Решение по дело №1057/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260003

гр. Пловдив, 21.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА    

                                       ЧЛЕНОВЕ:    ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА

                                                                         СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

                                                           

                                                                                                                        

с участието на съдебен секретар Златка Чобанова и прокурор Мария Тодорова, след като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 1057/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подс.Б.К.С., депозирана чрез адв.В.С., срещу присъда №66 от 26.02.2020г по НОХД №8148 /2019г  на Районен съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционния съд е признал за виновен подс.С. в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подс.С. бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет месеца. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените по делото разноски.

Присъдата се обжалва в частта, в която подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, като се твърди, че в тази част присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Твърди се необоснованост на наложеното наказание. Изтъква се липса на умисъл и липса на нарушения по ЗДвП през периода от извършване на деянието през 2016г до налагане на наказанието през 2020г. Сочи се, че лишаването от право на подсъдимия да управлява МПС представлява пречка да извършва трудова дейност.

В съдебно заседание защитникът и подсъдимият поддържат жалбата със същите доводи, като се твърди и липса на мотиви в първоинстанционния акт по отношение на наложеното лишаване от права. Прави се алтернативно искане срокът на наказанието да бъде намален.

Прокурорът излага становище, че първостепенният акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

В последната си дума подсъдимият моли наказанието лишаване от права да бъде отменено или срокът на изтърпяването му да бъде намален.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл.

 314 от НПК

, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Установената фактическа обстановка по делото е следната:

В късния следобед на ***г. свид. К.И. пътувал с личния си автомобил „Опел Астра" с per.№ *** в посока от с.К.К. до гр.С.. В автомобила освен свид. И.пътувала и съпругата му - пострадалата Г.М.И.. Тя седяла на задната седалка в автомобила зад шофьорското място, като до нея от дясната й страна бил и 8-месечният им син, положен в детско кошче. Около 19:45 часа, на път за гр.С., свид. И. минавал по бул.„Б." в гр.С., обл.П., като приближавал кръстовището с ул.„Н.К.", в посока от юг на север. Пътят, по който се движел свид.И., бил сигнализиран като път с предимство. Времето било светло и ясно. Пътната настилка била асфалтова, суха, без дупки и неравности. По същото време подсъдимият Б.С. управлявал лек автомобил „Мицубиши Спейс Рънър" с рег. № ****по платното за движение на ул.„Н. К." в същото населено място гр.С.. Той приближавал кръстовището с бул.„Б.", в посока от запад на изток. Пътят, по който подсъдимият С. се движел, бил сигнализиран с пътен знак Б2„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство ", поради което С. бил длъжен да даде предимство и да пропусне автомобилите, движещи се по бул.„Б.".

В момента, в който свидетелят И. навлязъл в кръстовището на бул.„Б." с ул.„Н. К.", движещият се по ул.„Н.К." водач на лек автомобил марка „Мицубиши Спейс Рънър" не спрял на поставения непосредствено преди навлизане в кръстовището с бул.„Б.", пътен знак В2„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство", въпреки че е имал техническата възможност за това. С действията си, подс. Б.С. отнел предимството на водача на автомобил „Опел Астра", вследствие на което настъпили два удара между посочените автомобили. Първият удар настъпил в областта на левия преден калник на автомобил „Опел Астра" и предна дясна част на автомобил „Мицубиши Спейс Рънър". При завъртането на лек автомобил „Опел „Астра" последвал втори удар между левия заден калник на автомобил „Опел Астра" и задната дясна част на „Мицубиши Спейс Рънър". В резултат на ударите на пострадалата Г. И. била причинена открита рана върху капачката на лявото коляно. Пострадалата забелязала раната след като напуснала с детето си на ръце удареният автомобил. Съпругът на пострадалата - свид. К. И.сигнализирал за случая на тел.112. Към мястото били насочени екипи на ЦСМП и МВР. На място двамата водачи на МПС били изпробвани с техническо средство „Алкотест-Дрегер" за наличие на алкохол в издишаният от тях въздух, като пробите и на двамата били отрицателни. Медицинският екип пристигнал на място транспортирал пострадалата Г. И. и детето й до УМБАЛ „Св. Георги'" ЕАД гр.Пловдив за оказване на спешна медицинска помощ.

Описаната фактическа обстановка е била правилно установена от страна на първостепенния съд. В мотивите си съдът е направил оценка и анализ на доказателствата и въз основа на същите е формирал обосновани и правилни правни изводи  относно съставомерността на деянието и неговия автор. Това са обясненията на подсъдимия С. и показанията на свидетелите Г. И., К. И. и Т.Г., възприети от първостепенният съд като обективни, непротиворечиви, последователни и взаимоподкрепящи се, както и заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 82/2018г, установила наличието и вида на телесната повреда на И. и заключението на изготвената автотехническа експертиза, според която водачът на лек автомобил „Мицубиши Спейс Рънър" - Б.С., не е възприел и реагирал правилно на пътната обстановка и е управлявал автомобила по начин, който не е бил безопасен.

Не са налице противоречия в доказателствата, които да следва да бъдат обсъдени от настоящата въззивна съдебна инстанция. Всички доказателства са еднопосочни и в своята съвкупност водят до единственият възможен извод по отношение на фактите, авторството и вината. Правилно първостепенният съд е приел, че съставомерният резултат е настъпил поради несъобразяване от страна на подсъдимият Б.С., като водача на лек автомобил „Мицубиши Спейс Рънър" с per. № *** , с нормите на ЗДвП, а именно разпоредбите на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45 от ППЗДвП. Установява се и че като пряка и непосредствена последица от действията на подс.С. е настъпил съставомерен резултат, изразяващ се в причинено на пострадалата И. трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за около1,5-2 месеца, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал2, вр. ал.1 от НК.

Правилно първостепенния съд при решаване на делото по същество е намерил, че са налице основания за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК. Действително подс.С. е бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, за което законът предвижда при средна телесна повреда наказание до три години лишаване от свобода или пробация. Подс.С. е пълнолетно лице и не е бил осъждан за престъпление от общ характер, както и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК по-рано. Не са били причинени от деянието и съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. На тези основания първостепенният съд приложил разпоредбата на чл.78а Нк като определил глоба в минимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК в този случай съдът може и да наложи административното наказание лишаване от право на управление на МПС, след като такова е предвидено в особената част на НК за това престъпление. Това първостепенният съд сторил като постановил  спрямо подсъдимия административно наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от пет месеца, позовавайки на разпоредбата от особената част на НК - чл.343г, при наличие на която е допустимо обсъждането на въпроса за налагане на това административно наказание.

Настоящият съдебен състав намира възраженията на защитата за липса на мотиви на първостепенният съд относно налагането на административното наказание лишаване от права за необосновани. Видно от проверяваният съдебен акт, съдът е изложил мотиви за това свое решение, с които е и отговорил на възраженията на защитата изложени при първоинстанционното разглеждане на делото. Първостепенният съд се позовал в мотивите си на справка на името на подс.С. за нарушенията му като водач на МПС, според която инкриминираните действия на подсъдимия по настоящото дело не представляват изолирано нарушение на правила от ЗДвП. Предвид други регистрирани нарушения от страна на подс.С. като водач на МПС на ЗДвП, първостепенният съд намерил основание да постанови и административното наказание лишаване от права наред с административното наказание „Глоба“. Становището на първостепенният съд по този въпрос е аргументирано, същото е обосновано и правилно, поради което настоящият съд намира, че следва да бъде потвърдено.

Размерът на административното наказание лишаване от права наложено на подс.С. е правилно индивидуализиран съобразно деянието и настъпилият от него съставомерен резултат, както и предвид личността на  дееца, поради което настоящият съдебен състав не счита, че следва да бъде намален. Възраженията на защитата и подсъдимия, относно трудностите, които това наказание ще създаде по предвижване на подсъдимия до работата му са всъщност фактически елемент от ефекта на самото наказание, ограничаващо определени права на личността, които подсъдимият в случая следва да изтърпи.

С оглед изложеното, настоящият въззивен съд намира, че проверяваният първостепенен съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната срещу него жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

По тези съображения, на основание чл. 338 от НПК, Пловдивски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  присъда №66 от 26.02.2020г по НОХД №8148 /2019г  на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

ЧЛЕНОВЕ: 1.             

  2.