Решение по дело №1082/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба, подадена от Х.Д.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез процесуален представител адв. Б.Я., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1980/05.06.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта в която по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП е заповядано временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №I48033JHW41, издадено на Х.Д.А. от органите на Федерална Република Германия, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е незаконосъобразен поради нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че със заповедта са наложени различни принудителни административни мерки на две лица, което било недопустимо по закон и води до объркване срещу кое от двете лица е издаден акта. Според жалбоподателя от мотивите на заповедта не се установява на коя дата е извършено нарушението. Освен това не било установено по безспорен начин наличието на материалноправната предпоставка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАП – извършването на обществен превоз на пътници с МПС без заверено копие към лиценз на Общността. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът, директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, не се явява и не изпраща представител. Представя административната преписка, като в съпроводителното писмо прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар (л.11).

І. ФАКТИТЕ:

На 02.06.2023г. старши инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе извършил проверка за спазване разпоредбите на ЗАвтП относно осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници, с цел превантивно осигуряване безопасността на пътуващите.

В хода на проверката било установено, че на 22.04.2023г. в ГКПП Дунав мост, гр. Русе, около 17:39 часа на ГКПП Дунав мост-Русе, изход Република България, Х.Д.А., управляващ лек автомобил Мерцедес Спринтер с рег. №А6200РВ, кат. М1, брой места 8+1, собственост на Тодор Лазаров Неделчев, извършвал обществен международен превоз на пътници срещу заплащане.

Снети били писмени обяснения от пътуващите с шофьора пътници – Илия Мишев Вълков от с. Трояново, обл. Бургас и Асен Христов Казаков от кв. Горно Езерово, гр. Бургас.

От сведенията, дадени на 22.04.2023г. от Асен Казаков, се установява, че същият работил сезонно като общ работник в Залцгитер, Германия(л.26). Познавал водача на автомобила – Х.А. от 6 месеца, веднъж пътували с него от Германия за България. Казаков посочил, че с шофьора си деляли разноските за пътни, като при предходното пътуване до Германия му е дал 100 евро за гориво.

В сведението, снето на 23.04.2023г., Илия Вълков саморъчно вписал, че работи в Германия, като през 2 месеца се прибира в България. Посочил, че с шофьора на процесния автомобил били приятели, пътували заедно и като пристигнат щели да си поделят разходите за гориво (л.25).

Проверяващите извършили справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за наличие на издадени лицензи по зададени регистрационен номер и номер на рама на автомобила, като установили, че в системата липсват данни за издадени лицензи за процесното МПС (л.23-24).

Въз основа на тези данни било прието, че водачът Х.А. извършвал обществен международен превоз на пътници срещу заплащане от България за Германия без заверено копие на лиценз на общността, издадено от МТС.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол от крайпътна техническа проверка №570365/02.06.2023г. (л.32-33).

На водача бил съставен АУАН №332596 от 02.06.2023г. за нарушение разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози (л.13 и л.31). Със съставянето на АУАН били отнети свидетелство за регистрация част II (л.21), свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, издадено от Федерална Република Германия (л.22) и регистрационните табели на автомобила с №А6200РВ.

На 05.06.2023г., въз основа на изложените факти, ответникът издал оспорения акт - заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-1980 (л.14-15), с която наложил следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на процесното МПС, собственост на Тодор Лазаров Неделчев, до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на регистрационната табела на автомобила и отнемане на свидетелството за регистрация, издадено в България и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на Х.А., издадено във Федерална Република Германия до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Прилагането на принудителните мерки по чл.106а, ал.1, т.1, б. „а“ и т.4, б. „б“ от ЗАвтП в максимален размер било мотивирано с обстоятелството, че извършваният от жалбоподателя превоз бил срещу заплащане или икономическа облага и не еднократно /според събраните сведения/, поради което случаят не можело да се квалифицира като „споделено пътуване“. В тази връзка било прието, че неспазването на нормативните изисквания за извършване на международен обществен превоз на пътници поражда потенциална опасност за живота и здравето на пътуващите лица.

Заповедта била връчена лично на жалбоподателя на 05.06.2023г., което било удостоверено с подписа му (л.15).

II. ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, чийто адресат в оспорената част, в която е приложена принудителната административна мярка по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, е жалбоподателя.

III. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Венцислав Шахънов заема длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и по силата на заповед №РД-01-553/23.11.2021г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (л.12), е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по арг. от чл. 59, ал.2 АПК.

В него са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП.

Съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В нормата на §1, т.1 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение за „обществен превоз“, според което това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Съгласно дефиницията в §1, т.2 от ДР на ЗАвтП „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

С оглед така цитираните норми, за установяване наличието на предпоставките, обосноваващи законосъобразно прилагане на процесната ПАМ, в тежест на административния орган по арг. от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на превозната услуга и е настъпила икономическа облага. Предпоставките следва да са осъществени кумулативно.

В случая ответникът е формирал извод, че от снетите обяснения на пътуващите с жалбоподателя лица има достатъчно данни за извършвания превоз, както и за възмездност на същия, поради което случаят не може да се квалифицира като „споделено пътуване“.

Съдът намира, че този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

От снетите в административното производство сведения се установява, че пътуващите с жалбоподателя лица са негови познати, с които той е имал съвместна уговорка за подялба на разноските за гориво до Германия. От тези сведения не се установява, че пътниците са заплатили на водача на процесното МПС пари за услугата по извършване на превоз така, че да е налице имуществена облага.

Затова съдът приема, че става въпрос не за осъществяване на обществен превоз на пътници, а за споделено пътуване, доколкото тези пътници са познати на жалбоподателя и с тях той евентуално ще раздели единствено разходите за гориво.

По делото не са събрани доказателства за това А. да е извършвал превоз за чужда сметка или дейност по превозване на пътници срещу възнаграждение, което да включва не само подялба на разходите, а и печалба като цел на дейността.

Няма доказателства, че жалбоподателят е превозвал пътници като е договорил с тях заплащане на услугата превоз, с извършването на която да получи за себе си или за друго лице икономическа облага. В случая са налице данни единствено за разделяне на разходите за пътуване, както един от пътуващите е посочил, че е дал, а друг е обещал да плати средства за гориво.

Съдът отбелязва, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво, което става при т.нар. „споделено пътуване“, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз (така в Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г.).

При това положение съдът намира, че приетите от органа като установени факти не предпоставят извод за осъществен състав на чл.106а, ал.1, т.4, буква „б“ от ЗАвтП, посочен като правно основание за налагане на процесната ПАМ.

С оглед изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед в частта, в която е наложена ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.4, буква „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП е незаконосъобразна- издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 500лв. (10 лв. - държавна такса; 500 лв.- възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 7). Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нормата предвижда минимално възнаграждение за адвокат в размер на 1000лв., а договорения в случая хонорар е под така предвидения минимум.

Затова и на основание чл.172 АПК, Административен съд Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1980/05.06.2023г., издадена от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в частта по т.2, с която на Х.Д.А. е приложена ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да заплати на Х.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, разноски по делото в размер на 510 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: