Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 23 март 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, наказателна колегия в публично
заседание на двадесет и трети март, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ
1. ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА и в присъствието на зам. окръжния прокурор ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА, като разгледа докладваното от съдията ДАВИДОВ ВЧНД № 120 по описа
за 2020 година, и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание
чл. 163, ал. 1 от Закона за здравето.
Постановено
е Решение № 70/17.03.2020 година по частно наказателно дело № 163/2020 година
на Районен съд Ловеч. С цитираното решение съдът е настанил лицето Д.П.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, на
задължително лечение в Държавна психиатрична болница гр. Ловеч, при стационарен
режим на лечение, за срок от 3 /три/ месеца, поради заболяването й: Параноидно
личностово разстройство. Налудно разстройство /Параноя/. Назначено е на
основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето К. М.К.-М. – Главен експерт
„Медико-социални дейности” за длъжностно лице, което да изразява информирано
съгласие за лечение на лицето Д.П.П., ЕГН **********.
Против така постановеното решение е постъпила по имейла на ОС –Ловеч,
жалба от Д.П.П.. Счита, че не се нуждае от лечение.
В съдебно заседание лицето Д.П. се явява лично и чрез защитника си адв. К..
Поддържа жалбата на изложените в нея основания. Сочи,че не се нуждае от
задължително лечение.Счита,че всички разпитани пред Районен съд Ловеч свидетели
лъжесвидетелстват умишлено против нея и в нейна вреда,без да се позовава обаче
на аргументи.Оспорва компетентността на заключението на тройната съдебно
психиатрична експертиза отново обаче без да се аргументира.
Представителя на Окръжна прокуратура Ловеч
сочи, че решението на първоинстанционния районен съд е правилно и обосновано. Счита,
че на база заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, съдът
правилно е настанил П. на задължително лечение, с оглед нейната и на околните
безопасност.Счита освен това,че лечението е в нейн непосредствен интерес, тъй като освидетелстваната няма съзнание
за психично заболяване.
От съвкупната преценка на събраните пред
Районен съд Ловеч и пред въззивната инстанция доказателства, съдът приема за
установено следното:
Жалбата е неоснователна. Районен съд Ловеч,
правилно и въз основа на обективен анализ на фактите е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Ловешкият районен съд е сезиран
с искане от д-р М. М. - Директор
на ДПБ – Ловеч, с предложение за задължително настаняване и лечение на Д.П.П.,
ЕГН ********** *** в Държавна психиатрична болница – Ловеч, съгласно
изискванията на чл.157 от Закона за здравето.
Видно
от доказателствата по делото лицето е постъпило в ДПБ Ловеч на 17.02.2020 г. във влошено психично
състояние. Доведена от органите на РУ на МВР Угърчин и ЦСМП по спешност.
Доведена за преглед и освидителстване по силата на прокурорска преписка
№220/2020 г. на РП гр. Ловеч заедно с преписка на РУ на МВР Угърчин
№456000-168/20 г., като в данните от преписката било видно, че жителите на с.
Лесидрен са подложени на психически тормоз от Д.П., който понякога прераства
във физическа саморазправа без повод. Според становището на д-р Петракиева, Д.П.
показва признаци на прихотично разстройство. Поведението й е изцяло подчинено
на параноидни налудности и изопачено възприемане на околната среда и счита
всички околни за заплаха. До момента не е постъпвала на лечение в психиатрия по
нейни данни. Постоянно и непрекъснато пише до различни институции по различен
повод и наклеветява определени лица, които тя счита за некомпетентни, корумпирани и влизащи в заговори срещу нея.
До момента не е търсила психиатрична помощ. Майка и брат с параноидна
шизофрения. При клиничния преглед се установили разстройства в психомоториката,
мисловната и емоционално – волевата дейност, импулсивност в поведението,
некритичност към състоянието и нежелание за доброволно лечение при стационарни
и амбулаторни условия, като били предприети всички необходими мерки за
овладяване на спешност състояние, съгласно чл.146, ал.1 от Закона за здравето.
С
протоколно определение от 05.03.2020 г. съдът е назначил тройна съдебно
психиатрична експертиза по делото, при стационарна форма за срок от 11 дни в
Първа психиатрична клиника УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД – гр. Плевен.
От
Епикриза по ИЗ /2020 на ДПБ Ловеч на името на П. е видно, че същата е била
хоспитализирана в ДПБ Ловеч от 12.02-06.03.2020 г. с диагноза: Параноидно
личностово разстройство. На 06.03.2020 г. е била хоспитализирана в Отделение по
обща психиария. Първа психиатрична клиника УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД – гр.
Плевен.
Видно
от заключението на назначената по делото тройна съдебно психиатрична експертиза
на Д.П.П., последната е с диагноза: Налудно разстройство / Параноя/ /F.22.0 по
МКБ 10/, което според в.л. представлява психично психотично разстройство по
смисъла на чл.146, ал.1, т.1 и 2 от Закона за здравето. Според заключението П.
е опасна за околните и обществото, тъй като злепоставя жители и длъжностни лица
от с. Лесидрен и е проявявала и физическа агресия. Според заключение П. не може
да дава информирано съгласие за лечение поради факта на заболяването си. В.л.
сочат в заключението, че П. се нуждае от психиатрично лечение, което да се
проведе в ДПБ – Ловеч за срок от 3 месеца при стационарен режим. Въззивната
инстанция категорична не споделя възражението на защитата,че описаното в
експертизата заболяване на освидетелстваната не е психично заболяване в тесния
смисъл на думата.и вещите лица на директен въпрос са отговорили,че се касае за Налудно
разстройство / Параноя/ /F.22.0 по МКБ 10/, което според в.л. представлява
психично психотично разстройство по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 и 2 от Закона
за здравето
В
съдебно заседание прокурорът счита, че следва да бъде уважено направеното
искане за задължително настаняване и лечение на П. при стационарна форма за
срок от три месеца в ДПБ - Ловеч. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
Служебно
назначеният защитник на освидетелстваната П., адв. К., намира, че не следва да
се уважава искането тъй като доверителката и според нея не попада в кръга на
лицата по чл.146 ал.1 т.1 и 2 от ЗЗ, което се установявало от събраните по делото доказателства. Излага, че
не се доказало по безспорен начин, че П. страда от заболяване в следствие на
което може да извърши престъпление и да представлява опасност за близките си,
за околните и за обществото или да застраши здравето им. Излага, че от
събраните по делото доказателства се било единствено установило, че единствено нейната
доверителка понякога казва обидни квалификации и подава жалби до различни
институции, но че счита, че това не е основание за настаняване на принудително
лечение.
Освидетелстваната
П. заявява, че не страда от психично заболяване, че процеса срещу нея е
скалъпен. Оспорва заключението на в.л., което заявява, че е некомпетентно
изготвено, и че в.л. не били взели предвид факта, че всички тези лица, които
били положили подписите си в подадената от кмета на с. Лесидрен жалба станала
основание същата да бъде отведена в ДПБ Ловеч, в годините били извършили
действия срещу нея в следствие на което били образувани прокурорски преписки и
били предупреждаване с Протоколи от органите на полицията по ЗМВР, и че същата
имала основания да подава жалби срещу тях. Категорично отказва да бъде
настанена на лечение.
В
хода на съдебното следствие по искане на прокуратурата са разпитани
свидетелите: Б. Н., П. Р., Л. М., П. Д., Т.К. и В. В. от показанията на които
се установява, че последните години П. се държи предизвикателно и арогантно, че
безпричинно и без повод проявява вербална и физическа агресия спрямо различни
лица, както и че същата постоянно подава жалба срещу различни жители и
длъжностни лица на с. Лесидрен, в резултата на което били извършвани
многобройни проверки от различни институции в Р България. Установява се от
показанията на тези свидетели, че 1/5 от населението на с. Лесидрен, живее в
постоянен страх от действията и агресивното поведение на П., както и че голяма
част от тях са били физически малтретирани от нея, а в последствие същата е
подавала жалби, в които обвинявала тях в агресивно поведение.Първоинстанционния
съд е дал вяра на показанията на тези свидетели,защото са
логични,еднопосочни и непротиворечиви и
не е намерил никаква причина да приеме,че същите лъжесвидетелстват във вреда на
П..Този извод се споделя и от настоящата инстанция.В хода на съдебното следствие
пред въззивната инстанция бяха изискани от Районна прокуратура Ловеч пет броя
прокурорски постановления за отказ за образуване на досъдебни производства по
жалби на Д.П. ***.Описаните в тях
обстоятелства само затвърждават заключението на съдебно психиатричната
експертиза,че действително се касае за психично психотично разстройство –
параноя.Приложения амбулаторен лист от 24.01.2020 година за извършен медицински
преглед на П. от Д-р Р.няма отношение
към настоящето производство.
Съдът,
като съобрази заключението на в.л. по изготвената тройна съдебно – психиатрична
експертиза, че П. страда от Налудно разстройство / Параноя/ /F.22.0 по МКБ 10/,
което според в.л. представлява психично психотично разстройство по смисъла на
чл.146, ал.1, т.1 и 2 от Закона за здравето, като същото се характеризира с
прекомерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи, злопаметност по
отношение нанесени обиди, склонност към отмъстителност, мнитителност и
постоянна склонност към изопачено възприемате на околните, борбено и
непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация,
склонност за преживяване на изключителна собствена значимост, свръх
ангажираност с неоснователни „конспиративни” обяснение на събития от
непосредственото обкръжение и света, като в това състояние П. е опасна за
околните и обществото, намира, че е необходимо същата да бъде настанена на
задължително при стационарен режим по чл.155 от Закона за здравето за срок от
три месеца в ДПБ Ловеч. Този срок е максималния по закон. За такъв той се
приема не само от съдебната практика, но и следва от посоченото в разпоредбата
на чл.164, ал.2 ат ЗЗ.
Предвид
гореизложеното, събраните по делото факти за агресивно и конфликтно поведение
на П., в това число и данни за физическа саморазправа с жители на с. Лесидрен,
факти за злепоставяне на жители и длъжностни лица от с. Лесидрен без конкретна
причина и повод, а и от личните впечатления съдът счита, че в конкретния случай
са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, обуславящи
необходимостта от задължително настаняване на лицето П. на лечение, като
направените от адв. К. в тази връзка възражения се явяват неоснователни и
непочиващи на изготвената по делото експертиза и доказателства.
Съдът
кредитира изцяло заключението на в.л. изготвили тройната съдебно – психиатрична
експертиза за достоверно при изграждане на становището си, обсъдено само по
себе си и въз основа на свидетелските показания и конкретно установените по
делото факти и обстоятелства. Касае се за експертиза извършена компетентно и
обективно въз основа на клиничното наблюдение на осв. П. и от трите вещи лица.Съдебния
състав на въззивния съд не споделя резервите,които П. има към тази
експертиза.Изразеното недоверие от страна на П. към вещите лица не е основание
съдът да откаже да кредитира заключението им
С
оглед становището на вещите лица, настоящият състав на съда приема, че не е
налице способност у освидетелстваната П. да дава информирано съгласие за
лечението си, с оглед на което следва да бъде назначена определената със
Заповед № 403/03.04.2013 г. на Кмета на Община Ловеч – К. М. К.– М. – Главен
експерт „Медико – социална дейности” за длъжностно лице, което да изразява
информирано съгласие за лечение на лицето Д.П.П., ЕГН **********.
Съдът
намира, че в случая не следва да се назначава за лице по чл.162, ал.3 от ЗЗ
лице от кръга на близките на болната, тъй като по делото не са налице данни за
такова. Нещо повече от становището на д-р Петракиева беше установено, че П. е в
лоши отношения със своя баща, а от заключението на вещите лица от тройната
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че Д.П. е фамилно обременена с
психични заболявания - майката и брата на П. са с диагноза Параноидна
шизофрения /л. 83 от НЧД № 163/2020 на ЛРС/, като това обстоятелство се явява
пречка да изпълняват това задължение.
С оглед горното и събраните по делото
писмени и гласни доказателства Районен съд - Ловеч обосновано е приел, че
лицето Д.П.П., предвид заболяването си, представлява опасност за околните,
обществото и за самата себе си, поради което обжалваното Решение № 70/17.03.2020 година по частно
наказателно дело № 163/2020 година на Районен съд Ловеч, с което съдът е
настанил лицето Д.П.П., ЕГН ********** ***, на задължително лечение в ДПБ - Ловеч
за срок от три месеца при стационарна форма на лечение, като е назначил на
основание чл.162, ал.3 от Закона за здравето К.М. К.– М.–Главен експерт
„Медико–социална дейности” за длъжностно лице, което да изразява информирано
съгласие за лечение на лицето Д.П.П., ЕГН **********, поради заболяването й: Налудно разстройство /Параноя/ F22.0 по МКБ 10, което представлява
психично психотично разстройство по смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 и т. 2 то
Закона за здравето, следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
163, ал. 1 от Закона за здравето, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/17.03.2020 година по частно наказателно дело № 163/2020 година
на Районен съд - Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...........................
ЧЛЕНОВЕ: ..........................
.............................