№ 11
гр. гр.Несебър, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150201026 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “В.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: град Несебър, улица *********, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала В.В. Л., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
серия Г № 0028111 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във
връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, му е наложено
административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен. На първо
място посочва, че с електронен фиш можело да се налага единствено наказание “Глоба”, но
не и имуществена санкция, тъй като това било предвидено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, и която
глоба следва да се налага само на физически лица, но не и на юридически лица, каквото се
явява дружеството-жалбоподател. Ако волята на наказващия орган е да бъде наказан
управителя на дружеството – собственик на МПС, и като физическо лице, и негов законен
представител, е следвало да му бъде наложена глоба в размер на 250 лева. Не е представен
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. В Електронния фиш не е
посочено, че МПС е било в движение по време на установяване на нарушението, което е в
несъоветствие с цитираната в него чл.638, ал.4 от КЗ и е в противоречие с чл.638, ал.1, т.2 от
КЗ.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен
нито от процесуален представител.
1
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от ОД МВР –
Бургас на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия Г № 0028111 за това, че
на 30.09.2020г. в 19:23 часа в к.к. Слънчев бряг, главна алея до кръстовище Камелия, като
законен представител на ЮЛ, собственик на МПС, което е в движение, регистрирано в
Република БЪлгария и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”. В съдържанието на Електронния фиш е посочено, че
нарушението е установено с автоматизирано техническо средство САИРН m*Spee Det 2D;
МПС е посочено като товарен автомобил “Ситроен Берлинго” с рег.№ А 6989 НМ,
установено е нарушение по Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо
средство/система № SD2D0032.
В обжалвания Електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е регистрирано
МПС, е “В.” ЕООД, ЕИК ******, чийто законен представител е В. В. Л..
В Електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, се налага
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Към административно наказателната преписка са приложени: снимков материал,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 от 20.02.2018г.,
Допълнение № 18.07.5133.1 от 31.07.2018г. към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 18.02.5133.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на
ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено
възражение по ал.6 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В съдържанието на Електронния фиш не е посочено в какъв срок и пред кой съд
може да се обжалва, поради което възможността на наказания субект да упражни правото си
на жалба е било ограничено. По тази причина съдът приема, че пропускането на срока не
следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи
правата и интересите на гражданите, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш е
незаконосъобразен, тъй като при издаването му е нарушен материалния закон и са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена
2
разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и на всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор.
Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 или т.2 от
КЗ, според която на лице по чл.483, ал.1, т.1, което е изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба
от 250 лева – за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2 000 лева за юридическо
лице или едноличен търговец.
В тази връзка абсолютно несъстоятелен е довода в жалбата, че с Електроен фиш
можело да се наложи само глоба, както е прието и в ТР № 3 от 03.07.2014г. по тълк. дело №
5/2013г. на ВАС, тъй като това принципно възражение не е съобразено с разпоредбата на
чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда имуществена санкция да се налага и с електронен фиш.
В случая, с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за
застраховка “Гражанска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна
норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4,
вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.
Посочената в Електронния фиш санкционна норма – чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на
друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко
управление на МПС, за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност”.
Същевременно при нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочено в Електронния фиш)
“управлението” не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
е различно от нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по
чл.638, ал.1, т.2 от КЗ от момента на придбиване и регистриране на МПС или от изтичане
валидността на предходната полица за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За съставомерността по чл.638, ал.4 от КЗ обаче е необходимо управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. В обжалвания Електронен фиш
обаче никъде не е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил. Казано
по друг начин – в процесния Електронен фиш самото нарушение не е описано словестно,
поради което и не става ясно какво е.
С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционна
норма остава неясна волята на административно наказващия орган досежно твърдяното
нарушение и се стига до невъзможността жалбоподателят да разбере за какво е наказан –
3
дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, или за това, че е налице управление
на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.
Касае се за две различни нарушения – в единия случай отговорността е за собственика на
МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите “Гражданска
отговорност”, а в другия случай е за лице, което “управлява” МПС без сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за
отмяна на Електронния фиш.
На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност при
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния
Електронен фиш) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по аргумент
от чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ), а не чрез издаване на Електрнен фиш. От друга страна, когато
се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорост” на
автомобилистите, само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл.647, ал.3 от КЗ.
Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и
е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. В издадения
Електронен фиш никъде не се посочва, че е налице управление на МПС, респ.
обстоятелството, че МПС “е в движение” към момента на установяване и заснемане на
нарушението, не е достатъчно дори да се предполага, че превозното средство се е
управлявало, и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е издаден
Електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.
Съгласно разоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.647, ал.3 от
КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Така въпреки облекчената процедура по санкциониране с
Електронен фиш, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден Елекронния фиш, в
същия следва освен всичко останало, да бъде извършено пълно, точно и ясно описание на
извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква санкция се налага. В
конкретния случай настоящият състав счита, че това условие не е изпълнено и то до степен,
налагаща отмяна на Електронния фиш.
В електронния фиш достатъчно ясно и изрично е посочено, че санкцията се налага
на собственика на автомобила и правилно е посочено, че този собственик на “В.” ЕООД,
като не е вярно твърдението в жалбата, че санкцията е наложена на законния представител
на дружеството, респ. такава е била волята на наказващия орган. Това отговаря на
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В своеобразния диспозитив на Електронния фиш обаче
4
е посочена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, която предвижда отговорност при заснемане
и управление на МПС, за което няма сключена застраховка, което управление може да се
съществява единствено от физическо лице.
На следващо място, настоящият състав счита, че в хода на установяване на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случая Електронният
фиш е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство, но
към преписката не е представен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП – условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна система АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението,
относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените
ограничения, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са
спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата
и приложенията към него, съгласно чл.10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на
нарушението, поради което обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и на това
самостоятелно основание. Не следва да се счита, че след като не се касае за измерване
режима на скоростта, то правилата на наредбата са неприложими, дори и само за да се
установи точното място на извършване на твърдяното нарушение, което е една от целите на
изискванията на наредбата.
На последно място по делото не се установи дали мобилната систева, заснела
нарушението, е била монитирана на движещ се полицейски автомобил или на такъв в покой.
Ако е била монтирана на движещ се полицейски автомобил, в подобни случаи чл.11, ал.2 от
Наредбата въвежда правилото нарушителите да се спират на място и да се предприемат
действия за реализиране на административно наказателната им отговорност за извършеното
нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават.
С оглед всичко гореописано, настоящият съдебен състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на Електронен фиш, поради което и същият следва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фишза налагане на имуществена санкция Серия Г № 0028111
на ОДМВР Бургас, с който на “В.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
град Несебър, улица *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на
5
капитала В.В. Л., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането,
във връзка с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането, е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева),
като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6