РЕШЕНИЕ
№ 186
гр.Поморие, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря
Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 24 по
описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от С.Н.С. ***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С.З., против кооперация „ЗКПУ „Анхиало”” – Поморие.
Ищецът твърди,
че от
Сочи, че по наследство от дядо си С.Е.Г., поч. на 15.12.1997 г., притежава идеална част от тези имоти с обща площ 1.316 дка.
Твърди, че ответникът заплащал рента на останалите наследници на общия наследодател в размер 38 лв. на декар, като ответникът не е получил пари или друг вид обезщетение за ползването/рентването/ и обработването на имотите, поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Въз основа на
заявлението било образувано ч.гр.дело № 633/2018 г., по описа на РС – Поморие и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 321/01.11.2018 г., за
сумата 258.59 лв., представляваща
рента за обработваната от ответника земеделска земя, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане,
както и за сума в размер 25 лв., представляваща разноски по делото.
Длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което ищецът предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415 ГПК, за установяване на оспореното от ответника вземане.
Претендира и разноски по настоящото дело, както и тези по заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че между страните няма сключен договор, въз основа на който да се търси неизпълнение на договорно задължение, както и че твърдяното вземане не е ликвидно и изискуемо.
Сочи, че страна по договор за предоставяне на земя за съвместно обработване е само един от наследниците на общия наследодател, който е сключил договора за ¼ ид.част от процесните имоти.
Прави възражение за погасяване по давност на вземането за рента, ако такова бъде установено, за първите две години от исковия период, като периодично плащане.
Застъпва и становище, че когато договор за аренда е сключен само от един от съсобствениците отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС.
Също претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С нарочно писмено становище пълномощникът му поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа изразеното в отговора становище и направените възражения.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
По допустимостта на иска.
По делото е приложено ч.гр.дело № 633/2018 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление от ищеца против ответната кооперация, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 321/01.11.2018 г.
Заповедта е връчена на длъжника на 22.11.2018 г.
На 28.11.2018 г., в срока по ч414, ал.2 ГПК, длъжникът е подал възражение против заповедта, поради което с определение № 600/29.11.2018 г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 10.12.2018 г.
На 10.01.2019 г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил против ответника настоящия иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, против която е подадено възражение от длъжника.
По съществото на иска.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 335/08.11.2016 г., издадено от общ.Поморие, че ищецът е внук и наследник по закон на С.Е.Г., ЕГН **********, б.ж. на гр.Поморие, поч. на 15.12.1977 г.
По делото е представено решение № 174/02.11.1994 г. на ПК – Поморие, с което на наследниците на С. Г. е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на гр.Поморие, както следва: нива от 10.001 дка, м. „З.п.”, № 9053 по плана за земеразделяне; нива от 3.025 дка, м. „Х.”, № 13210; лозе от 1 дка, м. „И.”, № 14148 и нива от 6.397 дка, имот № 16078.
Не се спори, а и се установява
от представените по делото скици на поземлени имоти № 15-286407/15.06.2016 г. и
№ № 15-286402/15.06.2016 г., издадени от СГКК – Бургас, че земеделските земи по
т.1 и т.4 от посоченото решение, понастоящем са поземлени имоти с идентификатори ***и ***, по КККР на гр.Поморие, с площи
съответно 9 991 кв.м. и 6 389 кв.м.
По делото е
представен договор № 593/02.10.2012 г. за предоставяне на земя в кооперация за
съвместно обработване, сключен от една страна от ответника, а от друга страна
от В.Н.Е., последният също наследник по закон на С.Е.Г., видно от горепосоченото удостоверение за наследници.
С
договора собственикът се е задължил да предоставена за съвместно и временно
ползване на кооперацията за срок от 4 стопански години собствената си
земеделска земя в землището на гр.Поморие – имоти с № 9053, 13210 и 16078, с
идеална част на собственика 4 856 дка.
С клаузата на чл.2 от договора е уговорено
собственикът на земята да получи 20 лв. на декар за всяка стопанска година в
това число по желание на собственника рента в натура – по
Представен е
и договор № 593/22.06.2016 г. за предоставяне на земя в кооперация за съвместно
обработване, сключен между същите страни, с който собственикът се е задължил да
предоставена за съвместно и временно ползване на кооперацията за срок от 4
стопански години собствената си земеделска земя в землището на гр.Поморие – поземлени имоти с идентификатори ***(9053)
и *** (16078), с иделна част на
собственника съответно 2.490 дка и 1.593 дка
С клаузата на чл.2 от договора е уговорено
собственикът на земята да получи 29 лв. на декар за всяка стопанска година, в
това число по желание на собственника рента в натура – по
В договорите е посочено, че са такива по
чл.31, ал. 4, т.3 от Закона за кооперациите.
Видно
от представените по делото РКО № 3072/01.11.2016 г., № 3754/14.11.2017 г. и №
4039/22.10.2018 г. и разписки към тях, ответникът е заплатил на В.Н.Е. рента за
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът заявява като основание на вземането си ползване от ответната кооперация на посочените в исковата молба имоти срещу получаване на рента от собствениците, каквато рента не била заплатена за исковия период на ответника – съсобственик.
Съгласно указаната от съда доказателствена тежест за успешно провеждане на претенцията си ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване положителните факти, на които искът е основан.
Твърдяното от ищеца ползване от ответната кооперация на процесните имоти се установява от доказателствената съвкупност по делото, в това число от горепосочените два договора по чл.31, ал.4, т.3 от ЗК, сключени в изискуемата преди изменението на нормата с ДВ. бр.42/2018 г., писмена форма, без да подлежат на нотариална заверка и вписване.
Според съда обстоятелството, че в договорите е посочена идеалната част от имотите, принадлежаща на сключилия ги съсобственик не означава, че ответникът е ползвал само собствената на контрагента му част от имота, което на практика е и невъзможно, а това е сторено с оглед конкретизация, необходима за последващо определяне на дължимата на собственика рента.
Договорът по чл.31, ал.4, т.3 от ЗК е различен от този за аренда по чл.3 от Закона за арендата в земеделието, но сключването и на двата съставлява управително действие по отношение на вещта, което като такова може да бъде извършено от всеки съсобственик с изричното или мълчаливо съгласие на останалите.
При посочения характер на договора по чл.31, ал.4, т.3 от ЗК, противопоставяне от ищеца на същия не е налице, поради което последиците му възникват и за него.
Неоснователно е възражението на ответника, че
договорните отношения по повод процесните имоти датират от
Несъмнено, както сочи ответника, по аргумент от чл.3, ал.4 ЗА, преди ред. ДВ. бр.42/2018 г., когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, но ответникът би се освободил от плащане на останалите съсобственици на основание тази норма, само ако е изплатил на сключилия договора съсобственик пълния размер на дължимото арендно плащане/рента, докато в случая ответната кооперация е заплатила рента на сключилия договора съсобственик съобразно квотата му в съсобствеността.
Частично основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането за рента за първите две години от исковия период, основано на становището, че плащането е периодично такова.
Съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
По силата на чл.111, б. „в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Съобразно задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Безспорно в случая задължението за заплащане на рента (в пари или натура) има единен правопораждащ факт, падежът му настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени, поради което плащането е периодично и вземането за него се погасява с кратката тригодишна давност.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно клаузите на процесните договори по чл.31, ал.4, т.3 от ЗК, плащането на рентата се извършва от първия работен ден след 31 октомври, респ. след края на всяка стопанска година от м.ноември, поради което съдът приема, вземането за рента е изискуемо от м. ноември на съответната година.
Съобразно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
прекъсва давността, ако искът за установяване на вземането е предявен в срока
по чл.415, ал.1 ГПК, както е в случая, поради което съдът приема, че с
подаването на заявлението на 17.10.2018 г. давността е прекъсната, съответно
погасено по давност е само вземането на ищеца за рента за
Останалите вземания от претендирания пет годишен период не са погасени по давност и са дължими.
Предвид посоченото съдът намира претенцията на
ищеца за рента за установена по основание за периода от
По размер искът е частично основателен.
Съгласно чл.2, ал.1 от договор № 593/02.10.2012 г., размерът на рентата за
Съгласно чл.2, ал.1
от договор 593/22.06.2016 г., размерът на рентата за
Претенцията на ищеца
за заплащане на рента на декар над размера от 29 лв. до размера от 38 лв. е
неоснователна, тъй като плащането в натура – 9 лв., е включено в уговорения общ
размер на рентата от 29 лв., т.е. ако собственикът получи в натура 9 лв., в
пари ще му бъдат изплатени 20 лв.
Така за установения
по основание период ответникът дължи на ищеца рента в общ размер 145.63 лв.
В съвкупност от
изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен за горепосочения размер
от 145.63 лв., като за разликата над този размер до предявения размер от 258.59
лв. следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца в размер 185 лв., съразмерно на уважената част от иска.
В тежест на ответника следва да се възложат и
разноски на ищеца по заповедното производство в размер 14 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Предвид частичната основателност на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право на разноски, поради което ищецът следва да му бъдат присъдени такива в размер 43 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Анхиало””, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул. „Солна”, № 10,
представляван от С.Н. Пушков, че дължи на С.Н.С., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника и съдебен адреса***, офис 4 – адв.С.З.,
сумата 145.63 лв. (сто четиридесет и
пет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща рента за обработвана от „ЗКПУ „Анхиало”” –
Поморие, земеделска земя за периода
ОСЪЖДА кооперация „ЗКПУ „Анхиало”” – Поморие, ЕИК *********, да заплати на С.Н.С., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С.З., сума в размер 185 лв. (сто осемдесет и пет лева), представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА кооперация „ЗКПУ „Анхиало”” – Поморие, ЕИК *********, да заплати на С.Н.С., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С.З., сума в размер 14 лв. (четиринадесет лева), представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 633/2018 г., по описа на РС – Поморие, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С.З., да заплати на кооперация „ЗКПУ „Анхиало”” – Поморие, ЕИК *********, сума в размер 43 лв. (четиридесет и три лева), представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :