Решение по дело №660/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260027
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20195230100660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ............... /22.02.2021 г.,

 

гр. Панагюрище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на първи февруари две хиляди двадесет и първа година публично  всъдебно заседание, в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

 

при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 660/2019 г. по описа на съда

 

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр с чл. 9 ЗПК ичл. 86 ЗЗД

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* срещу И.П.М. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6000  лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14143247 от 08.06.2016 г. сключен между ответника и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 7973,12 лв.  – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 20.12.2016 г. до 20.11.2022 г., и  992,76 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.017 г. до дата подаване заявлението в съда, които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.202017 г. и Приложение № 1 от 18.04.2018 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1059/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, които искове са кумулативно съединени с осъдителни искове за същите вземания.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД на 08.11.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит  PLUS-14143247, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 6000,00 лева. Твърди се, че страните постигнали съгласие да бъде бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 2419,20 лв„ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска. Сочи се, че кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 150,00 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, която такса е удържана от общия размер на отпуснатия кредит.Твърди се, че размерът на договорната лихва е 11836,56 лв., като сумата която е следвало да върне ответника е в общ размер на 17836,56 лв., дължима до 20.11.2022 г. на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 247,43 лв.. Сочи се, че поради допусната забава за плащания по кредита същият е обявен за предсрочно изискуем на 20.01.2017 г., която дата представлява дата на падежа на втората вноска. Изложени са доводи, че не следва да намира приложение съдебната практика, която предвижда необходимост от обявяване на предсрочната изискуемост, доколкото предмен на делото не е банков креди.  В исковата молба се сочи, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, поради което на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.01.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 992,76 лева Твърди се, че процесните вземания са прехвърлени от кредитодателят на ищеца по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от от 27.07.202017 г. и Приложение № 1 от 18.04.2019 г. към него, за което прехвърляне е уведомен длъжникът по чл. 99 ЗЗД, като в евентуалност се сочи, че длъжникът следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба за отговор. Моли се за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

 Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД и осъдителни искове за същите вземания.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 05.08.2019 г., а исковата молба е подадена на 04.09.2019 г. (п.кл.) от процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното производство.

На 08.11.2016 г. между ответника И. Мариснки и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-14143247, по силата на който търговското дружество предоставило на ответника сума пари в размер на 6000 лв., която сума кредитополучателят се задължила да върне на равни месечни вноски –72 бр. всяка в размер на 247,73  лв., последната с падеж 20.11.2022г. Между страните бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент -37,75 %, както и ГПР – 46,84 %. Посочено е, че общата дължима сума е в размер на 17836,56 лв, от които и 2419,20 лв.- застрахователна премия. Договорът е сключен при общи условия за договор подписани от кредитополучателя. В общите условия е посочено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.  В общите условия към договора е уговорено закупуване на застраховка защита за плащане, като дължимата сума за сключване на застраховката се сочи, че е заплатена от кредитодателя на „Директ сървисис“ ЕАД.

По делото е представена и приета като доказателство застрахователна полица застраховка „Защита“ и „Защита на плащанията“ за застраховано лице И.М..

По делото е приложен и приет като доказателство Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.02.2017 г. сключен между „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 18.04.2018 г., по силата на който на ищеца е прехвърлено вземането на кредитодателя „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД към ответника И.М. възникнало от процесния договор за потребителски кредит, което вземане към дата на продажбата е в общ размер на 14330,43 лв. Като доказателство по делото е приложено и пълномощно от цедента в полза на цесионера, с който е упълномощен изрично да уведоми длъжниците за станалата цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и уведомление за извършената цесия, което уведомително писмо е съобщено на ответника на 20.09.2018 г., видно от известие за доставяне приложено по делото- л. 32.

По делото е допусната и приета без възражение на страните съдебносчетоводна експертиза от заключението на която се установява, че размерът на усвоената от ответника сума е 6000 лв., която е преведена по сметка на ответника в Банка ДСК, като за погасяване на същата от ответника са направени плащания в общ размер на 1981,84 лв., като последното плащане е направено на 12.09.2017 г., след която дата не са извършвани плащания от длъжника. В своето заключение вещото лице е посочило, че съотношението между застрахователната премия, договорната лихва и таксата ангажимент спрямо сбора на законите лихви е 4,74 пъти, като изрично е изяснено, че размерът на договорната лихва надминава три пъти размера законната лихва за периода, за който е начислена договорна лихва. Вещото лице изяснява, че застрахователната премия не е включена в размера на претендираната главница. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е  достигнало.

При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за цесия, по който е съобщено на длъжника за станалото прехвърляне на вземането му, валиден договор за потребителски кредит  PLUS-14143247 от 08.11.2016 г., по който е предоставена на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; както и че посоченото вземане е прехвърлено на ищеца, изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи (такси).

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и И.М. е сключен договор за кредит от 18.04.2018 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 6000 лв. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходи. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за съответствето на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на  Съвета от 05.04.1993 г.

По отношение на искането за зпалащане сума в размер на 7973,12 лв. – възнаградителна (договорна) лихва съдът намира следното: съдебната практика приема трайно, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният размер на договорната лихва ( била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД , съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В тези случаи се дължи само законната лихва. По делото е установено (приетата съдебносчетоводна експертиза), че уговорената възнаградителна лихва надвишава над три пъти размера на законната лихва, поради което клаузата, с която е уговорена същата се явява недействителна поради противоречие с добрите нрави, а претенцията за заплащане на договорна лихва в посочения размер се явява неоснователна, като се дължи заплащане единствено на законнта лихва от дата на забавата до подаване на исковата молба.

По отношение на претендирата главница в размер на 6000 лв. по договора за потребителски кредит от 18.04.2018 г. съдът намира следното: от доказателствата по делото (приетата съдебно-счетоводна експертиза) се установи, че на ответника е отпусната сума в  размер на 6000 лв., като същият е направил плащания в размер на 1981,84 лв., с която сума частично са погасени суми за дължима договорна лихва, което вземане бе прието от настоящия съдебен състав за недействително. Ето защо на основание чл. 19, ал. 6 Закона за потребителския кредит следва от отпуснатата главница в размер на 6000 лв. да се приспадне заплатената до момента от ответника сума в размер на 1713,04 лв., поради което дължимата от ответника сума представляваща главница по договор за кредит е в размер на 4286,96 лв., до която сума следва да се уважи предявения иск. Тук е мястото да се посочи, че доколкото от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че в претендираната главница не е включена застрахователната премия, поради което същата не е предмет на разглеждане на настоящото дело.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в общите условия към договора за кредит страните са постигнали съгласие при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. От съдебносчетоводната експертиза се установява, че последното плащане от ответника е направено на 12.09.2017 г. , поради което следва да се приеме, че вземането по договора е станало изискуемо изцяло на 20.11.2017 г. – при неплащане на втора погасителна вноска. Тук е мястото да се посочи, че даденото с т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС не намира приложение, доколкото в конкретния случай не се касае за договор за банков кредит.

Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която лихва за периода от 20.11.2017 г. (падеж на първата непогасена вноска) до 30.10.2018 г. (дата на подаване на исковата молба, арг. чл. 422 ГПК) е в размер на 410,87лв, до която сума следва да се уважи предявеният иск.

За пълнота на изложението следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, при отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената заповед относно главницата.

Доколкото съдът разгледа предявените установителни искове и уважи същите, то не са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.

По отношение на разноските:

При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер на 4697,83 лв. от предявения размер от 14965,88 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 110,50 лв.

Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер на 4697,83 лв. от предявения размер от 14965,88 лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 192,65 лв., от които 31,63 – юрисконсултско възнаграждение, 97,75– държавна такса и 63,27 лв. – депозит за вещо лице.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 7 ЗЗД във вр.с чл. 9 ЗПК по отношение на И.П.М., ЕГН **********,***, че Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 е носител на парични вземания, както следва: сума от 4286,96 лв. – главница по договор за кредит PLUS-14143247 от 18.04.2018г.  сключен между „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ С.А. Франция чрез клон „БНБ Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и И.М., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба- 31.10.2018 г. до окончателното изплашане на вземането, и сума от 410,87 лв.  - лихва за забава от 20.11.2017 г. до 30.10.2018 г.,  които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017 г. и приложение № 1 от 18.04.2018 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1059/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище,  като ОТХВЪРЛЯ иска за установява дължимостта на сума представляваща главница по договора за кредит над уважената част от 4286,96 лв. до претендирания размер от 6000 лв., както и за сумата представляваща лихва за забава за периода 21.01.2017г. до 20.11.2017 г. и над уважения размер от 410,87 лв, до претендирания 992,76 лв. Дължимите суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, при „Обединена българска банка“ АД.

 ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* срещу И.П.М., ЕГН **********, с които се иска да се приеме за установено, че отвътникът дължи на ищеца сума в размер на 7973,12 лв.договорна (възнаградителна лихва) за периода от 20.12.2016 г. до 20.11.2022 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 27.07.2017 г. и приложение № 1 от 18.04.2018 г. към него, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1059/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, И.П.М., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 110,50 лв.- представляваща разноски напрвавени в заповедното производство, както и сума в размер на 192,65 лв.  - представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд – Пазарджик.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: