Решение по дело №733/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.220, ал.1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Бул Маркет ДМ“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, чрез процесуалния му представител, против решение с рег.№ 32-975171/19.08.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, чл.74, чл.153, § 2, чл.154, б.“а“, чл.79, § 1, б.“а“ и § 3, б.“а“, чл.5, т.39, чл.85, § 1, чл.101, § 1 и чл.102, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл.199, § 1, б.“ж“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, чл.20, ал.2, т.5, чл.32, ал.1, т.3 и чл.42 от ЗАДС, е определен дължим от жалбоподателя размер на публични държавни вземания за разтоварена в повече стока – 5807 кг., с описание „ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10 PPM“, по декларация за временно складиране с MRN 23G002005110694U4/17.10.2023 г., както следва: акциз в размер на 947.68 лв и ДДС в размер на 2221.99 лева, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания, същите са взети под отчет като за дата на възникването им е определена датата на въвеждането на стоката на митническата територия на ЕС – 17.10.2023 г.

В жалбата, в хода на устните състезания и в представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена защита с вх.№ 2916/05.06.2025 г. се развиват подробни съображения за нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалния закон, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че макар да съдържа мотиви за начина на определяне на митническата стойност на стоката, както изисква чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, административният акт страда от липсата на разпоредителна част, в нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, по отношение на възприетия от митническите органи размер на митническата стойност, която представлява и данъчната основа за целите на облагането с ДДС при внос. Сочи, че без включването в акта на разпоредителна част по този въпрос за административния орган не се е породило правото да определя публични задължения за акциз и ДДС, което води до неговата нищожност. Възразява, че презумпцията за митнически статус на съюзна стока по чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 не е успешно оборена от митническите органи, доколкото установеният при разтоварването на кораба излишък от 5807 кг. във вакуум представлява именно част от такава съюзна стока – от превозваното общо количество от 9997592 кг. във вакуум „ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10 PPM“, предмет на обща доставка по посочените в решението два броя електронни административни документа (е-АД), която стока била транспортирана изцяло в рамките на митническата територия на Съюза под режим на отложено плащане на акциз в хипотезата на чл.73а, ал.1, т.5 от ЗАДС – от данъчен склад на територията на друга държава членка (Гърция) до данъчен склад на територията на страната. Акцентира на обстоятелството, че макар общото количество стока да не е била превозвана разделно, корабът не е спирал в други пристанища след натоварването на стоката в Гърция преди разтоварването ѝ на пристанище Варна. Поради това счита, че не е доказано соченото от административния орган, чрез позоваването на разпоредбата на чл.154, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, извеждане на стоката от митническата територия на Съюза, за да загуби тя статуса си на съюзна такава. Поддържа, че нормите, регулиращи движението на акцизни стоки на територията на ЕС, допускат приключването на електронните административни документи с количества в повече или по – малко, причина за което най-често е измерването на голямо количество стока с различни измервателни средства при доставчика и получателя, при които измервания се натрупват грешки. Възразява, че митническите органи не са отчели допустимата грешка на измервателните средства (разходомери), чрез които са измерени разтоварените на пристанище Варна количества стока. Заявява, че от представените доклади от изпитване на средствата за измерване се установява, че те са с клас на точност 0,3 като допустимата грешка на измерването с тях възлиза на +/- 0,3 % при измервателна единица литри при 15 °C. Поддържа, че в случая общото количество на доставената стока по двата е-АД възлиза на 9 997 592 кг при 15 °C, поради което допустимата грешка е 29 993 кг при 15 °C. Сочи, че от рекапитулацията от разтоварването се установява, че общият измерен при разтоварването обем на стоката възлиза на 10 003 399 кг при 15 °C, т.е. разликата в повече от 5807 кг., при 15 °C е по-малка от допустимата при измерването грешка от 29 993 литра при 15 °C. Счита, че щом разликата в повече е в рамките на допустимата грешка на измервателното средство, то не може да се твърди, че тя представлява стока, различна от изпратената от доставчика в Гърция и превозвана при режим на отложено плащане на акциз между два данъчни складове в държави-членки на Съюза.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че актът се явява и необоснован поради това, че органът не е доказал наличието на фактическите предпоставки за прилагане на резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и по-конкретно не е ангажирал доказателства за неприложимостта на предхождащите го други вторични методи за определяне на митническата стойност на стоката по 74, § 2, б.“а“ – б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Сочи, че митническата информационна система (МИС3А) не е регламентирана с нормативен акт и не става ясно по какви критерии е извършено търсенето в нея. Възразява, че липсата на данни в същата, като основание за изключване приложението на вторичните методи по 74, § 2, б.“а“ – б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не следва да се възприема като отрицателен факт, за доказването на който органът не носи доказателствената тежест, щом от това обстоятелство последният черпи благоприятни правни последици. Моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността, респ. да отмени оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител, е представил становище (с характер на писмена защита) с вх.№ 2857/03.06.2025 г., в което аргументира виждане за валидност и законосъобразност на издадения административен акт и моли подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Видно от приложеното известие за доставяне (л.2 от преписката), писмо с рег. № 32-976461/20.08.2024 г., с което оспореното решение е изпратено до жалбоподателя, е било връчено на последния, ведно с изпратения с него административен акт, на 21.08.2024 г. Жалбата до съда е подадена чрез куриера „Спиди“ АД на 04.09.2024 г. (товарителница на л.4 от делото) като е регистрирана при административния орган с вх.№ 32-996545/05.09.2024 г. по описа на Териториалното управление на ТД Митница Варна.

Следователно жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.220, ал.1 от ЗМ, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него и срещу подлежащ на обжалване акт – чл.44, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган и в рамките на неговите правомощия – чл.19, ал.7 от ЗМ и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Според чл.19, ал.7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. В конкретния случай оспореното решение е издадено от В. Л. К. – с.д. директор на ТД Митница Варна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт поради липса, в нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, на разпоредителна част, с която да се определя митническата стойност на установената в повече стока от с 5807 кг. във вакуум.

Според чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Разпоредбата на чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от своя страна сочи, че ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.

Тълкуването на посочените два параграфа в тяхната взаимна връзка недвусмислено сочи на извод, че митническите органи могат да решат, т.е. да се произнесат с решение, формулирайки разпоредителна част на своя акт, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на договорната им стойност и в резултат на това да пристъпят към определянето ѝ по някой от вторичните методи по чл.74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в указаната в § 1 от същата разпоредба поредност, респ. по резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, само тогава, когато по отношение на конкретната стока е налице декларирана такава договорна стойност. ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10 PPM представляват течност, т.е. родово определена вещ, чието индивидуализиране изисква измерване, било на обем (литри при 15 °C или при моментна действителна температура) или на маса (в килограми или метрични тонове). В случая няма спор, че такава декларирана договорна стойност за установеното в повече количество от 5807 кг. във вакуум не е налице, поради което и по арг. от чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да се приеме, че за митническите органи не е възникнало правомощието да включат в своето решение разпоредителна част, с която да не я приемат, респ. да определят нова такава по някой от вторичните методи, респ. по резервния метод. Следователно липсата в оспореното решение на разпоредителна част, с която се определя митническата стойност на стоката в повече нито води до липса на материална компетентност на органа да определи размера на публичните задължения за акциз и ДДС въз основа на нея, нито представлява съществено процесуално нарушение по чл.59, ал.2, т.5 от АПК.

Административният акт е в писмена форма, а изложените към него мотиви съдържат подробно изложение на правните и фактически основания за издаването му и указания относно правото за неговото обжалване по административен и съдебен ред, както изискват чл.22, § 7 вр. чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.59, ал.2, т.4 и т.7 от АПК.

Съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С писмо рег.№ 32-754906/27.02.2024 г. и писмо рег. № 32-769946/11.03.2024 г. / л.29-л.30 от пр./, на основание чл.26 от АПК и чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, връчени на жалбоподателя с обратна разписка на 28.02.2024 г., респективно 12.03.2024 г. (л.31 от преписката), последният бил уведомен за образуваното срещу него административно производство и за мотивите, на които ще се основава решението. С уведомлението му е указано правото да се запознае с документите по преписката, да прави бележки и извадки от същата като му е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, считано от неговото получаване.

Съдът намира, че връченото на жалбоподателя уведомление отговаря на всички формални изисквания. Разпоредбата на чл.22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, приложима по силата на препращането в чл.29 от същия регламент и в производствата по издаване на решения без предварително заявление, урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. В чл.8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено минималното съдържание на съобщението по чл.22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013: в него следва да са посочени а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби. Според чл.8, § 1 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 на Комисията, срокът, в който заявителят може да изрази своето становище, преди да бъде взето решение, което би било неблагоприятно за него, е 30 дни.

Разпоредбата на чл.22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съдът на ЕС приема (вж. решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, Valsts ieņēmumu dienests срещу „LS Customs Services" SIA, т.2 от диспозитива на същото), че митническите органи са длъжни да посочат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита причините, поради които не са приложили предвидените в членове 29 и 30 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 955/1999, методи за определяне на митническата стойност, преди да направят извод, че се прилага предвиденият в член 31 от него метод, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на ефективност.

Следва да се отбележи, че Регламент № 2913/92 е отменен по силата на чл.286, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено от СЕС по отмененото съюзно законодателство напълно запазва действието си, предвид идентичността на предходната и сега действащата уредба.

В мотивите към цитираното решение се сочи (т.40 – 47), че задължението да се мотивират приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. Отбелязано е, че съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне на митническата стойност, предвидени в членове 29-31 от Митническия кодекс, сега чл.70 и чл.74 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, се намират в отношение на субсидиарност помежду си като само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този, който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж. чл.74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013).

Съдът на ЕС приема, че задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на посочените разпоредби, трябва да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, като в решението си митническите органи са длъжни да изложат данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките. Посочено е (т.52 и т.56), че като се има предвид субсидиарното отношение между различните предвидени в чл.30, § 2 от МК (сега чл.74, § 2 от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013) методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. С оглед на задължението им за полагане на дължимата грижа митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Освен това е уместно да се позволи на засегнатото лице да им предостави цялата информация, която би могло да получи и която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба.

В случая посочените изисквания относно начина на мотивиране на решението са изцяло спазени. В оспорения административен акт са подробно изложени съображенията, поради които административният орган е приел, че методът на определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на стоката, поради липсата на такава, както и вторичните методи по чл.74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, са неприложими като е определил същата въз основа на резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В мотивите на акта са посочени и конкретните данни, въз основа на които е изчислена митническата стойност, а именно въз основа на стойността, декларирана с митническа декларация MRN 23BG005807235978R8/16.10.2023 г., с която същата по вид стока (с код по КН 27101943) е допусната за свободно обращение с крайно потребление, с митническа стойност в размер на 1.75 лв./кг.

Следва да се отбележи, че според решението на СЕС по дело C-46/16 задължението на митническите органи се изразява в проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат. Начинът, по който следва да бъде доказано изпълнението на това задължение се урежда от националното право. По този въпрос е формирана противоречива съдебна практика.

Действително в някои решения (вж. решение № 847/24.01.2024 г. по адм. д. № 5517/2023 г. по описа на ВАС, решение № 3/03.01.2024 г. по адм. д. № 6110/2023 г. по описа на ВАС и др.) се възприема виждането, че като доказателство за извършените от органа процесуални действия във връзка с отхвърлянето на вторичните методи следва да бъде съставен протокол по чл. 50 от ДОПК вр. с чл.84ж от ЗМ, респ., че проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на тези методи, тъй като тя обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е необходимо събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. В други решения (вж. решение № 13932/20.12.2024 г., постановено по адм.д. № 10220/2024 г. по описа на ВАС, решение № 10933/15.10.2024 г., постановено по адм.д. № 5308/2024 г. по описа на ВАС и др., с които първоинстанционните решения в горния смисъл са отменени) се приема, че изведеното в практиката на Съда на ЕС задължение за полагане на дължимата грижа изисква от митническите органи да мотивират акта си като обосноват неприложимостта на предходните методи за определяне на митническа стойност с конкретни обстоятелства без при това от същите да се изисква да съставят протоколи, с които да установяват липсата на резултати от търсене по конкретни критерии в митническата информационна система.

По делото е приета Справка /л.264-л.266 от делото/, от която е видно декларирането с митническа декларация MRN 23BG005807235978R8/16.10.2023 г., на същата по вид стока (с код по КН 27101943), която е допусната за свободно обращение с крайно потребление, с митническа стойност в размер на 1.75 лв./кг.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът приема, че ако липсваше изготвена справка от митническата информационна система (МИС3А) на информация, с която да се обоснове приложението на предходните методи за определяне на митническата стойност, това обстоятелство би представлявало отрицателен факт, който не подлежи на доказване от органа със съставяне на протоколи или разпечатване и прилагане по преписката на посочената справка (че такава е изготвена в мотивите на оспореното решение е изрично посочено). Липсата на подобна справка не води до необоснованост на акта, нито представлява съществено процесуално нарушение и поради това, че, според съда, приложимият метод за определяне на митническата стойност е не възприетият в оспореното решение такъв по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а посочения в писмо с рег.№ 754906/27.02.2024 г. вторичен метод по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност въз основа на стойността на идентични стоки.

Вярно е, че в чл.22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено, че митническите органи са длъжни да съобщят на заявителя „… мотивите, на които ще се основава решението“. Това обаче не означава, че крайният акт не може да се основава на мотиви, различни от първоначално посочените, стига митническите органи да са действали добросъвестно, която добросъвестност се предполага. Това следва и от разпоредбата на чл.8, § 1, б.“а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, изискваща в съобщението по чл.22, § 6, първа алинея от Кодекса да се посочва и „ … информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение“. Използваният в тази норма израз „възнамеряват“ не оставя съмнение, че уведомлението следва да отразява обстоятелствата, които според митническите органи биха обосновали тяхното крайно решение, но на един предшестващ неговото издаване етап – към момента на започване на административното производство. Възможно е в хода на производството да бъдат установени нови обстоятелства или пък митническите органи да преценят, че вече установените такива следва да бъдат подведени под различна материалноправна норма, което би довело до краен акт с различни като съдържание мотиви. Следва обаче изрично да се отбележи, че нито Регламент (ЕС) № 952/2013, нито Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 или Делегиран регламент (EC) 2015/2446 изискват в тези случаи на заявителя да се изпраща ново уведомление, което да съдържа новите мотиви, на които ще се основава решението, респ. на заявителя да бъде определян нов 30-дневен срок за изразяване на становище.

Не съставлява съществено нарушение и обстоятелството, че писмото с рег.№ 32-754906/27.02.2024 г. и писмо рег. № 32-769946/11.03.2024 г. са връчени на жалбоподателя на 28.02.2024 г., респективно 12.03.2024 г., а оспореното решение е издадено след изтичане на 30 – дневния срок по чл.19б, ал.1, изр.първо от ЗМ от започване на производството – на 19.08.2024 г. Административното производство е започнало служебно – без подаване на предварително заявление по чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което и съгласно чл.25, ал.3 от АПК за дата на неговото започване се счита датата на извършване на първото процесуално действие по него. Следователно производството се счита започнало на 27.02.2024 г., с издаването на писмо рег.№ 754906 от същата дата и предвид предвидения в чл.8, § 1 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 30-дневен срок за становище от жалбоподателя, то няма как да приключи не по-късно от 30 дни от започването му, както изисква чл.19б, ал.1, изр.първо от ЗМ (в този смисъл вж. решение № 4481 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2021 г., VIII о.). Тук следва да се припомни, че при противоречие между регламент и нормативен акт от националното законодателство примат има регламентът – чл.15, ал.2 от ЗНА. Освен това в съдебната практика и доктрината безпротиворечиво се приема, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни, поради което постановяването им след изтичането на предвидения за това срок не рефлектира върху тяхната законосъобразност (цитираното решение на ВАС и решение № 7499 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2020 г., I о.).

Оспореният административен акт, като краен резултат, се явява правилен.

По делото се установява, че на 17.10.2023 г. е подадена и приета от митническите органи на МП Пристанище Варна декларация за временно складиране (ДВС) с MRN 23G002005110694U4/17.10.2023 г. за стока, представляваща „ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10 PPM“, с код по КН № 27101943, с получател дружеството жалбоподател, която стока е описана в декларацията под № № 1- 2 по два броя е-АД с посочени в декларацията уникални административни референтни кодове (АРК). Количеството на стоката по всеки от тези е-АД е съответно следното: 1 499144 кг. във вакуум при 15 °C; 8498 488 кг. във вакуум. Общото количество стока по двете е-АД, посочени в ДВС, възлиза на 9 997 592кг. във вакуум при 15 °C. Стоката е транспортирана с моторен танкер PORTOLA. За нейното разтоварване на пристанище “Поддържане чистотата на морските води“ АД-Варна от спедитора „Лоджистик Груп“ ООД, в съответствие с чл.246 от ЗМ, пред митническия пункт е представено нареждане за разтоварване на стока от 14.10.203 г. (л.129 от преписката), описана по посочените 2 бр. е-АД, с общо количество от 9 997 592 кг.във вакуум, респ. 9 984 095 кг. във въздух или 12 065 643 литра при 15 °C. За разтовареното количество е издаден генерален акт №330/20.10.2023 г., като общото количество на разтоварената и измерена стока възлиза на 10 003 399 кг. във вакуум, във въздух- 9 979 700 респ, 12 067 110 литра при 15 °C, видно от приетите по делото 9 бр. Експедиционни бележки с номера от №210 до №218 всичките от 17.10.2023 г. Тъй като при разтоварването са установени 5 807 кг. във вакуум повече, в съответствие с чл.247 от ЗМ представителят на пристанищния оператор - „Пристанище Варна“ ЕАД, е съставил акт-известие (л.120-121 от преписката) за установеното в повече количество спрямо декларираното по ДВС и посочените в нея 2 бр. е-АД. Количеството на действително разтоварената на 20.10.2023 г. стока е 1 493 336 кг и 8 510 063 кг. във вакуум е посочено и в съставения генерален акт № 330 (л.119 от преписката), който съставлява надлежно доказателство за това обстоятелство съгласно чл.248 от ЗМ.

Същевременно по преписката (с превод на български език) е представена проформа фактури№ 655/06.10.2023 г. с доставчик „Хеленик Петролиум“Р. С. С. О.П. П.С. А. и получател „Бул Маркет ДМ“ АД, за следните количества дизелово гориво със свръниско съдържание на сяра (ULSD) 10 РРМ, за 7 299 метрични тона или 10 000 000 метрични тона във вакуум, /л.127 от делото/. Това общо количество от 10 000 метрични тона във вакуум е превозено с два коносамента/ л.36 и л.102 от д./ с кораба Портола от пристанище Елефсис, Гърция (коносамента за 1499.144 метрични тона във вакуум и за 8 498.448 метрични тона във вакуум). Следва да се посочи, че общото количество на стоката по издадените фактури с получател жалбоподателя не съответства на действително разтовареното количество, отразено в рекапитулацията от разтоварването, в акта-известие и генералния акт. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за това, че това количество се дължало на отказ на митническите органи да приспаднат допустимата грешка на измервателните уреди.

Действително в чл.6, ал.4, т.6 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки е предвидено, че декларацията по ал. 3 съдържа следните данни: метрологични характеристики: обхват на измерване, клас на точност или допустима грешка, разделителна способност и др., когато за установяване на тези характеристики има законово изискване. В съответствие с това във водените досиета по чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. на точките за контрол, през които е разтоварено горивото на пристанище “Поддържане чистотата на морските води“ АД-Варна, както и в докладите от изпитване на разходомерите (измервателни средства по чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г.), чрез които е извършено измерването, е посочено, че техният клас на точност е 0,3 %, а допустимата грешка е +/- 0,3 % при измервателна единица литри/литри при 15 °C. Следва обаче да се отбележи, че нито в Закона за измерванията, нито в Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отм., бр. 103 от 6.12.2024 г., в сила от 6.12.2024 г., действала към датите на разтоварването на стоката) се съдържа норма, която да задължава държавните органи при всяко измерване да приспадат допустимата грешка на измервателното средство в полза на частноправните субекти. Щом при извършените метрологични проверки на средството за измерване същото съответства на класа си за точност, то извършените с него измервания следва да бъдат приети такива, каквито са, без приспадане в полза на заинтересованите лица на допустимата грешка. Неслучайно законодателят урежда именно „допустимата“ грешка, т.е. тази, която следва да бъде приета, да бъде допусната без това да води до основание за някакви корекции в измерването. И обратно, ако грешката надхвърля допустимата, то измервания чрез посоченото средство въобще не следва да бъдат извършвани. Освен това жалбоподателят не сочи аргументи защо следва да се приеме, че измервателните средства в случая са измервали повече, а не по-малко спрямо действителното количество проточено гориво (допустимата грешка е 0,3 % от измерения обем гориво както в повече, така и в по-малко). Следва да се посочи, че подобно приспадане може да бъде извършено само в рамките на едно наказателно или административнонаказателно производство в полза на подсъдимия/нарушителя с оглед завишения стандарт на доказване (съгласно чл.303, ал.2 от НПК обвинението следва да бъде доказано по безсъмнен начин), какъвто стандарт законът не изисква по административни дела (вж. чл.170, ал.1 от АПК).

От друга страна институтът на естествените фири е приложим само по отношение на загубите, на липсите на количества акцизни стоки (в случая енергийни продукти) спрямо количеството, посочено в административния документ (вж. чл.6, ал.2 от Наредба № 4 от 28.06.2006 г. за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки вр. чл.6, § 10, изр.последно от Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз), а не към излишъците от такива стоки, както е в случая. Да се приеме обратното би довело до недопустимо влошаване положението на жалбоподателя, тъй като ако предвиденият процент на фирите (0,75 % при воден транспорт на газьол/биодизел в периода от 1 октомври до 31 март по Приложение № 2) бъде приспаднат от количеството, посочено в ДВС и двете е-АД от общо 9 997 592 кг. във вакуум, както е предвидено в чл.6, ал.2 от Наредба № 4 от 28.06.2006 г., т.е. бъде приспаднато количеството от 74 981.94 кг. във вакуум, то наличното количество гориво би следвало да бъде 9 922 610.06 кг. във вакуум и така разликата до действително разтовареното такова от 10 003 399 кг. във вакуум би била още по-значителна, респ. това би довело до още по-високи размери на начислените мито и ДДС.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, според което установеното количество в повече, като част от общото количество стока, има качеството на съюзна стока, поради което не се касае до внос, в резултат на който за него не се дължи акциз и ДДС.

Според легалните дефиниции по чл.5, т.23 и т.24 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „съюзни стоки" означава стоките, които попадат в една от следните категории: а) стоките, които са изцяло получени на митническата територия на Съюза и които не съдържат в себе си стоки, внесени от държави или територии извън митническата територия на Съюза; б) стоките, въведени на митническата територия на Съюза от държави или територии извън тази територия и допуснати за свободно обращение; в) стоките, получени или произведени на митническата територия на Съюза само от стоките по буква б) или от стоките по букви а) и б); респ. „несъюзни стоки" означава стоките, различни от посочените в точка 23, или стоките, които са загубили своя митнически статус на съюзни стоки. Вярно е, че чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 регламентира оборима презумпция за митнически статус на съюзни стоки. Според тази разпоредба всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки. Нормата на чл.153, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че в специфични случаи, когато презумпцията, определена в параграф 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже. Очевидно е, че в случаите, когато разглежданата презумпция е неприложима доказателствената тежест за установяване, че стоката има митнически статус на съюзна такава, е възложена на жалбоподателя.

Съдът намира, че презумпцията по чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в случая не е приложима. Няма спор, че стоките са декларирани пред митническите органи с декларация за временно складиране (ДВС). Според легалната дефиниция на чл.5, т.11 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „декларация за временно складиране" означава актът, с който дадено лице обявява в установената форма и по установения начин, че определени стоки са на временно складиране, а според чл.5, т.17 от същия регламент „временно складиране" означава положението, при което несъюзни стоки са временно оставени за съхранение под митнически надзор за периода между представянето им на митническите органи и поставянето им под митнически режим или реекспорт.

В съответствие с посочените дефиниции чл.119, § 1, б.“б“ от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 изрично предвижда, че презумпцията, че стоките имат митнически статус на съюзни стоки, не се прилага за следните стоки: стоките на временно складиране. В съображение 37-мо от прембюла на същия регламент е записано следното: „С цел да се увеличи яснотата за икономическите оператори по отношение на митническата обработка на стоки, въвеждани на митническата територия на Съюза, следва да бъдат определени правила за случаите, в които презумпцията за митническия статус на съюзни стоки не се прилага. Освен това следва да бъдат определени правила за случаите, когато стоките запазват митническия си статус на съюзни стоки, когато временно са напуснали митническата територия на Съюза и са въведени повторно, така че търговците и митническите администрации да могат да третират тези стоки ефикасно при повторното им въвеждане. Следва да се определят условията за предоставяне на улеснение при установяването на доказателството за митническия статус на съюзни стоки с оглед на облекчаването на административната тежест за икономическите оператори“. В съответствие с това в чл.119, § 2, б.“б“ от Делегиран регламент (EC) 2015/2446 е предвидено, че съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус в следните случаи: когато стоките се превозват с морски транспорт и превозът се извършва между съюзни пристанища посредством редовна корабна линия, одобрена в съответствие с член 120. В случая жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че корабът „Портола“ е част от такава редовна корабна линия.

На следващо място, както беше посочено по – горе, превозваната стока – „ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10 PPM“, от гледна точка на физическите си характеристики представлява течност и като такава тя е родово определена вещ, която, за да бъде индивидуализирана по количество, подлежи на измерване. Нито в съюзното, нито в националното ни законодателство съществува презумпция, според която произходът на излишъците от една родово определена стока следват произхода на това количество от стоката, което е документално проследимо. Поради това неоснователно е настояването на жалбоподателя на установеното при разтоварването в повече количество от 5807 кг. във вакуум да бъде признат митнически статус на съюзна стока само поради това, че то е превозвано на кораб без физическо разделяне от общото количество стока от 10 003 399 кг. във вакуум по двете е-АД, чийто статус на съюзна стока е доказан от жалбоподателя по силата на чл.153, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно предвиденото в чл.199, § 1, б.“ж“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Съдът намира, че приложимият метод за определяне на митническата стойност е този по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, т.е. въз основа на митническата стойност на идентични стоки, към който метод първоначално са се насочили митническите органи и за който жалбоподателят е бил уведомен с писмо с рег.№ 754906/27.02.2024 г., а не този, по който тя е определена с оспореното решение – резервният метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Това обстоятелство обаче не представлява нито нарушение на материалния закон, тъй като не би довело до недължимост на определените публични задължения за акциз и ДДС или определянето им в по-нисък размер, нито съществено процесуално нарушение. Безспорно в съдебната практика и правната доктрина е виждането, че съществено е само това процесуално нарушение, което е повлияло или би могло да повлияе на хода на административното производство като доведе до различен негов краен резултат. В случая това не е така.

Според легалната дефиниция по чл.1, § 2, т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „идентични стоки" означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.

В конкретния случай, жалбоподателят е представил пред митническите органи фактура № 655/06.10.2023 г. (л.125 от от делото с превод на български език), по която получател е той, а доставчик е „Хеленик Петролиум“Р. С. С. О.П. П.С. А., общото количество доставена стока („ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10 PPM“) по която възлиза на 10 003 399 метрични тона във вакуум, т.е. това е именно количеството, разтоварено от кораба „Портола“ и записано в рекапитулацията от разтоварването, в акта – известие и в генералния акт. Следователно с посочената фактура жалбоподателят, като получател, е закупил и разтовареното в повече количество от 5 807 кг., т.е. безспорно се касае до идентична стока (фактически именно доставената в повече такава).

Видно от посоченото в Писмо рег. № 32-754906/27.02.2023 г. на Директор на ТД Митница Варна/ л.29 от пр./, в договор за покупко-продажба № SEU23162 от 06.10.2023 г. на 10000 тона във вакуум стока с описание „ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10PPM" и представените c него c писмо рег.№ 32-713357/26.01.2024г. фактури №№0045430 / л.210- л.212 от д./ и 0045431/23.10.2023 г. / л.35 от пр./ от жалбоподателя, цената на 1000 кг е 958,40 USD/MT.

За количеството от 5807 кг във вакуум или 1467 литра при 15°С стока „ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10PPM" не са представени доказателства за договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена при продажбата и за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В тази връзка не може митническата им стойност да се определи по метода, описан в чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочените фактури, са с датата на издаване 23.10.2023 г., т.е. след доставката на 17.10.2023 г. и не могат да послужат за прякото определяне на митническата стойност на 5807 кг във вакуум по чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, защото не обективират тяхната продажба „…извършена непосредствено преди въвеждането на стоките в посочената митническа територия“ по смисъла на чл.128, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Съгласно чл.74, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност за внесената стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл.70, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тя се определя като се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от пар. 2 на чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата разпоредба, по която въпросната стойност може да се определи.

В чл.74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е посочен първият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, а именно: „договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване". Определението за идентични стоки е посочено в чл.1, пар. 2, точка 4 от Регламент (ЕС) 2015/2447, а именно: „стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.

Поради това посочения договор и фактури, могат да бъдат използвани за целите на определянето на митническата стойност – арг. от чл.145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 - за определянето ѝ в съответствие с първия резервен метод по чл.74, § 2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Тъй като паричната престация е уговорена в щатски долари (USD), т.е. във валута, различна от лева, то по силата на чл.53, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.146, § 1, б.“б“, § 2 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, се прилага обменният курс, публикуван от компетентния национален орган, т.е. този, публикуван в предпоследната сряда на всеки месец, който курс се прилага за период от един месец, считано от първия ден на следващия месец. Видно от информацията, публично достъпна на интернет страницата на Агенция „Митници“, за периода от 01.10.2023 г. до 30.10.2023 г. курсът на щатския долар (USD) към лева (BGN) е бил 1,82754 лева за 1 щатски долар. Поради това митническата стойност на доставените в повече 5 807 кг. във вакуум възлиза на 10 171.04 лева /5.807 тона х 958.40 USD/MT х 1,82754/, т.е. 1.75 лв/кг. В процесното Решение е посочено, че съгласно изготвената от базата данни на митническата информационна система за внасяне справка в приблизително същото време, когато е приета декларация за временно складиране с MRN 23BG002005U0694U4/17.10.2023г., е установено, че с МД с MRN 23BG005807235978R8 на 1610.2023 г. е допусната за свободно обращение с крайно потребление стока: „МОТОРНО ГОРИВО ЕВРО ДИЗЕЛ /СЯРА ДО 0,001%/", с код по КН 27101943 и митническа стойност, изчислена в размер на 1,75 лв./килограм. Тази митническата стойност е определена в същия размер от 1.75 лева/кг, поради което тя не не следва да се изменя.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ап.1, стоките по чл.2 от ЗАДС подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз: при тяхното производство на територията на страната;при тяхното въвеждане на територията на страната от друга държава членка; при тяхното внасяне на територията на страната или незаконно влизане на територията на съюза.

Според такста на чл. 20, ал.1, т.5 от ЗАДС освобождаване за потребление е внасянето на акцизни стоки, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз, или незаконното влизане на акцизни стоки, освен ако митническото задължение не е било погасено по член 124, параграф 1, буква "д", "е", "ж" или "к" от Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание чл.42 от ЗАДС в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за публични задължения, събирани от митническите органи.

Данъчната основа за облагане с акциз за за бензина, газьола, керосина, както и смазочните препарати и препаратите за омасляване според чл.28, ал.1, т.6 от ЗАДС с код по КН 3403 и продуктите с код по КН 3814 - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С съгласно.

В чл.32, ал.1, т.З ЗАДС акцизната ставката за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 е определена на 646 лв. за 1000 литра. В конкретния случай за 5807 кг. респективно 1467 литра при 15 °С акциза е правилно определен на 947.68 лв.

Дължимият ДДС също е правилно определен /(5807х1.75 + 947.68)х20%/ на 2221.99 лв.

По изложените съображения оспореното решение, като краен резултат, се явява правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да бъде присъдено в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Агенция „Митници“ съгласно чл.7, ал.1 от ЗМ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бул Маркет ДМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. Русе със седалище и адрес на управление в гр.Русе, [улица], против решение решение с рег.№ 32-975171/19.08.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, чл.74, чл.153, § 2, чл.154, б.“а“, чл.79, § 1, б.“а“ и § 3, б.“а“, чл.5, т.39, чл.85, § 1, чл.101, § 1 и чл.102, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл.199, § 1, б.“ж“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, чл.20, ал.2, т.5, чл.32, ал.1, т.3 и чл.42 от ЗАДС, е определен дължим от жалбоподателя размер на публични държавни вземания за разтоварена в повече стока – 5807 кг., с описание „ULTRA LOW SULPHUR DIESEL 10 PPM“, по декларация за временно складиране с MRN 23G002005110694U4/17.10.2023 г., както следва: акциз в размер на 947.68 лв и ДДС в размер на 2221.99 лева, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания, същите са взети под отчет като за дата на възникването им е определена датата на въвеждането на стоката на митническата територия на ЕС – 17.10.2023 г.

ОСЪЖДА Бул Маркет ДМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище в гр. Русе със седалище и адрес на управление в гр.Русе, [улица], да заплати на Агенция „Митници“, със седалище и адрес на управление в гр.София, [улица], сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.