Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева ч.гр.дело № 5928 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
5 ГПК.
Образувано е по жалба „Л.п.“ АД срещу
действия на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по изп.
дело 20208380401988, изразяващи се в проведен въвод
във владение на недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, комплекс „Арена II“
и на недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „Илинден“, бул. „******, обективирани в Протокол за предаване на владение на
недвижим имот – въвод във владение от 04.06.2020г.
Жалбоподателят излага доводи, че извършеният
въвод във владение е незаконосъобразен. Твърди, че
владее имотите на основание договори за наем от 15.01.2020г., като фактическата
власт върху тях му е предадена с приемно-предавателни протоколи от 16.01.2020
г. Излага съображения, че доколкото упражнява фактическата власт върху имота, е
установена законова презумпция, че той го държи като свой. Навежда доводи, че
производството по чл. 35 от ЗОЗ може да бъде проведено само и единствено от
заложния кредитор срещу залогодателя. То не може да
бъде насочено срещу трето лице или срещу лице, което не е посочено в
заявлението за пристъпване към изпълнение, т.е. срещу лице, различно от залогодателя, каквото се явява жалбоподателят. Поддържа, че
въводът срещу трето лице е допустим само при принудително
изпълнение на влязло в сила решение. Сочи, че заявлението за пристъпване към
изпълнение, подобно на заповедта за изпълнение, няма субективните предели на
изпълнителния лист, издаден въз основа на влязло в сила решение. Излага
съображения, че не е уведомен за предстоящото извършване на въвода.
Твърди, че владее имота преди издаването на удостоверени от ЦРОЗ за вписвано
пристъпване към изпълнение и преди образуване на изпълнителното дело. Моли съда
да отмени обжалваните действия на съдебния изпълнител.
Взискателят
– заложен кредитор „Л.и.“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Твърди, че съдействието по чл. 35 от ЗОЗ може да бъде оказано и спрямо
трето лице, която възможност произтича от абсолютния характер на заложното
право. Поддържа, че наличието на трети лица не следва да бъде посочвано в
заявление за пристъпване към изпълнение, доколкото законът не е предвидил това обстоятелство
да подлежи на отразяване. Твърди, че в случая е неприложим редът на ГПК и в
този смисъл цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима.
Оспорва жалбоподателят да упражнява владение върху процесните имоти. Твърди, че
няма законово изискване за уведомяване на третото лице. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
Длъжникът „Л.И.“ ООД не заявява
становище по жалбата.
По делото са депозирани мотиви по реда
на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител М.Б., с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на жалбоподателите, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Изп.д.
№ 20208380401988 по описа на ЧСИ Б.е образувано по реда на чл. 35, ал. 2 ЗОЗ по
молба на „Л.и.“ АД , въз основа на вписано пристъпване към изпълнение по особен
залог на търговското предприятие на „Л.и.“ ООД, с искане да бъдат предприети
мерки за принуда чрез извършване на въвод в имотите,
предмет на договора за особен залог.
По допустимостта на жалбата, подадена по
реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, съдът се е съобразил със съдебна практика на САС,
обективирана в определение от 16.10.2019г. по гр.д. № 4769/2019г. Съгласно
цитирания съдебен акт, в случай на извънсъдебно пряко изпълнително основание –
вписано пристъпване към изпълнение по ЗОЗ срещу заложен длъжник, различен от
намерения в имота владелец, извършеното действие на съдебния изпълнител по
оказване съдействие на заложния кредитор подлежи на обжалване по реда на чл.
435 и сл. ГПК, като обстоятелството дали жалбоподателят е трето за изпълнението
лице е въпрос по същество.
Съгласно задължителните указания в т. 1 от
ТР № 3 от 10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г., ОСГТК на
ВКС, правото да обжалва въвода по реда на чл. 435,
ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на
имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява. За да бъде
уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на
придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани
евентуалните права на третото лице върху имота. В мотивите на цитираното ТР се
сочи изрично, че при приложение на нормата на чл. 523 ГПК, касаеща
защитата на третите лица срещу въвод във владение,
проверката на съдебния изпълнител дали визираната норма е приложима, изрично
следва да се предхожда от проверка дали е налице държане или владение на имота,
след което се преценява дали владението /ако е налице такова/, предхожда
завеждане на делото, решението по което се изпълнява.
Нормата на чл. 35, ал. 2, пр. последно
ЗОЗ /ред. след 2016г./ предвижда възможност за заложния кредитор да иска въвод във владение срещу длъжника по реда на чл. 522 ГПК,
като препращането касае начинът, по който се осъществява принудителната мярка. При
изследване на материалноправната легитимация на
жалбоподателя по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК обаче, следва да бъдат съобразени
указанията на горецитираното ТР, тъй като въводът се извършва по реда на ГПК.
Владението като особен вид фактическо
състояние с присъщи за него правни последици, притежава обективен и субективен
признак. Обективният признак се изразява в упражняването на фактическата власт
върху вещта. Субективният признак от друга страна е наличието на намерение в
упражняващото фактическата власт лице да се ползва с вещта като своя, тоест със
съзнанието че е неин собственик. Намерението е психическо, душевно, субективно
състояние. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение в случаите, когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. След като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да придобие
характера на владение. За да се приеме, че е налице завладяване, следва да е
налице промяна в намерението фактическата власт да се упражнява изключително за
себе си, която да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец и които са доведени до
знанието на последния. Това положение следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. В този смисъл е и константната и последователна
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 Г., ОСГК на ВКС, Решение № 12 от
19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, Решение № 270 от
20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 Г., Г. К., ІІ Г.
О. на ВКС и др.
В конкретния случай се твърди и са
представени докзателства, че имотите са били
предадени на жалбоподателя на 16.01.2020г., въз основа на договори за наем от
15.01.2020 г.,
т.е.
към момента на установяване на фактическата власт той е имал качеството на техен
държател. При това положение и с оглед горепосоченото, не могат да бъдат
споделени доводите на жалбоподателя, че намерението му да свои вещта като своя
се предполага. В същото време, по делото не се установява извършването на явни
и недвусмислени действия от страна на „Л.п.“ АД, отричащи правата на неговия
наемодател и станали достояние на последния, за да се приеме възникването на
субективния елемент на владението. Предвид изложеното, жалбоподателят не е
доказал твърдението си, че владее процесните недвижими имоти, респ. материалноправната си легитимация в качеството на трето
лице, засегнато от изпълнението на процесния въвод във владение.
По изложените съображения жалбата следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Л.п.“ АД срещу действия на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по изп. дело 20208380401988, изразяващи се в проведен въвод във владение на недвижим имот, намиращ се в гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, комплекс „Арена II“ и на недвижим имот, намиращ се в
гр. София, район „Илинден“, бул. „******, обективирани
в Протокол за предаване на владение на недвижим имот – въвод
във владение от 04.06.2020г.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.