РЕШЕНИЕ
№ 1971/4.11.2020г.
гр. Пловдив 04.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1851 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава Х от АПК.
Делото
е образувано по жалба на Л.Х.П., с адрес *** против принудителна административна
мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство - лек
автомобил марка "Пежо", рег.№ ***, без знанието на неговия собственик
или
на упълномощения от него водач, наложена на 21.07.2020г. в 09:45 часа.
Жалбоподателят оспорва мярката, като
неправомерна и екстремна принуда. Твърди, че пътувал по бул.“Марица“ и поради
няколко задръствания автомобилът, който е на 22 години прегрял и неможел да се
движи, като така се наложило да го паркира на ул.“Петко Каравелов“ (която улица
се пресича с бул.“Марица“). Твърди, че спрял автомобилът на позволена улица без
забрана за паркиране, като засегнал пешеходна пътека. Жалбоподателят сочи, че
има съзнание за това нарушение, но било невъзможно друго решение на въпроса.
Посочва, че залепил на задната страна на автомобила голям и четлив надпис
„авария“ и се отбил за около половин час в кантората си в Дом Левски, докато
двигателят се охлади за да потърси компетентна помощ или да направи опит да
продължи до студиото на Пловдивска обществена телевизия – Тракия, където води
седмично предаване. Твърди, че като се върнал, автомобилът бил изчезнал без да
бъде поставен някакъв знак, адрес или сигнал, с който да потърси и намери
автомобилът си. Изложени доводи, че нямало страна от която да може да сложи
сигнален триъгълник, поради много тясната улица.
Ответникът по жалбата - старши полицай Д.Н.Г.
в сектор „Общинска полиция-Пловдив“, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли
като неоснователна.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз
основа на приложената административна преписка и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Между страните
по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства (включително от
снимковия материал) се установява, че на 21.07.2020 г., в 09:45 часа на ул.
"Петко Каравелов", до „Пешеходния мост“, жалбоподателят е паркирал лек
автомобил "Пежо", рег.№ ***, собственост на Н. Х. Т. върху пешеходната
пътека, като на задното стъкло е поставен отпечатан на бяла хартия надпис
„АВАРИЯ“. В отсъствие на жалбоподателя, автомобилът е бил
преместен на наказателен паркинг. Жалбоподателят е получила по-късно
автомобила, като му били издадени 2 бр. фискален бон.
От общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ – община Пловдив по делото са представени:
Наредба на Общински съвет Пловдив за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, ведно с приложение а
улиците попадащи в обхвата на „Синя зона“ Пловдив (лист 14-22); Правилник на
Общински съвет Пловдив за устройството и дейността на Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ към Община Пловдив (лист 24-27); копия на 3 броя снимки
(лист 28-30).
С писмо рег. № 237200-9683/20.08.2020г.
Началник сектор „Общинска полиция - Пловдив“ при ОД на МВР – Пловдив е
представил по делото Заповед № 8121з-1215/27.10.2016
г. (лист 39), с която Министъра на вътрешните работи е делегирал на
длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности
от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична
дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Със същото
писмо е приложена и Заповед № 18ОА2593/06.11.2018г. на Кмета на Община Пловдив
(лист 40), с която са определени
държавни служители от сектор „Общинска полиция – Пловдив” към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив , които могат да преместват или
да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, сред които е и старши полицай Д.Н.Г.. Приложена е и ежедневна
ведомост за разстановката на силите и средствата на
сектор „Общинска полиция – Пловдив“ за 21.07.2020г.
По отношение датата,
мястото, часа и обстоятелствата, наложили прилагането на процесната ПАМ, е
представена докладна записка от старши полицай Д.Н.Г.
(лист 23) до началник
Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са отразени следните данни: на 21.07.2020
г. Г. работил по безопасността на движението за времето от 08,00 ч. до 20, 00
ч. с автомобил за репатриране ДК № *** с водач П., като в 09,45 ч.
на ул. "Петко Каравелов", до „Пешеходния
мост“, в гр.
Пловдив, на основание чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП бил репатриран автомобил
марка "Пежо", цвят бял, с рег.№ ***. Като
основание за репатрирането в докладната записка е посочено: „паркиран върху пешеходна пътека като
създава опасност за другите участници в движението (пешеходците)“. Автомобилът е бил оставен на съхранение в 10,00
ч. на паркинга на бул. „Найчо Цанов“ №24.
Приложен е снимков
материал /6 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена дата и час
на заснемане.
В съдебно
заседание от 22.10.2020г. жалбоподателят представи: Удостоверение (лист 48);
Заявка за ремонт на автомобил от 07.07.2020г. (лист
49) и Свидетелство за регистрация – част 1 (лист 50).
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На първо
място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите, обосноваващи
прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство по чл. 171,
ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП,
не е нормативно предвидено издаването на конкретен акт в писмена форма,
поради което установяването на предпоставките за нейното прилагане е
възможно посредством всички допустими доказателствени средства,
включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК,
относимите за административното производство факти се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. При
това положение, снимковият материал представлява веществено доказателство,
събрано в хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради
което е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има
сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП : определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица,
определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно Заповед № 8121з-1215 от 27.10.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, определени са държавни служители на
„ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от структурните
звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните
работи и областните дирекции на МВР, на които са предоставени правомощия да
преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство
на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни ; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 14 от Приложение № 2 Б
"Държавни служители със средно образование" от действалия към момента
на прилагане на процесната мярка Класификатор на
длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от 24 февруари
2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015 г., отм., бр.
13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.), длъжност "старши
полицай" е със специфично наименование "младши инспектор" и по
вид е "младши изпълнителска".
Следователно, старши полицай Г. от сектор „Общинска
полиция – Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на
МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането на процесната
административна мярка.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП съдържа две различни хипотези, при
наличието на които законодателят дава право на компетентните органи да налагат
принудителна административна мярка преместване на
пътното превозно средство без знанието на собственика. Първата е, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка от 21.07.2020г. е посочено: „паркиран върху
пешеходна пътека като създава опасност за другите участници в движението
(пешеходците)“. Налага се извод, че процесната ПАМ е наложена в хипотеза, когато
паркираното средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на
разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Видно от снимковия материал е, че действително автомобилът
на жалбоподателя е паркиран върху пешеходна пътека, което безспорно освен, че
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението (пешеходците),
но и създава опасност за тях.
Безспорно от снимковия материал се установява, че на
задното стъкло на процесния атвомобил
е поставен надпис на бяла хартия „АВАРИЯ“. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че жалбоподателят не доказа, че в действителност автомобилът е бил
аварирал - прегрял. От представеното по делото свидетелство за регистрация –
част 1, се установява, че автомобилът е с първа регистрация от 1998г., т.е. той
е 22 годишен, така както заявява жалбоподателя, но недоказано остана
твърдението, че жалбоподателят се е отбил до кантората си, за да потърси
компетентна помощ, като дори и не твърди да е звънял на пътна помощ, на сервиз
или на познат например.
Нещо повече, жалбоподателят сочи, че се е отбил за
около половин час в кантората си в Дом Левски, докато двигателят се охлади. Ноторно известно е, че Дом Левски се намира на 3-4 пресечки
от мястото на което е паркирал жалбоподателя на ул.
"Петко Каравелов" до „Пешеходния мост“, в гр. Пловдив. Буди недоумение
защо П. не е останал до управлявания от него автомобил, докато се охлади
двигателят за половин час, както самият той заявява.
Обстоятелството, че жалбоподателят е
имал у себе си отпечатан лист с надпис „АВАРИЯ“, навежда до извода, че или е
знаел за техническа неизправност по автомобила и въпреки това го е управлявал,
или е използва такъв надпис, за да паркира, където реши и да го постави.
Що се отнася до представената в съдебно заседание заявка
за ремонт на автомобил, от една страна същата е от 07.07.2020г.,
т.е. две седмици преди налагане на процесната
принудителна административна мярка и е без подпис за собственик/представител, а
от друга, не става ясно дали ремонтът е извършен преди 21.07.2020г. или е
дадена заявка за ремонт и такъв още не бил извършен, но въпреки това П. го е
управлявал знаейки за техническата неизправност.
Дори и да се приеме, че автомобилът е прегрял, то няма
пречка същият да бъде избутан на такова място, където да не създава опасност или да не прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението. Така съгласно чл.97
ал.2 от ЗДвП, на път в
населено място водачът на недвуколесно пътно превозно
средство, спряно на платното за движение поради повреда,
е длъжен незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или
извън платното за движение. Отделно от това, в непосредствена близост до мястото
на паркиране на ул. "Петко Каравелов" има денонощен
платен паркинг, където жалбоподателя е могъл най-малкото да потърси помощ, ако
в действителност е бил аварирал.
Съгласно чл.74а
от ЗДвП аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване на
останалите участници в движението за различни опасности, когато моторното
превозно средство е спряло поради повреда
или има участие в пътнотранспортно произшествие и не може да бъде отстранено
веднага и се явява препятствие за другите участници в движението. В случая
такъв сигнал не е бил включен.
Що се отнася до възражението, че не бил поставен някакъв знак, адрес
или сигнал, с който да потърси и намери автомобилът си, е необходимо да се
отбележи, че законодателят не е вменил такова задължение на органа наложил
мярката.
От изложеното се налага извод за правилно и
законосъобразно репатриране на МПС при условията на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Х.П., с
адрес *** против принудителна административна мярка за преместване
на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка
"Пежо", рег.№ ***, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач, наложена на 21.07.2020г. в 09:45 часа.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: