Решение по дело №1975/2012 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 36
Дата: 14 януари 2014 г. (в сила от 27 ноември 2015 г.)
Съдия: Валентина Жекова Иванова
Дело: 20125640101975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2012 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 36

гр. Хасково, 14.01.2014год.

ТОМ 1, СТР.80-81

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Хасковският районен  съд

в публичното заседание на шестнадесети декември

през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                                        

                                                                   СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА                                   

                                                            

                                                                                                                                                                                                                                                                                      

 

Секретар: Веселина Красева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр. д. №  1975  по описа за  2012 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                       Производството е  делбено във фазата по извършване на делбата.

           С влязло в сила решение № 399/28.05.2013 год. е допуснато да се извърши делба между съделителите Е.Е.С., П.Т.С. и М.Т.К., на следния техен съсобствен недвижим имот: УПИ III в квартал 1 по плана на с.М. б., Хасковска област, одобрен със Заповед № 51/1990г., който имот е отреден за дворище с пл. № 68, с площ на целия имот от 545 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда на 60 кв.м., Навес и Лятна кухня на 10 кв.м.  и Гараж на 32 кв.м, при граници на имота: УПИ I-69, УПИ V-66 и УПИ IV-67, при квоти: 2/4 ид.ч. за Е.Е.С. и по 1/4 ид.ч. за П.Т.С. и М.Т.К. – за всеки един от тях.

 След влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, съдът назначи експертиза, с оглед да установи дали имота, предмет на делбата, е реално поделяем с цел всеки един от съделителите да получи реален дял от него. 

                  В срока по чл. 349, ал.4  от ГПК съделителката Е.Е.С.  заявява възлагателна претенция на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

                  В същия срок и на същото основание  възлагателни  претенции  не са заявени от останалите двама съделители.   

                  От назначената по делото съдебно-техническа експертиза съдът установи, че допуснатият до делба имот е неподеляем и от него не могат да се обособят самостоятелни обекти, така че всеки съделител да получи реален дял.

                  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с твърденията на страните и заявените от тях претенции, констатира от фактическа страна следното:

                  Страните по делото са съсобственици на УПИ ІІІ в кв.1 по плана на с.М. б., Хасковска обл, с площ от 545 кв.м.; на Жилищна сграда на 60 кв.м., построена в същия имот; Лятна кухня и Навес с обща площ от 10 кв.м. и Гараж с площ от 32 кв.м., като съдът е постановил решение, с което е допусната тяхната делба, определени са и квотите на правото на собственост на всеки един от тях. Предметът на делбата, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, е неподеляем, поради което, предвид определените квоти на съсобственост, страните не могат да получат в натура своя дял.

                 По отношение на възлагателната претенция на ищцата Е.Е.С., съдът намира следното:

                За уважаването на конститутивния иск по чл. 349, ал.2 от ГПК е необходимо да бъдат изпълнени предпоставките на цитираната правна норма. Условията, които законът поставя са: делбеният имот да е жилище, то да е неподеляемо, съделителят, поискал възлагането му, да няма друго жилище и при откриването на наследството да е живял в него. Тези  условия са свързани от една страна с обекта на съсобственост, от друга страна - с изискванията, на които следва да отговаря самият съделител. Законът поставя изискването тези условия да са налице кумулативно. В настоящия случай няма спор, че делбеният имот има изцяло наследствен характер. Безспорно е още, че представлява дворно място с построена в него жилищна сграда и спомагателни постройки, поради което следва да се установи дали съделителят, поискал неговото възлагане, има и друго жилище и дали е живял в процесното жилище към момента на откриване на наследството.

                От събраните по делото писмени доказателства и от гласните такива съдът установи, че тези две предпоставки са налице. Съделителката Е.С. е депозирала декларация, с която декларира под страх за наказателна отговорност, че  не притежава друго жилище, освен част от имота, предмет на делбата. Освен това се събраха доказателства, че настоящият и постоянен адрес на ищцата са именно на административния адрес на делбения имот. Събраха се доказателства, че тя е живяла в имота към момента на откриване на наследството. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на свид. Б. Д.. От така събраните гласни доказателства  се установи, че тя, като сестра на общия на страните наследодател, има преки и непосредствени впечатления за тези обстоятелства. Твърди, че Е. след смъртта на съпруга си Т. останала да живее в с.М. б. и полагала усилия да поддържа къщичката. Твърди също, че там ищцата живее от около 35 години, всичко, което е правено в имота, е правено от двамата съпрузи. Другите двама наследници, които са деца на брат й от първия брак, никога не са живели в този имот. Единствено синът им Е. е идвал, за да помага на майка си. Категорична е, че нито преди, нито след смъртта на брат й, други хора не са живели в имота.

               При тези данни по делото съдът намира, че към момента на откриването на наследството, който момент съгласно чл.1 от ЗН е моментът на смъртта на наследодателя, в случая 05.06.2010год., съделителката с претенция за възлагане  доказа, че е живяла в допуснатия до делба имот. Установи се още, че не притежава друг жилищен имот, поради което следва да се приеме, че отговаря на всяко едно от условията, а именно да е живеела в имота към момента на откриването на наследството и да не притежава друг жилищен имот. Както вече бе посочено, двете условия следва да са дадени кумулативно, както е в настоящия случай. Казаното води до извод за основателност на искането за възлагане.

               При тези съображения съдът намира като единствена възможност за ликвидиране на съсобствеността поставянето в дял на имота на съделителката Е.С., като на останалите двама съделители се присъдят суми за уравнение на дяловете. В тази насока съдът намира, че следва да изходи от заключението на вещото лице, от което се установи по несъмнен начин  действителната пазарна цена на всеки един от имотите. От същото е видно, че стойността на жилищната сграда възлиза на сумата 5200 лева,  на лятната кухня - на 700 лева, на навеса - 300 лева, на гаража - 2300 лева и на дворното място – 10 000 лева, или общо – 18 500 лева.

             При тези данни по делото ще следва, след като на съделителката Е.  С. бъде поставен в дял целия имот, същата да бъде осъдена да заплати на другите двама съделители съобразно  квотите сумата от по 4 625 лева на всеки един от тях, което следва да стане при условията на чл. 349, ал.5 от ГПК- в 6 месечен срок от влизането в сила на настоящото решение. Сумите следва да се изплатят ведно със законната лихва.

        Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 680 лева.

        Ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 320 лева, въпреки че дължимата такава от нея е в размер на 370 лева, но още при предявяване на иска е внесла държавна такса в размер на 50 лева.

        Ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на 185 лева всеки един от тях.

 

                Мотивиран така, съдът

 

                                                     Р       Е        Ш       И :

 

                  ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Е.Е.С., ЕГН **********, от с.М. б., Хасковска област, следния недвижим имот: УПИ III в квартал 1 по плана на с.М. б., Хасковска област, одобрен със Заповед № 51/1990г., който имот е отреден за дворище с пл. № 68, с площ на целия имот от 545 кв.м., ведно с построените в имота Жилищна сграда на 60 кв.м., Навес и Лятна кухня на 10 кв.м.  и Гараж на 32 кв.м, при граници на имота: УПИ I-69, УПИ V-66 и УПИ IV-67, на обща стойност 18 500 лева.

                  ОСЪЖДА Е.Е.С., ЕГН **********, да заплати за уравнение на дяловете на П.Т.С., ЕГН ********** и М.Т.К., ЕГН **********, сумата от по 4 625 лева на всеки един от тях, ведно със законната лихва върху главниците, което уравнение следва да се изплати в 6 месечен срок от влизането в сила на настоящото решение.

                 ОСЪЖДА П.Т.С., ЕГН ********** и М.Т.К., ЕГН **********, да заплатят на Е.Е.С., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 680 лева.

                 ОСЪЖДА Е.Е.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 320 лева.

                 ОСЪЖДА П.Т.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 185 лева.

                ОСЪЖДА М.Т.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 185 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                                                   СЪДИЯ :  /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.А.