Решение по дело №1090/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260251
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20201100901090
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

  P Е Ш Е Н И Е

              № ………

 

     Гр. София, 12.02.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА като разгледа т.д. № 1090 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 25, ал.4 във връзка с чл. 25, ал.6 от ЗЮЛНЦ.

Ищецът Т.С.Т. твърди, че е пълноправен член на Управителния съвет на ответното Сдружение и с исковата си молба претендира да бъде частично отменено Решение на Общо събрание на Сдружението, проведено на 27.02.2020г. като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че на 08.01.2020г. Управителният съвет на "П.Е.А.- Б.Ч." СДРУЖЕНИЕ взима решение за свикване на Общо събрание на Сдружението, което да бъде проведено на 27.02.2020г. при определения дневен ред. Поканата за Общото събрание е публикувана на интернет страницата на сдружението, изпратена е до всички негови членове и е публикувана в ТРРЮЛНЦ, като в уточнителна молба от 13.07.2020г. твърди, че е получил своята покана на 27.01.2020г., т.е. процедурата по уведомяването му е спазена. Твърди и че е присъствал на ОС. Изтъква, че на събранието са гласувани различни промени, които са описани в протоколното решение, като се приема и промяна в Управителния съвет на Сдружението, като четирима негови членове са изключени, след което е проведено и гласуване за назначаване на членове на общо пет позиции в Управителния съвет. Съгласно решението, Управителят на Сдружението е преизбран, като останалите 4 позиции за членове на УС са подложени на гласуване и видно от Протокола са приети. Приетите позиции са следните: Заместник-председател за Професионално развитие - избран С.Р.с 22 гласа; Заместник-председател за Администриация и секретариат - избран С.А.с 19 гласа; заместник-председател за Комуникации и социални мрежи - избрана И. П. с 24 гласа; заместник-председател за Маркетинг - избрана Д.Б. с 31 гласа. От посочените позиции според ищеца е налице незаконосъобразен избор за член на позицията „Заместник-председател за Администрация и секретариат", поради допуснати процесуални и материалноправни нарушения при провеждане на гласуването. Изтъква, че счита, че е налице нарушаване на императивната разпоредба на чл. 28. ал. 2. т.1 ЗЮЛНЦ, съгласно която член на Общо събрание няма право на глас при решаването на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг(а) или роднини по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително, тъй като видно от представеното по делото Удостоверение за семейно положение и Удостоверение за сключен граждански брак, ищецът - Т.С.Т. и Б.А.Т.са съпрузи към момента на извършване на изборите за УС на Сдружението, Б.А.Т.е член на Сдружението, участвала е в гласуването за избор на членове на Управителния съвет, както и е участвала в изборите за членове на Управителния съвет като кандидат за позицията Заместник-председател за Маркетинг. Счита, че съобразно забраната, установена с чл.28, ал.2, т.1 ЗЮЛНЦ е налице недействителност на дадения от Б.Т.глас. Поддържа също така, че съгласно Протокола от Общото събрание на Сдружението от 27.02.2020г., както и от Протокола за проведения избор, на заседанието са присъствали и гласували общо 38 членове, като всички кандидатирани за УС членове са присъствали и участвали в гласуването за позициите, за които са и номинирани. Петима от гласувалите членове са упражнили правото си на вот чрез пълномощник, съгласно валидно представените пълномощни (копия от които са представени и към настоящата молба). От протокола за проведения избор се установява, че гласуването на ОС се е осъществило с таен вот с обща бюлетина, поради което и не може да се установи по какъв начин е гласувал всеки член, съответно не може и да се установи дали е спазена нормата на чл.28, ал.2, т.1 ЗЮЛНЦ. В приложената към исковата молба примерна обща бюлетина, в нея липсват реквизити за попълване на индивидуализиращи данни на всеки гласуващ, т.е. не съществува никаква възможност да се установи как са гласували лицата, които нямат право да участват в гласуване на въпроси, касаещи както тях самите, така и техни членове на семейството. С оглед горното и по силата на забраната на чл. 28, ал.2, т.1. ЗЮЛНЦ, според ищеца и гласовете на Д.Б., Б.Т., И. П., Л.Л., М..М, С.В., С.Р., С.А.и Т.Т. са недействителни, тъй като са упражнени от всеки един от тях и за позициите, за които същите са номинирани, като ако се приспадне по 1 глас в гласуването за Председател на УС, 2 гласа при гласуване за Заместник-председател за Комуникации и социални мрежи, 2 гласа в гласуването за Заместник-председател на Маркетинг и 3 гласа в гласуването за Заместник-председател за Професионално развитие и 2 гласа в гласуването за Служител за връзка към Образователна фондация към Институт по управление на проекти, съотношението между кандидатите за всяка от тези категории няма да се промени съществено, като безспорно може да се установи наличието на мнозинство при всяка от категориите. Ищецът твърди, че е налице липса на необходимото мнозинство, съгласно чл. 29. ал.1 ЗЮЛНЦ, тъй като ако след приспадане на недействителните гласове се окаже, че гласувалите „за" формират необходимото мнозинство за приемане на решението, то същото следва да се счита за прието, а в случай, че приспадането води до промяна в крайния резултат и до невъзможност да се формира небходимото по закон или устав мнозинство, съгласно чл. 29, ал.1 ЗЮЛНЦ, то следва да се приеме, че решението, взето при липсата на такова мнозинство е недействително. ако се приспаднат недействителните гласове от общия брой дадени такива за 4 от 5-те позиции, без тази за Заместник-председател на Администрация и секретариат, то няма да се наруши изискването за необходимо мнозинство, но за тази позиция ще се окаже, че няма. При избора на Заместник-председател за Администрация и секретариат, при който е избран С.А.само с 1 глас повече от другия кандидат - ищеца - Т.Т.. Решението за избор на кандидат за тази позиция е недействително, тъй като в тайния вот са участвали 3-ма членове без право на глас, съгласно запрета на чл. 28, ал.2, т.1 ЗЮЛНЦ, а именно - самите кандидати С.А., Т.Т., както и съпругата на последния Б.Т.. Ищецът сочи, че за тази позиция не е налице необходимото мнозинство, за да бъде валидно взето решението за назначаването му. Съгласно Устава на Сдружението при взимане на решения на ОС не се предвижда по-голямо мнозинство от предвиденото в чл.29, ал.1 ЗЮЛНЦ, съгласно който минималното мнозинство за вземане на решения на Общото събрание е обикновеното мнозинство, което е повече от половината присъстващи членове или 50% + 1. Според ищеца след приспадане на 3-те недействителни гласа, се получава резултат от 16 гласа за единия кандидат-С.А.и 15 гласа за другия кандидат-Т.Т., които безспорно са по- малко от половината от присъствалите и гласували членове и категорично не може да се приеме, че е налице мнозинство в избора за който и да е от тях, като сочи, че не съществува законов способ или нормативно установено правило, което да може да санира така проведеното гласуване за тази позиция и порочното решение на Общо събрание за приемане на кандидат за тази позиция. Според ищеца е налице е материална незаконосъобразност на взетото от Общото събрание решение за приемане на кандидата С.А.за тази позиция. Решението на ОС от 27.02.2020г. в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В уточнителната молба изтъква, че 1-месечния срок за отмяната тече от узнаването на решението, което се твърди, че е незаконосъобразно, т.е. в настоящия случай от 27.02.2020г. Срокът за предявяване на настоящия иск би следвало да изтече на 27.03.2020г., но с Решение от 13.03.2020г. Народното събрание на основание чл. 84, т.12 от Конституцията на Р България обяви извънредно положение на територията на цялата страна във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19. По време на обявеното извънредно положение бяха спрени множество съдебни, процесуални и давностни срокове, поради предприетие мерки за ограничаване на разпространиението от заразата. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 ЗМДВИП сроковете, които са свързани с упражняване, на права; или изпълнение на задължения на частноправни субекти се удължават с 1 месец от отмяна на извънредното положение. Тъй като то е отменено на 13.05.2020г., следва, че всички срокове по посочената разпоредба да изтичат на 13.06.2020г., който обаче бе неприсъствен, ден (събота). Съгласно чл. 60, ал.6 ГПК когато последният ден от срока е неприсъствен, то срокът изтича в следващия присъствен ден. Исковата молба е депозирана пред съда на 15.06.2020г., което е и първият присъствен ден след срока, поради което и искът е надлежно предявен в срок. В хода на съдебното производство поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител – адв. А. като претендира уважаването й.

Ответникът Сдружение „П.Е.А.– Б.Ч.“ е получил препис от исковата молба при условията на чл. 50, ал.2 във връзка с ал.4 от ГПК, като му е залепено и уведомление на адреса по седалище на 22.09.2020г., като не е подал отговор в законоустановения срок, не изпраща надлежен и упълномощен процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по делото или искане да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 239 от ГПК, а именно предвид изричното искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

С разпоредбата чл. 25 от ЗЮЛНЦ е предоставено потестативно право на всеки член на сдружението с нестопанска цел да иска отмяна на решение на Общото събрание, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на клаузи на Устава. Активно легитимиран да предяви иска е всеки член на сдружението. В случая искът е процесуално допустим, тъй като по делото е безспорно, че ищецът е член на ответното сдружение. Искът е предявен в срок, тъй като атакуваното ОС е проведено на 27.02.2020г., но едномесечният срок не  е изтекъл преди 13.03.2020г., когото е с обявено в Република България извънредно положение поради пандемията от Ковид – 19 и с оглед  разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 ЗМДВИП, предвиждаща, че сроковете, които са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, се удължават с 1 месец от отмяна на извънредното положение, то след отмяната на ИП, което е отменено на 13.05.2020г., следва че всички срокове по посочената разпоредба да изтичат на 13.06.2020г., който обаче е неприсъствен (събота). Съгласно чл. 60, ал.6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, то срокът изтича в следващия присъствен ден. Исковата молба е депозирана пред съда на 15.06.2020г., което е и първият присъствен ден след срока, поради което и искът е надлежно предявен в срок. Предвид горното искът е процесуално допустим, за които предпоставки съдът следи и служебно.

Съдът след като обсъди процесуалното поведение на страните и материалите по делото намира, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, на който е връчен препис от исковата молба и приложенията съгласно изискванията на ГПК, не е подал писмен отговор в законоустановения срок, а с определението при изпращане на исковата молба за отговор и с насрочването са му указани изрично последиците от неподаване на отговор, не се е явил в съдебно заседание, т.е. не е изпратил надлежен процесуален представител, и не е заявил искане за гледане на делото в негово отсъствие, като за възможността за постановяване на неприсъствено решение е изрично уведомен със съобщението с препис от исковата молба и определението за насрочване. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно претенциите са вероятно основателни с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства.

Предвид горното съдът намира, че предявената искова претенция е и вероятно основателна по смисъла на чл.239 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, което съгласно процесуалния закон не се мотивира. При постановяване на неприсъствено решение съдът не следва да излага доводи по същество на спора.

Ищецът е заявил, че не претендира разноски, а на ответника не се следват с оглед изхода на спора.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по иск, предявен от Т.С.Т., ЕГН **********,*** – адв. И.А., срещу „П.Е.А.- Б.Ч." СДРУЖЕНИЕ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.“*******, представлявано от М.Й.М., решение на Общо събрание на Сдружението, проведено на 27.02.2020г. в частта, в която взето решение и е приело за член на Управителния съвет С.И.А., ЕГН *********** за позицията заместник-председател за Администрация и секретариат, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване. Да се връчат преписи от същото на страните.

                                                          

 

                                                                       СЪДИЯ: