Р Е Ш Е Н И Е
№303/20.10.2021 г., град Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ДОБРИЧ, в публично заседание на пети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ, разгледа докладваното от
съдия Т. Милева КАНД №353 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на „**“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ул. „****“ №48, представлявано от управителя А.Д.Я., подадена чрез
адвокат Я.Я. - ВАК, срещу Решение № 260095 от 26.05.2021 г., постановено по
НАХД № 186/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено
наказателно постановление № 08-002026/371 от 04.12.2020 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“- Добрич.
Касаторът
настоява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Релевират се доводи, че показанията на свидетеля ****са недостоверни и
противоречат на реалната фактическа обстановка и на писмените доказателства. Сочи
се, че искането за неплатен отпуск може да бъде обективирано и устно, като не е
нужно да бъде подадена изрична молба за отпуск. Твърди се нарушение от
административнонаказващия орган на чл.52, ал.4 от ЗАНН и нарушение на
процесуалните правила и от въззивния съд. Моли се за отмяна на решението и
наказателното постановление и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът,
Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на въззивния съд. Излага
подробни съображения за доказаността на нарушението. Претендира сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Прокурорът при
Окръжна прокуратура - Добрич счита касационната жалба за неоснователна. Излага
становище, че решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.
218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното
решение районният съд е потвърдил наказателното постановление, с което на „**“ ООД
за нарушаване на чл. 160, ал. 1 от
Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ
е наложена имуществена санкция от 1 500 лв., за това че при извършена
проверка на 26.08.2020 г. на цех за производство на селскостопанска техника,
находящ се в гр. Добрич, Индустриална зона Запад, стопанисван от дружеството и
след преглед на трудовите досиета на наетите работници, ведомости за заплати и
присъствени форми за 2020 г. е установено, че „**“ ООД в качеството си на
работодател е разрешил ползването на неплатен годишен отпуск на Йордан Иванов ****
на длъжност „заварчик“ в размер на 10 дни в периода 02.03.2020 до 15.03.2020
г., без лицето да е отправило до него предварително писмено искане за отпуска.
Съдът е приел,
че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от които не се установява, фактическа обстановка, различна от
описаната в АУАН и НП. Съпоставяйки
свидетелски
показания с писмените доказателства по делото, е достигнал до правилния извод, че
работника ****не е подавал молба за ползване на неплатен
годишен отпуск.
Районният съд е приел, че на описаните в наказателното постановление факти е
дадена правилна правна квалификация, че не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения.
Изложил е и мотиви относно приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.
Касационният
състав изцяло подкрепя първоинстанционното решение. То е постановено при
правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на районния съд,
че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по ЗАНН.
Доводите в
касационната жалба са неоснователни. Безспорно установено е от събраните
писмени доказателства, а и от самите обяснения на ****, че същият е бил в
неплатен отпуск, без той да е подавал молба за такъв отпуск. Отпускът се използва по искане на
правоимащия, отправено до работодателя и след неговото изрично писмено разрешение
(заповед). Искането трябва да съдържа ясно изразена воля на работника за
ползването на платен годишен отпуск, правното основание (какъв е вида на
отпуска), началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от
време. Съгласно разпоредбата на чл. 160 от КТ, следва да се приеме, че и
ползването на неплатен отпуск става с писмена молба от работника и с писмено
разрешение от работодателя. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на
работника или служителя до работодателя. Този извод за писмената форма изцяло
важи и за искането от работника за ползване на какъвто и да било вид отпуска.
Пред контролните органи работодателят не е представил такова искане за
предоставяне на неплатен отпуск на работника ****за периода от 02.03.2020
г. до 15.03.2020
г., и следователно от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл. 160, ал. 1
от КТ.
Правилни и законосъобразни са изводите
на районния съд, че процесното нарушение, не е маловажно по силата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Наред с горното, обосновани са
изводите на районния съд, че наложената в случ** имуществена санкция е правилно
определена.
Оплакванията, изложени в
касационната жалба, са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд
са правилни, обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства.
Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва
да се остави в сила.
В настоящото производство е
направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника по касацията, което съдът намира за основателно, предвид
изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП.
Водим от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Административен съд Добрич, кас. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА РЕШЕНИЕ №
260095 от 26.05.2021 г. постановено по НАХД № 186/2021 г. по описа на Районен
съд – Добрич.
ОСЪЖДА „**“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „****“ №48,
представлявано от управителя А.Д.Я. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, разноски по делото в размер на
80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: