Решение по дело №68365/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2025 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20241110168365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11512
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110168365 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „, срещу Т. Т. Т..
В исковата молба се твърди, че между страните са били налице
договорни отношения, свързани с предоставени ВиК услуги от ищеца за имот
с адрес: гр. София, ж,,. Сочи, че за процесния период правоотношенията
между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „,, одобрени от КЕВР на основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет
страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. Посочва, че
ответницата е собственик на процесния имот, както и че е подала заявление за
промяна на партидата.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
главница за доставени ВиК услуги в размер на 902,37 лв. за периода 23.11.2023
– 07.01.2024 ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
54393/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата , с който оспорва предявения иск. Твърди, че не са представени
карнети нито за общия, нито за индивидуалния водомер, които да доказват
потребяването на твърдените ВиК услуги. Оспорва да е потребила твърдяното
от ищеца количество. Оспорва отчитането да е извършвано в нейно
присъствие или съответно на неин представител. С оглед гореизложеното
моли за отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
1
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
1. Правна квалификация:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Няма.
3. По иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е
да установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на задължението и
останалите възражения, наведени с отговора на исковата молба.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия на ВиК услуги
на потребителите от „Софийска вода“ АД.
5. По съществото на спора:
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от
25.02.2005г.), В и К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която посочва,
че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
С исковата молба ищецът е представил заявление за промяна на титуляр
на партида, подадено от ответницата Т. Т. Т. на 31.10.2023 г. В него тя е
поискала партидата да бъде променена на нейно име, като е декларирала, че е
собственик на имота през 2009 г., като го е придобила въз основа на
Нотариален акт № ,/ том II,рег. № , от 2009 г.
Като доказателство по делото е представена и информация от Столична
община, Дирекция „Общински приходи“ за данъчно задълженото лице за
процесния имот. В нея е посочено, че за периода от 03.11.2021 г. до 01.12.2023
г. задължено лице за процесния имот е Т. Т. Т. за 4/6 ид. ч., И,а Т.-1/6 ид.ч., Н,а
Т. -1/6 ид.ч.
В отговора на исковата молба ответницата не е оспорила, че е
2
собственик на процесния имот, а с доклада по делото съдът я е задължил да
представи на Нотариален акт № ,/ том II,рег. № , от 2009 г., като й е указал, че
в случай на непредставянето му могат да бъдат приложени последиците по чл.
161 ГПК. В настоящия случай ищецът доказва от представеното заявление за
промяна на титуляр на партида, подадено от ответницата Т. Т. Т. на 31.10.2023
г., че тя е била собственик на имота, доколкото същото е подадено от
ответницата, като съдържа неизгоден за нея факт. В него не е посочено, че тя е
собственик на идеални части от имота или че е налице съсобственост по
отношение на него. Подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ от ответницата е
посочено, че тя притежава 4/6 ид.ч., но доколкото тази декларация също
изхожда от нея и съдържа изгодни за нея факти, съдът счита, че не следва да
кредитира тези факти. Това е така, доколкото ответницата носи тежестта да
докаже, че е собственик на по-малка част, като съдът и е дал възможност да
предостави Нотариалния акт за имота, като тя не е сторила това, поради което
следва да понесе неизгодните за нея последици от своето поведение. Поради
гореизложеното съдът счита за доказано, че между страните е възникнало
облигационно отношение, като ответницата следва да отговаря за цялото
задължение за процесния имот.
На следващо място ищецът следва да докаже, че е изпълнил
задължението си за предоставяне на ВиК услуги за процесния период.
Във връзка с доказването на доставката на ВиК услуги до имота на
ответника по делото е приета съдебно-техническа експертиза. В експертизата
е посочено, че в имота са налице индивидуални уреди за измерване (водомери)
- налични в жилището 6 броя на отклонения от вертикалните три щранга (по 2
броя в две бани и една кухня) .
Съгласно Талон за пломбиране от 13.01.2021 г. са монтирани на мястото
на старите водомери и пломбирани от подизпълнител към „, - ,Д. Общият
водомер е Модел Maddalena, производител Италия фабричен номер , с
диаметър 50мм. При извършен оглед в имота, вещото лице е установило, че
имотът е водоснабден от уличния водопровод и е свързан със сградните ВиК
инсталации. Общият водомер за входа се намира в сутерена. Вещото лице е
извършило изчисления на консумираните обеми вода, на базата на редовните
отчети и записи от инкасатор при действителни посещения на адреса на
ответника. Цените с които е остойностена консумацията са определени от
КЕВР. Вещото лице е изчислило, че стойността на консумирана вода за
периода от 03.11.2021 до 01.12.2023г. е размер на 987,49 лв. В съдебно-
техническата експертиза е посочено, че ответницата е погасила сумата в
размер на 847,19 лв., с оглед на което общо дължимата сума за процесния
период е в размер на 140,30 лв. В открито съдебно заседание вещото лице е
конкретизирало, че начислените задължения са само въз основа на реални
отчети, без да са налице прогнозни отчети. Конкретизирало е, че карнети
няма, доколкото вече не се карнети, а се представят записи, които ги
обобщават в една справка. Обяснило е, че дори да е налице извършен
самоотчет, същият се води за реален отчет на Софийска вода.
Следователно иска се явява доказан по основание.
3
С оглед на това съдът счита направеното от ответницата възражение за
неправилно изчисление на дължимите задължения от страна на ищеца за
неоснователно, като приема за доказано, че дължимите от ответницата
задължения за процесния период са в размер на 140,30 лв. С оглед на това
предявеният иск следва да бъде уважен до тази сума и отхвърлен в останалата
част, а като законна последица върху нея следа да бъде присъдена законна
лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно плащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е заплатил 25 лв. за държавна
такса, както и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В исковото
производство ищецът е заплати 75 лв. за държавна такса, 300 лв. депозит за
експертиза, както и съдът определя юрисконсулстско възнаграждение в размер
на 100 лв. Съобразно уважената част от иска следва да му бъдат присъдени:
11,66 лв. разноски за заповедното производство и 73,62 лв. разноски за
исковото производство.
По делото не се доказва ответникът да е сторил разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.
1 от Закона за водите, че Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „,,
ап. 17 дължи на „,, ЕИК: , сумата 140,30 лв., представляваща стойността за
доставени ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.к. „,, ап. 17 за периода
23.11.2023 – 07.01.2024 ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 54393/2024 г. по описа на СРС, 78
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 140,30 лв. до
пълния предявен размер от 902,37 лв.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „,, ап. 17
да заплати на „,, ЕИК: , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
11,66 лв., представляваща сторени от ищеца разноски за заповедното
производство и сумата в размер на 73,62 лв., представляваща сторени от
ищеца разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4