РЕШЕНИЕ
№. 483
гр. Пловдив, 18.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 44 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „НБ Лифтконтрол“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – М.Й.Д.,
чрез адвокат С.Т., срещу решение № 1792 от 27.10.2021 г., постановено по а.н.д №
3940 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив XXV – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №
НП-128 от 27.04.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което „НБ Лифтконтрол“ ООД е санкционирано
с „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 27,
ал. 4 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че административното нарушение е доказано. Твърди се, че
районният съд не е съобразил безспорно установената намеса в техническото
състояние на асансьора,
извършена след провеждането на техническия му преглед от представители на
наказаното дружество и преди контролната проверка, в резултат на която е
установено нарушението. В този смисъл се твърди, че е останало недоказано,
възприетото като безспорен факт от наказващия орган и съда обстоятелство, че
голямото разстояние между кобилицата и лоста на контакта за безопасност на
разхлабено/скъсано въже на асансьора се дължи на неправилното му функционално
сглобяване като устройството е функционирало така в един продължителен период
от време, включително и към дата 24.09.2020 г., когато на съоръжението с
повишена опасност е извършен технически преглед.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ НП-128 от 27.04.2021г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор. Наказателното постановление било издадено въз
основа на АУАН № 17 от 15.01.2021, съставен от Т.П.А.– на длъжност главен
инспектор в РО ИДТН „Южна Централна България“ при Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното:
На 26.10.2020 г.
служители от ДАМТН извършили внезапен технически преглед на асансьор зав. №
54286/1986 г., монтиран на адрес гр. Димитровград, ул. „Иван Вазов“ № 2. Същият
бил вписан в регистъра на съоръженията с повишена опасност с рег. № 700АС00506.
В хода на проверката било констатирано, че се касае до пътнически асансьор в
експлоатация с товароподемност 320 кг., 7 спирки. В момента на проверката
асансьорът бил с включено захранване, приемал и изпълнявал заявки и в него са
се возили хора.
Според договор №
6/10.07.2007 г., техническият надзор на асансьора се извършвал от „НБ
Лифтконтрол“ ООД, град София. Съгласно Ревизионен лист № 19, последният
технически преглед бил извършен на дата 24.09.2020 г. от Ц.П.– инспектор в
орган за технически надзор „НБ Лифтконтрол“ ООД - лице по чл. 18, т. 2 НБЕТНА, вр. чл. 34, ал.
1, пр. 2 ЗТИП, получило лицензия за осъществяване на технически надзор за
съоръжения с повишена опасност от Председателя на ДАМТН. В посоченият Ревизионен
акт било вписано: в т. 4 по техническо състояние: „триеща шайба с износени
канали – за смяна“; по т. 5 извършени изпитания и получени резултати:
„блокировки изправни“, а в заключение: „Поднадзорният обект с оставя в експлоатация“
с поставен стикер в кабината за последваща проверка след 12 месеца.
При извършения от
контролните органи внезапен технически преглед, било установено, че кабината на
съоръжението се движи при неправилно функциониращ контакт за безопасност (КБ),
разхлабено/скъсано въже, което се установило по това, че при изпитания по време
на извършения технически преглед на 26.10.2020 г., при разхлабване на носещото
въже, рамото на кобилицата се премествало с максимално допустимия си ход, но не
можело да се задейства лоста на контакта за безопасност на разхлабено/скъсано
въже, поради голямото разстояние между тях. Голямото разстояние между
кобилицата и лоста на контакта за безопасност на разхлабено/скъсано въже, не се
дължал на износване от нормална експлоатация или умора на материала, а на
неправилното му функционално сглобяване, като устройството е функционирало така
в един продължителен период от време, включително и към дата 24.09.2020 г., когато
на съоръжението с повишена опасност е извършен технически преглед от органа на
технически надзор „НБ Лифтконтрол“ ООД.
При тази фактическа
обстановка било установено извършено нарушение по чл. 27, ал. 4 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, тъй като
представителят на надзорното дружество не е отбелязал в съставения от него
Ревизионен акт № 19, че асансьорът не е годен за безопасна експлоатация и в
3-дневен срок от проверката, а именно до 29.09.2020 г. не е изпълнил
задължението си да уведоми РО ИДТН-ЮЦБ, че описаният асансьор не е годен за
безопасна употреба.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл. 55, ал. 2 от ЗТИП е наложил на „НБ Лифтконтрол“ ООД, в качеството на орган
по технически надзор, имуществена санкция в размер на 300 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Същият пояснява, че проверката е извършена по сигнал. Имало протокол за
закъсал пътник, който не бил изваден до един час. Наложила се намеса на
техниците от поддържащата асансьора фирма. При проверката представителите на
тази фирма не направили възражения, не казали нищо и за блокиращото устройство.
Асансьорът не бил блокиран, а заседнал. Техниците след два дена отишли, за да
видят за какво става въпрос.
Разпитана е и св. Ц.П., която
заявила, че при извършения от нея технически преглед не е установила накъсани
нишки по въжетата на
асансьора. Твърди, че техниците, поддържащи съоръжението, я уведомили, че
през октомври месец, ден събота, е настъпило засядане на асансьора,
предизвикано от засядане на механизма. След това монтьорите, за да пуснат
асансьора в движение е трябвало да извършат действия, които да възстановят
блокировката.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. За да бъде реализиран съставът на вмененото на дружеството – жалбоподател
административно нарушение по чл. 27, ал. 4 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори (обн., ДВ, бр. 33 от 11.04.2003
г.), следва при технически преглед по чл. 24, ал. 1 органът за технически надзор
по чл. 18, т. 2 да е установил, че съответен асансьор не е годен за по-нататъшна
безопасна експлоатация и да не е уведомил писмено за това регионалния отдел на
ГД "ИДТН" в 3-дневен срок.
В конкретния случай, контролните органи и районният съд са приели за
безспорен факта, че асансьорът е бил негоден за по-нататъшна безопасна
експлоатация поради голямо разстояние между кобилицата и лоста на контакта за
безопасност на разхлабено/скъсано въже на асансьора, което се дължи на
неправилното му функционално сглобяване като устройството е функционирало така
в един продължителен период от време, включително и към дата 24.09.2020 г.,
когато на съоръжението с повишена опасност е извършен технически преглед.
Така отразеното в АУАН и НП обстоятелство не се подкрепя от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Безспорни са единствено фактът, че на
24.09.2020г. е извършен технически контрол, при който не е установено соченото
неправилно функционално сглобяване, както и фактът, че през месец октомври
(след техническия надзор) със съоръжението с повишена опасност е настъпил
инцидент, които е наложил намесата на техници от поддържащата фирма. Нито в
хода на административното производство, нито в съдебната фаза са издирени
доказателства в какво точно се е изразила тази намеса, респ. съставени ли са
съответни протоколи за извършени действия
и те включвали ли са разглобяване и сглобяване на блокиращия контакт на
асансьора; констатирани ли са неработещ краен авариен изключвател, увреждане на
въжета, износване над – допустимите норми на триеща шайба и др. В тази насока е
налице единствено заявление от актосъставителя, че техниците на поддържащата
фирма не са възразили срещу констатациите от контролната проверка, което само
по себе си нито потвърждава, нито отрича релевантния за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дееца факт - блокиращият механизъм да е бил неправилно
сглобен още към 24.09.2020г. или да са били налице други технически
неизправности, които да са налагали обективно установяване, че асансьорът не е
годен за по-нататъшна безопасна експлоатация, във връзка с което да е
възникнало и задължение за надзорния орган да уведоми регионалния отдел на ГД
"ИДТН" в 3-дневен срок.
След като в случая е безспорно, че причинно-следствената верига, от
датата на техническата проверка до датата на контролната проверка, е била прекъсната
от външно въздействие върху техническото състояние на съоръжението, без нужното
фактическо установяване, наказващият орган и районният съд неправилно и
необосновано са приели, че е реализиран съставът на нарушение по чл. 27, ал. 4
от Наредбата. При недоказано от обективна страна административно нарушение,
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател се явява
незаконосъобразно ангажирана.
В рамките на касационния контрол се установява и друго самостоятелно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като повдигнатото
от наказващия орган обвинение съдържа и фактически установявания, които не са
релевантни към състава на нарушение по чл. 27, ал. 4 от Наредбата, а визират
задълженията на надзорния орган по извършване на конкретни действия при
провеждането на техническия преглед.
По аргумент от чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата, органите за
технически надзор извършват първоначални и периодични технически прегледи на
асансьорите. Обхватът на периодичните прегледи е предвиден в чл. 26, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата. В случая контролните органи са установили, че при
провеждането на периодичния технически преглед представителят на надзорния
орган е препуснал да констатира: неправилно функциониращ краен авариен
изключвател (прекъсвач); не функционира контакт за безопасност
разхлабено/скъсано въже; наличие на множество скъсани нишки на носещите въжета;
износени над допустимата норма канали на триещата шайба. Така даденото описание
на нарушението сочи на неизпълнени задължения по чл. 26, ал. 1, т. 1 от
Наредбата за проверка за съответствието на асансьора с документите по чл. 20,
ал. 3, т. 2 (технически данни и характеристики на асансьора, съставните му
части и предпазните му устройства) и 3 (инструкциите по чл. 37 и чл. 38, т. 1
от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
асансьорите и техните предпазни устройства ).
Приложената от наказващия орган санкционна норма на чл. 55, ал. 2 от
Закон за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1.10.1999
г.) е обща и не съдържа съставомерни елементи на деянието, поради което волята му,
за какво точно неправомерно поведение е ангажирал административнонаказателна
отговорност на дееца, следва да се извежда пряко и еднозначно от описанието на
нарушението чрез конкретна врзъка към правилата за поведение, които са били
пренебрегнати.
Именно в тази насока нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН изискват даденото
в АУАН и НП описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи
извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с
приложената санкционна норма и доказателствата, които го потвърждават, без да е
необходимо за преценката за съставомерността съдът да установява допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната фаза.
Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу
фактически и правни констатации, което не са му било предявени още в началната
фаза на административнонаказателното производство, каквато е повелята на чл. 40
вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.
Спазването на посочените изисквания е
от съществено значение не само за защитата на наказаното лице, което има право
още на този етап да научи какво точно нарушение е извършило, за да организира
защитата си, но и с оглед спазването на принципа за законосъобразност, който
стои в основата на административното право.
Правилата за
провеждане на административнонаказателното производство са императивни и всяко
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на привлеченото като
нарушител лице, дава основание за отмяна на наложеното наказание поради
незаконосъобразност. Процесуалният
пропуск не може да бъде отстранен на етап на съдебното следствие, тъй като не
се дължи на дефицит в доказателствата, а на недопустимо изменение на
съществените елементи от състава на предявеното обвинение.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Същите се
доказват общо в размера на 400 лева за адвокатска защита пред първата инстанция
и касационната инстанция. Претенцията за присъждане на разноски за заплатена
държавна такса в размер на 25 лева за касационното производство се явява
неоснователна. По аргумент от чл. 227а, ал. 5 от АПК за касационните
производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания не се
дължи държавна такса, поради което дори и такава да е заплатена не може да бъде поставена в
тежест на другата страна. Внесените от
жалбоподателя 25 лева са недължимо платени и могат да бъдат възстановяване,
след изрично искане в тази насока.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1792 от 27.10.2021 г.,
постановено по а.н.д № 3940 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив XXV –
ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-128 от 27.04.2021г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на „НБ Лифтконтрол“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от М.Й.Д. – управител, на основание чл. 55,
ал. 2 от ЗТИП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
да заплати на „НБ Лифтконтрол“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.Й.Д. – управител, сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.