Мотиви към Решение № 381/11.12.2019г. по НАХД №572/2019
година по описа на Ловешки районен съд
С постановление от 05.06.2019
година, Бойко Василев – прокурор при Районна прокуратура - Ловеч е внесъл в
Районен съд - Ловеч досъдебно производство 205/2019 година на РУ МВР – Ловеч с
предложение на основание чл.375 във вр. с чл.242 ал.1 от НПК Ловешки районен
съд да се произнесе с решение по реда на чл.376 и следващите от НПК, с което да
бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК Д.Д.С. за престъпление по чл.345 ал.1 пр.1-во от НК.
По внесеното постановление е
образувано НАХД №572/2019 година на Ловешки районен съд. С разпореждане от 06.06.2019
година делото е насрочено при условията на чл.376 и следващите от НПК.
В съдебно заседание деецът Д.Д.С., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адвокат М.В., която заявява, че по делото са се събрали изобилни доказателства за здравословното състояние
на С.. Обръща внимание, че и приобщената към делото съдебно психиатрична
експертиза е потвърдила констатациите в приложените преди това медицински
документи от проведеното му лечение в ДПБ - Ловеч. Моли съда да има предвид, че
това заболяване, макар и неразвило се в тежка форма, е било констатирано много
преди извършване на инкриминираното деяние, като с оглед характера на самото
деяние, това, че не са настъпили вредни последици от една страна и от друга
страна, с оглед личността на С., наличието на сериозни здравословни проблеми,
да приеме, че извършеното от него, макар формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно или дори да счете, че има някаква обществена опасност от
това, тя е явно незначителна и след
пълен анализ на приобщените по делото доказателства да приложи разпоредбите на
чл.9 ал.2 от НК при постановяване на решението.
Районна прокуратура - Ловеч,
редовно призована, не изпраща представител.
С постановлението на Районна
прокуратура - Ловеч е приета за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят
М.М.живеел в гр.Ловеч. Познавал се с дееца Д.С., с когото били роднини. С.
често му идвал на гости в дома на родителите му в село Д., област Ловеч. В
гаража на жилището в село Д. свидетелят М.съхранявал 2бр. табели с
регистрационен номер ЕН **** ВА, които му били дадени от негов бивш колега на
име „Е.“. При едно от посещенията си деецът видял табелите и попитал свидетеля М.дали
може да ги вземе. Свидетелят М.се съгласил. С. взел табелите и ги поставил на
собствения си л.а „ВАЗ 2105“, номер на рама ***********, който бил спрян от
движение (бракуван) с намерение да може да го управлява в селото.
На
26.03.2019 година С. управлявал автомобила си с поставените от него регистрационни
табели ЕН **** ВА в село Д., като го паркирал на ул. „Бачо Киро“.
На
27.03.2019 година, по сигнал на кмета на с.Д., свидетелите К.Ц.и Ц.Ц.(двамата
служители на РУМВР-Ловеч) извършили проверка на място, от която установили, че
регистрационните табели ЕН **** ВА, поставени на автомобила на С., били
издадени за друг лек автомобил - „Рено 19“ с номер на рама **** ***5. Провели разговор с дееца, който потвърдил, че е взел табелите от
свидетеля М.и лично ги е поставил на своя л.а „ВАЗ 2105“.
За
констатираното нарушение свидетелят Ц.съставил АУАН №804464, който деецът
подписал без възражения. Материалите били изпратени в РП - Ловеч и било
образувано настоящото досъдебно производство.
В процеса
на разследване била изискана и приобщена като писмено доказателство справка от
ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, видно от която табелите с регистрационен
номер са били издадени от органите на МВР за л.а „Рено 19“ с номер на рама **** ***5.
Наблюдаващият
прокурор е приел, че Д.Д.С. е пълнолетен, не е осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел IV на Глава VIII от Наказателния кодекс. За извършеното от
него престъпление законът предвижда наказание до една година лишаване от
свобода или глоба от петстотин до хиляда лева, от деянието няма причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, поради което са налице
предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, по
чл.78а от НК, с налагане на административно наказание глоба.
В хода на
съдебното производство беше назначена съдебно-психиатрична експертиза, според
заключението на която С. страда от съдова деменция с леки когнитивни нарушения
и екзекутивна дисрегулация, при която се увреждат множество висши корови
функции – памет, мислене, ориентация, разбиране, смятане, възможност за
изучаване, език и съждения. При дееца е бил установен лек, но забележим спад в
когнитивните умения, включващи неговата памет и мисловни процеси. Освен това са
засегнати и други процеси извън паметта – т.нар. екзекутивни функции
/способностите за планиране на действията, за тестване на хипотези,
организиране и планиране на действията, подвижност на мисленето и конгнитивните
схеми, формиране на понятия, концептуално мислене във вербален и невербален
план/.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства, намира че деецът
Д.Д.С. формално е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.345 ал.1 предл.1-во от НК, като на 26.03.2019г.в с.Д., обл.Ловеч, при управление на
МПС - л.а „ВАЗ 2105” с номер на рама *********** си е служил с контролни знаци
- табели с регистрационен номер ЕН **** ВА, издадени за друго МПС - л.а „Рено
19” с номер на рама **** ***5, но с оглед явната незначителност на
обществената му опасност, същото не е престъпно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При преценката каква е обществената опасност на деянието,
се отчитат не само общата обществена опасност на престъпленията от такъв вид и
тяхното систематично място в структурата на особената част на НК, а и
специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В т.
2 от ППВС № 6/75 (изм. с ППВС № 7/87), изрично е изтъкнато, че „преценката дали
престъплението е с голяма обществена опасност или не, се прави с оглед
конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива и
обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация“. Безспорно при
преценката дали се касае за явна незначителност по смисъла на чл.9 ал.2 НК
следва да се държи сметка и за обстоятелствата и данните, свързани и със
степента на обществена опасност на личността на дееца, каквато е и постоянната
съдебна практика. Не подлежи на съмнение, че разпоредбата на чл.345 от НК
защитава важни обществени отношения, свързани с правилата за движение по
пътищата. Но при преценката за приложението на чл.9 ал. 2 от НК следва да се
обсъжда конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност, а също и
обществената опасност на дееца.
В нормата на чл.9 ал.2 от НК
законодателят е дефинирал условията, при които едно деяние, макар и формално да
осъществява признаците от състава на дадено престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Визираният критерий, който обуславя малозначителността, е един от
обективните признаци на престъплението, а именно обществената му опасност,
която в първата хипотеза изобщо липсва (обществените отношения не се засягат),
а във втората хипотеза същата е явно незначителна (обществените отношения се
засягат в такава степен, при която използването на наказателната репресия е
неоправдано). Изложеното принципно съждение, отнесено към конкретиката на
настоящия казус, води до извода, че извършеното от С. деяние не е престъпно,
поради явна незначителност на обществената му опасност. Безспорно е, че
автомобилът е бил спрян от движение и деецът е поставил регистрационните табели
от друг лек автомобил само за да може да се придвижва в рамките на населеното
място, където живее. Освен това обществената опасност на самия деец е
изключително ниска – С. е човек на възраст, който страда от съдова деменция с леки когнитивни нарушения
и екзекутивна дисрегулация, като е бил установен лек, но забележим спад в
когнитивните умения, включващи неговата памет и мисловни процеси, както и в екзекутивните
функции /способностите за планиране на действията, за тестване на хипотези,
организиране и планиране на действията, подвижност на мисленето и конгнитивните
схеми, формиране на понятия, концептуално мислене във вербален и невербален
план/. Същият е пенсионер, с ниски доходи, чисто съдебно минало и с
добри характеристични данни, прави пълни самопризнания и изразява разкаяние за
случилото се. Следователно обществената опасност на деянието и на дееца не е
изключена, но е явно незначителна и не води до третиране на извършеното като
престъпление по чл.345 ал.1 от НК.
По изложените съображения, настоящата инстанция призна Д.С. за невиновен
и на основание чл.304 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК го
оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.345 ал.1 пр.1-во от НК.
При този изход на процеса, съгласно
чл.190 ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: