№ 39345
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20231110101800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
С Определение № 16747 от 10.05.2023 г. същото е било спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на гр. дело № 31863/2020год.,по описа на СРС,71 състав с
оглед преюдициалното му значение за настоящия спор. След изискана служебно от съда
справка, се установява, че производството по гр. дело № 31863/2020год.,по описа на СРС,71
състав, вече е приключило с влязъл на 06.09.2025 г. въззивен съдебен акт. Ето защо с оглед
чл. 230, ал. 1 ГПК съдът следва вземе мерки по възобновяване на делото. С оглед чл. 230, ал.
3 ГПК настоящото прпоизводство следва да продължи от където е било спряно, т.е. следва
да бъде насрочено за разглеждането му в първо съдебно заседание.
Производството е образувано по предявен от „Примекс“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Г. Н. Г., ЕГН: ********** осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 1 545,48 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при прекратяването на трудов договор № 950/01.07.2016 г. считано от
20.05.2020 г., извършено със заповед № 1240/19.05.2020 г., равняващо се на двукратния
размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца /след приспадане на удръжките/,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между от „Примекс“ ЕООД и Г. Н. Г. е имало сключен трудов
договор № 950 от 01.07.2016 г., по силата на който ответникът е заемал длъжността „носач-
товарач-стоки“. Уговорката между страните била служителят да изпълнява служебните си
задължения (дейност по прием, подреждане и издаване на стоки от склада на обекта) във
всички обекти на дружеството. Уговореното в договора основно месечно трудово
възнаграждение било в размер на 880 лева с допълнително възнаграждение в размер на 0,6
% за всяка прослужена година върху основното възнаграждение. Договорът е сключен със
1
срок на изпитване от 6 месеца, като е влязъл в сила на 04.07.2016 г. Предвидено било
същият да може да се прекрати от страна на служителя с писмено предизвестие от 30 дни по
време на срока за изпитване и 30 дни след изтичане на този срок. С допълнително
споразумение от 11.01.2017 г. е променено трудовото възнаграждение на 1020 лв. С
допълнително споразумение от 01.04.2017 г. е определено мястото на работа на работника.
С допълнително споразумение след няколко дни /на 05.04.2017 г./ трудовото възнаграждение
е увеличено на 1090 лв. С допълнително споразумение от 21.09.2017 г. е променен срока на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор от страна на работника и
работодателя – 60 дни. Последното изменение в правоотношенията между страните е от
25.01.2018 г., с което е променено трудовото възнаграждение. На следващо място се
разяснява, че с молба от 19.05.2020 г. работникът е поискал да бъде освободен от работата си
на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 20.05.2020 г. Уточнява, че в молбата е посочено,
че работникът е информиран, че при неспазване на предизвестието, което дължи по договор,
се дължи обезщетение в размер на двукратното му брутно трудово възнаграждение за
неспазения срок и , че дава изрично съгласие същото да бъде удържано от отработеното му
възнаграждение, както и от всяко дължащо му се обезщетение. Със Заповед от 19.05.2020 г.
трудовият договор между страните е прекратен. Навежда, че работникът не е отработил
предизвестието. Сочи, че в заповедта е посочено, че работникът дължи обезщетение на
основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазена част от предизвестието – 42 работни дни в размер
на 2058,82 лв. Твърди, че заповедта е връчена на ответника на 20.05.2020 г. Най-после
разяснява, че след приспадане на дължимите данъци, е удържана сума от дължимата, но
същата не е могла да покрие пълния размер на дълга. Конкретизира, че ответникът дължи
още сумата от 1545,48 лева – остатък от неплатено обезщетение за неспазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор от ответника. Моли съда да уважи иска
и да му присъди разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Г. Н. Г.,
ЕГН: **********, чрез адв. Б., с която оспорва предявения иск. Твърди, че действително е
сключил трудов договор № 950 от 01.07.2016 г., по силата на който е заемал длъжността
„носач-товарач-стоки“, но ищецът като работодател не го е запознал с Правилника за
вътрешния ред, който е трябвало да спазва. Обяснява, че при постъпване на работа и
попълване на документите за стартиране на работния процес – му направило впечатление, че
подписва празна бланка, в която фигурирало само, че дава съгласието си. Попитал защо е
необходимо да подписва тази молба, а отговорът бил, че такъв е редът. Не се усъмнил много,
защото считал, че и работодателят е добросъвестен, като самия него. Разказва, че в
противоречие с уговореното първоначално, ищецът карал работника да се явява по две
съботи в месеца на работа. Уточнява, че за целия период на трудовите им взаимоотношения
има 38 отработени съботи за ищеца, като заедно с него в съботния ред работели и други
колеги. Сочи, че всички работници били длъжни да спазват този график. Включително
посочва, че е престирал труд в полза на работодателя и в почивни дни и официални
празници, ако „своеволно утвърдения график“ го е налагало. В началото на май 2020 година
ответникът и друг негов колега се възпротивили на така случващата се практика и на
2
20.05.2020 г. получил заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения между
страните. Твърди, че работодателят – ищец не му е дал възможност да прочете какво
подписва. Пледира, че не дължи обезщетение на работодателя. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи по
делото наличието на трудно правоотношение по трудов договор № 950 от 01.07.2016 г., че
работникът не е спазил установения срок на предизвестието, както и размера на дължимото
обезщетение, т.е. размера на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
На основание чл. 153 от ГПК като безспорни следва да се отделят следните факти и
обстоятелства: че между страните е имало сключен трудов договор № 950 от 01.07.2016 г.,
по силата на който е заемал длъжността „носач-товарач-стоки“, както и, че същият е
прекратен със Заповед от 20.05.2020 г.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат приети по делото.
Искането на ответника за допускане до разпит един свидетел при режим на довеждане
би допринесло за попълване на делото с релевантни факти, поради което следва да се уважи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1800/2023 г. по описа на СРС, 65
състав, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на устни доказателства по делото – чрез разпит на един
свидетел на ответника за твърдените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства,
при режим на довеждане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2025 г.
от 09:20 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
3
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4