Решение по дело №12065/2018 на Софийски градски съд

                                               Р Е Ш Е Н И Е

                                                                               

                                        Гр. София, 07.05.2019 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.

                                                                           ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                              МЛ. СЪДИЯ АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 12065/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 22.05.2018 г., постановено по гр.д. № 70516/2016 г. по описа на СРС, съдът е признал за установено, по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от ЕТ “В.-В.Х.“, с ЕИК *******против „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, че ЕТ “ В.-В.Х.“, с ЕИК *******не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 2831.92 лева, неоснователно претендирана от ответника за потребена електроенергия за периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2016г. за обект, находящ се в гр. Етрополе, с кл. № 200125029862, за която сума е издадена фактура № **********/23.11.2016 г.

Недоволен от постановеното съдебно решение е останал ответникът„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, който е подал въззивна жалба с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от негова страна не е изпълнено изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката, поради което за него не е възникнало правото едностранно да извърши корекция на сметката на ищеца като небитов потребител. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 17, чл.18 и чл. 49 от действащите към процесния период Общи условия. Излага подробно становище в подкрепа на твърдението си, че с посочените разпоредби изискванията на чл. 98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са изпълнени и съответно е възникнало потестативното право на едностранна корекция на сметката на потребителя.

Моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения срещу него иск с правно основание чл. 124 ГПК като неоснователен. Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство - “В.-В.Х.“, ЕИК *******, с който се твърди нейната неоснователност, съответно правилност на първоинстанционното съдебно решение. Представя се подробно становище и се иска от съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивната производство.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира,че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред настоящата съдебна инстанция не е спорно между страните, че “В.-В.Х.“, ЕИК *******е потребител на електрическа енергия за обект,  находящ се в гр. Етрополе, с кл. № 200125029862.

Не се спори, а се установява и от представените писмени доказателства, че към процесния период отношенията между страните по спора се уреждат от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР - арг. чл.298 ТЗ.

Не се спори, че  на 13.10.2016 г. е била извършена техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на въззиваемия, която е установила неизправност в средството за търговско измерване. Това се установява и от представените по делото констативен протокол № 1015697/13.10.2016 г., фактура № **********/23.11.2016 г. и уведомително писмо от 24.11.2016 г.Няма спор между страните за това, че при рутинна проверка на електромера на обекта на “В.-В.Х.“ е установено, че липсва пломба на щита на ел.таблото, липсва пломба на капачката на клемния блок на електромера, неоригинални са пломбите на големия капак на електромера, нарушен е холограмният стикер на големия капак на електромера. Електромерът е демонтиран, поставен в безшевен чувал и заявен за метрологична експертиза. Проверката била извършена в присъствието на двама независими свидетели, представители на Федерация на потребителите, а представител на “В.-В.Х.“ не е присъствал при проверката.

От представената фактура № **********/23.11.2016 г. е видно, че въз основа на констативния протокол по партидата на абоната е начислена сумата от 2831.92 лв. за електрическа енергия за периода от 16.07.2016 г. до 13.10.2016 г. в размер на 20785 kWh.

От представените по делото доказателства е видно, че пред първоинстанционният съд е била допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съобразно заключението на която се установява, че след манипулиране на всички пломби и холограмния стикер на електромера е осъществяван нерегламентиран достъп до софтуера на средството за търговско измерване, като след промяната във формата на записа на енергонезависимата памет измервателната система на трифазния електромер отчита с точност, посочена от завода производител, в работното време на лабораторията в БИМ, респ. на електроснабдителното предприятие, като според вещото лице позволява да не отчита изразходваната ел.енергия в извънработно време. Вещото лице сочи, че общото количество електроенергия е преизчислено от въззивника за период 90 дни съгласно ПИКЕЕ.

Пред настоящата съдебна инстанция спорен е въпросът дали с действащите към процесния период Общи условия на „Ч.Е.Б.“ АД е изпълнено изискването на чл. 98а, т.6 от Закона за енергетиката, което е предпоставка за възникването на потестативното право на въззивника едностранно да коригира сметката на потребителя въз основа на ПИКЕЕ, приети с решение от ДКЕВР от 14.10.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., отменени с решение на ВАС от 21.02.2018 г., но действащи към процесния период.

Въз основа на събраните от първоинстанционният съд доказателства, настоящата съдебна инстанция намира изводите на съда за правилни и законосъобразни.  Правилно съдът  е приел, че от доказателствата по делото е установено, че в процесния период е установено, неточно отчитане и/или липса на отчитане на потребената ел. енергия  за потребителя с кл. № 200125029862. Освен това правилно е приел и че към процесния момент е било налице изпълнение на изискването на чл. 83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката да бъдат приети нарочни правила за едностранна корекция на сметката на потребителя при установено неточно отчитане или липса на отчитане на потребената ел. енергия - ПИКЕЕ, приети с решение от ДКЕВР от 14.10.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., отменени с решение на ВАС от 21.02.2018 г., но действащи към процесния период. Напълно законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че посоченото в ПИКЕЕ право за едностранна корекция на сметката на потребителя при установено неточно отчитане и/или липса на отчитане на потребената ел. енергия възниква само ако въззивникът е изпълнил условието, предвидено в чл. 98а , ал.2, т.6 от Закона за енергетиката, а именно: действащите общи условия да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 от Закона за енергетиката.

От представените пред съда Общи условия, които са действали към процесния период, е видно, че същите не отговарят на изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката като в тази връзка настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционният съд. Същите предвиждат задължение за въззивника да уведоми потребителя за извършена корекция(чл. 17 и чл. 18 ОУ), но не предвиждат реда, по който следва да се извърши това уведомяване. Неоснователни в тази връзка са възраженията на въззивника, че в чл. 17 и чл. 18 от ОУ е предвиден срок, в който следва да се извърши уведомяването и че двете разпоредби следва да се тълкуват във връзка с чл. 49 от ОУ, в който е предвидено общо какъв е редът на уведомявания между страните, в това число, че то се извършва по пощата на посочените адреси. Неоснователно е и възражението, че посочените разпоредби от ОУ, тълкувани в своето единство изпълняват изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката, поради което следвало да се приеме, че в полза на въззивника е възникнало потестативното право да коригира едностранно сметката на потребителя. Действително като се направи преценка на посочените разпоредби от ОУ на въззивника, следва да се приеме, че в тях е установен срок за уведомяване на потребителя и мястото, на което трябва да стане това уведомяване. Липсва обаче пълно описание на реда, по който ще стане това уведомяване, като следва да се отбележи, че в текста на чл. 49 от ОУ никъде не е предвидено, че това ще стане чрез използването на Български пощи, както неоснователно сочи въззивника. Доколкото е налице само частично изпълнение на изискването на чл. 98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката съдът следва да приеме, че в полза на въззивника не е възникнало потестативното право да направи едностранна корекция на сметката на потребителя, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съответно претенцията му, основаваща се на тази едностранна корекция е неоснователна, а предявения отрицателен установителен иск от страна на потребителя следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 430 лв. адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

 

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

                                      Р       Е       Ш       И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  съдебно решение от 22.05.2018 г., постановено по гр.д. № 70516/2016 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център да заплати на ЕТ “В.-В.Х.“, с ЕИК *******, с адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** чрез адв. К.Д. сумата от 430 лв., представляваща направени по въззивното дело разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

       

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

                                                                                     2.