№ 742
гр. Шумен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630100629 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл. 179, ал.1 от Правилника
за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда ищецът Държавно предприятие „Фонд
затворно дело”, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от изпълнителния директор Н.С.Д., излага, че по ч.гр.д.
№94/2022 г. по описа на РС Шумен, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, му е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника
„ТИТАН БКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С.И.Д., за следните суми: 8 000.00 лева -
главница, представляваща задължение по Договор за отдаване на труд от
26.06.2017 г., възнаграждение за отдаден труд на лишени от свобода лица от
ДП „Фонд затворно дело“ – Териториално поделение – Затвора Варна на
обекти на „Титан БКС“ ЕООД, за което вземане са съставени и фактури
№**********/31.08.2017г. и фактура № **********/31.10.2017 г.; 933,33 лв. -
мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, определена за
страната, за периода от 18.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 1 444,44 лв. - мораторна
лихва за забава в размер на законната лихва, определена за страната, за
периода от 09.04.2020 г. до 18.01.2022 г., като е присъдена и и законна лихва
1
върху главницата, считано за периода от 19.01.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и извършените в заповедното
производство разноски. Срещу заповедта, в срока по чл.414 от ГПК,
длъжникът подал възражение, поради което за ищеца възниквал правен
интерес от установяване на вземанията му по заповедта.
В молбата се излагат твърдения, че между страните, на 26.06.2017 г. е
бил сключен Договор за отдаване на труд, по силата на който ищецът
предоставил на ответника лишени от свобода лица за работа на обекти на
ответника, срещу насрещното задължение на последния да заплати
възнаграждение в размер на 25.00 лева, без ДДС за един работен ден отдаден
труд на едно лишено от свобода лице. Срокът за плащане на
възнаграждението бил седемдневен, считано от издаване на съответната
фактура. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, като е
предоставил предвидения в същия брой лица, но ответникът не бил изпълнил
насрещното си задължение да заплати уговореното между страните
възнаграждение, възлизащо на обща сума в размер на 8 000.00 лева, с
включен ДДС. Предвид забавата ответникът дължал и обезщетение за
забавеното плащане. Поради изложеното, моли съда да постанови решение,
по силата на което да се признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми: 8 000.00 лева - главница, представляваща задължение по
Договор за отдаване на труд от 26.06.2017 г., възнаграждение за отдаден труд
на лишени от свобода лица от ДП „Фонд затворно дело“ – Териториално
поделение – Затвора Варна на обекти на „Титан БКС“ ЕООД, за което вземане
са съставени и фактури №**********/31.08.2017г. и фактура №
**********/31.10.2017 г.; 933,33 лв. - мораторна лихва за забава в размер на
законната лихва, определена за страната, за периода от 18.01.2019 г. до
12.03.2020 г.; 1444,44 лв. - мораторна лихва за забава в размер на законната
лихва, определена за страната, за периода от 09.04.2020 г. до 18.01.2022 г.
Претендира се и законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
присъждане на извършените по делото разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, представя писмен отговор, в който оспорва иска, като се
позовава на изтекла погасителна давност.
2
Не се явява представител на ответника в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
По ч.гр.д.№94/2022 г. по описа на РС Шумен, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника за следните суми: 8 000.00 лева - главница,
представляваща задължение по Договор за отдаване на труд от 26.06.2017 г.,
възнаграждение за отдаден труд на лишени от свобода лица от ДП „Фонд
затворно дело“ – Териториално поделение – Затвора Варна на обекти на
„Титан БКС“ ЕООД, за което вземане са съставени и фактури
№**********/31.08.2017г. и фактура № **********/31.10.2017 г.; 933,33 лв. -
мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, определена за
страната, за периода от 18.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 1 444,44 лв. - мораторна
лихва за забава в размер на законната лихва, определена за страната, за
периода от 09.04.2020 г. до 18.01.2022 г. Заповедта е връчена на длъжника,
като в срока по чл.414 от ГПК същият е подал възражение, в което е посочил,
че вземането на ищеца е погасено по давност.
Съдът, като съобрази така предявената претенция и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение
на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най
- вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата
сума - съществуването на валидни облигационни отношения с ответника за
сочения период, породени от сключен между страните Договор за отдаване на
труд от 26.06.2017 г. Ищецът следва да установи надлежно изпълнение на
своите задължения, породени от така сключения договор, а именно да
предостави, по смисъла на договора, определен брой лишени от свобода лица
за полагане на труд при ответника. При евентуално оспорване, ответникът
следва да установи или, че е изпълнил задължението си, или че изобщо не
дължи такова.
Не се спори между страните, а се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че на 26.06.2017 г. между страните е сключен
валиден договор за отдаване на труд, по силата на който ответникът, в
качеството на възложител е възложил на ищеца /изпълнител по договора/,
който е приел да предостави на дружеството, срещу възнаграждение девет
броя лишени от свобода лица от средносписъчния брой на Затвора за
3
полагане на труд на обекти на търговското дружество, находящи се в гр.
Варна. Няма спор, че срокът на договора е бил една година, като същият е
влязъл в сила, считано от подписването му. Ответникът не оспори, че ищецът
точно е изпълнил задълженията си по договора, като за срока на договора
лишените от свобода са заработили общо 300.00 надници. Последното се
установява и от приетите по делото писмени доказателства, също неоспорени
от ответната страна. Според договора, възнаграждението, което следва да
заплати възложителят на изпълнителя е 25.00 лева за един работен ден
отдаден труд на едно лишено от свобода лице, без ДДС. Заплащането е
следвало да се извърши в брой на касата на ТП на ДП ФЗД, гр. Варна или с
платежно нареждане по посочена в договора банкова сметка в срок от седем
дни от издаване на фактурата, съставена въз основа на месечните справки по
чл.5, т.2 от договора и двустранно подписаните между страните протоколи.
Няма спор, че ищецът е изпълнил задължението си да състави съответните
фактури, в които са отразени размерите на възнагражденията, които
ответното дружество следва да заплати.
Основното възражение на ответника, че не дължи претендираните суми,
поради погасяване правото на ищеца на принудително осъществяване на
вземането му по договора, предвид изтичане на предвидената в чл.111, б. „в“
от ЗЗД тригодишна давност /касателно вземания, породени от договор за
наем и лихви/. Съдът счита това възражение за неоснователно. Процесният
договор е специално уреден от закона /Правилник за прилагане на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, който нормативен акт
съдържа подробна правна уредба относно възможността на лишените от
свобода да полагат труд/. Правата и задълженията на страните са ясно и
точно регламентирани, като от същите не би могло да се направи извод, че
този договор има белезите на договор за наем. Договорът за наем по
дефиниция има за предмет движими или недвижими вещи /чл.228 и сл. от
ЗЗД/, а предметът на процесния договор е предоставяне възможността на
търговско дружество да ползва работна сила от определени от закона лица по
точно регламентиран ред, предвид статута на лицата. Ето защо приема, че в
случая за този вид договори е приложима общата петгодишна давност, като с
оглед изискуемостта на процесните вземания, заключава, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 и сл. от ГПК, давностният срок не е
изтекъл.
4
По отношение акцесорните претенции, с правно основание чл.86 от
ЗЗД, доколкото се установи дължимостта на главните вземания, безспорно и
предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение,
считано от деня на забавата. В настоящата хипотеза срокът за изпълнение на
задължението на ответника е определен, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.84, ал.1 от ЗЗД заключава, че длъжникът изпада в забава след изтичане
на уговорения срок за плащане, /падежът на задължението е отразен в
договора/. В случая ищецът претендира обезщетение за забавено плащане,
считано от по-късен момент, а именно от 18.01.2019 г. до датата на подаване
на заявлението. Така заявена, претенцията за лихви също е основателна.
Доколкото съдът приема акцесорният иск за доказан по своето основание, то
съдът определя размера на претенцията за периода от 18.01.2019 г. до
12.03.2020 г. на сума от 933, 33 лв., а за периода от 09.04.2020 г. до
18.01.2022 г. – на сума от 1 444,44 лв. /арг. от чл.162 от ГПК/. За да определи
размера на мораторното обезщетение съдът използва общодостъпните в
интернет електронни калкулатори.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се
присъдят направените по делото разноски, включително и тези, извършени в
заповедното производство, съобразно с уважената част от исковете, в общ
размер на 765,11 лева /50.00 лева- разноски, извършени в заповедното
производство и 715,11 лева- разноски, извършени в исковото производство/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ТИТАН БКС“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
С.И.Д., дължи на ДП „Фонд затворно дело”, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Н.С.Д.,
следните суми: 8 000.00 лева /осем хиляди лева/ - главница, представляваща
задължение по Договор за отдаване на труд от 26.06.2017 г., възнаграждение
за отдаден труд на лишени от свобода лица от ДП „Фонд затворно дело“ –
Териториално поделение – Затвора Варна на обекти на „Титан БКС“ ЕООД, за
което вземане са съставени и фактури №**********/31.08.2017 г. и фактура
5
№ **********/31.10.2017 г.; 933,33 лв. /деветстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/- мораторна лихва за забава в размер на законната
лихва, определена за страната, за периода от 18.01.2019 г. до 12.03.2020 г.; 1
444,44 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и
четири стотинки/ - мораторна лихва за забава в размер на законната лихва,
определена за страната, за периода от 09.04.2020 г. до 18.01.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на
главното задължение, присъдени по ч.гр.д.№94/2022 г. по описа на РС
Шумен.
ОСЪЖДА „ТИТАН БКС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя С.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ НА
ДП „Фонд затворно дело”, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от изпълнителния директор Н.С.Д., сумата от 765, 11 лева
/седемстотин шестдесет и пет лева и единадесет стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част
от исковете /50.00 лева- разноски, извършени в заповедното производство и
715,11 лева- разноски, извършени в исковото производство/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6