Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9356/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 26.03.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. Г.Ч.срещу Решение
№ 56120 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 89605/2017 г. на СРС в следните части, с които
са отхвърлени искове за установяване съществуването на следните вземания по
отношение на С.Д.Т.: за сумата над уважения размер от 340,88 лв. до пълния
размер от 843,51 лв. - продажна цена за потребена топлинна енергия (ТЕ) за
периода от м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г. в имот с абон. № 012457, находящ се в
гр. София, ул. „********за сумата над уважения размер от 68,84 лв. до пълния
размер от 225,80 лв. - лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2014
г. – 03.05.2017 г.; за сумата за дялово разпределение (ДР) в размер на 36,72 лв.
за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г., както и законна лихва върху
главницата за ДР в размер на 12,05 лв. за периода 15.09.2014 г. - 03.05.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 30007/2017
г. на СРС.
Твърди,
че сумата по обща фактура от 31.07.2014 г. е в размер на 821,17 лв., което
представлява общият претендиран размер на главницата за ТЕ. Общата фактура е
издадена след приключване на отоплителен сезон 2013-2014 г. въз основа на
извършени отчети и изравнителна сметка от ФДР, а заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 12.05.2017 г. преди настъпване на падежа на горепосочената сума,
поради което погасителна давност не може да се приложи. Позовава се на чл.
22, ал. 2 от Общите условия относно
дължимостта на сумата за ДР, която била фактурирана с оглед уговорките между
ищеца и ФДР, като е настъпила суброгация в правата по отношение на цитираното
задължение. Иска отмяна на акта в обжалваната част.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени
са искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
обжалваното решение е прието, че през процесния период между страните по делото
е било налице валидно облигационно правоотношение по продажба на ТЕ за битови
нужди. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност претенцията
на ищеца за суми с падеж преди 04.2014 г. е погасена по давност. Издаването на
обща фактура за целия отоплителен сезон не променя падежа на вече възникналите
задължения по издадените ежемесечни прогнозни фактури. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата до 68,84 лв. Исковете за ДР и за лихва върху ДР са
неоснователни при липса на представени доказателства за правното основание за
възникване на задължение за ДР и за неговия размер.
За
уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния
фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено
количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда - етажна собственост) на ответник, който е
собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването на иска за
мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през определен
период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в определен размер.
От Нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 17.04.2014 г., саморъчно завещание от
29.07.2001 г., протокол за обявяване на саморъчно завещание и Нотариален акт за
собственост на жилище от 16.11.1961 г. се установява, че ответникът е
собственик на процесния имот и съответно клиент на ТЕ за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Задълженията
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за периода от м. май
2013 г. до м. февруари 2014 г. включително са възникнали като срочни - в
30-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят, съгласно клаузата
на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г. /действали до 12.03.2014 г./.
Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи горепосочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в
който изтича срокът за тяхното заплащане. В този смисъл и доколкото заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било депозирано на 12.05.2017
г. (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК), то правилно първоинстанционният съд е приел,
че вземанията на ищеца за главници, които се отнасят за периода от м. май 2013
г. до м. февруари 2014 г. включително са погасени по давност.
По отношение на задълженията за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м. март 2014 г. до м.
април 2014 г. включително въззивният съд приема, че е приложимо правилото на
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало.
Действащата
през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна
вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води
до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи,
обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през периода от м. март
2014 г. до м. април 2014 г. Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този
смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски
/прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който
е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна
вноска. Т. е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД
за вземанията за м. март 2014 г. и за м. април 2014 г. /които са само такива за
месечни вноски, като първоинстанционното решение в частта, с която претенцията
на ищеца за заплащане на изравнителна вноска е уважена, е влязло в сила като
необжалвано) е започнала да тече съответно на 01.04.2014 г. и на 01.05.2014 г.
и е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 30007/2017 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в – 12.05.2017
г. С оглед на гореизложеното, неправилен е изводът на СРС, че не е погасено по
давност и вземането за ТЕ за м. 04.2014 г., но в тази част решението на СРС не
подлежи на въззивен контрол, тъй като е влязло в сила като необжалвано от
ответника, имал правен интерес да атакува решението и в тази част.
Неоснователни
са доводите на въззивника относно падежирането на главницата за ТЕ с оглед
издаването на обща фактура, в която била посочена общата претендирана сума за
ТЕ за целия процесен период. Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД (Решение № 260945
от 12.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6709/2020 г.; Решение № 261315 от
23.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 10575/2019 г.; Решение № 3537 от 16.05.2019
г. на СГС по в. гр. д. № 16840/2018 г.; Решение № 7399 от 27.11.2018 г. на СГС
по в. гр. д. № 8313/2018 г.).
На
следващо място, съдът не споделя изводите на районния съд относно недължимостта
на лихвата върху главницата за ТЕ с оглед погасяването по давност на
претенцията за тази лихва. Ответникът не е изпаднал в забава относно същата главница
поради липса на доказателства по делото дали и на коя дата ищецът е изпълнил
задължението си да публикува фактурите за дължимите суми в страницата си в
интернет, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което искът за мораторна лихва е
неоснователен (Решение № 262704 от 26.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
5406/2020 г.; Решение № 262281 от 6.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 1320/2020
г.). Съдът изцяло споделя изводите на районния съд относно недължимостта на
главницата за ДР и съответно лихвата върху нея.
С оглед
на гореизложеното и при съвпадане на крайния резултат, но не и изцяло на
мотивите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По
разноските
Въпреки
изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият няма право на
разноски, тъй като не е претендирал тяхното присъждане.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56120 от 05.03.2019 г.
по гр.д. № 89605/2017г. на СРС В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които са
отхвърлени искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу С.Д.Т., ЕГН: ********** за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания за имот
с абон. № 012457, находящ се в гр. София, ул. „********
- за сумата над уважения размер от 340,88 лв. до пълния
размер от 843,51 лв. - продажна цена за потребена топлинна енергия за периода
от м. 05.2013 г. - м. 04.2014 г.;
- за сумата над уважения размер от 68,84 лв. до пълния
размер от 225,80 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2014 г. - 03.05.2017 г.;
- за сумата за дялово разпределение в размер на 36,72 лв.
за периода м. 05.2013 г. -
м. 04.2014 г.;
- законна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 12,05 лв. за периода 15.09.2014 г. - 03.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху двете
главници до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 30007/2017 г. на СРС.
Решението
е постановено при участието на „Т.“ ООД - трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.