№ 791
гр. Варна, 28.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500415 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Българска
агенция по безопасност на храните, чрез гл. юрк. Г., срещу Решение
№187/16.01.2024 г., постановено по гр. д. №11938/2023 г. по описа на РС -
Варна, с което са уважени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като уволнението на Д. Н. И. е
признато за незаконосъобразно и Заповед №ОТОС-Н040/10.08.2023г.,
издадена от работодателя Българска агенция по безопасност на храните, с
която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1,т.
12 КТ - поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, е
отмененa и Д. Н. И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„Главен специалист" в отдел „Здравеопазване на животните" в ОДБХ - Варна
при БАБХ, както и в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като Българска агенция по безопасност на
храните е осъдена да заплати на Д. Н. И. обезщетение за оставането й без
работа в размер на 4560,99 лв., от което 4393,28 лв. за периода от 11.08.2023
г. до 22.11.2023 г. и 167,71 лв. за периода от 23.11.2023 г. до 15.12.2023 г.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят Българска агенция
по безопасност на храните поддържа, че заповедта за уволнение е
законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил доклади
до изпълнителния директор на БАБХ, предшестващи издаването на
длъжностното разписание от 10.08.2023 г., в които се съдържали основанията
за реалната трансформация на заеманата от ищцата длъжност от трудова в
такава, заемана от държавен служител, както и представените от страната
длъжностни разписания, което довело до формиране на погрешни правни
изводи. Сочи, че извън предмета на делото бил въпросът в кои отдели се
1
запазвала длъжността „главен специалист“. По отношение на претенцията за
обезщетение за оставане без работа поддържа, че същата е неоснователна, но
в условията на евентуалност сочи, че заплатата за периода от 23.11.2023 г. до
15.12.2023 г. не била правилно изчислена, защото не бил съобразен
посоченият в трудовия договор процент от допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. По
изложените съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски. Не релевира
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Д. Н.
И., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които
обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Отправя
доказателствени искания за приемане и прилагане по делото на представени
към отговора копия на документи, както и за задължаване на насрещната
страна да представи посочени в отговора документи и видеозапис.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Представените от въззиваемата копия на документи са неотносими към
предмета на доказване, затова доказателственото искане за приобщаването им
по делото като писмени доказателства следва да бъде оставено без уважение.
Доказателствените искания на въззиваемата за задължаване на
насрещната страна да представи разпечатки от ВЕТ ИСС на БАБХ от
12.07.2022 г. към доклад от 19.07.2022 г., договор за ветеринарномедицинско
обслужване от 22.06.2023 г., удостоверение от 27.04.2022 г., както и
видеозапис от 06.04.2023 г. на зона от сградата на БАБХ, са неотносими към
предмета на доказване в настоящото производство. Същите няма да
допринесат за изясняване на релевантни по делото факти. Ето защо, и тези
доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №415/2024 г. по описа на ОС -
Варна за разглеждане в открито заседание на 12.03.2024 г. от 14:00 ч. , за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззиваемата
за приемане на незаверени за вярност копия на документи като писмени
доказателства по делото, както и за задължаване на насрещната страна да
представи разпечатки от ВЕТ ИСС на БАБХ от 12.07.2022 г. към доклад от
19.07.2022 г., договор за ветеринарномедицинско обслужване от 22.06.2023 г.,
удостоверение от 27.04.2022 г., както и видеозапис от 06.04.2023 г. на зона от
сградата на БАБХ.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
2
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3