РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бяла, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20234510200071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. М., ЛНЧ **********, родена на ......г. в Л. В., с адрес
в Б., с.Д., обл.Р. ул.“Л. К.“ № ., чрез адв. М. Д. със съдебен адрес гр.Русе,
ул.“Александровска“ № 71, ет.1, против Наказателно постановление № 22-0247-000409 от
07.02.2023г. издадено от Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на
жалбоподателката, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Твърди се, че същото било издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН бил връчен без
присъствие на преводач, поради което подписването на АУАН и протокола за ПТП не може
да се тълкува като съгласие от нейна страна с изложените в тях факти. Счита, че от
обективна страна не са налице признаците на административното нарушение и наложената
санкция се явява незаконосъобразна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 21.12.2022г. около 07:30ч., св. Ц. – МлПИ в РУ – Бяла, получил обаждане от
съпругата си, която пътувала с кола към работа, че след моста над р.Янтра, в посока с.Н.
близо до реката долу, видяла паднал автомобил, претърпял ПТП. Около 07:45ч. св. Ц. минал
през посоченото място и забелязал лек автомобил „Тойота Корола“. Отбил встрани и слязъл
при автомобила, за да види дали има пострадали. При автомобила нямало никой, имало
пръски кръв, но незначителни. Обадил се в ОДЧ при РУ – Бяла и подал сигнал, като изчакал
1
на място пристигането на колегите си от Пътна полиция. Впоследствие им оказал
съдействие при установяване на собственика, тъй като познавал автомобила и знаел, че се
управлявал от жалбоподателката. На мястото на произшествието пристигнал екип на Пътна
полиция – св. Т. с колегата си М. М., които видели лекият автомобил в дерето с видими
материални щети. След извършена справка с техническо средство за отдалечен достъп за
собствеността на МПС, установили, че същото било собственост на жалбоподателката. Св.
Ц. им заявил, че познава лично лицето и ги завел до дома на Хедър Робинсън в с.Кривина,
където била и жалбоподателката. Полицейският служител М. М.разговарял с
жалбоподателката на английски език, като от нейния разказ разбрали, че тя лично
управлявала автомобила си през тъмната част на денонощието предния ден, изгубила
контрол над автомобила и е паднала в канавката. След това не уведоМ. съответните органи,
а се прибрала в домът на своята приятелка. Заедно всички лица отишли на
местопроизшествието, където служителят М. обяснил на жалбоподателката, че ще бъдат
съставени актове за допуснатите нарушения, на което тя не възразила. На място дошъл
земеделски производител от селото, който оказал съдействие за изтегляне на автомобила и
го откарали в стопански двор, а св. Ц. откарал жалбоподателката до домът на Робинсън. На
жалбоподателката били съставени АУАН № 19299, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, по
който било издадено НП № 22-0247-000408 от 07.02.2023г., в сила от 25.02.2023г.; и АУАН
№ 19300, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, по който било издадено НП
предмет на настоящото производство, връчено лично на 10.02.2023г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по
делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
На първо място, следва да бъдат обсъдени релевираните възражения относно
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с неучастието на
преводач в хода на административнонаказателното производство. Съгласно нормата на
чл.84 от ЗАНН, доколкото няма особени правила в този закон, за производството пред съда
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на
НПК. Правото на лицата да се ползват от родния си език закрепено в чл.21, ал.2 от НПК е
сред основните принципи в процеса, поради което намира приложение в производството.
Същевременно, с изричните съображения на Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно
правото на устен и писмен превод и Директива 2012/13 на ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, транспонирани в глава 30а в НПК, е изключено
приложното им поле, в случаите когато: „орган, различен от съд, с компетентност по
наказателни дела, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е
случаят например за често срещаните пътнотранспортни нарушения, които могат да бъдат
установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато
правото на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв
орган и е предвидено право на обжалване или друга възможност за преразглеждане на
делото от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва
да се прилага единствено за производството по обжалване или преразглеждане пред този
съд.“. Такъв представлява и настоящият случай, тъй като се касае за административен орган,
различен от съд, който налага санкция във връзка с нарушение на ЗДвП. Самата санкция
подлежи на обжалване, което право е и упражнено от жалбоподателката, поради което и
неучастието на преводач в хода на административнонаказателното производство не
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящо
отмяната на обжалваното наказателно постановление. От друга страна, от показанията на
2
разпитаните по делото полицейски служители се установява, че техния колега Мерт
Мейминов е говорил с жалбоподателката на английски език, като е обяснил в какво се
изразява нарушението и последствията от това. Предвид това съдът намира, че правото на
защита на жалбоподателката не е било ограничено и същата е била наясно с основанията за
ангажиране на административнонаказателната ѝ отговорност.
На следващо място следва да бъдат обсъдени възраженията за незаконосъобразност
на наложената санкция предвид липсата на признаци от обективна страна на
административно нарушение. Същите са основателни доколкото от данните по делото по
категоричен начин се установява, че жалбоподателката е била единствения участник в
пътно-транспортното произшествие. Нейната отговорност е ангажирана за това, че при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата
за контрол, както и не изпълнява указанията . Видно от протокола за ПТП, а и от влязлото
в сила НП № 22-0247-000408 от 07.02.2023г., жалбоподателката през тъмната част на
денонощието при избиране на скоростта на движение не се съобразява с релефа на
местността, като при движение с несъобразена скорост напуска пътя в дясно, удря се в
предпазна мантинела и пътен знак „Б6“ и пада в канавка, допуска ПТП с материални щети.
Нормата на чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП има предвид наличие на разногласия между
участниците в ПТП относно обстоятелствата по неговото възникване, което в конкретния
случай се явява неприложимо, тъй като процесното ПТП е само с един участник –
жалбоподателката. Въпреки това, съдът счита, че по безспорен и категоричен начин се
установява, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП,
тъй като не е оказала съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно
дадената легална дефиниция в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, "Пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В протокола за ПТП са описани причинените повреди на
пътни съоръжения, а именно пътен знак „Б6“ и предпазна ограда „мантинела“, 2 линии и 2
колчета. Причинените увреждания са възникнали в процеса на движението на МПС,
управлявано от жалбоподателката, поради което и същата има качеството на „Участник в
пътнотранспортно произшествие", съгласно легалната дефиниция на §6, т.27 ДР на ЗДвП.
Доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станала причина за
неговото настъпване, в качеството на участник, за нея са се породили и задълженията по
чл.123 от ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП.
При това положение, при безспорно установено и доказано извършено от водача на
МПС нарушение на правилата за движение и съгласно задължителните указания,
съдържащи се в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020
г., ОСС, І и ІІ колегия, районният съд следва да упражни правомощието си да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да го отменя. Съдът намира, че следва да
преквалифицира на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН нарушението в такова
по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, което се явява приложение на закон за същото нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП бъде наложено съответно наказание.
Съдът счита, че АНО не е съобразил нормата на чл.27 от ЗАНН при
индивидуализацията на наказанието, като в НП липсват мотиви, кое обосновава налагане на
наказание около средния размер предвиден в санкционната норма. От друга страна и
конкретните обстоятелства не обосновават индивидуализиране на наказанията в такъв
размер – при настъпилото ПТП не е имало друг участник; липсват данни да са настъпили
значителни щети по пътните съоръжения; следва да бъде съобразено и емоционалното
състояние на жалбоподателката след настъпване на ПТП-то, като същото е било през
тъмната част на денонощието; езиковата бариера, което съществено ограничава
възможността да потърси помощ. Следва да се съобрази също, че тя не е отричала, че е
3
управлявала МПС, нито се е опитвала да скрие или преиначи факти около настъпилото
произшествие, с цел избягване на отговорност.
По тези съображения, следва да се намали размерът на кумулативно наложените
наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС” на законоустановения
минимум съответно за глобата от 50 лева и за лишаването от право да управлява МПС - един
месец. Така намален размерът на наказанията съдът намира за напълно достатъчен за
постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за производството съразмерно с уважената част за
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото обаче липсват данни за заплащане на
адвокатското възнаграждение, тъй като в пълномощното съпътстващо жалбата липсва
уговорен размер, а не са и представени доказателства за извършено плащане по банков път,
в какъвто смисъл са разрешенията дадени с т.1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г.
по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК. При липса на доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение не са налице основания за осъждане на ответната страна за
разноски.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0247-000409 от 07.02.2023г. издадено от
Началник РУ – Бяла при ОДМВР – Русе, с което на Д. Д. М., ЛНЧ **********, родена на .. в
Л., В., с адрес в Б., с.Д., обл.Р. ул.“Л.К.“ №., за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3
б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“
от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наказанието „Глоба“ на 50 лева и размера на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
4