Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..
28.10.2024 г.
гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО …………..........…….......……………....
състав
на
тридесети септември …..……. две
хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Росица Тодорова ….………………………………………
прокурор …………
.…..........…...........................................……………….......
като разгледа докладваното от …...........................председателя
…...…..........
т. дело
№ 199 ............ по описа за 2019 год.
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 9874
от 23.09.2019 г., подадена от Г.Х.Г.
***, с която е предявил против ЗК „ Уника“ АД гр. *** обективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за
сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпило на 02.03.2019
г. ПТП при което е пострадал ищецът Г.Х.Г. и иск
с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
за сумата от 7 119,88 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени в резултат на настъпило на
02.03.2019 г. ПТП ,при което е пострадал
ищецът Г.Х.Г. и искове с правно
основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от 27.03.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът
твърди,че на 02.03.2019 г., в 08.30 часа, в гр. Харманли, на бул. „ България“,
в близост до промишлената зона и до разклона на железопътната гара, при
управление на челен товарач марка
„ ***“ с рег. № ***, водачът З.Г.К., при излизане от второстепенен път отнел
предимството на ищеца Г., който управлявал лек автомобил марка „ ***“ с рег. № ***
по бул. „ България“,и по този начин било реализирано ПТП. В резултат на
произшествието претърпял множество имуществени и неимуществени вреди.
При
произшествието ищецът претърпял следните травматични увреждания: счупването на
бедрената кост на долен десен крайник и едно счупване на вътрешния глезен;
счупването на лакътната кост на горен десен крайник;
счупване на челюст, което се дължи на счупване на стената на дясната горна
челюст и на дясната ябълчена кост. След 02.03.2019 г. в живота му настъпила драстична промяна следствие на
произшествието и получените увреждания, които довели до множество проведени
операции, след оперативно лечение и емоционален стрес. Към момента продължавал
да е в процес на адаптация към новата реалност и осъзнаване на случилото се.
Непосредствено след произшествието постъпил на лечение в МБАЛ Хасково, където
била проведена операция в порядъка на спешност. Преминал множество прегледи,
изследвания и операции. Въпреки проведеното оперативно лечение на травмата на
лицето имал оплаквания от неясно виждане, болки в лакътната
става, ограничени движения на дясната лакътна става,
ограничени движения в дясното рамо и слабост в ръката. Движението на долния
десен крайник също било затруднено и придвижването се извършвало с помощни
средства. За продължителен период от време бил неработоспособен, провеждал
лечение и рахабилитационни процедури.
В резултат на преживяното
ПТП здравословното му състояние било
силно влошено. Изпитвал непрекъснати болки, страх и безпокойство за здравословното си състояние,
не бил наясно с периода на възстановяване, предстояло му извършване на нови
операции.
Твърди,че вина за настъпилото
ПТП има водача на товарния автомобил З.К., който отнел предимството му и по
този начин реализирал произшествието. Всички получени от него увреждания били в
пряка и непосредствена връзка с произшествието.
Твърди,че в резултат на
произшествието е претърпял имуществени вреди в размер на 7 119,88 лв., които средства били
изразходвани във връзка със закупуването на медикаменти и консумативи,
необходими му за лечението и за провеждане на рехабилитационни
процедури.
За настъпилото ПТП бил
съставен констативен протокол и образувано ДП.
Към момента на произшествието
виновният водач З.Г.К. е имала валидна застраховка „ ГО“ на автомобилистите в
ответното дружество.
С писмена молба от 27.03.2019
г. ищецът направил искане до ответника за заплащане на обезщетение. В законоустановения срок и към настоящият момент не било
изплатено обезщетение.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от
150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в
резултат на настъпило на 02.03.2019 г. ПТП, както и сумата от 7 119,88 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени в резултат на настъпило на 02.03.2019 г. ПТП, ведно
със следващата се законна лихва върху претендираните
обезщетения, считано от 27.03.2019г. до
окончателното им изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В допълнителна
искова молба се оспорват възраженията на
ответника за недоказаност на механизма на ПТП и виновното поведение на водача З.К.;
оспорва се твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат; оспорва,че е управлявал лекия автомобил със скорост от
140км./ч; оспорва твърдението,че спирачната система на автомобила е била
неизправна; оспорва,че към момента на произшествието е пътувал без поставен
предпазен колан; оспорва твърдението на ответника,че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и че представените три броя фактура са неотносими
към проведеното лечение.
В писмения
отговор и допълнителния писмен отговор ответника оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието
на валидно сключена застраховка „ ГО“ при ответника, валидна към датата на ПТП.
Оспорва вината на водача на т.а марка „ ***“ с рег. № ***.
Твърди,че
водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост – управлявал
лекия автомобил със скорост над допустимата
за населеното място, а именно със 140 км./ч, че е управлявал технически
неизправен лек автомобил, с повредена спирачна система и че е управлявал
автомобила без да е бил поставил предпазен колан. В тази връзка прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице.
Оспорва искът за заплащане на имуществените вреди. Твърди,че
разходите по три броя фактури на стойност 200 лв., издадена от „ Ивра 2009“ ООД, 350 лв., издадена от „ Про
ЕАД Клон Павел Баня“ и 250 лв., издадена от „ Ивра
2009“ ООД не следва да бъдат отнесени към разходите, необходими за лечение и
рехабилитация на ищеца, т.като тези процедури се отпускат по клинична пътека и
се покриват от здравната каса или пък е бил доброволно избран този тип лечение
Оспорва размерът на претенцията за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като твърди,че този размер не
е съобразен с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД..
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. М. поддържа
предявените искове. Моли същите да бъдат уважени в пълния предявен размер. Адв. М. прави искане да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищец, което
възнаграждение да бъде заплатено в полза на адв. В.Ф.И.-
М., процесуален представител по делото, преупълномощила
адв. М..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. М.-
И., оспорва исковете. Твърди,че в
производството по делото е безспорно установено,че ищецът има изключителна вина
за настъпилото ПТП, което моли да бъде взето предвид при определяне на размера
на обезщетението. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 02.03.2019 г., около 8.30
часа, в гр. Харманли, на бул. „ България“, в близост до промишлената зона и до
разклона на железопътната гара, при управление на челен товарач марка „ ***“ с рег. № ***, водачът З.Г.К., при излизане
от второстепенен път отнел предимството на ищеца Г., който управлявал лек автомобил
марка „ ***“ с рег. № *** по бул. „ България“,и по този начин било реализирано
ПТП.
Водачът З.Г.К. е
признат за виновен, затова,че на около 8.40 часа, в
гр. Харманли, кръстовището на бул. „ България“с пътя за железопътната гара, при
управление на челен товарач марка „ ***“ с рег. № ***, водачът З.Г.К. нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.50 ал.1 от ЗДвП- „ на кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са
длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство“ и по непредпазливост причинил на Г.Х.Г. ***
средна телесна повреда, изразяваща се трайно затруднение в движението на долен десен
крайник, което се дължи на счупване на бедрената кост,ведно със счупване на вътрешния
глезен; средна телесна повреда, изразяваща се трайно затруднение в движението
на горен десен крайник, което се дължи на счупване на лакътната
кост; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, което се
дължи на счупване на стената на дясната горна челюст и дясната ябълчена кост и
на основание чл.343 ал.1, б.“б“, вр. ал.1 от НК вр. чл.375а ал.2 от НПК, вр.
чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 500 лв. Споразумението е
одобрено с Определение от 28.02.2024 г. на РС Харманли, постановено по АНД № 309/2022
г. по описа на съда.
Съгласно чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали
е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, включително съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от
страната, която ги твърди. Съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Доколкото в случая е налице одобрено от съда споразумение, приравнено по
значение на влязла в сила присъда, следва да се приеме за безспорно установено извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Според
заключението на назначената по делото САТЕ причина за настъпването на ПТП от
техническа гледна точка е навлизането на водача на челен товарач марка „ ***“ с рег. № *** З.Г.К. от ляво на дясно в северното платно за движение по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е без да пропусне лек
автомобил марка „ ***“ с рег. № ***. Водачът на лекия автомобил Г.Г. в този момент се е движел със скорост 185 км./ч, поради
което е нямал техническата възможност да избегне удара от момента , в който е
реагирал. Това е било възможно при движение със скорост 137 км/ч, вкл. и 50
км./ч, при които скорости е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Скоростта на лекия автомобил преди удара е 185 км/ч, а в момента на удара- 135
км./ч. Скоростта на челен товарач към момента на удара е била 21 км./ч.
Оставените спирачни следи според ВЛ свидетелстват за техническа изправност на
спирачната система. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне
произшествието при движение със скорост по-малка от 137 км./ч, а водачът на
челния товарач – ако е бил спрял преди да навлезе в северното платно и да
пропусне движещият се по път с предимство лек автомобил. ВЛ е категорично в
заключението си,че водачът е пътувал без поставен предпазен колан. Предпазният
колан е бил поставен зад подглавника на предната лява
седалка, като е бил заключен и опънат, което е установено от приложените
фотоснимки от местопроизшествието. При
движение на лекия автомобил със скорост от 50 км/ч.,според ВЛ не би имало нужда
от аварийно спиране, т.като челният товарач е разполагал с време да се изтегли
безопасно и да освободи поне една от лените за движение, при което лекият
автомобил би могъл да премине безопасно покрай него.
Според
показанията на св.З.К. на въпросното кръстовище е бил разрешен завой на ляво.
Той е спрял, за да пропусне движещите се по пътя с предимство леки автомобили,
но не видял движещият се автомобил на ищеца, поради което навлязъл в лентата за движение, след което
последвал удара. Според св. К. на място е имало дървета, които допълнително
затруднявали видимостта му от позицията в кабината.
Изложеното и
преди всичко влязлата в сила присъда, дават основание съдът да приеме за
безспорно установено, че виновен за настъпилото ПТП е водачът челен товарач марка „ ***“ с рег. № *** З.Г.К.. От показанията на свидетеля К.
и заключението на САТЕ може да се приеме,че водачът на челния товарач е спрял,
за да пропусне движещите се по пътя с предимство автомобили, след което е
предприел маневрата „ завой на ляво“ и навлязъл в лентата за движение. Очевидно
не е видял движещият се автомобил, управляван от ищеца Г., което е резултат,
както от намалената видимост, за която свидетелства К. така и поради високата
скорост, с която се е движел пострадалия Г. – 185 км./ч в населено място. Г. е предприел аварийно спиране, въпреки
което е последвал удара. В момента на удара неговата скорост е 135 км/ч. Според
ВЛ при скорост от 137 км/ч и по-малка Г. би могъл да спре и предотврати удара.
При движение с допустимата за града скорост от 50 км/ч. дори не би имало нужда
от аварийно спиране, т.като челният товарач би имал достатъчно време ,за да се
изтегли и освободи поне една от лентите
за движение. Движението със скорост от
185 км./ч., многократно надвишаваща допустимата за движение в населено място от
50 км./ч. дава основание на съда да приеме за основателно направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия – ищеца Г.. Движението с превишена скорост, значително
надвишаваща максимално разрешената скорост в населеното място, наред с липсата
на поставен предпазен колан, за което ВЛ е категоричен в заключението си,
мотивира съда да приеме 60 % съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Приемането на по-висок процент
на съпричиняване е именно поради това, че независимо
от нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на водача на
челния товарач до произшествието не би се стигнало, ако ищеца Г. е управлявал
автомобила с допустима за населеното място скорост. Нещо повече, дори при
скорост от 137 км/ч, която също се явява над допустимата за населено място, Г.
би имал технически възможност при предприетото от него аварийно спиране да спре
преди мястото на удара. Управлението на
автомобила с тази скорост в населеното място и липсата на предпазен колан
обективно са допринесли за настъпването на ПТП и за получените травматични
увреждания при ищеца.
Виновният водач
има сключена валидна застраховка „ ГО“ в ответното дружество, валидна към
датата на произшествието.
Ищецът е
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП на 27.03.2019 г. / л.38/, като до
този момент няма данни и ответника не твърди да е възмездил щетите.
Предвид така
установените факти по делото се налага извод, че
в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя ЗК „ Уника“
АД гр. *** за претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
При
произшествието ищецът, според заключението на тройната съдебно медицинска
експертиза е получил следните
травматични увреждания: счупването на бедрената кост на долен десен крайник,
закрито; счупване на вътрешен глезен на десен голям пищял; счупване на лакътната кост на горен десен крайник; счупване ябълчена
кост и счупване на стената на дясна горна челюст; счупване на дясна очница; кръвоизлив в десния синус на дясната горна челюст;
счупване на костите на носа; разкъсно контузни рани в областта на дясната очница.
Счупванията на десния крак и дясната ръка са лекувани
оперативно, поставени са метални импланти, които в
последствие са премахнати. Счупването на дясната горна челюст и очницата също са лекувани оперативно, извършена е
реконструкция. Раните на клепачите са обработени и зашити. Оздравителния процес
е продължил около една година и е приключил с отстраняването на имплантите. Възстановителният процес на дясната ръка не е
приключил, към момента са налице ограничени движения в лакътната
става. Травмата на лицето не е повлияла на зрителната функция на дясното око и
зрението на окото е напълно запазено. Видими белези към момента има на дясната
вежда и клепачите на дясното око. Няма промяна в походката на ищеца и не се
очаква в бъдеще да настъпят „ артрозни промени“ .
Ищецът е провеждал рехабилитационни процедури, които
са били неотменна част от процеса на лечение и възстановяванеПредставените
фактури за закупени медикаменти, консумативи и други са относими
към проведеното лечение и са необходими разходи, вкл. тези, проведени за
рехабилитация. Травмата на лицето е довела до затруднение в дъвченето и
говореното.
Според
показанията на св. Г., съпруга на ищеца, непосредствено след произшествието той
претърпял няколко операции за стабилизиране на състоянието му. Първоначално
имало данни за опасност да изгуби зрението си, което било преодоляно. Престояли
в болницата около 20 дни, след което се прибрали и продължили лечението в
домашни условия. За период от около 8-9 месеца е бил почти неподвижен и изцяло
е зависел от грижите на своите близки в ежедневното обслужване. След като е
можел вече да се изправя са за започнали рехабилитация в центъра в гр. Любимец
и после в Павел Баня, като според свидетелката престоят в Павел Баня е оказал
положително въздействие на здравословното му състояние. В болница „ Пълмед“
била извършена операция на бузата, която била хлътнала от травмата при удара.
Била извършена пластична операция, която подобрила състоянието, въпреки че и
към момента се виждал дефекта. В болницата престояли около 10 дни. Според
свидетелката целият възстановителен период от момента на произшествието до
приключването на операциите за премахване на поставените импланти,
раздвижването и възстановявайки възможността сам, без помощни средства да се
придвижва и справя, е продължил почти две години. Все още имал атрофия на
десния ръка и крак, придвижвал се накуцвайки. Дълго време приемал обезболяващи.
Увреждането на лицето е наложило
първоначално да приема храна със сламка, което обаче също създавало затруднения,
което наложило да бъде хранен с лъжица.
В ежедневието си,за период от около 9 месеца до година, бил подпомаган
изцяло от своите близки. В тази насока са и показанията на св. Х.Х., син на ищеца.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, независимо от
близката им родствена връзка с ищеца, т.като те са логични и непротиворечиви и
се подкрепят от представените по делото писмени доказателства, а също така и от
заключението на назначената по делото тройна СМЕ.
При определяне
размера на обезщетението, съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД и чл.51 ал.2 от ЗЗД, съдът взе предвид получените множество тежки травми от ищеца, претърпените от него болки и страдания,
претърпените хирургични интервенции, периодът на възстановяване, последиците от получените травми. За период от около
година ищецът е бил изцяло зависим от грижите на своите близки в ежедневното си
обслужване, не е могъл да се придвижва сам, изпитвал е затруднения в дъвченето
и говоренето. Претърпял е няколко операции, вкл. и пластична за реконструкция
на дясната буза. Дълъг период от време се е налагало да приема обезболяващи и
др.лекарства, провел е рехабилитация за раздвижването на десния крак и дясната
ръка. Като цяло качеството на живот на ищеца се е променил за едни сравнително
дълъг период от време, като в първите месеци до една година е изпитвал
значителни болки и неудобства от невъзможността сам да се придвижва и обслужва,
като след това за още около година е продължило възстановяването му. Изпитвал е непрекъснати болки, страх и
безпокойство за здравословното си състояние, не бил наясно с периода на
възстановяване. Към момента не е възстановено в пълен обем
движението на дясната ръка. Изложеното мотивира съда да приеме,че следва да
бъде определено обезщетение в пълния претендиран
размер от 150 000 лв.
Така
определеният размер на обезщетението следва да бъде намален с приетия размер на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия – 60% или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 60 000 лв. В този размер предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като до пълния предявен размер от 150 000
лв. следва да бъде отхвърлен.
Основателен е предявения иск за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер
на 7 119.88 лв. Направените разходи, според
заключението на СМЕ, са били необходими за правилното лечение и възстановителен
период след лечението. За направените разходи са представени и писмени
доказателства – фактури и касови бонове, установяващи извършените плащания,
които доказателства не са оспорени от ответника, с изключение на три броя
фактури на стойност 205 лв., / л.34/, 350 лв. / л.36/ и на стойност 200 лв. /
л.37/. първата и третата от оспорените фактури касаят заплатени нощувки в Павел
Баня за периода 11.07.2019 г. до 20.07.2019 г., а втората – за проведени
процедури подводен масаж, групова гимнастика и индивидуална лечебна гимнастика.
Съдът намира,че тези суми са относими към проведеното
лечение, поради което не следва да бъдат изключвани от претендираните
разходи за лечение. От една страна ответникът не ангажира доказателства,че тези
разходи са покрити от здравната каса, от една страна. От друга, дори да са били
доброволно избрани от ищеца, то те са били категорично необходими с оглед
здравословното му състояние и получените травматични увреждания. Според св. Г.
именно процедурите проведени в Павел Баня са повлияли значително за
подобряването на здравословното му състояние, което пък се отразява на периода
на възстановяване и последиците за в бъдеще. И на последно място – в
заключението на назначената по делото тройна СМЕ тези разходи не са изключени
като неотносими към оздравителния процес на ищеца.
Ето защо съдът прие,че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди също е основателна в пълния предявен размер.
С оглед приетия процент съпричиняване
искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява
доказан в размер на 2847.95 лв., в който
размер следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 7
119.88 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В исковата молба и нейния отговор,
както и в съдебно заседание страните са направили искане за присъждане на
разноски.
Ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски в производството на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. В.Ф.И.- М. сумата в размер
на 6034.80 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38 а от ЗА, формиран, както
следва: 5450 лв. на основание чл.7 ал.2
т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ред. ДВ бр. 88/2022
г. за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и 584.80 лв. на основание чл.7 ал.2 т.2 от
Наредбата за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 2847.95
лв. Върху така определения размер на
възнаграждението на адвокат не следва да се определя допълнително
възнаграждение на основание чл.7 ал.9 от Наредбата, т.като адв.
И. – М. не се е явявала по делото, а е преупълномощила
друг адвокат, след второто по делото съдебно заседание е проведено на практика
още едно съдебно заседание на 30.09.2024 г., в което е приключило
производството по делото. Макар и да е даден ход на делото на 01.07.2024 г. не
са извършвани процесуални действия и разглеждане на делото е отложено за
30.09.2024 г. И на последно място – причината за отлагане на делото след
второто съдебно заседание е поради това,че не е изготвена в срок тройната СМЕ,
която е назначена по искане на ищеца, т.е ответника с поведението си не е
станал причина за отлагане на делото.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОС Хасково сумата в размер на 2 993.92 лв., от които
ДТ в размер на 2513.92 лв. - 4% върху
уважените размери на исковете и 480 лв. - платено възнаграждение от бюджетните
средства на съда за изготвяне на СМЕ и САТЕ / направените разходи от бюджетните
средства на съда в размер на 1200 лв. са редуцирани съобразно приетото съпричиняване и т.като по отношение на отхвърлената част на
исковете ответникът не е задължен за разноски/.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество сумата в размер на 900 лв. – съобразно отхвърлената част на
исковете / (94271.93х1500): 157119.88/.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „
УНИКА“ АД, ЕИК ***, гр. ***, район „ ***“, бул. ***ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ***адв. М. сумата
от 60 000 лв. - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в
резултат на настъпило на 02.03.2019 г. ПТП, при което е пострадал ищецът Г.Х.Г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от
27.03.2019г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част
до пълния предявен размер от 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „
УНИКА“ АД, ЕИК ***, гр. ***, район „ ***“, бул. ***ДА ЗАПЛАТИ на Г.Х.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ***адв. М. сумата от 2847.95 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени в
резултат на настъпило на 02.03.2019 г. ПТП ,при което е пострадал ищецът Г.Х.Г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от
27.03.2019г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част
до пълния предявен размер от 7119,88 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ УНИКА“ АД, ЕИК ***, гр. ***, район „ ***“, бул. ***ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Ф.И.- М., с личен №
********** сумата в размер на 6034.80 лв. адвокатско
възнаграждение по чл.38 а от ЗА върху присъдените размери на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ УНИКА“ АД, ЕИК ***, гр. ***, район „ ***“, бул. ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС
Хасково сумата от 2 993.92 лв., от които ДТ в размер
на 2513.92 лв. - 4% върху уважените
размери на исковете и 480 лв. - платено възнаграждение от бюджетните средства
на съда за изготвяне на СМЕ и САТЕ.
ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, ***адв. М. ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „ УНИКА“ АД, ЕИК ***, гр. ***, район „ ***“, бул. ***сумата от 900 лв. – направени в
производството разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.