№ 1196
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110110397 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот
Волов“ 29, ет.3 срещу Л. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жкМ.
№**,вх.*,ет.*,ап.* по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 1066 от 16.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5469/2021г. по описа на
ВРС за следните суми: сумата от 1289,42 лева, представляваща незаплатена
главница по договор за паричен заем №************** сключен между Л.
ЯН. СМ. и „В.к." ООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 250,08 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 08.05.2019 г. до 02.04.2020 г. и сумата от 95,56 лева,
представляваща законна лихва, за периода от 03.04.2020 г. до 26.03.2021 г.,
които вземания са прехвърлени по силата на Приложение № 1/01.06.2020 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016 г., сключен между „В.к." ООД и „АКПЗ“ ЕООД.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „В.к." ООД и Л. ЯН.
СМ. е сключен договор за паричен заем №*********** По силата на договора
заемодателят предоставил на заемателя паричен заем в размер на 1500 лева,
като с подписване на договора ответницата е удостоверила, че е получила
1
сумата. Заемът следвало да бъде върнат, ведно с начислената договорна лихва
и такса за експресно разглеждане на 12 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 153.95 лева. По договора ответницата извършила плащания в общ
размер от 644 лева. Вземанията към ответницата били прехвърлени от „В.к."
ООД на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 от 01.06.2020г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
01.12.2016г.
В законоустановения срок назначеният от съда особен представител на
ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с която оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорват се правомощията и
представителната власт на лицето Ф.С. подписало договора за кредит като
кредитен консултант. Сочи се, че няма доказателства кредитът да е усвоен.
Твърди се, че договорът за кредит няма съдържанието, изискуемо по чл.10 от
ЗПК и са налице основания за недействителност по чл.22 от СК. Сочи се, че
договорът е неясен, не е посочено какви суми се внасят с всяка уговорена
вноска за погасяване на главница, лихви и такси, както и няма данни за
методиката на изчисляване на референтния лихвен процент. Сочи се още, че
таксата за експресно разглеждане противоречи на добрите нрави. Твърди се,
че договорната лихва е прекомерна и прикрива разходи под формата на
услуги, поради което е нищожна. Оспорва се и договора за цесия.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва
предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит План“ №
************* сключен между Л. ЯН. СМ. като заемател и „В.к." ООД като
заемодател. Съгласно договора заемодателят се задължава да предостави на
заемателя сумата от 1500 лева, а заемодателят се задължава да я върне в срок
от 12 месеца на 12 погасителни вноски с посочен в договора падеж за всяка
от тях, като последната е с падеж 02.04.2020г. Уговореният размер на
погасителната вноска е 153,95 лева. Фиксираният годишен лихвен процент по
2
заема е 40,32 %, а ГПР – 49,49 %. Посочено в чл.2, ал.1, т.10 от договора, че
сумата по заема се усвоява в брой, като съгласно чл.2, ал.2 с подписването на
договора заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума,
като договорът има силата на разписка предаването/получаването на сумата.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни,
считано от усвояване на сумата, да предостави на заемателя като обезпечение
или поръчител при определени условия, на които същият следва да отговаря,
или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя, валидна
30 дни след падежа за плащане по договора.
Представена е Тарифа на „В.к." ООД относима към договорите за
парична заем, с която заемодателят съгласно чл.13 от договора е бил
предварително запознат.
Представен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016г., сключен между „В.к." ООД като цедент и „АКПЗ”
ООД като цесионер, както и извадка от Приложение № 1 от 01.10.2019г. към
Рамковия договор, видно от което е прехвърлено и вземането от Л. ЯН. СМ.
по договор № ************* за главница от 1500 лева, договорна лихва в
размер на 250.08 лева, неустойки/такси/разходи за забава в размер на 548,10
лева.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че по процесния договор за заем са
извършени 4 броя плащания в размер на 644 лева, както следва: на
08.05.2019г. – 214 лева, на 30.07.2019г. – 150 лева, на 02.09.2019г. – 220 лева и
на 31.12.2019г. – 60 лева. С вноските по кредита са извършени погасявания,
както следва: главница за 103,55 лева, договорна лихва за 119,05 лева,
неустойка за 246,40 лева и разходи за събиране на вземания в размер на 175
лева. Непогасени/неплатени задължения за периода от 04.04.2019г. до
15.04.2019г. и до изготвяне на експертизата са, както следва: 1396,45 лева за
главница, 228,35 лева за договорна лихва и 161,58 лева за законна лихва за
забава за периода от 03.04.2020г. до 26.03.2021г. Без включване на такси и
неустойки непогасените задължения за главница и договорна лихва са в
размер на 1096,25 лева за главница и 107,14 лева за договорна лихва. По
договора за кредит вноската в размер на 153,95 лева включва към всяка
3
падежна дата в погасителния план дължима главница и
договорна/възнаградителна лихва. Вещото лице е пояснило, че изчисленията
е направило при съобразяване на поредността на погасявания на плащанията,
посочена в чл.14 от договора.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в
срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.4 от ГПК и са процесуално
допустими.
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията си по него, основанието за начисляване на договорни лихви и
размера на същите, изпадане на ответника в забава и начална дата на същата.
Ответникът следва да докаже правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
Безспорно се установи сключването на процесния договор за заем от
08.04.2019г. между „В.к." ООД и ответницата Л. ЯН. СМ..
Ответникът е направил възражение за недействителност на договор на
основание чл.22 от ЗПК, предвид че няма изискуемото в чл.10 от ЗПК
съдържание, а именно договорът е неясен, не е посочено какви суми се внасят
с всяка уговорена вноска за погасяване на главница, лихви и такси, както и
няма данни за методиката на изчисляване на референтния лихвен процент.
Съдът намира, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени
условията на ЗПК, включително във връзка с посочените от ответника
конкретни разпоредби – договорът е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, в шрифт видимо не по-малък от 12, по ясен и разбираем начин,
посочен е общият размер на кредита, фиксираният лихвен процент, ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, инкорпориран е погасителен план,
който включва всяка вноска и т.н. Пo изложените съображения, съдът
намира, че процесният договор не е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК.
Ответникът е направил възражение за нищожност на договорна лихва,
поради прекомерност /притиворечие с добрите нрави/, което съдът намира за
неоснователно. В тази връзка съдът не констатира нарушение на императивна
4
разпоредба при уговаряне на задължението за възнаградителна лихва. ГЛП е
уговорен в размер на 40,32 %, който е фиксира, а общият размер на ГПР е
49,49 %, който макар и да е близо, не надвишава допустимата стойност
съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съдът намира, че макар и в настоящото производство да не се
претендират суми за неустойка за непредоставяне на обезпечение, доколкото
същите са предмет на договора и са съобразявани при погасяване на
задълженията на ответницата по договора с направените от нея 4 броя
плащания, следва да се произнесе по валидността на посочените клаузи.
Процесното вземане произтича от договор за потребителки кредит, предвид
което е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите, като
съдът следи служебно за спазване разпоредбите на ЗЗП. Съгласно клаузите на
договора на заемателя се начислява неустойка в случай, че не предостави в
тридневен срок от подписване на договора обезпечение на задълженията си
посредством поръчителство на физическо лице или банкова гаранция. Съдът
намира, че такава клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция (цедент на процесното вземане) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменени с
нормата на чл. 16 от ЗПК, върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Клаузата за предоставяне на
обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи цитираната
норма, респективно по силата на чл. 21, ал.1 от ЗПК същата е нищожна.
Поради това нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на
това договорно задължение. Отделно от това, съдът намира клаузата за
неустойката за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. По настоящия
договор естеството на уговореното задължение по чл.5 е непарично, същото
не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи
изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се
върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато
неизпълнението задължението по чл.5 не може да се определи като такова, с
оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено
в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като
условие за сключването на договора. На следващо място следва да се
отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви
5
предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези
доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция. След като целта на посочената неустойка е само да
санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при
неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се
следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя. По изложените съображения съдът
намира, че ответникът не дължи неустойка за непредоставяне на обезпечения
и заплащането на суми в полза на кредитора, начислени като такова
задължение, следва да бъдат зачетени само като плащане на валидно
възникналите задължения за главница и договорна лихва.
Установи се и изпълнението на задължението на заемодателя за
предоставяне на уговорената сума, предвид че изрично в чл.2, ал.10 от
договора е вписано, че същият служи като разписка за получаване на сумата.
С оглед на изложеното за ищеца е възникнало задължението да върне
предоставената му сума в уговорения срок. Крайният падеж на договора е
настъпил на 02.04.2020г., т.е. преди датата на подаване на заявлението.
Съобразно заключението на вещото лице ответникът е направил
плащания по договора за кредит 644 лева, като след заплащане на същите без
съобразяване на недействително уговорени клауза за такси и неустойки,
дължимият остатък от главницата по договор за кредит е 1096,25 лева, а
дължимият остатък от договорната лихва е 107,14 лева. Вещото лице изрично
е подчертало, че при изчисленията е спазена посочената в чл.14 от договора
поредност при погасяване на дължимите суми. При изложената
последователност с всяко отделно плащане да се погасяват първо текущите
задължения за договорна лихва и после тези за главница, като при
съобразяване на датите на четирите плащания се получават направени
плащания за договорна лихва в размер на 240.25 лева, с които се покриват
изцяло първите 5 вноски и част от шестата и за главница в размер на 403,75
лева, които покриват първите три вноски и част от четвъртата / с неплатен
остатък от 82,54 лева. Предвид посоченото оставащата дължима договорна
лихва в размер на 107,14 лева е за периода от 05.10.2019 г. до 02.04.2020г.
С оглед обстоятелството, че ответникът е в забава по отношение на
плащането на част от дължимите вноски по кредита, на основание чл.86 от
6
ЗЗД същият дължи и законна лихва за забава от падежа на всяка вноска до
посочената от ищеца крайна дата – 26.03.2021г. Ответникът е направил
възражение, че не дължи законна лихва в полза на ищцовото дружество,
предвид липсата на доказателство, че цесията му е съобщена преди исковото
производство. Съгласно договора за цесия се прехвърлят всички права върху
вземанията, които са неин предмет. В този смисъл съдът намира, че на новия
кредитор се следва и всички изтекли лихви за забава след прехвърляне на
вземането, независимо дали цесията е съобщена на длъжника. По отношение
на размера на дължимата законна лихва, следва да се отчете обстоятелството,
че ответникът е изпаднал в забава в плащането на всички вноски, с
изключение на първите три. Следва да се отчете още, че за част от процесния
период, а именно от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. /доколкото се касае за,
кредит предоставен от финансова институция по чл.3 от ЗКИ/, на основание
на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, лихви за забава не се начисляват. При
съобразяване на изложеното, общо дължимата сума, представляваща сбор от
лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до
26.03.2021г., с изключение на периода 13.03.2020г. до 14.07.2020г., изчислена
с лихвен калкулатор, е в размер на 111,03 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът за главница се
явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1096,25
лева и а бъде отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер
от 1289,42 лева, искът за договора лихва е частично основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 107,14 лева за 05.10.2019 г. до 02.04.2020г. и да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 250,08 лева
и за периода от 08.05.2019г. до 04.10.2020г., а искът за мораторна лихва е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени по делото
разноски съобразно с уважената част от исковете. Съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в размер на 118,86 лева
за заплатена държавна такса, 344.52 лева за депозит за особен представител,
200 лева за депозит за вещо лице и 360 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна
7
сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да
бъде определено в размер на 150 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с
чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП. В този смисъл съобразно уважената част
от исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на
645,78 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в
размер на 82.72 лева за държавна такса, от които ответникът следва да бъде
осъден да заплати 65,68 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.
ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жкМ. №**,вх.*,ет.*,ап.* дължи на
„АКПЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет.3 следните суми: сумата от 1096,25 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем
№************** сключен между Л. ЯН. СМ. и „В.к." ООД, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 107,14 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 02.04.2020 г. и
сумата от 95,56 лева, представляваща законна лихва, за периода от
03.04.2020 г. до 26.03.2021 г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до
14.07.2020г./, които вземания са прехвърлени по силата на Приложение №
1/01.06.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „В.к." ООД и „АКПЗ“ ЕООД, за които
суми е издадена Заповед № 1066 от 16.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5469/2021г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на главницата в частта за
разликата над сумата от 1096,25 лева до предявения размер от 1289,42 лева,
иска за установяване дължимостта на договорната лихва в частта за разликата
над сумата от 107,14 лева до предявения размер от 250,08 лева и за периода
от 08.05.2019г. до 04.10.2020г.
ОСЪЖДА Л. ЯН. СМ., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жкМ.
№**,вх.*,ет.*,ап.* да заплати на „АКПЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет.3
сумата от 645,78 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 65,68 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9