РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. В*, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СВ* Ж. СТ*
Членове:В*Й. М*
Г* П. Й*
при участието на секретаря Н* ЦВ. К*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно гражданско дело №
20211300500412 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №560/04.08.2020г. постановено по гр. д. № 1696/2019 г.
Районен съд-В* е осъдена З. ПЛ. В. с ЕГН ********** от гр. В*, ж.к. П* бл.
10, вх. Б, ет. 7, ап. 37 да заплати на „К* Б*” ЕООД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. С*, ул. „Ш* П*“ № 10, представлявано от Р* В*
сумата от 550.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № ********** от 23.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда - 24.06.2019г. до окончателното плащане.
Осъдена е З. ПЛ. В. с ЕГН ********** от гр. В*, ж.к. Панония бл. 10,
вх. Б, ет. 7, ап. 37 да заплати на „К* Б*” ЕООД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. С* ул. „Ш** П*“ № 10, представлявано от Р* В*
разноски в производството в общ размер от 500.00 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ответника З. ПЛ. В. с ЕГН ********** чрез назначеният особен
1
представител Д.Б. с адрес на кантората: гр.В*, ул.“Ц* С* В*“№*, офис **.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Излага се, че макар и да е установил правилно
фактическата обстановка по делото, ВРС е постановил незаконосъобразно
решение.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна „К** Б*" ЕООД,
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „Ш* П*” № * чрез юрисконсулт
И* Т* с който оспорва същата по подробно изложени съображения като
неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
В отговора на въззивната жалба ответната по жалбата страна излага, че
въззивната страна не е навела никакви доводи за незаконосъобразност на
решението, а е направила признание за правилно установена фактическа
обстановка по делото от първоинстанционния съд. Излагат се доводи в насока
за правилност на решението, както следва:
1. В хода на първоинстанционното производство от приетата и
неоспорена по делото съдебнотехническа експертиза се установявало
сключването на договора за кредит и отпускането на заявената от ответника
сума. Излага се, че за да е налице валиден договор, сключен от разстояние, е
необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на
двете страни, отправени една до друга, изразяващи воля за сключване на
договора. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променяло характеристиките му, нито пък сочело за липсата на
такъв. По делото е представен заверен препис от договора. Посочва се, че
договорът за кредит е сключен в електронна форма по смисъла на чл. 3, т. 35
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар.
Счита, че съгласно чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ писмената форма е спазена със
съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление. С
предоставяне на договора и приложимите Общи условия на
2
кредитополучателя на подсигурен РБР формат е спазено изискването на чл.
10, ал.1 ЗПФУР, доколкото предоставянето на условията на договора на РОР
формат представлява "траен носител" по смисъла на § 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на ЗПФУР. Задължението на кредитодателя за
предоставяне на информация на потребителя на финансови услуги от
разстояние по чл.18, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗПФУР било изпълнено с
предоставяне на договор и приложените към него Общи условия, приети от
потребителя на финансови услуги от разстояние, като посочените документи
са приложени като доказателства към исковата молба. Твърди се, че
приложените към исковата молба електронни документи съдържат
индивидуализиращи белези и данни кой е техния автор, какво е тяхното
съдържание и каква е била целта да бъдат отправени, за да се приеме за
доказано сключването на процесния договор за кредит.
Излага се, че към въззивната жалба няма приложени доказателства,
включително и в насока, че сумата е върната от З. ПЛ. В.. Посочва се, че в
първоинстанционното производство, е приложил разписка за извършено
плащане от 23.03.2015г., с която заемната сума е преведена на името на
кредитополучателя в Б* ДСК АД, съгласно уговореното в специалните
условия на договора за кредит, като същата е представена и в оригинал по
реда на чл. 192 ГПК. Поддържа се, че в разписката са посочени ЕГН на
въззивника В., както и номерът на договора за кредит, което доказвало
отпускането на исканата от З. ПЛ. В. сума, така и сключването на процесния
договор за кредит № ********** / 23.03.2015г.
Иска съдът да потвърди изцяло обжалваното Решение №
560/04.08.2020г. на РС-В* като правилно, законосъобразно и обосновано.
Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150лв., като посочва да бъде указано плащане по банкова сметка:
IВАN: ВС135Т5А93000002432519, ВIС: 5Т5АВС5Р при "Б* ДСК" ЕАД.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното
:
Делото е образувано по искова молба от „К* Б*" ЕООД – С* против З.
ПЛ. В. от гр. В*, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД
във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
3
По делото не е спорна установената от ВРС фактическа обстановка,
доколкото във въззивната жалба има изрично изявление на въззивната страна,
че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка
по делото.
От приложения по делото договор за кредит № ********** от
23.03.2015г. се установява, че същият е сключен между „4 финанс“ЕООД,
като кредитодател и въззивника /ответника/ З. ПЛ. В., като кредитополучател.
Договорено е сключване на договор от разстояние за предоставяне на кредит
на В. в размер на сумата от 550.00 лева със срок на плащане - 22.04.2015г. В
договора е посочена банкова сметка в „Б* ДСК“ЕАД на кредитополучателя
за получаване на сумата. Посочено е също, че договорът се подписва
електронно в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия.
По първоинстанционното дело е приложено преводно нареждане от
„Б* ДСК“АД за извършен превод в полза на ответницата на сумата от 550.00
лева, извършено на 23.03.2015г. От писмо от 22.02.2020г. на „Б* ДСК“АД се
установява, че на 23.03.2015г. по посочената сметка на
кредитополучателя/ответницата/ е постъпила исковата сума с титуляр
„4финанс“ЕООД.
На 01.02.2018г. между кредитора „4 финанс“ЕООД и „К* Б*“ ЕООД, е
сключен договор за прехвърляне на вземания. На основание чл. 99 от ЗЗД, на
същата дата е подписано и Приложение № 1 към договора за цесия между „4
финанс“ЕООД и „К* Б*“ ЕООД, съгласно което вземането, произтичащо от
Договор за кредит № ********** от 23.03.2015г. е прехвърлено в полза на
ищцовата страна. От представеното по делото приложение е видно, че същото
е във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на
вземането по договора / л. 7 от делото/.
По делото е представено потвърждение за извършената цесия, както и
потвърждение, че ищцовото дружество е упълномощено да уведоми всички
длъжници по цедираните с договора за цесия вземания.
Представено е уведомление за извършената цесия, невръчено на
ответника, видно от приложеното известие за доставяне, на което е
отбелязано, че пратката не е потърсена. С връчване на исковата молба и
книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената
цесия и това е станало на 13.11.2019г., видно от отрязъка от съобщението.
4
По делото е назначена и приета съдебнотехническа експертиза,
неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е дало заключение, че на
01.09.2014г. ответницата се е регистрирала в сайта вивус.бг като е преминала
процедурата и попълнила данните, изисквани при регистрация - трите имена,
ЕГН, № и дата на издаване на документ за самоличност, мобилен телефон,
адрес, електронна поща, парола и банкова сметка. За да приключи
регистрацията е натиснат бутон „Продължи“. Вещото лице е посочило също,
че от същия профил е направена заявка и кандидатствала за четвърти кредит с
Договор за кредит № ********** от 23.03.2015г. При сключване на този
договор ответницата е натиснала бутона „Подпиши“.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
5
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Въззивната жалба е формална и бланкетна, като основание за обжалване
на решението на РС-В* единствено е посочено, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като няма изложени конкретни доводи относно
неправилността на обжалваното решение.
При така направените констатации и изложеното по-горе относно
правомощията на въззивната инстанция, настоящият състав намира, че е
ограничен от исканията и възраженията на страните, и че съобразно принципа
на диспозитивното начало, предметът на делото и дължимото от съда
произнасяне се определя от тях. Настоящата инстанция е обвързана от
обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в
нея конкретни оплаквания и не може да ги подменя, а е длъжна да основе
решението си при съобразяване с посочените.
При така установената и безспорна между страните фактическа
обстановка по делото първоинстанционният съд е определил правилно
правната квалификация на предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240
от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Страните са обвързани от валидно възникнало облигационно
6
правоотношение – сключен между страните договор за кредит. Вземанията на
ищеца се основават на сключения договор за кредит. Договорът поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на
ответника. От приложените по делото на ВРС доказателства, се установява,
че е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, като на
жалбоподателя/ответника/ е предадена заемната сума по договора и този факт
е удостоверен с представената информация от третото неучастващо в делото
лице „Б* ДСК“ ЕАД. Фактът на регистрацията на ответницата, както и на
сключване на договора се установяват и доказват и от заключението по
назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните.
Вземането по договора за кредит е валидно прехвърлено на ищцовото
дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да
предяви иска.С връчването на исковата молба към която е приложено и
уведомителното писмо за извършената цесия до въззивната страна, то същото
е достигнало до нейното знание, като длъжник, поради което съставлява
надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и съобразен от ВРС. Вземането е точно индивидуализирано в
представеното приложение към договора за цесия. По делото не се твърди, а
и не е установено въззивната страна да е извършила каквото и да е плащане.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция,
поради което същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от
ГПК препраща към изложените от първоинстанционният съд мотиви.
По разноските.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната по
жалбата страна разноските по делото за въззивната инстанция в размер на 100
лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила
от 28.01.2017 г./, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, т. 1 НЗПП.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение №560 от 04.08.2020г. постановено по гр.д.
№1696/2019г. по описа на Районен съд-В*.
ОСЪЖДА З. ПЛ. В. с ЕГН ********** от гр. В*, ж.к. П*, бл. 10, вх. Б,
ет. 7, ап. 37 да заплати на „К* Б*” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С**, ул. Ш** П** № *, представлявано от Р** В** разноски в
производството пред Окръжен съд-В** в размер от 100.00 лева /сто лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8