Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 56 25.07.2018 г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
– Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова
въззивно гражданско дело № 453 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е след проведен касационен контрол
на решение № III-125/10.11.2016 г. по в.гр.д. № 1338/2016 г. по описа на БОС. Със свое
решение № 10/20.03.2018 г. по гр.д. № 851/2017 г., Върховният касационен съд,
след констатирана незаконосъобразност на касирания въззивен акт, е постановил
отмяната му и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на БОС с указания
по приложението на процесуалния закон.
Бургаският окръжен съд е сезиран с постъпила
въззивна жалба с вх. № 23774/30.06.2016 г. от ответника Община Созопол, с
адрес: гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, представлявана от кмета – Панайот
Рейзи, чрез адвокат Вирджиния Хайк от БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Възраждане“ № 28, ет. 2, срещу решение
№ 929/08.06.2016 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 7783/2015
г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд, по искова претенция на Българската държава, е приел за установено по
отношение на ответната община, че имот ид. № 81178.501.639 по КККР на гр.
Черноморец, общ. Созопол, с адрес: гр. Черноморец, ул. „Морска“, с площ от 1793
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен
план: кв. 68, парцел II, при граници на
имота: 81178.501.8, 81178.3.203 и 81178.3.210, е частна държавна собственост,
като я е осъдил да предаде владението върху същия на Българската държава. Със
същото решение ответната Община Созопол е осъдена да заплати на Българската
държава разноски в размер на 1445,36 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд,
ответникът Община Созопол оспорва изцяло обжалваното решение и излага доводи за
неговата неправилност като постановено при неправилна преценка на
доказателствата, необсъждане на доводите на ответника и в нарушение на
императивни разпоредби на материалния закон и в противоречие с установената
съдебна практика. Прави се оплакване за допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на съдопроизводствените правила – разместване на доказателствената
тежест и неправилното й разпределение. Твърди се, че с оглед практиката на ВКС
по сходни правни спорове, на Българската държава се е следвала
доказателствената тежест за установяване характеристиките на процесния имот,
като обслужващ потребности с национално значение към датите на влизане в сила
на въведените от ответника основания за трансформация на собствеността от
държавна в общинска. Излагат се подробни доводи за неправилна оценка на събраните
доказателства по делото и необоснованост на решаващия извод на БРС, като се
посочва относима съдебна практика. При изложените съображения, въззивникът моли
за отмяната на първоинстанционния акт и решаване на спора по същество с
решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и в негова полза бъдат присъдени направените съдебни разноски. Във
връзка с релевираните доводи за неправилно разпределение на доказателствената
тежест от първоинстанционния съд се прави искане за извършване на нов доклад от
въззивния съд и даване на възможност за вземане на становище по него и
ангажиране на нови доказателства по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
Българска държава, чрез главен юрисконсулт Станка Стоянова – представител на
Областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра
на регионалното развитие и благоустройството – представител на Българската
държава, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 1, е подала отговор
на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е неоснователна, а
обжалвания съдебен акт – законосъобразен и правилен, като излагат подробни
съображения по оплакванията, релевирани от въззивника. Навеждат се доводи, че
по първоинстанционното дело е бил извършен надлежен доклад с разпределяне на
доказателствената тежест, срещу който не са постъпили възражения от страните и
по повод на който не са правени искания по доказателствата. В тази връзка,
въззиваемата страна намира, че е провела пълно и главно доказване на предявения
от нея ревандикационен иск, в това число и на трърдяното право на собственост
по отношение на имота, за сметка на въззивната община, която не успяла да
докаже трансформация на собствеността в общинска. Излагат се правни съображения
в подкрепа решаващия извод на БРС и се прави искане за потвърждаване на
първоинстанционния акт.
Представителят на въззивната община, в открито
съдебно заседание, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна обжалвания акт.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
в открито съдебно заседание по делото, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено изцяло. Моли да му бъдат присъдени направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което се явява допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо (постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба).
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В тази връзка следва
да се отбележи, че процесното първоинстанционно решение е правилно, като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите на РС - Бургас,
които изцяло споделя, а във връзка с оплакванията по жалбата, като съобрази
правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по исковата молба на въззиваемата
Българска държава срещу Община Созопол, с искане за приемане за установено по
отнощение на нея, че ищцовата държава е собственик на поземлен имот с ид. № 81178.501.639
по КККР на гр. Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас и за осъждането й да
предаде на ищеца владението върху имота.
Твърди се, че държавата е била уведомена от
СГКК Бургас за административно производство за изменение на КККР по заявление
на ответната община, в рамките на което било
поискано заличаване на имоти с ид. №№ 81178.501.572, 81178.501.571, 81178.501.6
и 81178.501.7 и нанасяне на нов обект в кадастъра с проектен ид. № 81178.501.639
и проектна площ от 1793 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия,
вид собственост: общинска публична на Община Созопол на основание АПОС № ***/24.04.2002
г., вписан под № ***, том *, дв. вх. рег. **** на СВ Бургас. По повод
уведомлението, Българската държава установила, че новообразуваният имот съответства
на УПИ II в кв. 68 с отреждане „За морска гара“ по действащия ПУП на гр.
Черноморец, одобрен със заповед № 621/1982 г., както и че не е налице основание
за преминаване на правото на собственост по отношение на него към общината и
актуването му като публична общинска собственост, а същият съставлява частна
държавна собственост. При разменена между страните кореспонденция, общината
заявила на държавата, че счита имота за такъв с местно значение и придобит от
нея по силата на закона, като същият понастоящем бил включен като обслужващ към
територията на новото рибарско пристанище на гр. Черноморец и бил включен в
проект за реконструкцията и модернизацията му. Предвид твърденията на Община
Созопол и владеенето от нея на процесния имот, държавата извежда правен интерес
от претендиране на правата си по съдебен ред.
Районен съд – Бургас е бил сезиран с искова
претенция с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ответникът Община Созопол е представил в
законния срок отговор на исковата молба, допълнен с молба от 11.04.2016 г., с
който е оспорил предявения спрямо него иск като неоснователен. Излагат се
подробни съображения за трансформиране на собствеността по отношение на
процесния имот в общинска, предвид предназначението му за морска гара с
изключително общинско значение и по силата на § 7, т. 6, евентуално т. 7 от
ЗМСМА. Твърди се, че имотът е изцяло заобграден от имоти – общинска собственост
и не съставлява част от плажната ивица – изключителна държавна собственост. При
условията на евентуалност се заявява придобиване на правото на собственост
върху имота на основание § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС, като такъв отреден към датата
на влизане в сила на разпоредбата за обществени и благоустройствени мероприятия
на общината. Сочи се, че индиция за предназначението на имота било включването
му в проект за модернизация на рибарското пристанище на гр. Черноморец, като
обслужващ по отношение на пристанището. Ответната община заявява, че е във
фактическа власт на имота повече от 10 години и понастоящем.
Районният
съд е приел представените от страните писмени доказателства и заключението по
изслушаната СТЕ.
С обжалваното решение съставът на районния съд
е уважил иска против Община Созопол. Приел е, че ответната община не е успяла
да проведе успешно доказване на нито едно от заявените при условията на евентуалност
нормативни основания за трансформиране на собствеността по отношение на процесния
имот от държавна в общинска, предвид което е счел претенцията на държавата за
основателна и доказана.
След проведено въззивно обжалване от страна на
Община Созопол е било постановено решение № III-125/10.11.2016
г. по в.гр.д. № 1338/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
първоинстанционният съдебен акт е бил потвърден.
Поради неправилност на касираното решение № III-125/10.11.2016 г. по в.гр.д. № 1338/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, същото е било отменено с решение № 10/20.03.2018 г. по гр.д. № 851/2017
г. по описа на ВКС и върнато за ново разглеждане на настоящия въззивен състав
със задължителни указания по приложението на процесуалния закон.
В изпълнение на задължителните указания на
върховната инстанция, с определение № I-772/24.04.2018 г. по
настоящото дело, на въззивната община е предоставена възможност за ангажиране
на доказателства по делото за установяване на изрично указаните й факти и
обстоятелства, включени във фактическите състави на заявените от нея при
условията на евентуалност правни основания за придобиване на собствеността
върху процесния имот.
Съобразно заявеното от въззивника искане, пред
настоящата съдебна инстанция са събрани показанията на един свидетел.
Между страните са безспорни обстоятелствата,
че процесният имот е във владение на въззивната община понастоящем, както и че
същият е идентичен с УПИ II в кв. 68 с
отреждане „За морска гара“ по действащия ПУП на гр. Черноморец, одобрен със
заповед № 621/1982 г. и е отразен в кадастралните карти и кадастралния регистър
с ид. № 81178.501.639, с площ от 1793 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, вид собственост: общинска публична на Община Созопол на
основание АПОС № ***/24.04.2002 г., вписан под № ***, том *, дв. вх. рег. ****
на СВ Бургас. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства, а именно – Заповед № 18-3158-23.04.2015 г. на Началника
на СГКК – гр. Бургас; Акт за общинска собственост № ***/24.04.2002 г. на
Общинска администрация Созопол; Скица на поземлен имот № 15-445572-14.10.2015
г. на СГКК – р. Бургас; заповед № 621/17.12.1982 г. на председателя на Окръжен
народен съвет – гр. Бургас, ведно със скица № 68/08.03.2006 г. на Община
Бургас.
Страните не формират спор и по отношение на
обстоятелствата, че процесният имот не представлява част от плажна ивица и не е
включен в обхвата на Акт за изключителна държавна собственост № ***/02.03.****
г. на МРРБ на Република България, както и че същият понастоящем е включен като
обслужващ в обхвата на проект „Инвестиции в съществуващо рибарско пристанище
гр. Черноморец, Община Созопол“, съгласно договор № 212/18.07.2013 г., по който
Община Созопол е бенефициент.
От представен по делото Нотариален акт № ***,
том *, рег. № ****, дело № ***/**** г. по описа на нотариус Мариана Анастасова-Тмбакова, Договор
№ Д-01-1/20.01.2011 г. за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост
между Държавата и Община Созопол и справка от кадастралната карта за ПИ с и. №
81178.3.210 по КККР на гр. Черноморец се установява, че въззивната община е
собственик на съседен за процесния имот с ид. № 81178.3.210, с трайно ползване
за пристанище, в който са находящи морска кейова стена и пристан, като имотът е
придобит безвъзмездно от държавата, а съоръженията - по дарение от „Пристанище
Бургас“ ЕАД.
Съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Мариета Гълъбова,
се установява, че процесният имот е отразен по действащия ПУП от 1982 г. като УПИ
II в кв. 68 с отреждане „За морска гара“ и е бил актуван от Община
Созопол като незастроен към 2002 г. Установен е идентитета на описания по ПУП
УПИ и имот с ид. № 81178.501.639 по КК на гр. Черноморец. Вещото лице е
установило още, че за периода от одобряване на плана от 1982 г. до понастоящем
не са извършвани промени в градоустройствения статут на имота, както и че същият
не е предмет на Акт за изключителна държавна собственост № ***/**.**.**** г. на
МРРБ на Република България.
Пред настоящия съдебен състав са представени
два броя извадки от устройствени планове на гр. Черноморец, които не носят
белезите на официален или частен документ или препис от такива, предвид което
не следва да бъдат ценени при формиране на решаващия извод на съда.
Във въззивната инстанция е разпитан като
свидетел С. Р. – заемал длъжността **** на Черноморец в периода от 1971 г. до
1989 г., който заявява, че познава добре имота и по карта, и на място, и го
посочва на скицата към заключението на вещото лице по делото като процесния УПИ
II в кв. 68 по плана на Черноморец. Свидетелят сочи, че в периода, в
който е бил ****, имотът се ползвал от рибари от Черноморец, които държали в
него лодките си. На място имало хамбари за рибарски мрежи и стара рибарска
хижа, като през годините кметството реализирало в имота кей за лодките,
пристан, кейова стена и кейови места за лодките с общински средства. В имота
било осигурено осветление и канализация от кметството, като със средствата от
курортен фонд, които общинските власти имали право да управляват, били
извършвани горните дейности. Поради липса на средства, предвидената с плана от
1982 г. морска гара не била изградена, а общинската власт извършвала само
мероприятия по поддръжка на имота. Твърди, че имало предвиждания в имота да се
изгради работилница за ремонт на лодките и складови помещения за лодките и
съоръженията на рибарите. На място в посочения период имало временни дървени
фургони на рибарите и масивна дървена колиба, собственост на кметството. През
1989 г. било извършено разширение на кейовите места, като в периода 1991
г.-2014 г. нямало промяна в ползването на имота. Свидетелят заявява още, че основен
поминък на населението на Черноморец е рибарството, като всички кейови места в
имота били предоставени за ползване от черноморци. Сочи, че имотът граничел със
старото пристанище на Черноморец, което също било изградено от кметството.
При така изяснената фактическа обстановка и по изложените във въззивната
жалба оплаквания, в допълнение към съображенията на БРС и при съобразяване на
основание чл. 294 от ГПК задължителните указания на ВКС по прилагане и
тълкуване на закона, въззивният съд по същество на спора намира следното:
Един от начините на защита на правото на
собственост е гражданскоправният, който се изразява във възможността на
собственика да прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита
на правото на собственост, сред които е ревандикационният по чл. 108 от ЗС.
Съдът сезиран с иск по чл. 108 от ЗС следва да се произнесе досежно
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца и
владението на имота от ответника на непротивопоставимо нему правно основание.
За предявяването на иска по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да заяви придобивен способ, чието доказване е в
негова тежест, и да твърди, че ответникът няма основание да владее или държи
вещта. Защитата срещу иска ответникът упражнява с възражения, че: 1)
придобивният способ не е осъществен или се е погасил; 2) не владее или не държи
вещта или 3) я владее или държи на противопоставимо на ищеца основание, като тежестта
на доказване на релевираните възражения е за ответника.
Предвид факта, че процесът на отделяне на
общинската собственост от държавната е започнал при действието на Конституцията
на Република България в сила от 13.07.1991 г. и с оглед факта, че имоти от вида
на процесния към влизането й в сила са били държавна собственост, както е
отбелязано в мотивите на постановения по реда на касационната проверка акт по
делото, в спор с общината, държавата не носи тежест да доказва придобивно
основание в своя полза.
От друга страна, в тежест на общината в случая
е доказването на фактите, които нормите на § 7, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗМСМА и
§ 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС свързват преминаването на държавната собственост в
общинска, и на които общината в процесния случай се позовава при условията на
евентуалност в посочената поредност.
Разпоредбите на § 7, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на
ЗМСМА са влезли в законна сила на 17.09.1991 г., като към тази дата, съгласно
т. 6 в общинска собственост ex lege са
преминали обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общината и/или за здравно, образователно,
културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване, а съгласно т. 7
– мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура /изградени или в процес на
изграждане/, на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват
само територията на общината и не се включват в уставния фонд на търговски
дружества. В мотивите си, върховната инстанция, при осъществен по делото
касационен контрол, е посочила, че в тези две хипотези законът има предвид
реално изградените обекти или такива в процес на изграждане към 17.07.1991 г.,
които фактически изпълняват или след довършването им ще изпълняват посочените
функции, като когато имотът е част от цялостно мероприятие, преценката се
осъществява с оглед на всички имоти, върху които мероприятието е реализирано
или е в процес на реализация.
Върховният касационен съд е изтъкнал и принципното
различие между горните придобивни основания и това по § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
съгласно която разпоредба, към датата й на влизане в сила - 05.11.1999 г.,
трансформация на собствеността от държавна в общинска е настъпила по отношение
на имоти, представляващи застроен или
незастроен урегулиран имот, отреден за жилищно строителство и/или обществено и
благоустройствено мероприятие на общината, съгласно предвижданията на
действащия към този момент ПУП, както и такива, включени в цялостно
мероприятие, обхващащо и други урегулирани имоти, което се квалифицира като
обществено и благоустройствено.
Настоящият съдебен състав намира за недоказани
възраженията на въззивната община за наличие на предпоставките за
трансформиране на собствеността по отношение на процесния имот от държавна в
общинска на горепосочените основания.
Събраните по делото писмени доказателства
установяват предназначението на имота за морска гара, предвидено с действащия
ПУП за гр. Черноморец от 1982 г. до понастоящем, но не установяват предвиденият
обект да е бил изграден или да е бил в процес на изграждане към 17.09.1991 г.,
нито същият да е съставлявал част от цялостно обществено или благоустройствено
мероприятие, което да е било реализирано в съседни имоти или да е било в процес
на реализация към тази дата. Установените обстоятелства досежно включването на
имота като обслужващ в проект за модернизация на съществуващото в гр.
Черноморец рибарско пристанище към 2013 г. не могат да аргументират извода, че
същият е служил с това си предназначение и към влизане в сила на нормативните
основания за трансформация на собствеността.
Извод за включване на имота в цялостно
мероприятие или предназначението му като обслужващ към съседни имоти, в които
са били реализирани или в процес на реализация такива към релевантните дати, не
може да бъде направен и на база приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, в която не е включена задача за обследване на тези обстоятелства,
регулационния и устройствен статут към 1991 г. и 1999 г. на съседните за
процесния имоти или фактическото ползване на имота и съседните нему.
По делото не се съдържат и писмени
доказателства досежно момента на реализация на пристанището на гр. Черноморец,
вида на това мероприятие, връзката му с процесния имот, начина на финансиране и
локализацията му към релевантните дати на влизане в сила на придобивните
законови основания.
Относно събраните по делото гасни
доказателства, въззивният съд намира, че същите следва да бъдат ценени
съобразно забраната за установяване със свидетелски показания на обстоятелства,
за доказването на които закон изисква писмен акт по чл. 164, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ГПК. По същество, въззивната община се домогва да докаже с
показанията на свидетеля Р. съществуването към релевантните дати на съоръжения
на техническата инфраструктура – канализация и електрическа инсталация,
находящи се в имота временни и поставяеми обекти, масивни сгради. Всички тези
обстоятелства подлежат на установяване със съответните нормативно установени
писмени документи – строителни книжа, разрешиелни, проектни документации,
планове за улична регулация и други. Още повече твърденията на свидетеля за
системна поддръжка от страна кметството на имота и реализацията на мероприятия
в него са свързани с разходване на публични средства, които действия
законодателят свързва със задължение за изготвяне на съответните разходни
документи, вземане на решения от решаващи органи и длъжностни лица, възлагания на
изпълнението, писмени доказателства за които не се представят по делото. Що се
касае до твърденията на свидетеля, че кметството е изграждало към 1971 г. –
1989 г. в имота кейови места, кейова стена и пристан, съдът намира същите за
противоречащи на събраните по делото писмени доказателства и изготвената
експертиза и не ги кредитира с доверие. Видно от представения от общината по
делото договор за дарение, тези инфракструктурни съоръжения са придобити от
общината от праводателя „Пристанище Бургас“ ЕАД през 2009 г. и се намират в
съседен за процесния имот, представляващ пристанище. Целият имот с
предназначение пристанище, от друга страна, е придобит от Община Созопол
безвъзмездно по договор с праводателя – Българската държава през 2011 г.,
предвид което може да се заключи, че пристанището на гр. Черноморец до този
момент е било държавна собственост. Още
повече, съобразно представените по делото извадки на СГКК за процесния имот и
съседните нему, се установява, че същият няма излаз на море, предвид което и не
би могъл да служи за изграждане на пристан, кейови места и стени, което е
допълнителен довод в подкрепа на извода на съда за непоследователстност и
противоречивост на събраните по делото гласни доказателства.
От друга страна, независимо от указанията на
върховната инстанция във връзка с процеса на доказване по настоящото дело, пред
въззивен съд не са ангажирани и доказателства които да установяват дали
предвижданото по плана от 1982 г. общо мероприятие в имота „Морска гара“ е било
предназначено да обслужва съответната община, дали засегнатите от него имоти са
попадали в териториално-устройствения план на Черноморското крайбрежие за нуждите
на стопанския туризъм или друг общ устройствен план, нито с какво финансиране е
следвало да бъде осъществено строителството.
По горните съображения, настоящият съдебен
състав намира за неуспешно проведено доказването на възраженията на въззивната
община за наличие в нейна полза на трансформиращо собствеността по отношение на
процесния имот основание. При този краен извод, въззивна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
делото, направеното в тази насока искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащането
на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъде
присъдена сумата от 1200 лева, представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски. В нея е включена сумата от 400 лева – юрисконсултско
възнаграждение по въззивно гражданско дело № 1338/2016 година по описа на Окръжен
съд - Бургас, 400 лева - юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело,
както и 400 лева - юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция
при първото разглеждане на делото, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 929/08.06.2016 г. на Районен съд – Бургас,
постановено по гр.д. № 7783/2015 г.
ОСЪЖДА Община Созопол, с адрес: гр. Созопол, пл.
„Хан Крум“ № 2, представлявана от кмета – Панайот Рейзи да заплати на Българска
държава, чрез Областния управител на област Бургас, представител по пълномощие
на Министъра на регионалното развитие и благоустройството – представител на
Българската държава, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Петър“ № 1,
съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева за производството по в.гр.д. № 1338/16
г. по описа на БОС, сумата от 400 лева - разноски за производството по в.гр.д. №
453/18 г. по описа на БОС, както и сумата от 400 лева - разноски за
производството пред ВКС, или общо 1200 лева - разноски за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщението
му до страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
Препис от постановеното решение да се изпрати
на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.