№ 732
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000801 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 25.05.2022 г. на ищеца „Дайджест Логистик“ ООД срещу
решението от 7.04.2022 г. по т. д. № 1481/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-16 състав, в
частта, с която:
е отхвърлен предявеният срещу „Деметра Транс Логистик“ ООД иск по чл. 17 от Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки за заплащане на сумата над
присъдените 20 559,02 лв. до пълния предявен размер от 54 138 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени при осъществен по договор за транспорт №
20/07/0022/1386/17.07.2020 г. превоз на пресни череши, в резултат на неспазване на
уговорения температурен режим;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 336,10 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че стойността на увредените
6 889 кг череши следва да се определи на база пазарната цена на същите през м. 06.2020 г. в
България, т.е. 2,98 лв./кг. Твърди се, че съобразно чл. 23, ал. 2 CMR стойността трябва да се
определи към м. 07.2020 г. по борсовата цена в мястото на натоварване, но той като такава не била
установена от съдебната експертиза, то следвало да се приложи „обичайната стойност на
стоките от същия вид и качество“. Доколкото се касаело за сезонна стока, чийто сезон свършвал
към края на м. 06, то през м. 07 стоката била извънсезонна и цената й била много по-висока.
Поради това се поддържа, че обичайната цена на стоката следвало да се определи на база
фактурата за продажба, предмет на договора за превоз – 3,98 евро/кг, или 6,91 евро/кг, което била
1
цената на сходни доставки на пресни череши за Република Турция за м. 07.2020 г.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият „Деметра Транс Логистик“ ООД – ответник по иска – в писмения отговор на
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е
и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи
повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното:
1. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 17 CMR е
уважен до размера на 20 559,02 лв., като необжалвано от ответника. По тази причина със СПН е
установено възникването на вземане за обезщетение за вреди в полза на ищеца, произтичащо от
твърдените правопораждащи факти. В настоящото въззивно производство това не подлежи на
преразглеждане. Предмет на въззивното производство е единствено въпросът за размера на
вредите над горната сума.
2. Не е спорно, а това е установено от влязлото в сила в тази му част решение на СГС и от
събраните по делото доказателства, че: 1) по договор за спедиция дружеството „А. Т. Ю.“ А.Ш. –
Турция е наело ищеца „Дайджест Логистик“ ООД да организира през м. 07.2020 г. международен
автомобилен превоз от Турция до Португалия на пресни череши с общо тегло 17 350 кг, продадени
от товародателя на получател „Интер Лайн Интернешънъл“ – Германия с фактура №
AKS2020000000877/18.07.2020 г. на стойност 61 016 евро; 2) в изпълнение на тази поръчка са били
сключени договори за превоз с различни превозвачи, един от които е и процесният неформален
договор, предмет на заявка № 20/07/0022/1386/17.07.2020 г., с който ищецът е възложил, а
ответникът „Деметра Транс Логистик“ ООД е приел да извърши международен автомобилен
превоз на същия товар, при уговорено място на товарене по този договор в гр. Пловдив, дата
на товарене – 20.07.2020 г., място на разтоварване в гр. Арруда дос Винос, Португалия, дата на
разтоварване – 24.07.2020 г., навло – 5 000 евро без ДДС; 3) стоката е била получена от
представител на получателя в мястото на разтоварване на 25.07.2020 г.; 4) с рекламационно писмо
от 27.07.2020 г. ищецът е уведомил ответника за уреждане на стоката поради неспазване на
установения температурен режим на превоза, а в доклад за щета от 29.07.2020 г., изготвен от
2
авариен комисар „Ар Ем Джи“, е констатирано увреждане на 6 899 кг. череши от товара; 5)
ищецът е обезщетил товародателя „А. Т. Ю.“ А.Ш. със сумата 27 680,37 евро с левова
равностойност 54 138,10 лв. по претенция за обезщетение за вреди на товара, за което
товародателят издал фактура № АКЕ2020000000028/10.08.2020 г., като отношенията между двете
дружества били уредени чрез прихващане на взаимно дължими суми по различни фактури; 6)
ищецът предявил спрямо ответника претенция за заплащане на същата сума с протокол №
**********/18.08.2020 г.
При горните факти с влязлото в сила в тази част решение на СГС е установено, че са налице
предпоставките по чл. 17, ал. 1 CMR за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
превозвач за частична повреда на стоката.
3. Спорният въпрос по делото е каква е дължимата от ответника стойност на обезщетението за
увредената част от товара – 6 899 кг. По този въпрос въззивният съд намира следното:
Не е спорно, че тази стойност следва да се определи на база разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр.
с чл. 23, ал. 1 и 2 CMR. Същите предвиждат, че обезщетението при повреда на товара се изчислява
според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз по борсовия
курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по
обичайната стойност на стоките от същия вид и качество.
Не е спорно и, че процесният товар е бил приет на 20.07.2020 г. за превоз от ответника в гр.
Пловдив, което е мястото за товарене на стоката, изрично посочено в процесната заявка за
транспорт № 20/07/0022/1386/17.07.2020 г. Тази фактическа констатация е направено и в мотивите
на първоинстанционното решение и тя не е оспорена във въззивната жалба. В жалбата липсва
оспорване на обстоятелството, че това е мястото на приемане на стоката за превоз от ответника, а
и то е изрично посочено и от самия ищец в исковата молба. Липсва оспорване и на извода на СГС,
че поради това меродавна е средната пазарна цена на стоката в България, а напротив – в жалбата се
съдържа съгласие с този извод, но се заявява, че тъй като липсва информация за цените в България
през м. 07.2020 г., то следва да се вземе предвид цената по фактурата за продажба, предмет на
договора за превоз, която цена обаче не е обявена в товарителницата съобразно чл. 24 CMR. Ето
защо и предвид ограничението по чл. 269 ГПК това обстоятелство /меродавното място на товарене
на стоката по процесния договор за превоз/ е извън обхвата на въззивна проверка. Същевременно,
то следва изрично и от самата заявка за транспорт № 20/07/0022/1386/17.07.2020 г., която
обективира специалните клаузи на превозния договор между страните и има предимство пред
вписаното в товарителницата, ако последната се отклонява от действително уговореното.
По тази причина меродавна за определяне размера на обезщетението е стойността на стоката в
Република България, гр. Пловдив на 20.07.2020 г. по борсовия курс или при липса на такъв – по
текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия
вид и качество.
Първоинстанционният съд е приел, че тази стойност следва да се определи на база цена от 2,98
лв./кг, представляваща средната пазарна цена на едро на череши в България за м. 06.2020 г.,
мотивирайки се с приетото заключение на СТЕ, което е базирано на данните по месечния бюлетин
на Министерството на земеделието и горите, сектор „Плодове и зеленчуци“ за м. 06.2021 г., в
който е посочена тази стойност за м. 06.2020 г. /л. 131 от делото на СГС/. Същевременно, в
приетото заключение на ССЕ е посочено, че към м. 06.2020 г. по данни на доклад, изготвен от
Европейската комисия, средната цена на едро за България е по-ниска – 2,56 лв./кг. И двете
3
заключения сочат, че вещите лица не са установили данни за м. 07.2020 г., който е процесният.
Въззивният съд констатира, че вещите лица и първоинстанционният съд не са съобразили, че в
Република България съществува нормативно овластен държавен орган да събира и обобщава
информацията за средните пазарни цени на едро за различните видове стоки, търгувани на
стоковите борси и тържища в страната, част от които са плодовете и зеленчуците. Този държавен
орган е Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. Същата според чл. 60, ал. 5 от
Закона за стоковите борси и тържищата ежегодно определя с решение вида и периодичността на
информацията, която организаторът на стоковото тържище и на пазара на производителите е
длъжен да предостави, част от която е и тази по ал. 3 – за средните продажни цени,
максималните и минималните продажни цени, които се оповестява от управлението на тържището
и на пазара на производителите. По силата на изричната разпоредба на чл. 7, т. 8 от Правилника за
устройството и дейността на ДКСБТ и нейната администрация (ДВ, бр. 36/2.05.2000 г., изм. и
доп.) комисията събира, обработва и популяризира информация за борсовите и тържищните
цени, която се публикува в страницата на комисията в Интернет и при поискване
предоставя на заинтересуваните лица. На база тази нормативна уредба на Интернет страницата
на ДКСБТ са публикувани както дневни и седмични бюлетини, така и годишни анализи за
движението на цените на едро, вкл. за цялата 2020 г., в които се съдържа информация и за цените
на черешите. Във връзка с това в настоящото въззивно производство и на осн. чл. 186, изр. 2 ГПК
бе изискана и приета официална справка от ДКСБТ за средните тръжни цени на едро за череши,
продавани по стоковите тържища и пазарите на производители за периода м. 06 – м. 08.2020 г. От
същата се установява, че средната пазарна цена на едро с ДДС в страната за м. 07.2020 г. възлиза
на 2,77 лв./кг. Тази цена въззивният съд приема за меродавна стойност по чл. 23, ал. 2 CMR и тя е
категорично установена. Неприложима е пазарната стойност в други държави, вкл. и съседни –
като Република Турция, тъй като не там е било мястото на приемане за превоз на товара от
ответното дружеството – превозвач по сключения с него договор за превоз.
Приетата от СГС средна пазарна цена от 2,98 лв./кг надхвърля установената от въззивният съд
такава от 2,77 лв./кг с ДДС. При това положение претенцията за присъждане на по-голямо
обезщетение от присъденото от СГС е неоснователна. В частта относно присъденото от СГС
обезщетение решението е влязло в сила доколкото липсва жалба от ответника, а положението на
обжалващия ищец не може да се влошава предвид забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Ето защо решението следва да се потвърди в обжалваната част, а въззивната жалба следва да
бъда оставена без уважение като неоснователна.
Въпреки този изход на спора на ответника не следва да се присъждат своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, тъй като доказателства за такива не са ангажирани.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 7.04.2022 г. по т. д. № 1481/2021 г. на Софийския градски съд,
VІ-16 състав, в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5