РЕШЕНИЕ
№1954
Град Пловдив 09 .11.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в
открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Румяна Агаларева и участието на
прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 2171/2023 година по опис на съда, взе
предвид следното :
Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на директор на Национално тол управление към Агенция
Пътна инфраструктура- София, подадена чрез *** И.В. против Решение № 912
от 26.05.2023 г., постановено по АНД № 20235330200410 по описа за
2023 г. на Районен съд – Пловдив, VIII н. с., с което е отменено наказателно постановление № 005249/15.11.2022
г. на директор НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И.Г.П., ЕГН**********,
постоянен адрес в гр.Перник е наложено на основание чл.179 ал.3а от Закон за
движението по пътищата административно наказание „глоба в размер на 1800 лв.“
за нарушение на чл. 139, ал. 7
от Закона за движението по пътищата източници и е осъден за разноски
в размер на 480 лева.
Касационният
жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалноправните разпоредби и при нарушение на
съдопроизводствените правила, което е основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Оспорва се изводът на районния съд, че не е изяснено
авторството на вмененото нарушение. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е
определен и санкциониран за посоченото нарушение, като са изяснени всички
необходими обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска
се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се
прави възражение за разноските за адвокатско възнаграждение на ответната
страна.
Ответникът
по касационната жалба – И.Г.П., редовно призован, чрез процесуалния си
представител *** К.А. в писмен отговор счита касационната жалба за
неоснователна, необоснована и взема становище за законосъобразност на
издаденото съдебно решение. В писмена защита развива допълнителни съображения
за нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отхвърляне на
касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Контролиращата
страна- прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив счита жалбата за
основателна, а обжалваното решение за неправилно, поради което счита, че следва
да бъде отменено, а правораздавателеният акт да бъде потвърден.
Постъпила
е и частна жалба от И.Г.П. чрез адв.Л. против Определение №473 от 26.06.20223г
по АНД №410/2023г на районен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение молба
от 20.06.2023г за изменение на Решение № 912
от 26.05.2023 г. в частта за разноските с присъждане на ДДС. Иска се
отмяна на определението и присъждане на същите.
С
отговор на частната жалба директор на Национално тол управление към Агенция
Пътна инфраструктура- София, подадено чрез пълномощника юрк.В. оспорва същата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Контролиращата
страна – прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив не взима отношение по
подадената частна жалба.
Касационният
съдебен състав, като изслуша становищата на страните и съобразно изложеното в
касационната жалба и събраните в производството доказателства, прие следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с
надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Районният
съд е бил сезиран с жалба срещу процесното НП, издадено въз основа на АУАН с №005249
от 15.11.2022г., съставен от Й.П.С., заемащ длъжността инспектор в сектор
„Контрол и правоприлагане“ в НТУ при АПИ-София, с което на И.Г.П. е вменено нарушение
на чл.139 ал.7 от Закона за движението по пътищата, обстоятелствата по които са
се изразили в това, че на 16.05.2022г в 07:52 часа в качеството му на водач на
МПС Мерцедес 1844 ЛС Актрос, модел влекач с рег.№*** и обща допустима
максимална маса над 12 тона, го е управлявал по път А-1 Сарая –Цалапица-2,
включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за за посоченото ППС не е била
платена пътна такса съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 Закона за пътищата.
Посочено е, че като доказателство е приобщена справка от електронна система за
събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор №20211, снимков
материал и декларация от водача, че е управлявал посоченото МПС в посоченият
период от време и място, както и че е заплатил такса в размер на 133 лева, за
което е приложен фискален бон от 29.05.2022г.. АУАН е съставен на 29.05.2022г.
в присъствие на нарушител и един свидетел. На основание съставеният АУАН е
издадено и процесното НП.
За
да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че липсват
конкретни доказателства, от които да се установява, че на посоченото време и
място ППС е управлявано от И.Г.П.. В тази връзка е изложил съответните
аргументи за липса към материалите по административната преписка на такива,
които да сочат, че жалбоподателят е управлявал. Същевременно към жалбата са
били приложени и приети в хода на съдебното производство договор с предплатен
баланс от 06.03.2020г с Интелигентни трафик системи ЕАД и дружеството
собственик на МПС ЛВК Ивел ООД, както и извлечение за периода 17.04.2022г до
16.05.2022г вкл. за извършени плащания на тол такси и наличие на остатъчен
баланс по тях. Приложен е и трудов договор на жалбоподателят с дружество ЛКВ
Ивел ООД за длъжността автомеханик.
Настоящата
касационна инстанция намира решението за правилно, като споделя изложените от
първоинстанционният съд съображения за липса на конкретни доказателства, че И.Г.П.
е управвал МПС с рег.№*** на 16.05.2022г на посоченото в НП място. Към АУАН би следвало да е приложена негова декларация в този смисъл,
която обаче липсва м в материалите по административната преписка и не е
представена и в хона на съдебното производство. Затова при предпоставките на
чл.221 ал.2 АПК касационната инстанция изцяло споделя и препраща към мотивите
на първоинстанционният съд. Ето защо законосъобразно районният съд е направил
преценка, че са налице обстоятелства, които водят до отпадане на
административно – наказателната отговорност за жалбоподателя. От изложеното до
тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
С оглед очерталия се изход на делото и своевременно
направените искания за присъждане на разноски, такива
се дължат на касационния ответник за адвокатско възнаграждение, които съобразно представеният списък с
разноски са в минимален размер от 600 лева , който е съобразно разпоредбата на
чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а възражението
за прекомерност и за липса на основание за присъждане на разноски е
неоснователно.
По отношение на подадената частна жалба срещу Определение
№473 от 26.06.20223г на Районен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение
молба от 20.06.2023г за изменение на Решение № 912
от 26.05.2023 г. по АНД №410/2023г в частта за разноските с
присъждане на ДДС, тя е частично основателна. Действително се дължи ДДС върху
определеният размер на разноски за минимално адвокатско възнаграждение от 480
лева и то е в размер на 96 лева, като общо дължимият размер на същите става 576
лева, който е следвало да бъде уважен.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.
2 АПК, Административен съд Пловдив, XXIII състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 912
от 26.05.2023 г., постановено по АНД № 20235330200410 по описа за
2023 г. на Районен съд – Пловдив, VIII н. с..
ОСЪЖДА Агенция
Пътна инфраструктура –София, Национално тол управление да заплати на И.Г.П. ЕГН**********,
постоянен адрес в гр.Перник разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева за
адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
ОТМЕНЯ Определение
№473 от 26.06.20223г на Районен съд-Пловдив,
постановено по анд №20235330200410/2023г по описа на
Районен съд -Пловдив, 8 наказателен състав, с която е отхвърлено искането за
изменение на Решение № 912
от 26.05.2023 г. в частта за разноските с присъждане на ДДС върху
присъденото
адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция Пътна
инфраструктура –София, Национално тол управление да заплати на И.Г.П. ЕГН**********,
постоянен адрес в гр.Перник сумата 96.00 (деветдесет и шест) лева дължим данък
добавена стойност върху определените разноски от 480.00 лева за минимално
адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.