РЕШЕНИЕ  № 412

 

гр. Троян, 06.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 684 по описа  на ТРС за 2017 год., за да се произнесе - съобрази: 

         „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, /предишно наименование „БЪРЗИ КРЕДИТИ” ООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин 9”, бл. 963, ет. 1, офис 11, законен представител Десислав Володиев Димитров – управител е предявило против И.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 4 142,73 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 15.12.2015 г.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено становище по същество.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответницата е изпратено копие от ИМ и доказателствата. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. П. е представлявана от адв. К.Н. от ЛАК, който излага възражение, че процесното вземане не е изискуемо към момента и предявения установителен иска се явява неоснователен и недоказан.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за заем LOV – 37 от 15.12.2015 г., Договор за заем LOV – 35 от 25.09.2015 г.  и Договор за заем LOV – 23 от 15.08.2014 г., копие от запис на заповед от 15.12.2015 г., декларация за предоставяне на лични данни по договор за заем /потребителски кредит/, въпросник за кандидатстване на заем, преводно нареждане, молба за посочване на банкова сметка, ***, удостоверение за актуално състояние и ч. гр. д. № 1009 от 2016 г. по описа на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представените три броя индивидуални договори за заем, съответно № 37 от 15.12.2015 г., № 35 от 25.09.2015 г. и № 23 от 15.08.2014 г. сключени между „Бързи кредити” ООД гр. София (понастоящем „Интернешънъл саламнака капитал" ООД гр. София) и ответницата И.Ц. В. – П. се установява, че на ответницата са предоставяне кредити в размер съответно по поредността на договорите 2 000 лева, равняващи се на 1 022,58 евро, 1 000 лева, равняващи се на 511,30 евро и 1 500 лева. „Бързи кредити” ООД е удостоверило на 29.07.2015 г., че И. П. е погасила предсрочно кредита си в размер на 1 500 лева по договор № 23 от 15.08.2014 г.

На 15.12.2015 г. ответницата И.Ц.В. е издала в полза на ищцовото дружество запис на заповед, който е бил предмет на заповедното производство по ч. гр. дело № 1009/2016 г. на ТРС. П. се е задължила безусловно и без протест да заплати на „Бързи кредити" ООД, (с ново наименование „Интернешънъл саламнака капитал" ООД) сумата в размер на 5096,56 евро. Падежът на плащане е определен на дата 25.01.2016 г. В исковата молба изрично е посочено, че процесния запис на заповед е издаден с обезпечителна цел по сключен между страните договор за заем № 37 от 15.12.2015 г. Не се оспорва факта, че ответницата е заплатила девет вноски по договора за кредит, (което е отбелязано на гърба на записа на заповед) общо в размер на 953,83 евро.

Заявителя е счел, че е налице изискуемо, но непогасено вземане и след настъпване на падежната дата по гореописания запис на заповед, същия е подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за цялата остатъчна дължима сума в размер на 4142,73 евро на основание записа на заповед. В ТРС е образувано ч. гр. д. № 1009/2016 г., по което съда е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с което ответницата е осъдена да заплати на кредитора сумата 4142,73 евро, главница по запис на заповед от 15.12.2015 г., с падеж 25.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 812,04 лева, разноски по делото.

Основното оспорване, което е направила ответницата още със самия отговор е, че при въведено наличие на каузално правоотношение, задълженията по него също следва да са изискуеми. П. счита, че към датата на падежа на записа на заповед не е налицие изискуемо вземане и следователно не е налице и подлежащо на изпълнение вземане по ценната книга. Съгласно трайно установената практика на ВКС записът на заповед, макар и да е абстрактна сделка, се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума, както е в конкретния казус. Менителничното правоотношение възниква, за да се постигне определена цел, и най-често служи за обезпечаване на вземането, произтичащо от друго каузално правоотношение – в случая договор за заем, сключен между страните в настоящето производство. Предметът на доказване по този иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. Ако длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, то поемателя по записа на заповед, следва да докаже фактите, от които вземането произтича, включително и каузалното правоотношение. В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение № 173/12.01.2011 год. на ВКС по т. д. № 901/2009 год., І т.о., ТК, Решение № 149/05.11.2010 год. на ВКС по т. д. №49/2010 год., І т.о., ТК, Решение № 105 от 13.07.2012 год. на ВКС по т.д. №564/2011 год., ІІ т.о., ТК. В тази връзка следва да се обсъдят процесуалните действия на ищцовото дружество  - с молба от 09.10.2017 г. „Интернешънъл саламанка капитал” ООД във връзка с оспорването от страна на П., е оттеглило като доказателства описаните горе договори за заем, включително и обезпечения със записа договор от 15.12.2015 г. Изложено е становище от ищеца, че процесния запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа законовите реквизити и следва да се разгледа като единствен източник на установяване по реда на чл. 422 от ГПК.

По искане на ответницита и на основание чл. 190 от ГПК съда е задължил ищцовото дружество да представи оттеглените три договора за заем, което не е сторено. При това положение следва да се счете, че ищеца без основание е отказал да представи относими по делото доказателства, който факт следва да се тълкува от съда съобразно разпоредбите на чл. 161 от ГПК, и да се приеме, че процесния запис на заповед обезпечава сключен между страните договор за заем, и че се претендират вземания именно по този договор.

В настоящия случай, съда приема за безспорно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за заем. Следователно задължението по процесния запис на заповед е възникнало именно по този повод, като обезпечение на вземането по договора за заем.  С оглед направеното твърдение за наличие на каузална сделка, за обезпечение на която е издаден и процесния запис на заповед, за ищеца, в качеството му на кредитор е възникнало задължението да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение.

В настоящия казус съдът трябва да се произнесе по въпроса изискуемо ли е задължението по каузалното правоотношение. Следва да се приеме за доказан факта, че към падежа за записа на заповед - 25.01.2016 г. е била дължима само една месечна вноска по договора, и тя е погасена. Горното е видно и от вписването на гърба на записа на заповед, където е отбелязано плащане на 9 бр. месечни вноски по 207 лева, и което се признава и от ищцовото дружество. Следва да се приеме, че към датата на падежа ответницата редовно е правила погасителни вноски и вземането не е било изискуемо.

При наличие на доказано каузално правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже размера, дължимостта и изискуемостта на претендираната сума - т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При въведено наличие на каузално правоотношение, задълженията по него също следва да са изискуеми. За вземанията по последното, които не са изискуеми към датата на падежа на записа на заповед, не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга.

Противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителният характер на ценната книга /в този смисъл е цитирана от пълномощника на ответницата трайната съдебна практика - Решение № 108 от 22.07.2014 г. по т. д. № 2418 по описа за 2013 г. по описа на ВКС, Решение № 61/21.10.2015 г. по т. д. № 894/2014 г., на ВКС, Решение № 171/11.11.2014 г. по т. д. № 2913/2013 г./

Неоснователно е твърдението на ищеца, че ответника носи доказателствената тежест да докаже наличие и изискуемост на каузалното правоотношение /в този смисъл Решение № 38 от 07.04.2015 г. по т. д. № 1008 / 2014 г. на ВКС, І ТО/. При заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. В този случай, ако кредиторът - поемател сочи друго каузално правоотношение, по повод или във връзка с което, според него, е издаден записът на заповед/в исковата молба или с оглед отговора на ответника на исковата молба/, ищецът носи тежестта на доказване на обстоятелствата, на които основава твърденията си.

Предвид на тези изводи, решаващия съд намира, че така предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва изцяло да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищцовото дружество да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 300,00 лева, представляващи заплатен адв. хонорар.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, /предишно наименование „БЪРЗИ КРЕДИТИ” ООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин” 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представител Десислав Володиев Димитров – управител, а именно, че И.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** дължи сумата 4 142.73 – четири хиляди сто четиридесет и две едро и седемдесет и три евроцента, дължима и незаплатена сума по Запис на заповед, издаден на 15.12.2015 г. в гр. Ловеч от И.Ц.В., ЕГН ********** в полза на „Бързи кредити” ООД гр. София, с падеж 25.01.2016 г. и място на плащане гр. София, ж.к. „Люлин 9”, бл. 963, ет. 1, офис 11, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2016 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, /предишно наименование „БЪРЗИ КРЕДИТИ” ООД/ ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Люлин” 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, представител Десислав Володиев Димитров – управител да заплати на И.Ц.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** сумата от 300,00 – триста лева, съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                       

 

 Районен съдия: