№ 534
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330109020 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 216 ал. 1 т. 2, 4 и 6 от ДОПК.
Главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, е предявил против „Енте
Сървисес” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Чорлу” № 1, офис 1, ет. 2, представлявано от ********** Ш.С.Н. и против „Меткон
Индустриал“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
бул. „Княз Александър I Батенберг“ № 35, ет. 2, представлявано от ********** И.Ю.М.,
искове да се обявят за недействителни договори за покупко- продажба от 29.06.2020 г. на
следните МПС- та: 1. лек автомобил „Хюндай Матрикс“, рег. № **********; 2. лек
автомобил „Опел Зафира“, рег. № **********; 3. лек автомобил „Опел Зафира“, рег. №
**********; 4. лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № **********, сключени пред нотариус
**********, рег. № *****.
В исковата молба се твърди, че първият ответник имал непогасени публични
задължения в размер на 116 907, 92 лева към 02.06.2022 г., като по отношение на него било
започнато производство по принудително изпълнение с образуване на изпълнително дело №
**********/ 2019 г. В хода на производството били предприети действия по пълно
проучване на активите на длъжника, като се установило, че дружеството имало само
банкови сметки в две банки, на които бил наложен запор, но там нямало наличност. След
извършена справка в КАТ и от предоставени копия от договори за покупко- продажби от
29.06.2020 г. се установило, че длъжникът е продал на втория ответник свои четири броя
МПС на цена под застрахователната им стойност, както следва: 1. лек автомобил „Хюндай
1
Матрикс“, рег. № **********, на стойност 3 200 лева; 2. лек автомобил „Опел Зафира“, рег.
№ **********, на стойност 3 622 лева; 3. лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № **********,
на стойност 3 120 лева; 4. лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № **********, на стойност 2
566 лева. Управители на двете дружества били **********- Ш.С.Н., ЕГН: ********** и
**********- И.Ю.М., ЕГН: **********, а и двете дружества имали един и същ адрес на
управление към момента на сделките. В сделките управителят на длъжника декларирал
невярно обстоятелство, че представляваното от него дружество нямало непогасени данъчни
задължения, като със сделките се целяло да се увреди интересът на публичния взискател,
чрез намаляване на имуществото на длъжника. След възникване на публичното задължение
длъжникът се бил разпоредил със своето имущество, като се лишил от правото си на
собственост и то в полза на свързано лице, доколкото управителите на двете дружества били
в родствена връзка. По смисъла на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД знанието в случая се предполагало,
като това важало и за юридическите лица, доколкото те изразявали воля чрез волята на
техните представители. В този смисъл се моли за решение за обявяване на сделките за
недействителни по отношение на Държавата. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа иска. Представя допълнително и писмена защита.
В срока за отговор двамата ответници чрез пълномощника си подават еднотипни
отговори, като считат, че искът бил неоснователен. Законен представител на „Енте
Сървисес” ЕООД, ЕИК: *********, към момента на сделката не била Ш.С.Н., а лицето
Г.А.В., който нямал родствени отношения с управителя на втория ответник. Сделките не
целели да увредят кредитора, а дори месец след продажбата лек автомобил „Опел Зафира“,
рег. № ********** бил бракуван и именно в този смисъл сделката била в интерес на
дружеството, защото иначе то щяло да загуби стойността на свой актив. Молят за
отхвърляне на исковете. В с.з. чрез пълномощника си поддържат отговорите си.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Видно от приложена справка от НАП се установяват задължения на „Енте Сървисес”
ЕООД към 02.06.2022 г. в общ размер на 111 638, 73 лева (главница и лихва).
С договори за покупко- продажби от 29.06.2020 г. „Енте Сървисес” ЕООД е продал
на „Меткон Индустриал“ ЕООД свои четири броя МПС, както следва: 1. лек автомобил
„Хюндай Матрикс“, рег. № **********, на стойност 3 200 лева; 2. лек автомобил „Опел
Зафира“, рег. № **********, на стойност 3 622 лева; 3. лек автомобил „Опел Зафира“, рег. №
**********, на стойност 3 120 лева; 4. лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № **********,
на стойност 2 566 лева. Приложени са нотариалните преписки по всеки от договорите,
включващи декларации по чл. 264 ал. 2 от ДПК, копия на талон на автомобилите и
удостоверения за застрахователна стойност на МПС- та.
Отделно от това, са представени и удостоверения за застрахователна стойност на
МПС- та към дата м. септември 2021 г., изготвени от друг застраховател.
Представена е и справка от сектор „Пътна полиция“ при ДО на МВР- Пловдив за
2
прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № **********.
Представени са хронологични ведомости по аналитични справки и документи за 2020
г. за процесните МПС при двамата ответници.
Видно от справка за родствени връзки, лицето Ш.С.Н., ЕГН: **********, е
********** на И.Ю.М., ЕГН: **********.
Извършена е и служебна справка от съда в сайта на търговския регистър за вписани
управители на „Енте Сървисес” ЕООД, ЕИК: *********, от която се установява, че лицето
Ш.С.Н., ЕГН: **********, е била управител на дружеството за периода 23.03.2020 г.-
22.06.2020 г., както и от 11.02.2021 г. до момента, а към дата 29.06.2020 г. управител е
лицето Г.А.В..
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
В разпоредбата на чл. 216 ал. 1 от ДОПК са изброени отделни хипотези, при които са
недействителни по отношение на Държавата са сключените след датата установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, следните сделки: по т. 2-
възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително
надхвърля по стойност полученото; по т. 4- сделки или действия с намерение да се увредят
публичните взискатели; по т. 6- сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по
които страна е свързано с длъжника лице. Изрично в чл. 216 ал. 3 от ДОПК е посочено, че
знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД
се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.
На първо място, по делото не се представят доказателства за установено публично
задължение на първия ответник, като единствено в тази връзка е приложена справка за
задълженията на юридическото лице. Макар и от тази справка да е видно, че дружеството
има задължения, документът няма характер на такъв акт на публичния изпълнител, какъвто
горецитираната норма изисква, за да е установено по вид, размер и период съответното
публично вземане. Отделно от това, в исковата молба са посочва, че за задълженията имало
подадени данъчни декларации на дружеството, че до него било изпратено съобщение за
доброволно изпълнение, че било образувано и изпълнително дело, но за всички тези
твърдения не се представят каквито и да е писмени доказателства, нито пък се ангажират
такива, а в отговорите няма признание на тези обстоятелства, за да се приеме, че те са
безспорни. Съдът няма задължение служебно да събира тези доказателства дори и при
твърдения на ищеца за това. При това положение, не е доказана основната изискуема от
закона предпоставка- първият ответник да има качеството на длъжник спрямо ищеца за
установени по надлежния законов ред публични задължения.
На второ място, няма спор, че са били извършени четири продажби от първия
ответник, на втория, на въпросните МПС- та, като сделките са осъществени по законовите
правила- пред нотариус, със заверка на подписите, с представяне на съответните
3
декларации, т.е. по надлежния ред е било прехвърлено възмездно собствено на длъжника
имущество. Без обаче да е доказано по съответния ред към коя дата първият ответник има
качеството на длъжник спрямо ищеца, не може да се приеме, че извършените на 29.06.2020
г. четири възмездни сделки са били осъществени в хода на принудително изпълнение или
пък, че длъжникът е знаел за публичното вземане и въпреки това е отчуждил свое
имущество, за да нанесе вреда на Държавата. Не се установява още и това- че дружеството
няма друго имущество, от което взискателят да се удовлетвори, а единственото такова е
било прехвърлено, защото и в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства от
ищеца.
На трето място, ясна е и цената на всяка една от сделките, според отделните
договори, като в тази връзка следва да се посочи, че отново не се установява изискването на
закона даденото по сделката (прехвърленото МПС) значително надвишава по стойност
полученото по продажбата (цената). В нотариалните преписки по всяка сделка е посочена
застрахователна стойност на отделните автомобили, която съвпада с продажната им цена,
като ищецът извежда твърденията си за занижена стойност на продаденото на база други
удостоверения за застрахователна стойност. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и
действително да има разминаване в стойността на МПС- та, не могат да се правят изводи в
такава насока само на база тези удостоверения. Това е така, защото от една страна,
удостоверенията за застрахователна стойност са издадени от различни застрахователи: тези
по сделките- от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, а приложените към исковата молба- от
ЗАД „ОЗК- застраховане“ АД, а от втора страна, първите удостоверения са с дата-
12.06.2020 г., а втората група- от 29.09.2021 г. С други думи, различни са както изготвилото
стойността компетентно лице, така и периода на оглед и оценка на въпросните автомобили,
които обстоятелства в тяхната съвкупност водят до необективност на изнесените
сравнителни данни. За преодоляване на това е следвало ищецът да поиска извършване на
автотехническа експертиза, изготвена от независим експерт, назначен от съда, а не избран
от страните по делото, която да установи каква е била пазарната стойност на МПС- та към
датата на продажбата им, за да се прецени дали е било отчуждено имущество на занижена
стойност, от което Държавата да търпи щети.
На последно място, не се доказва твърдяната от ищеца хипотеза на свързани лица.
Действително според справката за родствени връзки ответниците са имали за управители в
даден период от време ********** и **********, но към момента на извършване на
сделките, който е релевантния за делото- 29.06.2020 г., **********та не е била управител на
първото дружество, а такъв се явява трето за спора физическо лице, за което няма данни да
попада в категорията на параграф 1 от ДР на ДОПК. При това положение няма презумпция
за знание увреждане, както отново не са ангажирани от ищеца други доказателства в
подкрепа на твърдението му за такова знание между представителите на договарящите
страни по сделките.
С оглед горното, не се установява нито една от изискуемите по специалния закон
предпоставки някоя от атакуваните четири сделки да се обяви за относително
4
недействителна по отношение на Държавата, поради което съдът намира, че предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът принципно
дължи разноски на ответника, защото същият е освободен единствено от внасяне на
държавна такса. Не се представят обаче доказателства за направени разходи в процеса от
страна на ответниците, поради което и суми в тази връзка не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив,
против „Енте Сървисес” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Чорлу” № 1, офис 1, ет. 2, представлявано от ********** Ш.С.Н. и против
„Меткон Индустриал“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Княз Александър I Батенберг“ № 35, ет. 2, представлявано от **********
И.Ю.М., искове да се обявят за недействителни договори за покупко- продажба от
29.06.2020 г. на следните МПС- та: 1. лек автомобил „Хюндай Матрикс“, рег. №
**********; 2. лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № **********; 3. лек автомобил „Опел
Зафира“, рег. № **********; 4. лек автомобил „Форд Транзит“, рег. № **********,
сключени пред нотариус **********, рег. № *****.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5