Определение по дело №22/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 306
Дата: 7 януари 2020 г.
Съдия: Магдалена Колева Давидова
Дело: 20203110100022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……….

   гр.Варна, 07.01.2020г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в закрито заседание, проведено на седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 22 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.Н.Х. срещу „Е.п.“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5150.59 лева, претендирана от ответника като дължима по извършена корекция на стойност на електроенергия за периода от 20.03.2018г. до 30.06.2018г., за обект на потребление: гр. Велики Преслав, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 31, вх. В, ап. 2, абонатен № **********, клиентски № **********.

 

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира следното:

От наведените в исковата молба твърдения се установява, че ищецът се явява потребител – „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като с предявения иск се цели неговата потребителска защита като страна по сключен с ответника договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.

Предвид посоченото качество на ищеца и естеството на предявения иск, местната подсъдност на делото следва да бъде определена по реда на чл. 113 ГПК. Цитираната норма, в редакцията й ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г., в сила от същата дата, предвижда исковете на и срещу потребител да са предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

От извършената по делото служебна справка в Национална база данни „Население“ относно адресната регистрация на ищеца се установява, че Т.Н.Х. има регистриран настоящ адрес ***, което населено място не попада в съдебния район на сезирания съд.

Прочитът на последното изменение на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл. 113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност, е разширено.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ищеца е в гр. Велики Преслав, то местно компетентен да разгледа спора е РС – Велики Преслав, тъй като вече е била в сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.

С оглед изложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС-Велики Преслав в съдебния район, на който са едновременно настоящия и постоянния адрес на ищеца.

            Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 22/2020г. по описа на Варненски районен съд, 34-ти състав.

 

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Велики Преслав, на основание чл.119, ал.3 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: