№ 369
гр. Добрич, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200690 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „БОНИСИМА” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Христо Смирненски“ №
17А, ет. 1, ап. 1, представлявано от С. Б. С., срещу наказателно постановление
№ **** от 08.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич, с което на „БОНИСИМА” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район
„Младост“, ул. „Христо Смирненски“ № 17А, ет. 1, ап. 1, в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закщон и
несъответствие с целите на закона.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
1
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на
представляващия санкционираното юридическо лице (ЮЛ), документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения
и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение по акта.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
търговеца.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 13.04.2022 г., инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич - свидетелите Е. И. К. и А. Ю. И., извършили проверка на
бензиностанция „***“, находяща се в ****, стопанисвана от „Бонисима“
ЕООД, ЕИК *********. По време на проверката в обекта е била заварена да
работи като касиер И.И., ЕГН **********, родена на **** г. в Руска
Федерация. Същата попълнила декларация относно условията по наемането й
на работа. Видно от попълнената декларация, И.И. работи в проверяваната
бензиностанция със сключен трудов договор, с установено работно време,
осигурени почивки и трудово възнаграждение. Същата е с документ за
постоянно пребиваване № ****, валиден до 15.01.2026 г.
2
На 18.04.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Добрич от С. С. - управител на дружеството, били представени трудовия
договор на И.И. с № 91/21.02.2022 г., протокол за постъпване на работа от
21.02.2022 г., служебна бележка за начален инструктаж и книга за начален
инструктаж, видно от които, лицето е постъпило на работа на 21.02.2022 г.,
както и, че е проведен и документиран начален инструктаж
От прегледа на представените на 18.04.2022 г. в Дирекция „Инспекция
по труда“ Добрич документи и извършената на същата дата справка в
информационната система на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда”, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че
„Бонисима” ЕООД, в качеството си на работодател, не е изпълнило
задължението си да уведоми писмено Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич в 7-дневен срок от действителното започване на работа на
21.02.2022 г. на И.И., ЕГН **********, родена на **** г. в Руска Федерация
(гражданин на трета държава), на длъжност „касиер“, с което е осъществило
състава на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност.
Уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ е било подадено на
30.05.2022 г., като е било заведено с вх. № 22061177/30.05.2022 г.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 01.03.2022 г., като
същото е установено на 18.04.2022 г.
За така описаното нарушение, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Е. И. К. и А. Ю. И., чийто показания са
последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства: протокол за извършена проверка № ПР22212208 от 09.05.2022
г., декларация от 13.04.2022 г., разрешение за пребиваване № ****, трудов
договор № 91/21.02.2022 г., декларация по чл. 140, ал. 4 от Кодекса на труда,
3
служебна бележка за начален инструктаж № 23/05.10.2018 г., протокол за
постъпване на работа към трудов договор № 91/21.02.2022 г., книга за
начален инструктаж на И.И., справка от Информационна система на ИАГИТ
от 18.04.2022 г. и уведомление по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ с вх. №
22061177/30.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в 7-дневен срок от датата на действителното започване
на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено
за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосоченото императивно правило в случая са установени
със събраните по делото доказателства. Както вече бе посочено, съдът
кредитира показанията на свидетелите Е. И. К. и А. Ю. И., които показания,
подкрепени със събраните по делото писмени доказателства, установяват по
един категоричен и безспорен начин, че „Бонисима” ЕООД, в качеството си
на работодател, не е изпълнило задължението си да уведоми писмено
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок от
датата на действителното започване на работа на И.И., ЕГН **********,
родена на **** г. в Руска Федерация (гражданин на трета държава), т.е. в 7-
дневен срок от 21.02.2022 г. Считано от датата на постъпване на работа на
И.И. – 21.02.2022 г., 7-дневният срок започва да тече на следващия ден, т.е. –
на 22.02.2022 г. и изтича на 28.02.2022 г. (понеделник, присъствен ден).
С други думи – на 01.03.2022 г. наказаното дружество е било в
нарушение на нормативното правило, за чието неизпълнение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
За пълнота на изложението и с оглед доводите на пълномощника на
санкционираното юридическо лице, че И.И. владеела много добре български
език, както и, че имала ЕГН (единен граждански номер), следва да се
отбележи, че това са правно ирелевантни обстоятелства.
Ето защо, с оглед установената фактическа обстановка, съдът намира
описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл.
10, ал. 1 от ЗТМТМ за доказано. При издаване на наказателното
4
постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е
обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и
за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена
превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е в размер от 1500 до 15 000 лв.
Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е в
минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи
на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът на неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от
ЗТМТМ осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е
необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват
доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да
е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се
приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение
обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена
опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване
на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗТМТМ, респ. всяко
първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е
императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява
5
превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. От друга
страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени други
нарушения на трудовото законодателство, е по съществото си смекчаващо
отговорността обстоятелство, което има значение при определяне на
наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да
обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна и не представлява
административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението. Напротив,
нарушението е извършено като е подадено съответното уведомление в един
сравнително дълъг период от изтичане на срока – срокът за подаване на
уведомлението е изтекъл на 28.02.2022 г., а уведомлението е подадено на
30.05.2022 г.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената
материално правна норма обществени отношения – регулирането на достъпа
до пазара на труда на работници-граждани на трети държави, конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
Като основание да се счита, че нарушението не може да се квалифицира
като маловажен случай е и високата, предвидена от закона санкция за това
нарушение, с което законодателят е изразил и значимостта на обществените
отношения, които се засягат с този вид нарушения. В тази насока е и
константната съдебна практика (Виж Решение № 180 от 30.06.2020 г. на
АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 69/2020 г., Решение № 538 от 17.12.2018 г. на
АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 665/2018 г.).
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за
6
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм.,
бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до
150 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не
се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - трима, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **** от 08.06.2022 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Добрич, с което на „БОНИСИМА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, район „Младост“, ул. „Христо Смирненски“
№ 17А, ет. 1, ап. 1, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 10, ал. 1
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79,
ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лв.
ОСЪЖДА „БОНИСИМА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Варна, район „Младост“, ул. „Христо Смирненски“
№ 17А, ет. 1, ап. 1, представлявано от С. Б. С., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич, сума в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7