№ 329
гр. гр.Несебър, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело №
20222150100160 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„П.Д. ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Г.В.“ .... представлявано от .......................... чрез пълномощник Адвокатско дружество
„Д. и Г.“, представлявано от адвокат Р. Д. от АК-В., със съдебен адрес: гр. В., ул. „Б.“
№ ..., ет. 3, офис 7 против А.С.И. с Код по БУЛСТАТ: ................, с адрес в РБългария:
с. ..........., к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет. 4, ап. ап. ....
В исковата молба се сочи, че на 15.06.2007г. бил сключен Договор за поддръжка
и управление на „Курортен апартаментен комплекс „........................“ № ММС-S1-
ВН/002-06.07/15.06.2007г. между „П.Д. ЕООД, като „Мениджър“ и А.С.И., като
„Възложител“. По силата на този договор ответника възлагал, а ищцовото дружество
се задължавало по т. I, 2, 3 и 4 от договора да извършва целогодишна техническа
поддръжка, организационно и административно управление на „Курортен
апартаментен комплекс „........................“, срещу заплащане на месечна такса в размер
на 1 Евро без ДДС за квадратен метър площ на собствения на възложителя имот.
Плащането на таксата било дължимо, съгласно правилото на т. II.b от Договора
погодишно в срок до 15 февруари на текущата година. На следващо място се твърди, че
ищцовото дружество изпълнявало, чрез „............ Х.“ ООД с ЕИК ..................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, ул. „Г.В.“ ...,
представлявано от М.Д.М., в цялост поетите задължения по договора, като ежедневно
се грижило за техническото поддържане на общите части на сградата, включващо -
поддържане на ВиК и ел. инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и
вентилационните инсталации; техническо поддържане на басейните и обслужващите
ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и общодостъпните части в
„Курортен апартаментен комплекс ........................“, включващо доставка на
консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните съоръжения и
монтираните душове; техническо поддържане на асансьорите, както и на намиращите
1
се в общодостъпните части спортни съоръжения и детската площадка; организиране
поддръжка на зелените площи в комплекса; организира режима на достъп и вътрешния
ред в сградата, санитарно-хигиенните услуги, рецепция и достъпа до спортните
съоръжения. Наред с това се твърди, че ответника не бил заплатил дължимите такси по
договора за 2019г., 2020г. и 2021г. Навежда се, че с него били проведени редица
разговори с цел извънсъдебно разрешаване на конфликта. От страна на ищеца били
предприети мерки за съобразяване с изискуемите такси с потребностите на
възложителя, като в следващия исковия период години били разработени различни
видове пакети с цел редуциране на цената на услугата. Гореизложеното мотивирало
ищцовото дружесто да поиска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника А.С.И. да заплати на „П.Д. ООД, сумата в общ размер на 9105,15 лева,
включваща:
неплатена такса за поддръжка в размер на 2529,97 лева за 2019г., ведно с лихва
върху нея за периода: 15.02.2019г.-10.02.2022г. в размер на 761,84 лева;
неплатена такса за поддръжка в размер на 2529,97 лева за 2020г., ведно с лихва
върху нея за периода: 15.02.2020г.-10.02.2022г. в размер на 505,32 лева;
неплатена такса за поддръжка в размер на 2529,27 лева за 2021г., ведно с лихва
върху нея за периода: 15.02.2021г.-10.02.2022г. в размер на 248,09 лева, дължими
по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
„........................“ № ММС-S1-ВН/002-06.07/15.06.2007г.
Представят се писмени доказателства. Претендира се присъждането на направените
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото постъпи отговор на исковата молба
от ответника чрез процесуалния му представител адв. Л. К. от АК-София, с който се
излага становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди се, че липсва
договорно правоотношение между страните, тъй като срокът на Договор за поддръжка
и управление на „Курортен апартаментен комплекс „........................“ № ММС-S1-
ВН/002-06.07/15.06.2007г. е изтекъл на 15.06.2012г. и считано от 16.06.2012г. страните
не се намират в облигационна връзка. На следващо място се отправя възражение за
нищожност на клаузата на т. 9 от раздел IV от Договора на основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД, поради противоречие със закона и на основание ЗЗППТ. Излагат
се съображения в тази насока. Наред с това се сочи, че в случай, че се приеме, че
Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
„........................“ № ММС-S1-ВН/002-06.07/15.06.2007г. представлява договор по
смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, следва да се има предвид, че договорената клауза за
автоматично подновяване на срока не е произвела действие и на 16.06.2012г.
действието на срока е прекратено. Излагат се съображения, че между страните не е
възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което за ответника да е
възникнало задължение за плащане на претендираните суми. Извежда се от
тълкуването на разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС, че жилищният комплекс от затворен тип
се учредява с изрично волеизявление от страна на определени от закона лица,
направено в предвидена от закона форма (сключването на договора по чл. 2, ал. 1
ЗУЕС). Твърди се, че в настоящият случай няма представени доказателства, че „............
Резорт ...........” е жилищен комплекс от затворен тип. Наред с това се сочи, че
процесният договор в сключен между ответника като собственик и ищцовото
дружество като мениджър/изпълнител на услугата, а не като инвеститор. Навежда се,
че този договор може да се квалифицира по белезите си като такъв за изработка
(услуга), но не представлява договор по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, тъй като не е
2
сключен между надлежни страни. На следващо място се твърди, че ищцовото
дружество не е осъществявало задълженията си по представения договор през 2007г.
Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли предявените искове. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа предявения иск от името на доверителя си, ведно с приложените писмени
доказателства. В подкрепа на твърденията си за извършени дейности по договора за
поддръжка ангажира гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание моли предявения
иск да бъде отхвърлен като неоснователен, за което излага съображения. Също
претендира присъждане на заплатените по делото от доверителя му разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че на 15.06.2007г. между ответника А.С.И., в качеството
му на Възложител и ищцовото дружество „П.Д. ЕООД, в качеството им на Мениджър,
е сключен Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
........................“ № ММС-S1-BH/002-06.07 (Договора) /л. 5 - л. 11 вкл./. С договора,
ответникът Изюмский, като собственик на самостоятелен обект, представляващ
Апартамент № Д..., находящ се в сграда „А“ на Курортен апартаментен комплекс
„............“, изградена в УПИ XIV - 467, 468, 480 в кв. 22 по плана на с. ..........., възложил
на ищцовото дружество срещу възнаграждение да извършва целогодишна техническа
поддръжка, организационно и административно уоравкение на „Курортен
апартаментен комплекс „........................”, находящ се в кв. 22 по плана на с. ...........,
общ. Несебър, обл. Бургас, включващо следните дейности: техническо поддържане на
общите части на сградата, включващо - поддържане на ВиК и ел. инсталациите,
климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации, басейните и
обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и
общодостъпните части в комплекса, доставка на консумативи, поддържане в
изправност на пречиствателните съоръжения и монтираните душове, поддържане на
асансьорите и намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения, детска
площадка, зелените площи в комплекса. С Договора, Мениджъра се е задължил да
извършва и организационно управление, свързано с режима на достъп и вътрешния ред
в сградата, санитарно-хигиенните услуги, занимания за деца, единна рецепция - за
оказване на всякакъв вид помощ на Възложителя с цел безпрепятствено упражняване
правото му на собственост и спокойното му пребиваване в комплекса, както и да
организира достъпа до спортните съоръжения /раздел I, 2, 3 и 4/. От своя страна
ответникът Изюмский се е задължил да заплаща на ищеца възнаграждение в размер на
1 евро без ДДС за квадратен метър площ от собствения му недвижим имот, платимо
авансово за текущата година в срок до 15.02. на текущата година /раздел II, т. 1 и т. 2,
3
б. б./. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане на
Възложителя във владение в закупения от него недвижим имот в процесния комплекс
/раздел V, т. 2/ и автоматично се подновявал на всеки пет години и за същия период от
време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на
всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече от ¾ от застроената
площ на комплекса за неподновяването му /раздел IV, т. 9/. Съгласно раздел VII, т. 1 и
т. 2, при разпореждане с правото на собственост, Възложителят се освобождава от
задълженията си по договора само, ако е осигурил подписването на такъв договор
между новия собственик и Мениджъра.
Видно от Нотариален акт № 124, том XIII, рег. № 7780, дело № 8414 от 2007г. на
Нотариус с рег. № ... на НК с район на действие Районен съд - Несебър /л. 31 - л. 32
вкл./, ответникът А.С.И. е придобил по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот - Апартамент № Д..., находящ се на четвърти етаж в сграда „А“ на
Курортен апартаментен комплекс „............“, изградена в УПИ XIV - 467, 468, 480 в кв.
22 по плана на с. ..........., с жилищна площ 69,17 кв.м., ведно с 0,151 % идеални части от
общите части на сградата.
Спорен по делото е въпроса налице ли са валидни облигационни отношения
между страните по сключения помежду им Договор за поддръжка и управление от
15.06.2007г., по който ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за 2019г., 2020г.
и 2021г., а за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните
суми. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си, както и нейната
изискуемост.
По направените от процесуалния представител на ответника възражения за
нищожност на клаузата за автоматично продължаване действието на договора, съдът
намира следното:
На първо място, съдът намира, че Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс „........................” № MMC-S1-ВН/002-06.07
представлява годна облигационна връзка. Съгласно свободата на договаряне ответната
страна е сключила с ищцовото дружество договор за управление и поддръжка на
комплекса. Няма пречка отделните собственици да сключват договори за поддръжка и
управление на целия комплекс, които не се влияят от правилата на ЗУЕС. Освен това
процесният договор има комплексен характер и в него са включени елементи на
договор за поръчка и на договор за изработка. На следващо място място безспорно
става въпрос за договор, сключен с потребител. В този смисъл е и Определение №
60132 от 29.06.2021г. по т.д. № 1835/2020г. на ВКС. Наред с това става въпрос за типов
договор, който се сключва с множество собственици в комплекса, като ищецът не
твърди и не доказва, че клаузите в договора са индивидуално уговорени. Ето защо те
подлежат на проверка по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според който неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от
ЗЗП е даден неизчерпателен списък от възможни неравноправни клаузи, с оглед
предвиденото в чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, че такива са и клаузи с други подобни условия.
Предвид гореизложеното съдът намира, че клаузата на т. 9 от раздел ІV от Договора,
предвиждаща възможност за прекратяване на договора с изтичане на срока му, но само
с решение на собствениците, притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса, е
неравноправна, тъй като тази възможност зависи изцяло от решението на трети лица.
Налице е неравноправност между търговеца и потребителя, тъй като правата и
4
задълженията на търговеца по договора зависят единствено от неговото поведение,
докато тези на потребителя зависят изцяло от волята на други лица. В този смисъл
настоящата инстанция приема за основателно твърдението на ответника, че е налице
неравноправност на клаузата на раздел IV, чл. 9 от договора. Според разпоредбата на
чл. 146, ал. 5 от ЗЗП обаче, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без
тези клаузи. В случая, нищожността на клаузата води до извода, че Възложителят,
може да заяви сам прекратяване на договора - не по-късно от 4 месеца преди
изтичането на петгодишния му срок. По делото няма твърдения, нито доказателства, че
ответникът Изюмский е изразил желание за прекратяване на договора с изтичане на
срока, поради което следва да се приеме, че договорът е продължил действието си
съгласно раздел IV, чл. 9 и към момента продължава да действа със срок до
30.08.2027г. (с оглед датата на придобиване на имота - 30.08.2007г. и автоматичното
продължаване на всеки пет години, срещу което ответникът не се е противопоставил).
Във връзка с наведените от ответната страна възражения за неизпълнение на
договора за поддръжка, съдът допусна изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза
по делото.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 52 - л. 69/,
което не е оспорено от страните и е прието от съда, се установява, че на основание чл.
3, ал. 1 от Тристранно споразумение към Договор за възлагане на поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс ........................” № ММС-PD-EH/ от
22.06.2007г. „П.Д. ЕООД извършва апорт на активи в „............ Х.“ ООД на всички свои
движими и недвижими обекти, които служат за поддръжка и управление на
собствеността в комплекса, на земя и съоръжения. Вещото лице е посочило,че
цялостната дейност, свързана с експлоатация, поддръжка и управление през
процесните 2019г., 2020г. и 2021г. се е осъществявала от „............ Х.“ ООД. Установява
се, че в счетоводството на „............ Х.“ ООД се отчитат разходи за материали и за
външни услуги. Вещото лице е отразило, че през 2019г. са обособени следните видове
дейност: басейн, лоби бар, магазин, общо разпределяеми разходи, основен ремонт,
панорамен бар, подгряване на вода, почиствания, пропърти/фасилити мениджмънт
(поддръжка имоти на собственици), пул бар, СПА център, спортни площадки,
транспортни услуги, хотелска дейност ТО, хотелско обслужване ПУ. Извършени са
разходи за 2019г., отнасящи се за всички дейности в общ размер на 642 762,74 лева, от
които за поддръжка и управление на имотите на собствениците (партида
„Пропърти/фасилити мениджмънт“) са отнесени 3660,10 лева. За 2019г. са извършени
разходи за външни услуги, отнасящи се за всички дейности в общ размер на 461 328,30
лева, като за поддръжка и управление на имотите на собствениците (партида
„Пропърти/фасилити мениджмънт“) са отнесени суми в размер на 12931,47 лева.
Вещото лице е посочило, че са начислени разходи за амортизация на активите общо за
дружеството през 2019г. общо в размер на 1 633 688,98 лева. За работна заплата на
работещите на трудов договор през 2019г. е начислена работна заплата в размер на 299
095,20 лева. Извършени са разходи за осигуровки в размер на 56 968,74 лева.
Според заключението през 2020г. са обособени следните видове дейности:
барбекю ресторант, басейн, италиански ресторант, лоби бар, общо разпределяеми
разходи, основен ресторант, панорамен бар/скай бар, подгряване на вода,
пропърти/фасилити мениджмънт (поддръжка имоти на собственици), пул бар, СПА
център, спортни площадки, транспортни услуги, хотелска дейност ТО, хотелско
обслужване ПУ. През 2020г. са извършени разходи за материали, отнасящи се за
5
всички дейности в общ размер на 590 078,45 лева, като за поддръжка и управление на
имотите на собствениците (партида „Пропърти/фасилити мениджъмнт“) са отнесени
156 754,52 лева. От извършени разходи за външни услуги през 2020г., отнасящи се за
всички дейности в общ размер на 1 187 172,58 лева, за поддръжка и управление на
имотите на собствениците (партида „Пропърти/фасилити мениджмънт“) са отнесени
суми в размер на 13 000 лева. Начислени са разходи за амортизации на активите общо
за дружеството през 2020г. в размер на 1 086 736,58 лева. За работещите по трудов
договор през 2020г. е начислена работна заплата в размер на 478 943,67 лева и
осигуровки в размер на 87 812,43 лева.
Вещото лице е посочило, че за 2021г. са обособени следните видове дейности:
барбекю ресторант, басейн, наем апартаменти, общо разпределяеми разходи, основен
ремонт, перално стопанство, пропърти/фасилити мениджмънт (поддръжка имоти на
собственици), СПА център, транспортни услуги, хотелска дейност ТО. За 2021г. са
извършени разходи за материали, отнасящи се за всички дейности в размер на
1 370 170,01 лева, от които за поддръжка и управление на имотите на собствениците
(партида „Пропърти/фасилити мениджмънт“) са отнесени 5 575,86 лева. За 2021г. са
извършени разходи за външни услуги, отнасящи се за всички дейности в общ размер на
696 231,63 лева, като за поддръжка и управление на имотите на собствениците
(партида „Пропърти/фасилити мениджмънт“) са отнесени суми в размер на 19 220,14
лева. През 2021г. са начислени разходи за амортизации на активите общо за
дружеството в размер на 534 706,91 лева. За работещите по трудов договор за 2021г. е
начислена работна заплата в размер на 922 868,32 лева и са извършени разходи за
осигуровки в размер на 173 547,53 лева.
От заключението се установява, че всички разходи, извършени във връзка със
сключени договори с доставчици на стоки и услуги и получени фактури били отразени
надлежно в счетоводството на дружеството „............ Х.“ ООД. Направен е извод, че
през процесните години са сключени трудови договори с работници, заети с
осъществяване на дейностите и назначени на длъжност „градинар“,
„чистач/хигиенист“, „общ работник“, „бояджия“, „работник поддръжка“, „спасители“.
Наред с това вещото лице е отразило извършени плащания през процесните години
към „Марлин - 2“ ЕООД и „Елео Трейд“ ЕООД - за поддръжка и обслужване на
плувните басейни, към „ВТА Секюрити“ ООД, „Терек“ ЕООД и „Финеко“ ЕООД - за
организиране на охрана, към „ЕТТИ-99“ ООД - за извършване на дезинсекционни и
дератизационни услуги, към „Пиксел 04“ ЕООД - за поддържане на технически
устройства, към „Отис лифт“ ЕООД - за поддръжка на асансьори. През процесните
години са назначени водопроводчик, електротехник / техник електрически системи,
техник компютърни системи. През 2019г. са извършени разходи за закупуване на
сондажна помпа и електронен пресостат, както и са извършени полеви геофизични
работи за търсене на подземни води от ЕТ „Геофизично бюро“.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се налага извод, че
„............ Х.“ ООД е осъществявало дейности по поддръжка въз основа на посоченото в
заключението на вещото лице Тристранно споразумение към Договор за възлагане на
поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс ........................” №
ММС-PD-EH/ от 22.06.2007г.
С оглед гореизложеното и събраните доказателства, съдът приема за доказано
по делото, че ищцовото дружество е изпълнило своите задължения по поддръжка на
процесния комплекс през 2019г., 2020г. и 2021г. чрез третото лице „............ Х.“ ООД. В
раздел IV, т. 11 от Договора е посочено, че задълженията по договора могат да се
6
осъществяват и чрез трето лице. Такава възможност съществува, тъй като договора не
е сключен с оглед личността на изпълнителя.
Налага се извод, че за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца
задълженията си по Договора за 2019г., 2020г. и 2021г. В раздел II, чл. 1 от Договора, е
посочено, че Възложителят /ответната страна/ дължи на Мениджъра /ищцовото
дружество/ месечно възнаграждение в размер на 1 евро без ДДС за квадратен метър
площ на собствения на Възложителя недвижим имот. Площта на имота - 89,83 кв.м. се
установява от приложения нотариален акт /л. 31 - л. 32 вкл./.
Следователно годишното възнаграждение е в размер, който съответства на посочените
в исковата молба суми - по 2529,97 лв. на година, чиито падежи са настъпили
съответно на 15.02.2019г., 15.02.2020г. и 15.02.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че дължимостта на сумите от страна на
ответника за 2019г., 2020г. и 2021г. в размер на по 2529,97 лева са доказани. Що се
отнася до претендираните лихви върху сумите за периодите 15.02.2019г. - 10.02.2022г.,
15.02.2020г. - 10.02.2022г. и 15.02.2021г. - 10.02.2022г., следва да се обърне внимание,
че за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг.
от чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
според който до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви). Ето
защо исковете за лихва следва да бъдат отхвърлени за периода 13.03.2020г. -
09.04.2020г., както и за датите 15.02.2019г., 15.02.2020г. и 15.02.2021г., тъй като
ответникът все още не е бил изпаднал в забава.
С оглед гореизложеното дължимата лихва за периода 16.02.2019г. - 10.02.2022г.
е в размер на 747,74 лева, за периода 16.02.2020г. - 10.02.2022г. е в размер на 491,23
лева, за периода 16.02.2021г. - 10.02.2022г. е в размер на 248,09 лева, до които размери
следва да бъдат уважени и отхвърлени до пълните предявени искове и за датите
15.02.2019г., 15.02.2020г. и 15.02.2021г., на които длъжникът все още не е бил изпаднал
в забава, и за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.)
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Видно от представен от списък за
разноски /л. 72/ от ищеца се претендира сумата в общ размер на 2948,21 лева, от които:
398,21 лева - заплатена държавна такса, 2250 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение (по 450 лева за исковете за главница и по 300 лева за исковете за
лихва), 300 лева - депозит за експертиза. От ответника е направено искане за намаляне
на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Наред с това следва да се обърне внимание, че с протоколно определение № 474
от 11.07.2022г. съдът е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза и е
определил депозит в размер на 300 лева, платим от ищеца по депозитна сметка на
Районен съд - Несебър. След изслушване и приемане на заключението по съдебно-
счетоводната експертиза, с протоколно определение № 558 от 13.09.2022г., съдът е
определил възнаграждение в размер на 700 лева, както следва: 300 лева от внесения
депозит, а 400 лева - платими от ищеца по депозитната сметка. Т.е. на ищеца следва да
се присъди общо сумата в размер на 700 лева, представляваща депозит за експертиза.
Съгласно практиката на ВКС (Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. №
4908/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС) възнаграждението по Наредба № 1 от
9.07.2004г. е единно, като база за определянето му е единствено материалният интерес
7
по правния спор, а не броят на предявените искове. Налага се извод, че минималното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се
определи в размер на 867,36 лева. Съдът намира, че възнаграждението в размер на 2250
лева е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
От друга страна по делото са въведени разнородни правни възражения от страна на
ответника и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Поради тази причина
фактическата му и правна сложност не може да се определи като минимална. Налице
са известни усложнения както от фактическа, така и от правна страна, които
предполагат справедлив размер на възнаграждението за един адвокат от 1567,36 лева.
Ето защо възнаграждението за един адвокат на ищеца следва да бъде определено от
настоящия съдебен състав по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК именно в този размер. Т.е.
направените от ищеца разноски са в размер на 1567,36 лева. Съразмерно на уважената
част от исковете следва да му се присъди сумата от 1562,51 лева.
Видно от представен списък за разноски /л. 74/ от ответника са направени
разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете в размер на 1,86 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД А.С.И. с Код по БУЛСТАТ:
................, с адрес в РБългария: с. ..........., к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет. 4, ап. ап. ... да
заплати на „П.Д. ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.В.“ .... представлявано от .......................... сумата в размер на 7589,91
лева /седем хиляди петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 2529,97
лева за всяка от годините), дължими по Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс „........................“ № ММС-S1-ВН/002-06.07 от
15.06.2007г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А.С.И. с Код по БУЛСТАТ:
................, с адрес в РБългария: с. ..........., к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет. 4, ап. ап. ... да
заплати на „П.Д. ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.В.“ .... представлявано от .......................... сумата в размер на 747,74
лева /седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва върху главницата за 2019г. в размер на 2529,97 лева,
дължима за периода от 16.02.2019г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 10.02.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от 761,84 лева, както и за
периодите 15.02.2019г. и от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А.С.И. с Код по БУЛСТАТ:
................, с адрес в РБългария: с. ..........., к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет. 4, ап. ап. ... да
заплати на „П.Д. ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.В.“ .... представлявано от .......................... сумата в размер на 491,23
лева /четиристотин деветдесет и един лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща лихва върху главницата за 2020г. в размер на 2529,97 лева,
дължима за периода от 16.02.2020г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 10.02.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от 505,32 лева, както и за
8
периодите 15.02.2019г. и от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А.С.И. с Код по БУЛСТАТ:
................, с адрес в РБългария: с. ..........., к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет. 4, ап. ап. ... да
заплати на „П.Д. ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Г.В.“ .... представлявано от .......................... сумата в размер на 248,09
лева /двеста четиридесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща лихва
върху главницата за 2021г. в размер на 2529,97 лева, дължима за периода от
16.02.2021г. - 10.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за за периода
15.02.2019г..
ОСЪЖДА А.С.И. с Код по БУЛСТАТ: ................, с адрес в РБългария: с. ...........,
к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет. 4, ап. ап. ... да заплати на „П.Д. ЕООД с ЕИК
.................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г.В.“ ....
представлявано от .......................... сумата в размер на 1562,51 лева /хиляда петстотин
шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направени в
настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „П.Д. ЕООД с ЕИК .................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г.В.“ .... представлявано от ....................... да заплати на А.С.И. с Код
по БУЛСТАТ: ................, с адрес в РБългария: с. ..........., к.к. „............“, бл. А, вх. Д., ет.
4, ап. ап. ..., сумата в размер на 1,86 лева /един лев и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9