е налице
валидно сключен между страните договор за ремонт на товарен автомобил (който по
своя характер представлява договор за изработка), обхвата на ремонта,
изпълнение на задълженията си по него, приемане на изработеното от страна на
ответника и размера на дължимото възнаграждение.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната – да заплати възнаграждение. Възнаграждение на изпълнителя се дължи
за извършена и приета работа (арг. от чл. 266, ал. 1 от ЗЗД).
Ответникът по делото е оспорил, че между „Ел Рей“ ЕООД и „Анди
Транс“ ООД има сключен неформален договор за сервизно обслужване на товарния
автомобил. Оспорил е и извършването на ремонта на товарен автомобил „Скания“ с
рег. № КН **** ВР през м. септември 2019 г. от лицето, с което е договарял и в
обема, в който е договаряно.
Съдът намира за недоказани между страните обстоятелствaтa, че е постигнато конкретно съгласие
между страните по отношение на ремонта на товарния автомобил по процесната
фактура, както и че е приета работата от възложителя в пълен обем, поради
следните съображения:
Установи се, че между страните липсва сключен писмен договор, по силата на
който ответникът да възлага на ищеца ремонтни дейности и монтаж на съответното
оборудване за тежкотоварния автомобил. При липса на писмен договор, фактурата
представлява частен диспозитивен документ, установяващ волеизявленията на
страните, в случай че съдържа всички необходими елементи, характеризиращи
договора като такъв – страни, вид, стойност и начин на плащане, време и място,
а също така - имена и подписи на лицата, представляващи търговците и/ или
отговарящи за стопанската операция.
В настоящия случай процесната фактура не носи подпис на представител на
ответното дружество. Изложеното прави фактурата негодно доказателство относно наличието
на постигнато между страните съгласие за сключване на договора за изработка,
при посочените във фактурата параметри.
Прочее, от съдебно-счетоводната експертиза се установи, че процесната
фактура не е осчетоводена от ответното дружество и не е включена в дневниците
му за покупки по ДДС. В този смисъл не може да се приеме, че ответното
дружество е признало задълженията по нея. Не следва да се счита за признаване
на задължението и заплащането на сумата от 400,00 лева, тъй като получателят й
е не ищеца, а физическото лице К. Д..
По делото не се ангажираха каквито и да е доказателства от страната, имаща
доказателствена тежест, за приемане на работата по отношение на извършения ремонт.
Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие –
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е
или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. Според отразеното в Решение № 1661 от 06.12.1999
г. по гр. д. № 972/1999 г., V г о. на ВС, простото разместване на фактическата
власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено
изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал.
1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че е извършван ремонт на тежкотоварен автомобил,
собственост на ответното дружество, като ремонта фактически се изразявал в
смяна на хидравличен маркуч и турбокомпресор. Не може обаче да се установи конкретното
съдържание на сключения договор, и по-точно дали задължението на изпълнителя е
било да смени само турбокомпресора на превозното средство или е договорено да
се извърши ремонт в такъв обем, че превозното средство отново да бъде използвано
за необходимите цели. Тъй като по делото се спори, че обемът на договорената
изработка е този, който ищецът твърди в исковата си молба, то следва логичния
извод, че работата не е приета в пълен обем, тъй като от свидетелските
показания и на двамата свидетели се установява, че тежкотоварния автомобил е
преминал последващ ремонт след смяната на турбокомпресора, за да успее да бъде
в нормално състояние, като служители на ищеца са се отказали от по-нататъшен
ремонт на автомобила поради липсата на необходимите инструменти. Това навежда
на обоснован извод, че същите са имали за задача да ремонтират автомобила до
годно за експлоатация състояние, но не са я изпълнили.
От друга страна не може да се установи, поради липсата на доказателства и в
тази насока, коя е страна по договора за изработка – ищцовото дружество или
физическото лице К. Д.. Не може да се направи извод, че действията му са
потвърдени по реда на чл. 301 от ТЗ. Основно правило е, че дружествата се
задължават спрямо третите лица с действията на своите представителни органи.
При дружествата с ограничена отговорност, какъвто е ищеца в настоящото дело, е
налице органно представителство – управители или управител. Неговата
представителна власт е обусловена от вписването на името му в търговския
регистър и представянето на нотариална заверка на подписите – чл. 141, ал.3 от ТЗ, т.е. правните действия, извършени от и в полза на търговското дружество
възникват за него само ако са извършени от лица, имащи представителна власт. Когато
обаче едно лице действа от името на търговец без да притежава представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако веднага не се
противопостави на тях – чл.301 от ГПК. В момента на договарянето е видно от търговския
регистър към Агенция по вписванията, че лицето К. Д. не е управител и законен
представител на ищцовото дружество. Не се представиха доказателства, че
физическото лице е служител на ищцовото дружество в момента на сключване на
договора. Според цитираната разпоредба, лицето трябва да действа от името на
дружеството. По делото не се установява, че К. Д. е поел задължение по договор
за изработка от името на ищцовото дружество, предвид че не се установява и ответното
дружество да е узнало за това. С оглед на това, не може да се приеме, че има
идентитет между страните по договора и страните по настоящото производство,
поради което липсва материална легитимация на ищеца и предявените искове се
явяват неоснователни.
Предвид всички изложени съображения, съдът намира, че предявеният главен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и предявеният иск за
обезщетение за забава, предвид неговата
акцесорност спрямо главния иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300,00 лева
за платено адвокатско възнаграждение. По делото се установява,че са направени и
разходи от ответната страна за заплащане на депозит за вещо лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300,00 лева, които също следва да
бъдат заплатени от ищцовото дружество.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ел Рей“
ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 16, против „Анди Транс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „Б. д.“ № * обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, чл. 258
и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 635,01 лв. (шестстотин тридесет и пет лева и една
стотинка), представляваща незаплатено възнаграждение за изпълнителя по сключен
неформален договор за ремонт на тежкотоварен автомобил „Скания“, собственост на
ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК (07.12.2020г.) до
окончателното изпълнение на задължението, както и обезщетение за забава в
размер на 65,62 лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), за
периода от 09.10.2019 г. до 10.11.2020 г. (с изключение на периода от 12.03.2020г.
до 09.04.2020г.), за които суми е издадена Заповед № 260369 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 09.12.2020 година по ч. гр. д. № 2349 по описа
на Районен съд – Кюстендил за 2020г.
ОСЪЖДА „Ел Рей“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, офис 16 да заплати на „Анди Транс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. К., ул. „Б. д. № *, сумата
от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща направени по делото разноски от ответната
страна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: