РЕШЕНИЕ
гр.София,26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2093 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение №20004258 от 07.01.2020 г. по гр.д. №40083/20 г., СРС, ГО, 153 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.Г.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 1 805,39 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот - апартамент 73 в гр. София, ж.к. *******, аб.№265720 за периода 01.04.2017 г. - 30.04.2019 г. и сумата 24,08 лв. за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2020 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за доставена топлинна енергия за разликата над 1 805,39 лв. до пълния предявен размер и период, иска за главница за дялово разпределение за разликата над 24,08 лв. до пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: лихва за забавено плащане на цената за топлоенергия в размер на 351,14 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 21.05.2020 г. и 5,69 лв. - лихва за забавеното плащане на таксите за дялово разпределение за периода от 31.03.2017 г. до 21.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20 832/2020 г. на СРС, 153 състав.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 236,24,19 лв. разноски в исковото производство и 70,36 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******да заплати на В.Г.С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите 186,59 лв. разноски в исковото производство и 129,80 лв. разноски в заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ЕАД срещу решението в отхвърлителната
част като се твърди,че е неправилно,постановено в нарушение на материалния
закон.Не били погасени по давност суми,тъй като по обща фактура от месец
07.2017 г. задълженията са изискуеми на 15.09.2017 г.Неправилно отхвърлени били
и исковете по чл.86 ЗЗД.Моли да се отмени решението и да се признае за
установено дължимост на цялата искова
претенция.Претендират се разноски.
Постъпил отговор по жалбата на
ищеца,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
Ответникът
е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42
от ДР на Закона за енергетиката .
Главницата в размер на 1805.39 лв.е
правилно определена. Погасените по давност задължения са за периода 01.05.2016
г.-31.03.17 г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.05.20
г.Давността при срочните задължения тече от деня на падежа,в случая 45 дни след
изтичане на периода за който се отнасят.
В периода 01.04.2017 г.-30.04.2019 г. в отношенията между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 12.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016
г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася,
а съгласно чл. 33, ал. 4 от същите условия продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако те не са заплатени в посочения 45-дневен срок. В случая общата фактура
за отчетния период се издава на 31.07.за целия предходен период,т.е.е издадена
след предвидения 45-дневен срок за плащане на задълженията след изтичането на
периода, за който се отнасят . Задължението е регламентирано като срочно,но
срокът който кани изтича преди изравнителното вземане по общата фактура да е
възникнало,както по основание,така и по размер.Така акцесорната претенция се
явява неоснователна.
По отношение претенцията за лихва за забава за услугата
дялово разпределение липсва срок за плащане.Предвид разпоредбата на чл. 84, ал.
2 от ЗЗД ищецът следва да покани ответника да плати задълженията си, за да
изпадне последният в забава, а подобна покана в процеса не е представена.Искът
е останал неоснователен.
Въззивната жалба като неоснователна следва
да се остави без уважение
Не се установиха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата
страна е сторила 350 лв.разноски за адвокат,размерът не е прекомерен и
съобразен с Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъден.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20004258
от 07.01.2020 г. по гр.д. №40083/20 г., СРС, ГО, 153 с-в
ОСЪЖДА
„Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******да заплати на В.Г.С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350 лв. разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.