№ 206
гр. П. , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500605 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П. по предявените от Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш. №19 срещу В. З. Г., с
ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш. №19 искове с правно основание
чл.109 от ЗС е осъден В. З. Г., с ЕГН********** да премахне преграждаща
стена от тухлена зидария с размери 2,96/2,20м.л. и вградената в нея дървена
врата с размери 1,90/0,80м.л., изградена в коридора на избения етаж на
двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г..
Осъден е В. З. Г., с ЕГН********** да премахне ограда от метална
мрежа, закрепена на11 роя метални колове с дължина на оградата 19,36м.л. и
височина 1,25м.л., изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 по плана
на с.Г., както и бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото
на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.
Отхвърлени са предявените от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г.,
Община П., ул.“Ш. №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П.,
ул.“Ш. №19 искове с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В.Г.
Г., с ЕГН ********** да преустанови неоснователните се действия, като:
отвори врата с размери 1,90/0,80м.л., осигуряваща достъп до общата
1
стълбищна клетка до подпокривното пространство в двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на сГ., както и да
възстанови отваряемостта на двукрилен прозорец, намиращ се на стълбището
към избения етаж на двуетажна масивна жилищна сграда.
Отхвърлен е предявения от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община
П., ул.“Ш. №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.
№19 иск, с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В. З. Г., с ЕГН
**********, да премахне паянтова постройка /гараж/, изпълнена с дървена
конструкция, с размери 4.60/2.90м.л. с площ от 13,34кв.м. с дървени
ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, изградена откъм лицето
на УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г. на уличната регулация.
Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш. №19,
да внесе по сметка на РС- П., държавна такса в размер на 160лв.
Против това решение е постъпила възззивна жалба от Б. ИВ. Г., чрез
пълномощника й адв.В.К. в частта му с което е отхвърлен предявения от
последната иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне
паянтова постройка /гараж/ с площ от 13,34кв.м. изграден откъм лицето на
съсобствения УПИ ІІІ-282 по плана на сГ. на уличната регулация.
Твърди се, че решението е неправилно в тази му част, като искането е то
да се отмени и се уважи иска с присъждане на разноските за двете инстанции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на В. З. Г., чрез пълномощника му адв.М.П..
Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като
правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
2
С писмения отговор не са направени доказателствени искания.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от В.
З. Г., чрез пълномощника му адв.М.П. в частта, в която първия е осъден да
премахне преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2.96/2.20м.л. и
вградената в нея дървена врата с размери 1.9м.л./0.80м.л., изградена в
коридора на избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ
ІІІ-282 в кв.26 по плана на сГ. и в частта с която В. З. Г. е осъден да премахне
ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на
оградата 19.36м.л. и височина 1.25м.л., изградена от лицето към дъното на
УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с площ от
52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до 0.10м.л.
Твърди се, че решението в обжалваните му части е неправилно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния
закон.
Относно преустройството на избения етаж се визира, че неправилни и
необосновани са изводите на съда, че строежът е незаконен, както и че с оглед
характеристиката на коридора като обща част, установеното преграждане на
част от това пространство лишава ищцата от пълноценното му ползване
съобразно неговото предназначение като обща част.
В тази връзка се визира, че от заключението на СТЕ се установява, че е
извършено преграждане на коридор, като е изградена паянтово зидария от
единични тухли „итонг“ с дебелина 0.005м.л. и е монтирана на преградата
дървена врата с размери 190м.л./0.80м.л. Преградата с размери 2.96/2.20м.л. и
останалата оградена част от коридора е обособена в складово помещение.
Същото представлява преустройство на съществуващо помещение, без
промяна на предназначението, като е извършено разделяне с обособяване на
нов коридор и склад и отговаря на нормите за строеж, съгласно §5, т.38 от ЗР
на ЗУТ. Извършените строителни дейности са без строителни книжа.
Приема се, че в случая не се променя предназначението на
помещението, като обща част поради което за преустройството не е
необходимо издаване на строителни книжа.
3
Твърди се, че не е доказано по делото да са създадени действителни
пречки и затруднения на ищцата да упражнява правата си на собственост в
имота след преграждане на помещението, като е наличен коридор по който
свободно може да се придвижи същата до всички входни врати на избените
помещения.
Визира се, че съдът не е взел предвид, че в случая няма ангажирани
доказателства за това, че Г. като е изградил преградна стена- пречи на ищцата
да полза нормално избения етаж.
Счита се, че не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на
негаторния иск, както неправилно и необоснова е приел първоинстанционния
съд.
Относно поставянето на мрежа- ограда и бетонова настилка се твърди,
че необосновано и неправилно съдът е приел, че всяко действие от ответника,
изразяващо се в поставяне на ограда от метална мрежа по протежение на
имота от лицето към дъното с цел фактическо обособяване на своята
половина от дворното място и изграждането на бетонова площадка в
обособената от металната ограда част от дворното място е едно неправомерно
действие по смисъла на чл.109 от ЗС и следва да бъде санкционирано.
Сочи се, че не става ясно в конкретния случай, кои са кумулативните
предпоставки по чл.109 от ЗС, които съдът приема, че са налице- установени
по делото от ищцата за мрежата- ограда и бетонова настилка.
Визира се, че от заключението на СТЕ се установява, че в
северозападната част на двора е извършено преграждане на терена от лицето
му към дъното с материализирането на метална мрежа закрепена на 11 броя
вертикални метални колове, забити в земята. Общата дължина на мрежата е
19.36м.л. и височина до 1.25м.л. В ограденото място от металната мрежа е
изпълнена бетонова настилка на терена с площ от 52.00м.кв. и е повдигнат
терена с дебелина на бетона до 0.10м.л. Изпълнените строителни дейности
представляват ограда със съоръжение /изграждане на оградена бетонова
площадка/ и отговоря на нормите на строеж, съгласно §5, т.38 от ЗР на ЗУТ.
За извършените строителни дейност няма строителни книжа. С изграждането
на преградата от метална мрежа към дъното на дворното место между
4
оградата и жилищната сграда се е образувала пътека с ширина откъм лицето
от 1.55м.л. и към дъното до 0.60м.л. По така образувалата се пътека не могат
да се пренасят отоплителни и други материали при минимална ширина за
обслужване от 1.20м.л., съгласно нормите на Наредба №7 за ПИУОВТУЗ-
съгласно СТЕ.
Сочи се, че в съдебно заседание, проведено на 09.03.2021г., вещото
лице Г. е установило, че пространството до къщата заградено с бордюрчета
стане пътека- в частта й към дъното на двора, то пътеката в частта й към
дъното на двора ще отговаря на законовите изисквания- ширина от 1.20м.л. в
тази връзка се визира, че жалбоподателят на 25.04.2021г. е разширил пътеката
в частта й към дъното на двора- по- широка, отговаряща на законовите
изисквания, като е премахнал бордюрчетата и е разширил съществуващата
пътека до външната стена и къщата.
Приема се, че към настоящия момент пътеката- в частта й към дъното
на двора отговаря на законовите изисквания- ширина от 1.55м.л.-
новонастъпило обстоятелство.
Твърди се, че е налице незаконен строеж, в частта на пътеката към
дъното на двора с ширина 0.60м.л., съгласно СТЕ. В този аспект се визира, че
съдебната практика приема, че самия факт на незаконен строеж не е
достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за
премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху
възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Цитира се ТР №4/06.11.2017г., съгласно което за уважаване на иска по чл.109
от ЗС се изисква във всички случаи, ищецът да докаже, че не само е
собственик на имота и че върху този имот ответника е упражнил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие/бездействие на ответника създава за ищеца пречки упражняването
правото му на собственост и дали тези пречки са по- големи от обикновените.
Визира се, че ищцата твърди в исковата си молба, че частта от пътеката
с ширина от 0.60м.л. към дъното на двора не й позволява да пренася
отоплителни и др. материали и по този начин затруднява ползването на имота
по предназначение в пълния обем на правата й. Липсват твърдения в исковата
5
молба за бетоновата настилка- по какъв начин й пречи на ищцата. Счита се,
че тези фактически твърдения са останали доказателствено необезпечени.
Сочи се, че ищцата не е ангажирала никакви доказателства дори, че
минава през тази пътека, че я ползва по предназначение като такава, както и
не е установено, че пренася отоплителни или други материали.
Искането е за отмяна на решението, с отхвърляне на предявените искове
по чл.109 от ЗС в обжалваните му части.
Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания изразени в
допускане до разпит на свидетелката П.С. Г., както и на основание чл.176,
ал.1 от ГПК да бъде задължена ищцата да се яви в съдебно заседание и
отговори на въпроса: „Разширена ли е пътеката в частта към дъното на
двора?“.
В срок на тази подадена въззивна жалба от другата страна в процеса- Б.
ИВ. Г. не е постъпил писмен отговор.
С Определение №1223 от 02.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в производство по реда на
чл.248 от ГПК е допълнено Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по
гр.д.№2695 по описа на РС- П. в частта за разноските , като е осъден В. З. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш. №19, да заплати на Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от сГ., Община П., ул.“Ш. №19, сумата от 1040лв.- разноски
по делото.
Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш. №19,
да заплати на В. З. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш. №19,
сумата от 120лв.- разноски по делото.
Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от
адв.М.П., в качеството й на пълномощник на В. З. Г. в частта му с която е
осъден В. З. Г. да заплати на Б. ИВ. Г. сумата от 1040лв.- разноски по делото.
6
Твърди се, че определението в тази му част е неправилно в нарушение
на материалния закон- по прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК и е
необосновано.
В тази връзка се визира, че неправилно съдът не е взел предвид и е
игнорирал направеното в съдебно заседание на 09.03.2021г. с изложени
аргументи в Писмени бележки от 15.03.2021г.- възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото по чл.78, ал.5 от ГПК.
Сочи се, че необосновано съдът не е изложил никакви мотиви за това-
защо е приел, че адвокатското възнаграждение следва да е 800лв.- договорено
между ищцата и пълномощника й, а не 600лв.- след направено възражение за
прекомерността му.
Твърди се, че са предявени по делото пет иска по чл.109 от ЗС и един по
чл.108 от ЗС, както и са проведени две съдебни заседания, разпитан е едни
свидетел и е приета СТЕ. В този смисъл се приема, че в конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл.7, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл се
визира, че делото не е с голяма действителна правна и фактическа сложност,
поради което присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. ли
съразмерно уважен такъв е справедливо и законно.
Сочи се, че ако съдът остави без уважение настоящата жалба, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност, ако то е
над 200лв.
Искането е да бъде отменено определението в обжалваната му част,
като се намали размера на адвокатския хонорар, който е осъден да заплати В.
З. Г..
Писмен отговор на така подадената въззивна частна жалба от другата
страна в процеса- Б. ИВ. Г. не е постъпил в указания срок.
Съдът при проверка си в закрито заседание по реда на чл.267, във
връзка с чл.262 от ГПК намира подадените въззивни жалби и въззивна частна
7
жалба, за допустими, като подадени в срока за обжалване, от легитимирани
страни с правен интерес от обжалване.
Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.
С оглед на горното, съдът приема, че следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание на 27.10.2021г. от 10.00ч.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира,
те са относими за изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като
е налице хипотеза на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, с оглед на което същите следва
да бъдат уважени.
В тази връзка следва да се допусне до разпит в качеството й на свидетел
посочената във въззивната жалба П.С. Г., както и да се задължи, на основание
чл.176, ал.1 от ГПК ищцата Б. ИВ. Г. да се яви в съдебно заседание и
отговори на въпроса: „Разширена ли е пътеката в частта й към дъното на
двора?“.
Във връзка с допуснатия свидетел, следва да се уведоми страната- В. З.
Г. в тридневен срок от съобщението да уведоми съда, дали иска свидетеля
при режим на довеждани или при режим на призоваване. Ако е в при втория
режим същия следва да внесе по сметка на ОС- П., депозит за възнаграждение
за този свидетел в размер на 20лв.
Относно процедурата по чл.176, ал.1 от ГПК в съобщението което се
изпрати на ищцата следва да бъде отбелязан поставения въпрос и
предупреждение за последиците от неизпълнение на това задължение,
съгласно чл.176, ал.2 от ГПК.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 27.10.2021г. от
10.00ч. за която дата и час да се призоват страните и техните процесуални
8
представители, като при възможност същите да се призоват по телефона.
ДОПУСКА до разпит в качеството му на свидетел П.С. Г., като се
уведоми страната, че в тридневен срок от получаване на съобщението следва
да уведоми съда, дали иска свидетеля при режим на довеждани или при
режим на призоваване. Ако е в при втория режим същия следва да внесе по
сметка на ОС- П., депозит за възнаграждение за този свидетел в размер на
20лв. по сметка на ОС- П..
ЗАДЪЛЖАВА ищцата Б.И. Ангелова да се яви лично в съдебното
заседание по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, за да отговори на въпроса:
„Разширена ли е пътеката в частта й към дъното на двора?“, като се
предупреди за последиците от неизпълнение на това задължение, съгласно
чл.176, ал.2 и ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9