РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1891
Град
Пловдив, 19 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1460 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.А.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. П., против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0281-000186 от 10.05.2021г.
на началник РУ Карлово към ОД на МВР – Пловдив.
Счита заповедта за незаконосъобразна и
издадена при допуснати множество процесуални нарушения. Твърди, че фактическата
обстановка е невярна. В тази връзка оспорва установените с ЗППАМ факти, като
твърди, че не е управлявал посоченият автомобил. Не оспорва факта на употребата
на алкохол, който употребил на посоченото място до пристигане на полицейските
служители, тъй като не е имал качеството водач на МПС. Оспорва фактическите
констатации на АУАН, което твърди да е сторил и в момента на проверката. Моли
за отмяна на заповедта. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение
съгласно приложен списък.
Ответникът по жалбата – началник на РУ Карлово към ОД на МВР – Пловдив в
изрично становище намира жалбата за
неоснователна, като моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Твърди, че фактическата обстановка е подробно описана в АУАН в
присъствието на свидетели. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок.
Видно от заповедта, същата е връчена на 01.06.2021 г., а жалбата е
подадена на 03.06.2021 г. до съда, при наличието на правен интерес, а по
същество е неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0281-000186 от 10.05.2021г. на началник РУ Карлово
към ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.“Б“ от ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от С.И.Л. –
началник РУ Карлово към ОД на МВР – Пловдив. На съда са служебно известни заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/ 19.07.2019 г. на министъра
на вътрешните работи, където са определени групите длъжностни лица, сред които
и „началниците на РУ на МВР“, които са упълномощени да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и
т. 6 от ЗДвП. Представена е и заповед № 3121К-10478 от 19.11.2018 г. на
директора на ОД на МВР, с която главен инспектор С.Л. е преназначен на длъжност
началник на РУ Карлово при ОД на МВР – Пловдив. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
В хода на съдебното следствие по молба на жалбоподателя се изслушаха
показанията на разпитаните свидетели М.Г.Г. и Г.Н.А..
Св. М. Г. посочва, че на 07.05.2021 г. имали предварителна уговорка с
приятели да пътуват за гр. Сливен за състезания. Свидетелката и жалбоподателят,
който бил нейн приятел, тръгнали с автомобила на свидетелката Г. от нейния
апартамент около 9 часа сутринта. На изхода на гр. Хисаря имали среща с
останалите четири коли, с които щели да пътуват. В момента на срещата
свидетелката била трета кола. Придвижвали се по главния път посока Карлово,
през Михилци и Баня. Спомня си, че на влизане в гр. Баня, излизайки от път без
предимство, водач с жълта баничарки им засякъл пътя. Свидетелката посочва, че трябвало
рязко да намали скоростта, тъй като тя шофирала, а Г. се возел до нея. Пуснала
водача на жълтия ван да мине пред нея, а той започнал да подава газ, след което
отново рязко набил спирачки, а тя също зад него. Той отбил в банкета и помахал
да спрат. Св. спряла пред него в банкета. Изплашила се от ситуацията, не била опитен
водач и доста се стреснала. Първо помислила, че нещо му се е случило, слезли да
помогнат. Другият шофьор също слязъл, а те го попитали какво се случва. Посочва,
че бил изключително агресивен, заплашвал ги и ги обиждал, нея и приятелят й Г..
Свидетелката твърди, че се изплашила и се почувствала зле. Посочва, че Г. също
бил афектиран и започнал да консумира алкохол. Човекът ги заплашвал и обиждал. Посочва,
че в колата имали алкохол - водка с ред бул. Започнал словесен спор, който
продължил 30-40 минути между Г. и другия шофьор. През това време дошли три
патрулни автомобила на мястото. Полицаите поискали документи на водачите на
автомобилите. Човекът казвал на полицаите, че св.Г. и Г. го обиждали. Свидетелката
дала нейните документи, другият водач - също. Направили проверка на автомобилите
и на водачите. Поискали да извършат алкохолна проба. Свидетелката дала нейните
документи, но полицаите приели, че Г. е водач. Твърди,че не на място няколко пъти
тя им казала, че тя е шофирала автомобила, но на нея не направили проба.
Твърди, че Г. нито преди, нито след това е управлявал автомобила. Той на няколко
пъти отказал да даде проба. Свидетелката задържали до колата, а останалите
полицаи отвели Г. от другата страна на пътя. Имало шум, но чувала, че той
отказвал няколко пъти да даде проба. Те го заплашвали, че ще го арестуват. Твърди,
че го накарали насилствено да даде проба. Твърди също, че на другия водач не
отчитала пробата и го карали отново и отново да се изпробва. Няма представа как
полицаите решили, че Г. е шофирал и на него искали документите.
Свидетелката Г.Н.А. сочи, че тръгнали на 07.05.2021 г. четири коли
приятели. В една кола били Г. и М., свидетелката и нейния приятел и още две
коли. Всички тръгнали от изхода на гр. Хисаря. Св. Арабаджийска шофирала колата
на нейния приятел, а М. карала пред нея. Твърди, че по пътя за Михилци и Баня, М.
и приятелят й намалили и отбили, а те продължили. След 30 минути свидетелката им
звъннала и те й казали да продължат. Вече били в гр. Сливен, когато се чули с тях и разбрали какво е станало. Твърди, че
от момента на тръгване в гр. Хисаря до
идването им не са спирали и е шофирала М.. Всички коли се движели заедно.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява нарушението за
безспорно установено.
Няма спор
на първо място, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него
процесен автомобил, а неговата приятелка.
При така
събраните гласни доказателства съдът приема, че не е оборена констатацията в процесната
заповед и представения АУАН, че МПС на въпросния ден и час е управлявано именно
от Б.. Вярно е, че актосъставителят при съставяне на АУАН не е възприел пряко
този факт, но доколкото пред полицейските служители няма данни да е възразявано
от самия жалбоподател, че не е управлявал процесното МПС в деня на проверката /
в АУАН е посочено единствено, че не е съгласен с показанията на свидетеля,
който ги заплашвал/ и това твърдение не е оборено нито в момента на проверката,
нито непосредствено след това от други доказателства, то обосновано е прието,
че нарушението на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП е извършено от него.
Съдът
счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката Г. и
свидетелката Арабаджийска, поради това, че същите са в близки и приятелски
отношения с оспорващия и съответно заинтересовани от изхода на спора. Освен
това не се установи св. Г. да е предприела действия пред полицейските органи
непосредствено след нарушението, за да ги убеди, че именно тя, а не Б. е
шофирал. Дадени едва в съдебната фаза, показанията й не оборват установеното в
момента на проверката, което съдът възприема за доказано, а именно, че
процесното МПС, е било управлявано от оспорващия на посочените дата и място.
На следващо
място съдът намира за неправдоподобни твърденията на св.Г., че малко след 9 ч
сутринта Б. започнал да употребява твърд алкохол /водка и ред бул/ по време на
спречкването си с третото лице на пътя, защото бил афектиран. Не стана ясно и от
показанията на свидетелката и с какво точно ги е заплашвало третото лице - дали
със заплахи против живота и здравето им или за да потърси съдействие от
органите на реда, още повече, че според свидетелката именно той е лицето, което
им било засякло пътя, излизайки от път без предимство.
В
конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на
заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е установената концентрация на
алкохол в кръвта на жалбоподателя от 1,89 промила чрез измерването му в
издишания въздух от водача, потвърдено и от извършеното изследване на кръвта в
размер на 1,59 промила
Заповедта е
издадена във връзка с проведено административнонаказателно производство по реда
на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от
хипотезата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съставляващо материалноправното
основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1,
б"б" ЗДвП.
Следва да
се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал
прилагането на мерките за принуда с приключването на
административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно
постановление, още повече, че в случая са налице данни за образувано досъдебно
производство № 200/2021 г., предвид събраните данни за извършено престъпление.
Предвид
посоченото, съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при точно
прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни
административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения – водач, управляващ МПС с наличието
на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. На жалбоподателя е наложена
ПАМ за най-краткия срок, предвиден в закона.
Поради изложеното
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид
изхода от спора, на жалбоподателя не се дължи присъждането на разноски.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.А.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. П., против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0281-000186 от 10.05.2021г. на началник РУ Карлово
към ОД на МВР – Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: