№ 18307
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110149621 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 247083/05.09.2023 г. на Етажната собственост,
находяща се на адрес в гр. София, район Подуяне, ул. „в.к.“ № 26, вх. Е, чрез председателя
на Управителния съвет на ЕС п.п., чрез процесуалния представител адв. З. Обидимска, със
съдебен адрес: гр. София, ул. у.г. № 9, ет. 2, против Г. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр.
София, ул. „о.“ № 93, ет. 3, чрез адвокат Б. К. с елетронен адрес: **********@***.**, с който е
предявен положителен установителен иск с основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 51, ал. 1
ЗУЕС за приемане за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
общ размер на 1192,06 лева, в това число сумата от 980 лв., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, която сума представлява сбор от дължимите вноски
във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2023 г., както и лихва в
размер на 212.06 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 17.05.2023 г., включително.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на обекти в
процесната етажна собственост, а именно магазин № 40 и магазин № 43, придобити на
29.03.2019 г. Сочи се, че на 16.02.2017 г. е проведено Общо събрание на Етажната
собственост, на което е взето решение магазин 40 и магазин 43, представляващи обекти с до
2,5 % ид. части от общите части, да заплащат за фонд „Ремонт и обновяване“ вноски в
размер на 10 лева, дължими до 15-то число на текущия месец. Твърди се, че въпреки
многократните покани ответникът не е заплатил дължимите суми, поради което претендира
и законна лихва за забава върху вноските. Твърди, че на проведено ОС на собствениците на
01.03.2023 г. ответникът е присъствал лично и тогава е взето решение за търсене на сумите
по съдебен ред. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Изложени са твърдения, че собствените
на ответника магазин 40 и магазин 43 не са част от етажната собственост на вход „Е“, ищец
в настоящото производство. Сочи, че макар обектите да са част от процесната сграда, в
нотариалните актове било посочено, че същите се намират на партерния етаж на секция „В“,
1
като входа към обектите се осъществява при централния вход на търговския център, а не
през вход „Е“ на сградата. Сочи, че ищецът е претендирал заплащането на вноски за ЕС и от
праводателя на ответника, като с влязло в сила решение претенциите били отхвърлени,
доколкото по делото се установило, че обектите не са част от ЕС. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано в
съда на 18.05.2023 г. ищецът по настоящото дело е поискал да му бъде издадена заповед за
изпълнение, както и изпълнителен лист. Образувано е ч. гр. д. № 27018/2023 г. на СРС, 120
състав, като въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение от 10.07.2023 г.
срещу ищеца за претендираните суми и за разноски по заповедното производство. Предвид
обстоятелството, че в срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение срещу заповедта,
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си от
длъжника.
Исковата молба е депозирана в законовите срокове, поради което се явява допустима.
Неоснователни са доводите на ответната страна, че поради разрешаване на спора със сила на
пресъдено нещо, искът е недопустим. Видно от представеното заверено копие на Решение №
261504/02.12.2020 г. на СГС, постановено по в.гр.д. № 1677/2020 г., със същото е отменено
Решение по гр. д. № 64917/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, с което са били уважени
предявените от етажните съсобственици на сграда ,намираща се в гр. София, ул. в.к. № 26,
вх. Е, срещу „Кабел Експрес Сервиз – 2007“ ООД с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10
вр. Чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за периода от месец септември 2016 г. до месец април 2018 г., дължими за магазини
39, 40, 42 и 43, ведно със законната лихва от 08.05.2018 г. до изплащане на вземането, и за
мораторна лихва върху главницата, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 28723/2018 г. на СРС, 63 състав.
Безспорно е, че макар ищцовата страна да е същата, както по настоящото производство,
ответната страна е различна, а и предметът на спора е различен – за дължими суми за
различен период от време. Не на последно място, макар и в мотивите да е прието, че
собствените на ответника магазини не се намират в етажната собственост, която е предявила
иска, поради липса на функционална връзка между магазините и вход Е, липса на пряк
достъп до стълбищната клетка и до асансьора на вх. Е от магазините, то тези мотиви не
обвързват ответника, който не е участвал в това производство. Не на последно място следва
да се отбележи, че искът не е бил с предмет установяване на факта дали обектите,
собственост на ответника се намират в етажната собственост, формирана за вход Е, или не,
то в това отношение сила на пресъдено нещо не е налице, поради което и искът, предмет на
настоящия спор, е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото са представени писмени доказателства, сред които Протокол за проведено
Общо събрание на ЕС от 01.03.2023 г., Протокол за проведено Общо събрание на ЕС от
19.05.2022 г., Протокол за проведено Общо събрание на ЕС от 16.02.2017 г., Протокол за
проведено Общо събрание на ЕС от 18.02.2013 г., Удостоверение № 767/17.02.2012 г.,
Справка от Агенция по вписванията от 16.05.2023 г., Справка за обект магазин № 40,
Справка за обект магазин № 43, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
39, том I, рег. № 724, дело № 35 от 29.03.2019 г., с който ответникът е придобил Магазин №
40 Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. № 726, дело №
36 от 29.03.2019 г., с който ответникът е придобил Магазин № 43, и двата магазина,
находящи се на партерен етаж в секция „В“ на сграда на кота нула метра, която сграда е с
административен адрес в гр. София, ул. в.к. № 26, заверен препис на влязло в сила на
2
02.12.2020 г. Решение № 261504/02.12.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1677/2020 г. на СГС,
с което е отменено Решение № 276026/15.11.2019 г. по гр.д. № 64917/2018 г. по описа на
СРС, 63 състав, което е водено между Етажните собственици на самостоятелни обекти в
сграда, находяща се в гр. София, ул. в.к. № 26, вх. Е, срещу „Кабел Експрес Сервиз – 2007“
ЕООД, в качеството му на собственик на магазини 39, 40, 42 и 43, по чл. 41 от ЗС връзка
чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, вр. Чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС вр. Чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за установяване на вземания, претендирани за период от месец септември 2016 г. до
месец април 2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 28723/2018 г. по описа на СРС, 63 състав, както и документи,
представени в последното открито съдебно заседание с ищцовата страна, приложени на л.
141-208 от делото.
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е приета
като неоспорена от страните и компетентно изготвена. Вещото лице е извършило оглед на
сградата и се е запознало с писмените документи по делото, в това число архитектурен
проект на сградата на кота +-0,00 на сградата и други документи, като е установило, че
според архитектурния проект на кота +-0,00 на сградата и писмо на ГИС, в надземната си
част сградата се състои от три секции, разделени помежду си с делатационна фуга, а
именно: Секция А с адрес: вход за жилища А, с вход за жилища вход Б, с вход за офиси В;
Секция Б с адрес: вход за офиси Г, с вход за офиси Д; Секция В с адрес: вход за жилища Е;
Секция Г – подземна част и Секция Д – подземни гаражи. Според архитектурния проект,
магазините с №№ 40 и 43, собственост на ответника, се намират в Секция В, с
витрини/прозорци на северозападната фасада на Секция В и вход от вътрешността на първи
етаж на Секция В. Секция Б и Секция В са свързани на първи етаж в част, която оформя
пасаж – общ коридор за достъп до част от магазините на Секция Б и до магазините в Секция
В, като по този начин има възможност за магазините в Секция В да имат достъп от Секция Б
(кръстовището на улиците в.к. и Теофил Ганев), като втори достъп до процесните магазини
40 и 43 се осъществява и от вход само за магазините в Секция В на кота +-0,00, намиращ се
на северозападната фасада (към двора) на Секция В. При огледа на място вещото лице е
установило, че в действителност разположението на посочените магазини е съгласно
архитектурния проект. Според таблицата за площообразуване, процесните магазини попадат
в Секция В на сградата и припадащите им се идеални части от общите части са изчислени за
съответната секция. Вещото лице е констатирало, че процесните магазини се намират в
Секция В, имат обща фасада за тази секция, обща конструкция, общ покрив, санитарен възел
до входа от двора на северозападната фасада за магазините в Секция В, както и вертикални
щрангове от Секция В, като в таблицата за площообразуване на секция В са включени
всички самостоятелни обекти, попадащи в тази секция. Разпределени са припадащи се
идеални части към всеки обект от Секция В, включително за магазините, собственост на
ответника, и за жилищната част от Секция В, на която е даден административен адрес вход
Е. Достъпът до магазините се осъществява от входове, различни от тези за жилищна и
офисна част на секция Б и В на сградата.
Вещото лице е констатирало също, че вход Е на жилищната сграда обслужва само
жилищната част от Секция В, а Магазини 40 и 43 нямат пряк достъп до вход Е, до
стълбищната му клетка, до стълбищни площадки и до обслужващия асансьор за вертикално
придвижване до жилищата. Двата входа на северозападната фасада на секция В са
независими един от друг. Магазините на ответника се намират в Секция В, в която има и
жилищна част, като за жилищната секция е отреден административен адрес с вход Е, а в
таблицата за площообразуване за всяка секция – А, Б и В, поотделно са били изчислени
припадащите се идеални части за всяка една от трите секции, припадащи се на
самостоятелните обекти. За магазините на ответника са определени идеални части от
общите части в Секция В.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
3
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за суми,
дължими съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 38 от ЗУЕС.
Безспорно е установено по делото, че ответникът е собственик на процесните магазин
№ 40 и магазин № 43, находящи се в находящи се на партерен етаж в секция „В“ на сграда
на кота нула метра, която сграда е с административен адрес в гр. София, ул. в.к. № 26, секция
В. Спорът е дали процесните магазини се намират в сградата на ищцовата етажна
собственост вх. Е.
В неоспорения в срока по чл. 133 от ГПК Протокол от проведено общо събрание на
собствениците на жилищна сграда Секция В, находяща се в гр. София район Подуяне, ж.к.
Хаджи Димитър, ул. в.к. № 26, вх. Е, ответникът се е подписал лично, че е присъствал на
Общото събрание като собственик на магазини 40 и 43, взел е участие в гласуването на
решенията, в това число по т. 2 от Дневния ред, а именно относно събиране по
принудителен ред на задължения към Етажната собственост, в това число на собствените на
ответника магазини. Ответникът е гласувал против това решение, но то е прието с
мнозинство. В самия протокол е записано, че до излизане на Протокола от ОС собственикът
на магазини 40 и 43 Г. П. е установил контакт и е заявил готовност за доброволно разсрочено
изплащане на натрупаните задължения. Предвид неоспорването на истинността на този
документ като авторство и като съдържание, съдът приема същия за достоверен. В същия е
налице извънсъдебно признание на неизгодни за ответника обстоятелства относно
задължението към ищцовата Етажна собственост. При наличие на такова признание, съдът
счита, че не е необходимо да се обсъждат останалите доводи на ответната страна за
неоснователност и недоказаност на иска.
Неоснователни са доводите на ответната страна, че не били представени част от
документите, на които ищецът се позовава, а именно Протокол от ОС, проведено на
16.02.2017 г. (л. 14-18) и 18.02.2013 г. (л. 19-22), тъй като същите са депозирани с исковата
молба и са прикачени в кориците на делото.
Що се касае за размера на задълженията, тъй като се касае за сума, която се
претендира месечно и е установена, съгласно представените Протокол от ОС от 16.02.2017 г.
в размер на 10 лв., сумата за периода 01.04.2019 г. до 30.04.2023 г. възлиза за всеки един от
двата магазина по 490 лв. главница, а лихвата върху същата съдът изчисли чрез електронен
калкулатор за периода, претендиран със заявлението по чл. 410 от ГПК, като сумата възлиза
на 165.47 лева за лихви върху главницата, дължима за всеки един от двата магазина. Тъй
като претендираните лихви за всеки един от двата магазина са в размер на 106.03 лв., съдът
счита, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени, така, както са предявени като
установени по основание и размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, само ищецът има право
на разноски. Такива са направени в заповедното производство в размер на 425 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, а в исковото – 825 лв., в това число 25 лв. за
държавна такса, 400 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. за депозит за вещо лице.
Сумите не са оспорени и се дължат в пълен размер.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните Етажната собственост,
находяща се на адрес в гр. София, район Подуяне, ул. „в.к.“ № 26, вх. Е, чрез председателя
на Управителния съвет на ЕС п.п., чрез процесуалния представител адв. З. Обидимска, със
4
съдебен адрес: гр. София, ул. у.г. № 9, ет. 2, и Г. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр. София,
ул. „о.“ № 93, ет. 3, чрез адвокат Б. К. с елетронен адрес: **********@***.**, че ответникът Г.
И. П., ЕГН ********** дължи на Етажната собственост, находяща се на адрес в гр. София,
район Подуяне, ул. „в.к.“ № 26, вх. Е, на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 50, ал. 2 и чл. 51
във вр. с чл. 38 от ЗУЕС сумата в общ размер на 1192,06 лв. (хиляда сто деветдесет и два
лева и шест стотинки), в това число сумата от 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева), ведно
със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
18.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява сбор от
дължимите вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2023
г., както и лихва в размер на 212.06 лв. (двеста и дванадесет лева и шест стотинки) за
периода от 01.04.2019 г. до 17.05.2023 г., включително, които суми са присъдени със Заповед
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 27018/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ул. „о.“ № 93, ет. 3, да
заплати на Етажната собственост, находяща се на адрес в гр. София, район Подуяне, ул.
„в.к.“ № 26, вх. Е, чрез председателя на Управителния съвет на ЕС п.п., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 1250.00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща
разноски в заповедното и в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5