№ 332
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100506130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 10.02.2021 г. на ответника „Г. – Н“ ООД,
чрез процесуален представител адв. Д., против решение от 12.01.2021 г. по гр. дело №
50492/2019 г. на Софийския районен съд, с което са отменени предявените от „С. и К.“
ООД срещу „Г.- н“ ОДД и „Д.Е.Т. 71“ ЕООД искове с правно основание чл. 40, ал. 1
ЗУЕС 5 бр. решения взети по т. 1- 5 на Първото общо събрание на собствениците на
Етажна собственост в Сграда със смесени функции – жилища, офиси, магазин,
ресторант, кафе – бар, подземни гаражи на три нива с административен адрес – гр.
София, бъл. „*******8, проведено на 31.07.2019г. от 13:00 ч. в Сграда със смесени
функции – жилища, офиси, магазин, ресторант, кафе – бар, подземни гаражи на три
нива с административен адрес – гр. София, бъл. „*******8.
В жалбата се излагат оплаквания, че така постановеното решение е недопустимо,
а наред с това и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че
ищецът е заявил исковата молба, че застрояването, в което се намират магазините и
другите търговски площи не е самостоятелно обособена сграда, поради което не е
въззникнала етажна собственост и искът е недопустими. В условията на
алтернативност се твърди, че искът не е обоснован с допуснати нарушения на чл. 13
ЗУЕС. Изложени са съображения, че в протоколът от първото общо събрание на
1
етажната собственост се съдържа точен списък на етажните собственици, като е
налице изискуемия от закона кворум за провеждането му. Заявява се, че чл. 15, ал. 5 от
ЗУЕС всъщност не изисква посочване на номерата на самостоятелните обекти и то не
съставлява императивен реквизит на протокол от общото събрание. Иска се от
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени предявените конститутивни искове с
правно основание чл. 40 ЗУЕС. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд е конституиран като въззивник
неподалия въззивна жалба задължителен необходим другар в производството „Д.Е.Т.
71 „ООД.
Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на
процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва
да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
Уважаването на конститутивния иск по чл. 40 ЗУЕС е обусловено от
установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на
ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с
приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на
предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение;
решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е
взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната
собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС. С оглед исковия характер на производството и
при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало, предметът на
делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т. е. съдът е обвързан
само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за
законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел следните доводи за
незаконосъобразност на решенията, свързани със свикването и провеждането на ОС на
2
етажните собственици: 1/ нарушено е изискването на чл. 12, ал. 4 вр. ал. 2 ЗУЕС за
свикване на ОС на ЕС от собственици, които имат най-малко 20% ид. ч. от общите
части на сградата; 2/ нарушени са изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за поставяне на
поканата за свикване на общото събрание поне 7 дни преди датата на събранието, за
посочване на мястото, на което ще се проведе събранието, и за съставяне на протокол
за датата и часът на поставяне на поканата; 3/ нарушени са изискванията на чл. 14 от
ЗУЕС относно представителството на етажните собственици в общото събрание; 4/
нарушени са разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и 2 ЗУЕС за минимален кворум на лицата,
присъстващи на събранието; 5/ нарушени са изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй
като в протокола от проведеното ОС е посочен единсвено сборът на ид.ч., но не ид. ч.
от ЕС, които всеки един от явилите се представлява, нито конкретната воля на
етажните собственици, нито подписите им.
По делото няма спор, че ищецът е собственик на индивидуални обекти в
процесната сграда, поради което същият, противно на твърдението на въззивника е
легитимиран да иска отмяна на решението на общото събрание.
По делото няма спор, че ОС е проведено на 31.07.2019 г. Първият спорен въпрос
е дали събранието е свикано от изискуемия по закон минимум от собствениците,
притежаващи 20% ид. ч. от общите части на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС, общото събрание може да се свика
и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от
общите части на сградата. Нормата на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС предвижда, че когато в
документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна
собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за
целите на този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като
съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите
помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички
самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число
се преобразува в проценти, като съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС,
определените идеални части по реда на ал. 4 се одобряват с решение на общото
събрание с мнозинство не по-малко от две трети от самостоятелните обекти в сградата
или вход, като общото събрание може да откаже да одобри определените идеални
части само ако е допусната грешка в пресмятането.
В конкретния случай по делото няма документи за собственост, в които да са
посочени ид. ч. за всеки самостоятелен обект, респ. такива не са представени по
делото, поради което следва да е проведена процедурата по чл. 17, ал. 4 и ал. 6 ЗУЕС
за определяне на ид. ч., одобрени с решение на ОС. По делото няма представени
доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, да е спазена процедурата по
чл. 17, ал. 4 и ал. 6 ЗУЕС, поради което съдът не може да установи какви са ид. ч. за
3
всеки един самостоятелен обект в процесната ЕС.
При това положение, процедурата по провеждане на събранието се явява
опорочена, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗУЕС,
изискваща ОС да е свикано по писмено искане на собственици, които имат най-малко
20 на сто идеални части от общите части на сградата, което води като резултат до
незаконосъобразност на проведеното на 31.07.2019 г. общо събрание, респ. взетите на
него решения не пораждат правни последици. Само по себе си, това е достатъчно
основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС и е ненужно
обсъждането на останалите твърдени от ответника нарушения при провеждането му и
при вземане на решенията. Редовното свикване на ОС по реда на чл. 12 ЗУЕС не се
предполага, а следва на общо основание да бъде доказано от ответника, щом исковата
молба се основава на нередовност на процедурата по свикване на общото събрание. В
конкретния случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства,
установяващи по безспорен начин спазването на предвидения в закона ред за свикване
на общото събрание.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението следва да
се потвърди и в частта за разноските. Неоснователността на въззивната жалба обуславя
правото на въззиваемата страна да претендира присъждането на разноски за
производството на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие /л. 25 от в.гр.д./ е, че договореното
възнаграждение е в размер на 2000 лв., което е изплатено в брой.
Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20009206 от 12.01.2021 г. по гр. дело №
50492/2029 г. на Софийския районен съд, 166 състав.
ОСЪЖДА „Г. – Н“ ООД, ЕИК: ******* и „ Д.Е.Т. 71“ ЕООД, ЕИК: ******* да
заплатят на „С. и К.“ ООД сумата от 2000лв., разноски за процесуално
представителство пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5