Р Е Ш Е Н
И Е № 260010
гр.Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети декември
две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №143
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.145 ТЗ.
Ищецът „Р. Р.“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Асеновград, обл.Пловдив, представлявано от Р. А. Р., чрез
пълномощник адв.И.Д., съдебен адрес ***, твърди, че ответницата е била
съдружник и управител на дружеството с предишно фирмено наименование и
организационна форма „В.-78“ООД. Съдружници в дружеството са били ответницата и
съпругът й Р. Р. от учредяването му до 22.11.2018 г., когато В.Р. е продала
дяловете си (250 на стойност 2 500 лв., равняващи се на 50 % от капитала) на Р.
Р. и последният е станал едноличен собственик на капитала. Промяната, в това
число на фирмата и седалището и адреса на управление, е вписана в търговския
регистър на 28.11.2018 г. Твърди се, че В. и Р. Р. са били съпрузи до
01.04.2019 г., когато е постановено решение за прекратяване на брака от РС
Асеновград, като договорът за прехвърляне на дялове е част от действията по
уреждане на имуществените им отношения. Съпрузите са били във фактическа
раздяла от лятото на 2016 г. Твърди се още, че през януари 2020 г. настоящият
управител Р. Р. е установил, че банковата сметка на дружеството е запорирана и
от нея е изтеглена сумата 1 500 лв. по запор, наложен от ЧСИ Л.Мурджанова, при
която е образувано изп.д.№8/2020 г. с длъжник ищцовото дружество. Изп.дело е
образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа решение на арбитър „ад
хок“, избран от страните с арбитражна клауза в предварителен договор от
05.02.2018 г. за продажба на недвижим имот на дружеството в гр.Асеновград,
сключен между „В.-78“ООД, като продавач, и А.С.Д. ***, като купувач, който е
първи братовчед на В.Р.. С решението е присъдена в полза на последния сумата
200 000 евро, представляваща неустойка по предварителния договор. Така
настоящият управител Р. Р. за първи път е узнал за съществуването на такъв
предварителен договор. Твърди се, че през цялото съществуване на дружеството
като ООД единствено Р. Р. се е занимавал дружествените дела и с търговската
дейност. В.Р. е била само формален управител, като пълномощниците й в хода на
преговорите по постигане на споразумение за прекратяване на брака и прехвърляне
на дяловете от капитала на дружеството, са уверявали, че същата не е поемала
задължения от името на последното. Поддържа се, че ответницата е действала с
намерение да се облагодетелства, като в същото време причини вреди на
дружеството, сключвайки договора със свой братовчед при условия, които се отклоняват
от пазарните такива и от приетите в практиката, укривайки сключения договор от
другия съдружник и провокирайки с бездействието си осъждане на дружеството да
заплати сумата 200 000 евро, представляваща договорна неустойка. Имотът,
предмет на договора, е бил необходим за осъществяване дейността на дружеството
и никога между съдружниците не е бил поставян въпрос за неговата продажба.
Такъв договор не е представян в дружеството и не е осчетоводяван. Не е свиквано
и провеждано ОСС за вземане на решение за неговата продажба. Купувачът по
предварителния договор не е изявявал намерения, че иска да закупи имота, нито
разполага със средства, за да заплати неговата цена, която е значително над
размера на пазарната цена на имота. Посоченото според ищеца обосновава извод,
че вероятната цел на страните по този договор е същият да не бъде финализиран,
а дружеството да се задължи неправомерно с уговорената в него неустойка. В
насока на този извод е и факта, че в договора е сключена арбитражна клауза и
решението на арбитъра не е оспорвано по реда на чл.48 ЗМТА. Всички тези
действия според ищеца съставляват неполагане на достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното
имущество, поради което управителят на ищцовото дружество е взел решение за
предявяване на иск срещу ответницата за причинена на дружеството вреда в размер
200 000 евро. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 100 000
лв., частично от пълната претенция в размер 391 166 лв., представляващи левова
равностойност на 200 000 евро, която сума съставлява стойността на причинените
от ответника като управител вреди на юридическото лице в следствие сключването
на горния предварителен договор, ведно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът В.Д.Р., ЕГН
**********,***, оспорва исковете. Възразява, че съуправителят Р. Р. също е
участвал в действията, описани в исковата молба, и като такъв носи солидарна
отговорност. Изтъква се, че Р.е знаел за договора и неговите клаузи и нямал
против бъдещата сделка. Договорът е сключен по общо съгласие на съпрузите, но,
след като отношенията им се обтегнали, Р.отказал да съдейства за сключване на
окончателен договор и за вземане на решение на общо събрание за продажбата. Към
датата на предварителния договор не е взимано решение, тъй като такова не е
изискуемо по закон за предварителния договор. По-късно за окончателната сделка
Р.е отказал съдействие в тази насока. Р.е бил в течение и на арбитражното
производство и не е предприел никакви мерки, за това също носи отговорност по
чл.145 ТЗ. Оспорват се твърденията, че уговорената цена е неизгодна. Поддържа
се обратното – че цената е добра за този вид сделка и дори е по-ниска от
пазарната. Възразява се, че не са заплащани суми към трети лица, за това и
дружеството не е претърпяло вреди.
В допълнителна искова
молба ищецът изтъква, че увреждащите действия са извършени от ответницата в
период на фактическа раздяла с нейния съпруг и съуправител и последният не е
имал никакво участие в сключването на увреждащия договор и в последващите
действия по снабдяване с изпълнителен лист за неустойка в размер 200 000 евро.
Р. Р. е узнал за арбитражното производство след постановяване на решението по
същото и веднага е предприел действия по сезиране на прокуратурата за
действията на ищцата и останалите замесени лица. Изтъква, че твърденията за
отклоняване от пазарните цени и уговаряне на цена значително над пазарната са
във връзка с поддържаното от ищеца, че страните по договора не са имали
намерение да изпълняват същия, а единствената им цел е била ангажиране на
отговорността на дружеството за заплащане на висока по размер неустойка.
Поддържа всичко заявено вече в исковата молба.
В отговора на
допълнителната искова молба се оспорва да е налице фактическият състав по
чл.145 ТЗ. Развиват се подробни съображения за това. Възразява се, че
предварителният договор е изгоден и ищецът би могъл да сключи окончателен
такъв, включително понастоящем, за да избегне отговорността за неустойка.
Възразява се също така, че между бившите съпрузи е взето неформално решение за
продажба на имота.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От вписванията в
търговския регистър се установява, че ищцовото дружество е регистрирано на
23.07.2009 г. като „В.-78“ООД със съдружници Р. А. Р. и В.Д.Р., всеки
притежаващ дял в размер 2 500 лв. от общия капитал. Двамата са вписани и
като съуправители с право да представляват дружеството заедно и поотделно. На
28.11.2018 г. са вписани промени в регистрираните обстоятелства, основани на
договор за продажба на дружествен дял от 22.11.2018 г. и решение на едноличния
собственик на капитала от същата дата, както следва: промяна в наименованието и
правната форма от „В.-78“ООД на „Р. Р.“ЕООД; промяна в седалището и адреса на
управление от гр.Асеновград в гр.Пловдив; както и заличаване на В.Р. като
съдружник и съуправител. Считано от вписването на 28.11.2018 г., дружеството се
управлява и представлява от едноличния собственик на капитала Р. А. Р..
Установява се от
документите по приложеното ч.т.д.№58/2020 г. на ОС Пловдив (образувано по молба
за предварително обезпечаване на настоящия иск), че с окончателно решение от
01.04.2019 г. на РС Асеновград по гр.д.№2714/2018 г. е прекратен бракът между
Р. А. Р. и В.Д.Р., сключен на 28.02.1998 г. поради сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие. Одобрено е споразумение между съпрузите относно упражняването
на родителски права и лични отношения с детето, с което в дял на В.Р. са
предоставени имоти в гр.Пловдив, жк Тракия – жилище, гараж и складово
помещение.
Представена е по ч.т.д.№58/2020 г. на ОС
Пловдив декларация от В.Р., нотариално заверена на 22.11.2018 г., с която
същата декларира, че е получила от Р. Р. сумата 150 000 лв., представляваща
всичките й вземания към „В.-78“ООД и към Р. Р., в качеството му на съдружник и
на съпруг, и няма никакви настоящи и бъдещи претенции към същите лица. На същата
дата е сключен и упоменатият по-горе договор за продажба на дружествените
дялове от В.Р. в полза на Р. Р..
Установява се също така,
че на 20.01.2020 г. Р. Р. е получил покана за доброволно изпълнение до „Р.
Р.“ЕООД от ЧСИ Людмила Мурджанова по изп.д.№20208190400008, с която дружеството
се уведомява, че изп.дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч.т.д.№985/2019 г. на ОС Пловдив, както и, че същото дружество дължи на
А.С.Д. неолихвяема сума в размер 391 166 лв., разноски по изп.дело в
размер 241 лв., както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ
в размер 13 299,98 лв. С поканата дружеството-длъжник е уведомено също, че
е наложен запор върху банковите му сметки в „****, както и възбрана върху
недвижим имот с идентификатор ****, ведно с построената върху него сграда,
находящи се в гр.****“. Приложен е по делото препис от изпълнителния лист,
издаден по ч.т.д.№985/2019 г. на ПОС, с който „В.-78“ООД (понастоящем „Р.
Р.“ЕООД), ЕИК *********, гр.Пловдив), е осъдено да заплати на А.С.Д., ЕГН
**********,*** сумата 200 000 евро, представляваща неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.02.2018 г.
След справка в
деловодната програма на ПОС относно движението на ч.т.д.№985/2019 г. се
установява, че горният изпълнителен лист е издаден по молба на А.Д. въз основа
на арбитражно решение от 02.08.2018 г., постановено от Н. Й., арбитър „ад хок“,
избран от страните съгласно арбитражна клауза в чл.17 от предварителен договор
от 05.02.2018 г. С него „В.-78“ООД е осъдено да заплати въпросната неустойка на
молителя. Решението е връчено на 03.08.2018 г. на В.Д.Р., в качеството й на
управител на „В.-78“ООД. Приложен е препис от арбитражното решение, ведно с
мотивите. Според последните, за да приеме, че спорът е арбитрируем, арбитражът
се е позовал на клаузата на чл.17 от представения по арбитражното дело
предварителен договор, предвиждаща възникналите между страните спорове по
договора да се повдигат пред арбитър „ад хок“ Н. Б.Й. в гр.София и да се
разглеждат по правилника на АС при БТПП. Приел е с оглед взаимосъвпадащите
изявления на двете страни – ответникът, представляван от В.Р., че на 05.02.2018
г. е сключен предварителен договор за продажба на имот с идентификатор ****и
построената върху него сграда с търговско предназначение и идентификатор ****,
който имот се намира в гр.Асеновград, обл.Пловдив. Нямало е спор в арбитражното
производство, че подписите за продавача „В.-78“ООД върху договора са положени
от В.Р., както и, че продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли
имота с окончателен договор. От мотивите на арбитражното решение се разбира
още, че ответникът, представляван от В.Р., е направил възражение за това, че
неустойката за неизпълнение в предварителния договор е прекомерна и недействителна,
както и за това, че договорът не е изпълнен по причина, дължаща се в
поведението на другия съдружник и управител Р. Р.. Разбира се още, че представители на страните
не са се явили в откритото съдебно заседание пред арбитъра, както и, че
последният е намерил за неоснователно възражението за нищожност или
прекомерност на неустойката, поради което е постановил решение, с което е
уважил иска изцяло и е осъдил „В.-78“ООД да заплати на ищеца А.Д. неустойка за
неизпълнение на процесния предварителен договор в размер 200 000 евро.
Установява се, че
разпореждането на ПОС по ч.т.д.№985/2019 г. за издаване на изпълнителен лист
въз основа на горното арбитражно решение е отменено с окончателно определение
от 19.03.2020 г. по в.ч.т.д.№150/2020 г. на АС Пловдив, образувано по жалба на
„Р. Р.“ЕООД. Със същото определение е постановен отказ да се издаде
изпълнителен лист в полза на А.Д. за сумата 200 000 евро по осъдителното
арбитражно решение. На 29.05.2020 г. от името на „Р. Р.“ЕООД е поискано
издаване на обратен изпълнителен лист за сумите, събрани в резултат на
принудителното изпълнение въз основа на обезсиления изпълнителен лист. С
определение от 18.08.2020 г. по в.ч.т.д.№457/2020 г. е разпоредено да се издаде
на „Р. Р.“ЕООД обратен изпълнителен лист срещу А.С.Д., ЕГН **********,***, за
следните суми, постъпили и платени по изп.д. №8/2020 г. на ЧСИ Мурджанова:
сумата 1 277,96 лв., постъпила от наложен запор по банковите сметки; сумата 200
лв. – платена от дружеството за хонорар за вещо лице по същото изпълнително дело;
и сумата 8 000 лв. за платено от дружеството адвокатско възнаграждение.
Установява се (л.36 от
ч.т.д.№985/2019 г.), че на 23.01.2020 г. Р. Р., като едноличен собственик на
капитала на „Р. Р.“ЕООД, е взел решение да се предяви иск срещу бившия
управител В.Р. за причинените на дружеството вреди с подписването на 05.02.2018
г. без решение на ОСС и без да извести другия управител и самото дружество на
предварителен договор за продажба на имот с уговорена неустойка в размер
200 000 евро и арбитражна клауза, както и с непредприемане на действия по
чл.48 ЗМТА по оспорване на арбитражното решение.
По делото е прието
заключение на съдебно-оценъчна експертиза, според което справедливата пазарна
стойност на поземлен имот с идентификатор ****по КККР на гр.Асеновград, целият
с площ 2 001 кв.м., ведно с построената сграда за търговия със застроена
площ 99 кв.м., е 496 330 лв., като с допълнително заключение е уточнено,
че посочената цена е изчислена, като е взета единична цена 105 лв./кв.м.
По делото са разпитани
свидетели. Св.А.Д. (купувач по процесния предварителен договор) си спомня да е
сключвал договор през 2018 г. с ищцовото дружество, но няма спомен за предмета
на конкретния договор. Не помни да е искал да закупи имот от дружеството на Р.
Р. и В.Р.. Не е търсил и не е разговарял с Р. Р. за закупуване на имот на
дружеството. С подписването на договора отношенията му с В.Р. като управител на
дружеството приключили. Твърди, че не е водил изпълнителни производства срещу
дружеството и не знае в негова полза да е издаден изпълнителен лист.
В края на 2017 г.
св.И.К. разбрал, че Р.и В. Р.искали да продават два склада в Асеновград.
Разбрал го от бащата на В.. Свидетелят имал интерес към имотите и във връзка с
това провел срещи по отделно, както с В.Р. и баща й, така и с Р. Р.. Те му
казали, че са решили да продават складовете за общата сума от 400 000
евро. Не се стигнало до сделка, като свидетелят разбрал, че са решили да
продадат имотите на друг човек.
От показанията на
св.Б.Р. се установява, че св.И.К. е приятел на ответницата. Свидетелката няма
впечатления последният да е имал интерес да закупи складовете на „Р. Р.“ЕООД.
Въобще не е разбрала имотите да са обект на продажба, въпреки, че работи в
единия от складовете като продавач-консултант. Свидетелката живее с *** си и от
*** си знае, че имотите ще останат в наследство на децата му, няма да се
продават. Когато се разделили, *** й се разбрали, че *** й ще напусне общото
дружество, като получи равностойността на дяловете си в него.
Според св.М.– *** на
ответницата, през 2017 г. ищцовото дружество „вървяло на загуба“ и *** му и ***
му решили да „продават фирмата“. Дружеството притежавало два имота в
гр.Асеновград и оценката на предприятието била около 400 000 евро.
Съпрузите имали идея да разделят имотите, но не могли да се разберат, за това
решили да ги продадат. Имали двама купувачи – И.К. и А.Д., спрели се на
последния. Продали имотите на А.Д., който имал фирма за строителни материали,
като договорът за продажба подписала В.Р.. После отношенията между съпрузите се
влошили и Р. Р. отказал да подпише окончателен договор за продажба. За своя дял
от фирмата В. получила 2 000 лв. и така била ощетена.
Според св.В.Р. , *** на
Р. Р., през м.февруари 2020 г. последният разбрал, че е наложен запор върху банковата
му сметка по изп.дело на ЧСИ Мурджанова, за което не знаел. Помолил *** си за
съдействие. Свидетелят извършил съответните справки и установил, че срещу
дружеството, представлявано от *** му, е издаден изпълнителен лист в полза на
А.Д. за сумата 200 000 евро, като по изпълнителното дело имало начислени
допълнителни разноски. Направил справка и по търговското дело за издаване на
изпълнителния лист и така установил, че листът е издаден въз основа на
арбитражно решение. От съдържанието на приложеното по делото арбитражно решение
свидетелят разбрал, че основание за присъждане на горната сума е неизпълнение
на предварителен договор от 2018 г. Това било изненада за свидетеля и за
представляващия Р. Р.. Св.Р.твърди, че е участвал при преговорите с ответницата
във връзка с прекратяването на гражданския брак с Р. Р. и подялбата на
семейното имущество, като в нито един момент не е станало въпрос между
съпрузите за продажба на фирменото имущество. След многократни разговори се
стигнало да разбирателство Р. Р. да заплати на ответницата равностойността на
дружествените й дялове и последният да продължи самостоятелно да развива
дейността по продажба на строителни материали, която дружеството извършва от
два обекта в гр.Асеновград, единият от които – магазин, находящ се на ***“, а
другият – склад в ***“ в града. Според свидетеля, преди развода, докато
съпрузите управлявали дружеството, всички решения във връзка с дейността му се
взимали от Р. Р.. Ответницата не е взимала самостоятелни решения за нищо. При
прехвърляне на дружествените дялове ответницата устно декларирала, че не е
издавала записи на заповед и не е задължавала дружеството по друг начин.
Задължение в размер 200 000 евро не е стигало до знанието на управителя и
не е отразено в счетоводството на дружеството. Според св.Р.в семейството на ***
му не са водени разговори за продажба на имоти на дружеството, особено на
магазина на ***“ в Асеновград, от който основно се развива дейността му. Имотът
не е бил обявяван за продажба, не е бил оглеждан от купувачи.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира
възраженията на ответника за недопустимост на производството по делото,
направени в депозираната писмена защита, за неоснователни. В исковата молба се
твърди и от материалите по делото се установява, че на 23.01.2020 г. (преди
сезиране на съда с настоящия иск) едноличният собственик на капитала на
ищцовото дружество Р. Р. е приел решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване
на исковата претенция срещу заличения управител, ето защо визираната от
ответната страна абсолютна положителна процесуална предпоставка е изпълнена и
производството е образувано по допустим иск.
По същество на
претенцията, съдът намира следното:
Имуществената
отговорност на управителя като вид гражданска отговорност произтича от
съществуващите между последния и търговското дружество два вида правоотношения
– мандатно и органно, което позволява да се приеме, че фактическият състав на
чл.145 ТЗ обхваща виновното противоправно неизпълнение (чрез действие или
бездействие) на задълженията на управителя, произтичащи от договора за мандат,
от дружествения договор и от закона, от което поведение следва да са настъпили
вреди – имуществени загуби или пропуснати ползи, в патримониума на дружеството.
Обемът от задължения на управителя се определя от дружествения договор, от
договора за възлагане на управление и от закона. Ако липсва детайлизиране в
дружествения договор и в договора за управление, принципно изискване на закона
е дейността на управителя да бъде насочена към добросъвестно управление на
дружествените работи и към увеличаване патримониума на дружеството, към
организиране работите на дружеството с оглед предмета му на дейност, като и по
отношение управителя е приложимо изискването за полагане грижата на добрия
търговец. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява
ответницата да е действала добросъвестно при управление на дружествените работи
и действията й да са насочени към увеличаване патримониума на дружеството, а
напротив – установява се, че от нейна страна са предприети действия по продажба
на недвижим имот на дружеството, без да е налице решение на съдружниците за
това, които действия в крайна сметка са довели до създаване на прекомерно и
неоснователно задължение за дружеството за плащане на неустойка поради
неизпълнение на сключения от нея предварителен договор, за което задължение е
налице влязло в сила изпълнително основание – решение на арбитражен съд. Няма
доказателства за това съдружниците да са се съгласили за продажба на имот или
имоти на дружеството. Съдът не кредитира показанията на свидетелите М.и К. в
тази насока. Свидетелят М.обосновава подобно съгласие с това, че дружеството
през 2017 г. е било „на загуба“, поради което продажбата да се е наложила за
покриване задължения на същото от дейността. В търговския регистър е обявен ГФО
на ищцовото дружество за 2017 г., състоящ се от счетоводен баланс и отчет за
приходите и разходите. От същите се установява, че в баланса е обявена
неразпределена печалба от предходни години, а така също и текуща печалба, но не
и загуба. Съответно в отчета за приходи и разходи за 2017 г. е отразена печалба
от обичайна дейност за текущата и за предходната година и 0 лв. загуба. При
това положение съдът намира, че показанията на този свидетел не отговарят на
обективната истина. Освен това свидетелят говори за това, че имотите на
дружеството са продадени на А.Д., а свидетелят Д. заяви, че не знае какъв е
предметът на сключения с ответницата договор, не си спомня да е разговарял с Р.
Р. за продажба на имот или имоти и пр., а и от доказателствата се установява,
че нито един имот на дружеството не е продаден. В подобна насока са и
показанията на св.К., за който също така се установи, че е близък приятел на
ответницата, поради което и е заинтересован да свидетелства в нейна полза. В
крайна сметка и двамата свидетели излагат твърдения за това, че дружеството е
продавало два имота. По делото не е представен самият предварителен договор, но
от приложеното решение на арбитражен съд „ад хок“, чието съдържание страните не
оспорват, става ясно, че предмет на предварителен договор е бил само един имот
– този на ***“ в гр.Асеновград с идентификатор ****, ведно с построената върху
него сграда с търговско предназначение и идентификатор ****. Между страните няма
никакъв спор, че такъв договор е сключен, както и, че страни по него са
ищцовото дружество с представител В.Р. като продавач и св.А.Д. като купувач. Не
се оспорва уговарянето на арбитражна клауза в договора, както и уговарянето на
неустойка за неизпълнение в коментирания размер. Не се събраха доказателства за
това, че съдружникът Р. Р. е бил уведомен за сключването на въпросния
предварителен договор, за това същият да е знаел и да е бил съгласен имотът,
предмет на същия, собственост на дружеството, да се продава. Съгласно чл.137,
ал.1, т.7 ТЗ за придобиване и отчуждаване на имоти на дружеството е необходимо
решение на общото събрание, състоящо се от всички съдружници в същото. ТЗ
предвижда писмена форма за доказване на решенията на ОСС – чрез протокол. В настоящия
случай не е представен протокол за взето решение за сключване на предварителен
и/или окончателен договор за продажба на имот на дружеството, а поради
предвидената форма за доказване решението за това не може да се доказва със
свидетелски показания. Следователно ответницата при сключване на предварителния
договор от 2018 г. е действала, без да е оторизирана за това от общото събрание
на съдружниците и без да има решение за продажба на имот на дружеството. Не се
установява същата да е инициирала събрание за вземане на решение за окончателна
продажба на имота, респективно тя не е предприела действия и по изпълнение на
договора, с който е задължила дружеството в качеството му на продавач, като
пряка последица от което в тежест на последното е възникнало задължение да се
обезщетят вредите от неизпълнението. Действията на ответницата противоречат на
нормата на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, поради което са противоправни. Противоправни
са и защото ответницата е договорила неустойка за неизпълнение в размер,
многократно надхвърлящ евентуалните вреди от същото. Вредите на евентуалния
купувач от неизпълнение биха могли да се изразяват в това, че е заплатена
по-голяма цена за подобен имот, който е бил принуден да закупи от трето лице,
че е пропусната полза за определен период от неполучаване на наем и пр. В
аспекта на оценъчната експертиза и определената в нея справедлива стойност на
имота с идентификатор ****и сградата в него, съдът намира, че каквито и вреди
да е претърпял купувачът по неизпълнения предварителен договор (в случая дори
не се установяват конкретни такива) същите биха били по-малки от уговорената
неустойка. Уговарянето на подобна неустойка при липса на решение на ОСС за
продажба на имота, според съда е противоправно и недобросъвестно изпълнение на
задълженията на управителя, предвидени в договора за управление, в учредителния
акт и в закона – чл.137 ТЗ и чл.92 ЗЗД. Поради непредставянето на
предварителния договор по делото и с оглед липсата на други данни за това, не
може да се извърши преценка за това доколко изгодна е била продажната цена,
уговорена за имота, не може да се прецени дали ответницата е действала в полза
на дружеството, уговаряйки цена, близка до пазарната. Не може следователно да
се твърди, че ответницата се е ръководила единствено от интересите на
дружеството, както и, че действията й са били насочени към увеличаване
патримониума на същото. Напротив, крайният резултат, до който действията й са
довели, е задължаване на дружеството с прекомерно задължение и създаване на
изпълнително основание за това задължение, при това към лице, което твърди, че
няма спомен за цялата ситуация и което дори не знае, че в негова полза е
издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство срещу
ищцовото дружество. Задължаването на дружеството без основание съставлява
противоправно и недобросъвестно изпълнение на задълженията на управителя и в
този смисъл е Решение №41/20.07.2016 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№3314/2014 г. В
конкретния случай липсва основание за конкретното задължаване, тъй като на
първо място, липсва причина за продажба на имот или имоти на дружеството,
липсва и решение на общото събрание за това, и на следващо място – тъй като
евентуалните вреди от неизпълнението не съответстват на уговореното обезщетение
и това е очевидно за всеки, който би упражнил грижата на добър търговец при
управление на дружествените работи.
В аспекта на горното,
съдът намира, че е налице твърдяното от ищеца противоправно поведение на
ответницата в качеството й на управител на дружеството. Другата предпоставка на
иска по чл.145 ТЗ е вината, която в гражданското право се предполага до
доказване на противното, а по делото, според съда, няма доказателства, които да
оборват въпросната презумпция.
За осъществяване на
отговорността по чл.145 ТЗ е необходимо още в патримониума на дружеството да са
настъпили вреди. Вредата съставлява неблагоприятна последица, в резултат от
която имущественото състояние на дружеството е променено спрямо това, което
дружеството би имало без процесното неизпълнение. Съгласно чл.82 ЗЗД
подлежащите на обезщетяване вреди обхващат претърпени загуби и пропуснати
ползи. В първия случай имуществото на дружеството е намалено, патримониумът е
намалял, претърпяна е загуба, а във втория случай е налице пропуск от сигурно
увеличаване на патримониума. Според съда, със създаване на задължение, със
самото задължаване, без задължението да е изпълнено, доброволно или
принудително, патримониумът на дружеството не се намалява. Загуба дружеството
ще претърпи, ако задължението е изпълнено чрез плащане или друг способ, при
което имуществото му е намалено. Необходимо е реално намаляване на актива на
имуществото, увеличаването на пасива с едно задължение не е достатъчно, защото
задължението би могло да бъде опростено или погасено по давност, при което
реална вреда – намаляване на актива, да не настъпи за кредитора. (В този смисъл
е Решение №73/27.07.2010 г. по т.д.№897/2009 г. на ВКС, І т.о.) В конкретния
случай ответницата не е предприела действия по изпълнение на задължението,
създадено от арбитражното решение, поради което не е ощетила имуществото на
ищцовото дружество с пълния размер на уговорената неустойка. Понастоящем
издаденият срещу дружеството изпълнителен лист е обезсилен, а принудителното
изпълнение е прекратено. Въз основа на обезсиления изпълнителен лист не могат
да се предприемат по-нататъшни действия на принудително изпълнение. Действията
на ответницата са вредоносни само дотолкова, доколкото в хода на образуваното
изп.дело, преди обезсилване на изпълнителния лист, по принудителен ред са
събрани суми чрез наложения върху банкова сметка на ищеца запор, с които суми
активната част от имуществото на последния е намалена. Преки доказателства за
това какви суми са събрани от принудителното изпълнение по делото няма.
Установява се, обаче, въз основа на влязлото в сила разпореждане на АС Пловдив,
че в полза на ищеца е издаден обратен изпълнителен лист срещу св.А.Д. за следните суми,
постъпили и платени по изп.д. №8/2020 г. на ЧСИ Мурджанова: сумата 1 277,96
лв., постъпила от наложен запор по банковите сметки; сумата 200 лв. – платена
от дружеството за хонорар за вещо лице по същото изпълнително дело; и сумата 8
000 лв. за платено от дружеството адвокатско възнаграждение. Общият размер на
посочените суми, който се равнява на 9 477,96 лв., според съда съставлява
действително причинената от действията на ответницата вреда (имуществена
загуба) за ищцовото дружество, поради което искът се явява основателен и
доказан до този размер, като за разликата следва да бъде отхвърлен.
Обстоятелството, че в полза на ищеца вече е издаден изпълнителен лист за
горните суми, не съставлява пречка за уважаването на иска, тъй като
изпълнителният лист е издаден срещу друго лице, а не срещу ответницата – няма
пречка увреденият да претендира обезщетение за причинените му вреди на различни
основания от различни лица. И на следващо място, на издаването на обратен
изпълнителен лист ответникът се позовава едва в писмените си бележки, като
поради това не е възникнал спор дали сумите по същия са събрани от ищеца, дали
са му платени от св.Д. доброволно или принудително. При липса на доказателства
за това съдът намира, че ищецът не е получил плащане по издадения в негова
полза обратен изпълнителен лист, поради което няма пречка да претендира и
получи обезщетение в същия размер от ответницата, респективно да се снабди с
изпълнителен лист и срещу нея.
В обобщение, искът
следва да бъде уважен, като в полза на ищеца се присъди сумата 9 477,96 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, нанесени на дружеството от В.Р. в качеството
й на управител, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Искът следва да се отхвърли за разликата до пълния заявен размер от
100 000 лв., частично от 391 166 лв. (200 000 евро), като недоказан и
неоснователен.
При този изход на спора
ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил
разноски за: държавна такса за образуване на делото – 4 000 лв.; държавна
такса за съдебно удостоверение – 5 лв.; възнаграждение на вещо лице – 200 лв. и
адвокатско възнаграждение, платено изцяло по банков път – 4 236 лв. В
производството по ч.т.д.№58/2020 г. на ПОС са заплатени такси в общ размер 45
лв. (Не се следват на страната депозираните от нея депозити за свидетели, тъй
като не са изплатени на свидетелите и могат да бъдат възстановени по реда на
чл.82 ГПК.) Така общият размер на разноските на тази страна е 8 486 лв.,
от които съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва да се присъдят 804,30 лв.
Ответната страна също
има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. От тази страна са направени
разноски за възнаграждение на вещо лице в общ размер 380 лв., от които
съразмерно на отхвърлената част от претенцията в тежест на ищеца следва да се
присъдят 343,98 лв.
Претендира се от тази
страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Представен е по
делото договор за правна защита и съдействие, с който между ищцовата страна и
Адвокатско дружество „Б.и П.“***, е уговорена безплатна защита на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза съгласно чл.38,
ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната страна е осъдена
на разноски. С оглед отхвърлянето на част от иска (отхвърлена част
90 522,04 лв.), то в полза на горното адвокатско дружество се дължи възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 и §от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер 3 894,79 лв.
Същото следва да се присъди в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „Р. Р.“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, бул.
„България“ №94, представлявано от Р. А. Р., сумата 9 477,96 лв. (девет хиляди четиристотин седемдесет и седем
лева и 96 ст.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
21.02.2020 г., до окончателното плащане – обезщетение за имуществени вреди,
нанесени на дружеството от В.Р. в качеството й на управител, произтекли от
сключването на предварителен договор от 05.02.2018 г. за продажба на имот на
дружеството с купувач А.С.Д. с уговорена арбитражна клауза и неустойка за
неизпълнение в размер 200 000 евро, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
горния размер до пълния заявен такъв от 100 000 лева, частично от
391 166 лв. (равностойност на 200 000 евро), като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Д.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „Р. Р.“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, бул.
„България“ №94, представлявано от Р. А. Р., сумата 804,30 лв. (осемстотин и четири лева и 30 ст.) – деловодни
разноски по съразмерност за производството по т.д.№143/2020 г. и ч.т.д.№58/2020
г. по описа на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „Р. Р.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, бул. „България“ №94, представлявано от
Р. А. Р., да заплати на В.Д.Р., ЕГН **********,***, сумата 343,98 лв. (триста четиридесет и три лева и 98 ст.) –
деловодни разноски по съразмерност за производството по т.д.№143/2020 г. по
описа на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „Р. Р.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, обл.Пловдив, бул. „България“ №94, представлявано от
Р. А. Р., да заплати на Адвокатско дружество „Б.и П.“ БУЛСТАТ *********, ***, сумата 3 894,79 лв. (три хиляди
осемстотин деветдесет и четири лева и 79 ст.) – адвокатско възнаграждение за
производството по т.д.№143/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: