№ 101
гр. Асеновград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101736 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата В.К. твърди, че на 19.08.2021г. между нея и „Фератум
България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит №*********, по
силата на който й е предоставена сумата от 2000 лева, а тя се е задължила да
върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 23% годишно или 460
лева при ГПР от 49,11% на 12 месечни вноски или общо сумата от 2460 лева.
Този договор е обезпечен с договор за поръчителство, сключен с „Фератум
Банк“ ЕАД, който не съдържа дата, нито е споменато, че е неразделна част от
първия.
Договорът за кредит не отговаря на редица императивни разпоредби на
закона. На първо място същият не е еднакъв по вид и форма и е на шрифт,
който е по-малък от 12. Това се отнася и до общите условия, при които е
сключен. Общият размер на кредита не е посочен коректно, нито условията за
усвояването му. Не е посочено по никакъв начин как се определя и изчислява
лихвения процент, липсва методология. Посоченият в него ГПР не отговаря
на реалния такъв.
Предвидената в договор за поръчителство такса „Гарант“ е нищожна,
тъй като противоречи на добрите нрави и е прекомерна. Същата не е
1
уговорена с оглед възможни вреди, а се дължи независимо от изпълнението
на главното задължение. Същата води до скрито оскъпяване на кредита.
В общите условия се съдържа клауза, която ограничава правата на
потребителя.
Договорът е и нищожен, тъй като не е спазена предписаната от закона
форма.
Ето защо моли да бъде постановено решение, с което договорът да бъде
обявен за недействителен.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД оспорва предявения иск.
Твърди, че ищецът е имал избор дали да сключи договор за поръчителство с
„Фератум Банк“ и това не е било условие за сключване на договора за кредит.
Същият е бил информиран за таксите, които трябва да заплати на поръчителя.
Този разход не се включва в ГПР, тъй като не е разход по кредита.
Ответникът е предоставил цялата необходима информация във връзка с
размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Ето защо моли
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства е
видно, че на 19.08.2020г. между ищцата и „Фератум България“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставена
сумата от 2000 лева, която е следвало да бъде върната ведно с лихва от 23%
годишно или 460 лева на 12 месечни вноски, съгласно погасителен план в
срок до 14.08.2021г.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че
размерът на шрифта, на който е изготвен представеният по делото договор, е
11,5, а на погасителния план – 9,5. Поради това доводите, че не е спазено
изискването на чл. 10 от ЗПК, са основателни и това е самостоятелно
основание за недействителност на същия предвид разпоредбата на чл.22 от
ЗПК.
Освен него между ищеца и „Фератум Банк“ ЕАД е сключен договор за
гаранция (поръчителство). От него и от погасителния план се установява, че
2
третото лице се е задължило да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от горния договор за потребителски кредит, срещу такса в
размер на 1540 лева, дължима от кредитополучателя на 12 месечни вноски,
като паджните им дати съвпадат с тези на погасителните вноски. Това
възнаграждение съставлява "скрито" възнаграждение за кредитора по
договора за потребителски кредит. В подкрепа на горното е фактът, че
същото произтича от договор, който е свързан с падеж на главните
задължения към кредитора, включен е в погасителната вноска, с която се
връща получената сума по договор за кредит и съгласно угвореното и общите
условия се заплаща именно на кредитодателя (а не на третото лице). Целта е
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, доколкото реалната
последица от него е оскъпяване на кредита. Всичко това води до нищожност
на клаузите смисъла на чл.21 от ЗПК. Освен това води и до недействителност
на договора на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като на практика същият не
съдържа реално приложения ГПР, а с това е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал.1, т. 7 и т.10 от ЗПК.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените по
делото разноски в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и
в размер на 98,40 лева, заплатена държавна такса.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА недействителността на договор за потребителски кредит
№914490 от 19.08.2020г., сключен между В. Н. К., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Свобода“ №2, вх.Б, ет.3, ап.15, и „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от
Д.В.Н.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис 20, представлявано от Д.В.Н. да заплати на В. Н. К., ЕГН ********** от
гр. Асеновград, ул.“Свобода“ №2, вх.Б, ет.3, ап.15, сумата от 698,40 лева
(шестстотин деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки), направени по
производството разноски.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4