№ 790
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215741 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Р. Г., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 21-4332-019203/23.09.2021г., издадено от
Началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
Със срочно подадена жалба въззивникът претендира отмяна на
наказателното постановление по съображения за субективна
несъставомерност на деянието, като излага доводи, че се е усъмнил в
легитимността на контролните органи.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Г., редовно уведомен, не се
явява. Представлява се от адв. И. Й., който пледира за отмяна на
наказателното постановление поради липса на материална и териториална
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
1
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.С. Г. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории В и АМ, като му било издадено СУМПС № **********, издадено
от СДВР на 17.04.2018г., валидно до 17.04.2028г.
На 13.09.2021г. около 11:57 часа жалбоподателят Д.Г. управлявал лек
автомобил марка "БМВ", модел "Х5" с рег. № ХХХХ, собственост на Х.Б.Я.,
на територията на град София, по ул. "Адам Мицкевич" с посока на движение
от бул. "Сливница" към ул. "3019-та". На кръстовището на ул. "3020" и ул.
"Велинград" бил спрян за проверка от служители на СДВР, ОПП - младши
автоконтрольор Е.С. и младши автоконтрольор И.Н.. Свидетелите С. и Н. се
легитимирали и пристъпили към извършване проверка на водача. В
автомобила свидетелите установили, че освен водача - жалбоподателят Г.,
имало и още едно неустановено по делото лице. Свидетелката С. възприела,
че зениците на жалбоподателя Г. били разширени, което възбудило в нея
съмнение, че е възможно жалбоподателят да е употребил наркотични
вещества. Поради това служителите на СДВР, ОПП пристъпили към
извършване проверка на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества
и техни аналози с техническо средство DrugTest 5000 с номер ARKD 0049.
Жалбоподателят Г. отказал да му бъде извършена такава проверка.
Свидетелят И.Н. съставил талон за медицинско изследване №
077031/13.09.2021г. с посочване, че жалбоподателят следва да се яви във
ВМА до 45 минути от връчването на талона за извършване на медицинско и
химическо изследване. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 12:25 часа на
13.09.2021г. Свидетелката Е.С. в присъствието на жалбоподателя и на един
свидетел - И.Н. съставила АУАН серия GA № 458298/13.09.2021г., с който
повдигнала против жалбоподателя административнонаказателно обвинение
затова, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, което
свидетелката квалифицирала като нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 2 ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, и му бил връчен
препис от същия.
Жалбоподателят Г. не се явил във ВМА за извършване на химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
2
На 23.09.2021г. Д.Д. - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" към
СДВР издала обжалваното Наказателно постановление № 21-4332-
019203/23.09.2021г., с което за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП наложила на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца.
Срещу АУАН жалбоподателят Г. депозирал възражения вх. №
433200-99434/24.09.2021г. с доводи, сходни на тези в жалбата пред съда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Е.С. и И.Н., писмени - талон за
медицинско изследване № 077031/13.09.2021г., АУАН серия GA №
458298/13.09.2021г., наказателно постановление № 21-4332-
019203/23.09.2021г., възражения вх. № 433200-99434/24.09.2021г., справка -
картон на водача, заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. и заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. - и двете, издадени от Министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.С. и И.Н., като оцени
същите като последователни, еднопосочни, детайлни и безпротиворечиви,
съответни и на писмените доказателства. Съдът кредитира и писмените
доказателства, които оцени също като еднопосочни, последователни,
безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не са основателни възраженията на въззивника за липса на
компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
Съгласно чл. 189 ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Видно от приетата като писмено доказателство
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи
началниците на сектори в ОПП - СДВР са оправомощени да издават
наказателни постановления на обслужваната територия /т.2.6 от заповедта/.
Видно от Заповед № 8121к-13318/23.10.2019г., отново издадена от
Министъра на вътрешните работи, издалата наказателното постановление
3
Д.Д. - началник на 03 група "Пътен контрол - тежки пътно - транспортни
произшествия" в 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение"
към ОПП - СДВР е преназначена на ръководна длъжност началник на 03
сектор "Административно обслужване" към ОПП - СДВР, поради което
същата разполага с материална и териториална компетентност да издаде
обжалваното наказателно постановление.
Отново видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи полицейските органи, заемащи длъжност "младши
автоконтрольор II - I степен" в СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения в рамките на обслужваната
територия /т.1.3 от заповедта/. Предвид горното и свидетелката Е. С. е
разполагала с материална и териториална компетентност да състави акта, въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на
класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и
ал. 3 ЗМВР в структурата на МВР съществува длъжност "младши
автоконтрольор I степен" и "младши автоконтрольор II степен", но не и
нулева степен, каквито доводи навежда процесуалният представител на
въззивника. Същевременно и видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, както заемащите длъжност "младши
автоконтрольор I степен", така и тези на длъжност "младши автоконтрольор II
степен" са оправомощени да съставят актове за установяване на нарушенията
по ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са стриктно спазени разпоредбите на чл. 40 и
чл. 43 ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един
свидетел- свидетеля И.Н., който е очевидец на нарушението, доколкото е
участвал в екипа, извършил проверката на жалбоподателя. Актът за
установяване на нарушението е подписан от съставителя и свидетеля,
предявен е за запознаване на жалбоподателя, на когото е връчен и препис от
акта, с който спрямо него е образувано административнонаказателно
производство.
Както АУАН, така и НП имат съдържанието, изискуемо съгласно чл.
4
42 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в НП, се
съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
посочване на нарушената законова разпоредба, като е налице пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка в АУАН, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в обжалваното наказателно постановление
и възприетата цифрова квалификация.
Правилно е приложен и материалния закон. Разпоредбата на чл. 174
ал. 3 ЗДвП предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В случая от събраните доказателства се
установи, че на 13.09.2021г. около 11:57 часа жалбоподателят Д.Г. е
управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5" с рег. № ХХХХ,
собственост на Х.Б.Я., на територията на град София, по ул. "Адам
Мицкевич" с посока на движение от бул. "Сливница" към ул. "3019-та", като
на кръстовището на ул. "3020" и ул. "Велинград" бил спрян за проверка от
служители на СДВР, ОПП - младши автоконтрольор Е.С. и младши
автоконтрольор И.Н., които пристъпили към извършване проверка на
жалбоподателя с техническо средство DrugTest 5000 с номер ARKD 0049 за
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Жалбоподателят Г.
отказал да му бъде извършена такава проверка. След като в 12:25 часа на
13.09.2021г. на жалбоподателя му бил връчен талон за медицинско
изследване № 077031/13.09.2021г. с посочване, че следва да се яви във ВМА
до 45 минути от връчването на талона за извършване на медицинско и
химическо изследване, жалбоподателят не се явил в медицинското заведение.
Като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и след това не е
изпълнил даденото предписание да се яви за извършване на химико-
5
токсикологично лабораторно изследване, въззивникът е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП.
Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде
извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози и неявяването му в лечебното заведение за
извършване на химико - токсикологично лабораторно изследване. За
съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на
допълнителни съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението Г. е осъществил при пряк умисъл като форма на вината,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Не се споделят
възраженията за субективна несъставомерност на нарушението, наведени с
жалбата. От показанията на свидетелите С. и Н. се установява, че и двамата,
предприемайки проверка на жалбоподателя, са се легитимирали, като и
двамата са имали поставени на видно място служебни баджове. Ето защо не
може да се сподели възражението на въззивника, че същият не е съзнавал, че
му се извършва проверка от контролни органи. Не се събраха и никакви
доказателства за твърдяното в жалбата грубо и арогантно поведение на
органите на реда /отделно - същото дори и да беше доказано, не би могло да
бъде преценявано като изключващо вината обстоятелство/. Следва да се
посочи и че ако въззивникът е бил мотивиран да откаже извършването на
проверка с техническо средство от поведението и отношението на
полицейските служители, то не е имало пречка същият да се яви,
непридружаван от същите тези служители, във ВМА, където да му бъде
извършено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, което обаче
въззивникът не е сторил.
Нарушението не е маловажно, тъй като не се установиха никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го определят като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от
този вид. Дори напротив - макар, както вече беше посочено, за
съставомерността на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП да не се изисква
водачът да е употребил наркотични вещества или техни аналози, в случая от
гласните доказателствени средства - показанията на свидетелката Е. С. се
6
установява, че въззивникът Г. е проявил външни признаци на такава
употреба.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба и наказание
"лишаване от право да управлява МПС" в размерите по чл. 174 ал. 3 ЗДвП,
които са абсолютно определени и не могат да бъдат намалявани /чл. 27 ал. 5
ЗАНН/.
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна и наказателното
постановление следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не доказва извършване на разноски и не е
направила искане за присъждане на такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
019203/23.09.2021г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на Д. Р. Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 174 ал.
3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7