|
|
Р Е Ш Е Н И Е № 382
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 29.11.2016 г
.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от
двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело № 392 описа на ПАС за 2016 г., намери следното:
Производство по чл. 258 от ГПК, образувано по
повод подадена въззивна жалба от Е.Г. К. и М.С.Н. , против постановеното
решение №132 от 22.03.2016 г. по търг.дело №163/2015 по описа на ОС-П., с което
са уважени искове по чл.135 от ЗЗД.
Жалбоподателите,действащи чрез адвокат Д.Д. и
адвокат С.М., считат ,че обжалваното решение е необосновано,постановено при
неправилно прилагане на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения.
Изложили
са подробни съображения,относно недопустимостта на решението,свързани с липсата
на яснота по отношение твърденията и исканията на ищеца за вида на съединяване
на исковете,както и за вида на втория иск,а оттук и за нередовността на
исковата молба,по която е постановено решението.
Относно неправилността на решението считат ,че не е налице
фактическият състав на чл.135 от ЗЗД по
отношение на посочените от ищеца страни , настъпване на увреждането към датата на брачния договор,презумпцията за
знание за увреждането.Не са събрани
всички необходими доказателства от значение за правния спор,като не им е
дадена възможност да представят доказателства
за събраните и разпределените
суми от длъжниците по изп.д.№****/2014 на ЧСИ С. Я. и не е изискано
кредитното досие по договорите за кредит. При положение , че след датата на
брачния договор са сключени нови кредити и предоговорени останалите, е следвало да намери приложение
хипотезата на чл.135,ал.3 от ЗЗД и тъй като не
са доказани умишлени действия от страна на длъжника и останалите
ответници, е следвало да се отхвърли претенцията, а не да се уважи.
Молят
да се отмени изцяло обжалваното решение и се отхвърлят изцяло предявените
искове.Претендират сторените разноски в
производството.
Ответникът
П.и.б. АД е представил отговор , в който оспорва въззивната жалба.Счита , че тя
е неоснователна,като е изложил аргументите си срещу доводите на
жалбоподателите.
Моли да
се потвърди обжалваното решение,както и да му се присъдят направените разноски
за въззивното производство , вкл.и
адвокатско възнаграждение.
Съдът ,след като се запозна с акта предмет на
обжалване ,наведените оплаквания, както и
след преценка на събраните по делото
доказателства , намери за установено следното:
Обжалваното
решение е връчено на жалбоподателите на 31.03.2016 г. , а въззивната жалба от
тях срещу него е подадена на 07.04.2016
г. Следователно е спазен предвиденият двуседмичен срок в закона за
обжалване. Жалбоподателите са надлежни страни, жалбата им е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт и следователно подлежи на разглеждане.
Видно от исковата молба и допълненията към нея,
ищецът П.и.б. АД иска съда да обяви за относително недействителна в отношенията
му със С.Ж.Н. и Е.Г. К. сделката,обективирана
в брачен договор,сключен на 27.12.2012 г. за ½ ид.ч. от правото на
собственост върху недвижимите имоти,описани в него,за неговия личен дълг към
банката.При уважаването на относителната недействителност на брачния договор,
иска да се обяви за относително недействителна в отношенията му с Е.Г. К. и М.С.Н. сделката , обективирана в
договор за дарение ,за който е сключен нотариален акт №**,том **** ,рег.№****,дело №*** от
20.12.2013 г. по описа на нотариус Р.Т. ,вписан към АВ с № от вх.рег.****,№ от дв.вх.рег.***, акт
том ***,акт номер ***, № от описна книга
*** от 20.12.2013 г., по силата на който Е.Г. К. е прехвърлила описаните
недвижими имоти на дъщеря си М.С.Н..
Ищецът твърди , че между него и С.Н.,като
солидарен длъжник, има сключени седем
договори за кредит от 30.01.2009 г. до
29.05.2013 г.Въпреки поетите договорни
задължения,кредитополучателите и солидарните длъжници не обслужват задълженията си и се е
достигнало до снабдяване с изпълнителни
титули за принудително реализиране
паричните притезания на банката.
С изпълнителен лист от 26.05.2014 г. по гр.д.№26906/2014 по описа
на СРС С.Н. е осъден солидарно да заплати на банката сумата от 689 854,01
евро главница по договор за кредит №***
от 30.01.2009 г.,ведно със законната лихва от 20.05.2014 г.,както и договорна лихва 9 542 евро за периода
06.02.2014 г. – 08.05.2014 г.,наказателна лихва
8 969,43 евро за периода 28.02.2014 г.-20.05.2014 г.,разноски
49 020,51 лв. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп.дело № **** по описа на ЧСИ С. Г..
С изпълнителен лист от 30.05.2014 г. по гр.д.№26907/2014 по описа
на СРС С.Н. е осъден солидарно да заплати на банката сумата от
1 000 000 лв. главница по
договор за кредит №**** от 30.04.20** г.,ведно със законната лихва от
20.05.2014 г.,както и договорна лихва 20 557,22
лв. за периода 06.02.2014 г. – 06.05.2014 г.,наказателна лихва 5 500,01 лв. за периода 08.05.2014
г.-20.05.2014 г.,такси 6 500 лв., разноски 36 401,14 лв. Въз основа
на изпълнителния лист е образувано
изп.дело № ***/14 по описа та ЧСИ Т.М..
С изпълнителен лист от 26.05.2014
г. по гр.д.№26905/2014 по описа на СРС С.Н. е осъден солидарно да заплати на
банката сумата от 3 032 831,44 лв. главница по договор за кредитна линия №**** от 27.**.20**
г.,ведно със законната лихва от 20.05.2014 г.,както и договорна лихва 59 260,3 за периода
06.02.2014 г. – 08.05.2014 г.,наказателна лихва 26 605,84 лв. за периода
28.02.2014 г.-20.05.2014 г.,разноски **9 418,95 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № ****/14
по описа на ЧСИ С. Я..
На 27.12.2012 г. е вписан брачен
договор между съпрузите С.Н. и Е.Н.,втората
ответница по делото,съгласно който те са
се съгласили собствеността върху
описаните недвижими имоти в договора да премине безвъзмездно върху втората ответница.
На 20.12.2013 г. е вписан договор
за дарение ,по силата на който втората ответница дарява дъщеря си –****я
ответник по делото с недвижимите имоти,предмет на брачния договор , и
учредява безвъзмездно и пожизнено
ползване върху тях в полза на съпруга си
–първия ответник.
С влязло в сила решение на
14.11.2014 г.бракът между съпрузите е прекратен , поради развод по взаимно
съгласие. По силата на решението съпругата е приела предбрачната си фамилия К..
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства – справка от имотния регистър по партидите на първия и **** ответник,покани
от банката ,вкл. и до С.Н. във връзка с договорите за кредит,договорите за кредит,анекси и погасителни планове към
тях,брачен договор , както и нотариален акт ,обективиращ договор за
дарение,брачно решение.
Ответникът С.Н. не е представил
отговор.
Ответниците Е.Г. К. и М.С.Н. са
представили отговор ,в който считат втория иск за недопустим, а по същество -исковете
за неоснователни. Възразяват относно
качеството кредитор на банката.Доколкото два от договорите, описани в
исковата молба , са сключени след датата на увреждащата сделка 29.05.2013
г.,проучено е финансовото състояние на
първия ответник ,установено е обстоятелството по сключване на брачния
договор от публичния регистър,уговорена е
клаузата на т.8.2.5,раздел ****,че по неудовлетворените вземания на банката,тя
ще може да предприеме всички предвидени в закона способи, след датата на сключване на брачния договор е
имало нови уговорки и банката не се е противопоставила на текущото икономическо състояние на всяка
една от страните по договорите за кредит.
На следващо място ответниците считат , че не е
налице субективния елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД по отношение
знанието за увреждане от страна на длъжника С.Н..Той не е действал с умисъл за
увреждане на кредитора,тъй като към
датата на подписване на анекс№6 и приемането на условията по т.3.1.5 -24.01.2014 г.
кредиторът е знаел ,че имотите ,предмет на брачния договор ,не са в
патримониума на длъжника,не се е противопоставил и е преценил,че
удовлетворяване на вземанията по кредита не са
застрашени.
По отношение на сключения договор
за овърдрафтен кредит №****/07.03.2012 г., на 21.01.2014 г. е сключен анекс №2
към него,с който е уговорено същото условие,посочено по-горе за
неудовлетворените вземания на банката,също кредиторът е знаел,че имотите
,предмет на брачния договор ,не са в патримониума на длъжника,доколкото всяко едно предоговаряне предполага ново
проучване на финансовото и икономическото състояние на страните по договора, а
брачният договор е публично оповестен в съответния регистър. Същите аргументи са изложени и за останалите
договори , респ.анекси към тях.
На следващо място ответниците считат, че с
анекс №3 от 29.05.2013 г. към договор №**** от **.04.2009 г. са променени
съществените условия на договора,което е довело до новация и следователно
кредиторът може да се легитимира като такъв към датата на
промяната 29.05.2013 г.Оттук правят и извод за липса на умисъл за
увреждане от страните по брачния договор.
Излагат и аргументи за субсидиарния
характер на иска по чл.135 от ЗЗД,въз основа на който считат,че може да бъде
уважен само ако няма друго имущество,от
което да се удовлетвори кредитора, а в случая вземанията на банката са
обезпечени с учредени ипотеки върху
недвижими имоти.
Позовават се и на образуваните изпълнителни дела,по които
вземането на банката е погасено до голям размер.
При така изложените становища на
страните се е пристъпило към събиране на доказателства,освен приложените към
исковата молба.
Пред първата инстанция са събрани
данни относно родствените и семейните връзки между тримата ответника,от които
се потвърждават фактите в исковата молба в тази връзка.
Освен договорите,представени с
исковата молба , ищецът е представил три броя удостоверения по всяко едно от
изпълнителните дела.От издаденото удостоверение от ЧСИ Г. се установява,че
изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист по
гр.д.№26 906/2014 по описа на СРС за вземанията на банката по договор за
кредит №*** от 30.01.2009 г.,присъединените вземания,в т.ч. вземанията и по
другите две изпълнителни дела,посочени в исковата молба,взискателите и
длъжниците. Посочена е дължимата сума към 12.11.2015 г. съобразно изпълнителния
титул - в общ размер 1 684 181,81 лв.,от които главница
1 349 237,17 лв. със законна лихва 203 167 лв. за периода
20.05.2014-12.11.2015 г. , 37 226,91 лв.неолихвяеми вземания,49 020,51
лв.разноски по гр.дело,45 030,22 лв.таски по изп.дело с включен ДДС,500
лв.публични задължения.Тези суми са дължими към 12.11.2015 г.
От удостоверението на ЧСИ Т.М. се
установява,че изпълнителното дело при нея е образувано въз основа на
изпълнителен лист по гр.д.№26 907/2014 по описа на СРС за вземанията на
банката по договор за кредит №**** от 30.04.20** г.Посочени са присъединените
взискатели,както и дългът към **.11.2015 г.-общо неплатени
2 954 875,96 лв.От тях 1 000 000 лв. главница със законна
лихва 150 022,50 лв. за периода 20.05.2014-**.11.2015, 1 349 237,17
лв.главница със законна лихва 202 415,92 лв. за периода 20.05.2014-**.11.2015
г.,68 762,85 лв.неолихвяеми вземания,85 421,65 лв.разноски по гр.дело ,
21 982 лв.разноски по изп.дело,77 033,87 лв. такси по Тарифа ЧСИ.
От удостоверението на ЧСИ С. Я. се
установява изпълнителния титул- изпълнителен лист по гр.д.№26 905/2014 по описа
на СРС за вземането на банката по договор за кредитна линия №**** от 27.**.20**
г.Посочено е актуалното задължение към 16.11.2015 г. – 1 238 611,48
лв.,от което 1 093 529,42 лв.главница,131 465,02 лв.законна лихва за
периода 11.09.2014-16.11.2015,13 085,19 лв.пропорционална такса, 531,85 лв.
обикновена такса.Има присъединени взискатели.
По искане на ответниците са
представени вътрешните правила на банката относно рисковите експозиции.Първият правилник за
работата на кредитния комитет за наблюдение,класифициране и провизирне на
рисковите експозиции е актуален към 30.**.20**
г.вторият – към 28.**.2013 г.
Също така са изискани и справки по
трите образувани изпълнителни дела за извършени разпределения.От
удостоверението на ЧСИ Г. се установява,че е постъпила сума в размер на 5039,41
лв.по запор на вземанята на длъжника С. ООД, че е проведена публична продан на
три недвижими имота на С. ООД.Разпределени са суми в полза на банката ищец-от
продажбата на първите два имота 1 533 380,36 лв.по влязлото в сила
разпределение на 24.03.2015 г.,а от продажбата на ****я имот-325 733,06
лв.по влязлото в сила разпределение на 22.12.2014 г.
От удостоверението на ЧСИ м. се
установява , че също има разпределение от 11.09.2014 г.Общо разпределена е
сумата от 505 983,13 лв.,с която са погасени вземания на банката по
удостоверения за присъединяване от ЧСИ Я..Погасена
е част от главницата 194 444,07 лв. по присъединеното вземане.
Не е постъпило удостоверение за разпределение от ЧСИ Я. пред
първата инстанция,но са изискани от въззивната инстанция доказателства за
постъпили суми и направено разпределение по изпълнителното дело. Представени са
протокол за обявяване на наддавателни предложения от 12.08.2014 г.,кредитни
преводи за постъпили суми по делото , протокол за разпределение от 14.08.2014
г.,от който се установява , че на взискателя банка се погасява сумата 2 342 309,68
лв. и остава дължима главница 1 093 529,42 лв.
По искане на ответниците е
разпитана и свидетелката С.,банков служител при отпускане на
кредитите,разглеждал част от преписките като кредитен инспектор.От показанията
и се установява ,че тя е извършвала анализ на финансовото състояние на
дружеството кредитополучател С. и свързаните с него юридически лица. Не е
работила с някой,който да обследва физическите лица. Обследването на
финансовото съС.ие е включвало анализ на
финансовите отчети,баланс,собствен капитал,разбивки , вземания ,
задължения,основните пера които са в баланса
и отчета за приходи и разходи.Имотното състояние се проверявало от
юристи.Нейното становище плюс това на директора се изпращали на съответното
ниво за вземане на решение в зависимост от размера на кредитната
експозиция.Котато се вземал нов кредит не се гледала назад
експозицията.Прескруктурирането на кредитите било в друг отдел.Нямала спомен при
сключване на договорите със С. да е имало преструктуриране.
По искане на ответниците ищецът е
представил и писмени доказателства-финансови анализи и решения,пазарни оценки и
нотариални актове за учредени договорни
ипотеки по опис-л.456 от делото,както и предложение за пресктуктуриране на
кредит,договор за учредяване на особен залог върху стоки от 08.11.20** г.,два
договора за залог върху съвкупност от стоки от 29.05.2013 г. и от 07.03.2012
г.Всичките документи са част от кредитното досие на С. ООД.
Въз основа на така събраните доказателства се
установява,че първият ответник е солидарен длъжник по силата на сключените
договори за банкови кредити, кредитни линии и овърдрафт пред периода 30.01.2009 – 29.05.2013
г.,приложени към исковата молба. Банката-ищец се е снабдила с три изпълнителни
листа за вземанията си по три от седемте договора , по които първият ответник е
солидарен длъжник.Трите изпълнителни листа са издадени по образуваните
заповедни производства/гр.дела №26 906, №26 905 и №26 907 по
описа за 2014 г. на СРС/.По тях е
признато ,че първият ответник отговаря солидарно за вземанията на банката по
договори №*** от 30.01.2009 г., №**** от 30.04.20** г. и №**** от 27.**.20** г.Няма
спор относно стабилизиране на заповедите за изпълнение.Образувани са посочените
три изпълнителни дела,като банката се е присъединила за всяко едно вземане по
трите дела. Предприети са изпълнителни действия ,като са постъпили суми в
резултат на запори и публични продажби
на обезпечени имоти по трите дела. Пристъпило се е към разпределение на
получените суми.Така се е стигнало до удовлетворяване на банката ищец в
значителни размери.Конкретно по изпълнителния лист ,за който е образувано изп.дело на ЧСИ С. Я. е останала главница 896 085,41
лв./след приспадане от остатъкът 1 093 529,48 лв. на 197 444,07
лв./. Няма данни след 11.09.2014 г.,
когато е погасена сумата 197 444,07 лв.,да има нови погашения.Това
съотнесено с извършените разпределения от ЧСИ Г.,води до извод,че има останали
непогасени задължения по изпълнителните дела.Първият ответник,като солидарен
длъжник по отношение на който има издаден изпълнителен лист,отговаря за
останалите задължения.Без правно значение е обстоятелството, че задълженията са
били обезпечени с договорни ипотеки и се е достигнало до значително
удовлетворяване на вземанията на ипотекарния кредитор.При положение , че е
уговорена солидарна отговорност и има издаден изпълнителен титул,кредиторът/в
случая банката взискател/ след изчерпване на обезпеченията и за остатъка от
дълга може да насочи изпълнението си към всеки един от солидарните
длъжници.
С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го
уврежда,ако длъжникът и третото лице,с което той е договарял, са знаели за
увреждането при извършване на сделката.Знанието се предполага до доказване на
противното,ако третото лце е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на
длъжника.Елементите от фактическият състав за успешното упражняване на правото
по посочената разпоредба са:ищецът да е кредитор на длъжника,длъжникът да е
извършил конкретно увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.
От установената по-горе фактическа обстановка несъмнено се установява ,
че ищецът е кредитор на първия ответник,който се е задължил като солидарен
длъжник по договорите от 30.01.2009 г.,30.04.20** г. и 27.**.20** г.,както и по
договори №**** от **.04.2009 г. ,№**** от 07.03.2012 г., №**** от 29.05.2013
г., №***** от 29.05.2013 г.Тези договори са подписани от него в това му
качество. Съгласно чл.**1 от ЗЗД,всяко трето лице може да встъпи като съдлъжник
в едно правоотношение,като първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят
пред кредитора като солидарни длъжници. Първите пет договора предхождат по
време сключването на брачния договор
от 27.12.2012 г.Затова следва да се
приеме , че вземанията на кредитора са възникнали преди посоченото увреждащо действие
– сключването на брачния договор. В
полза на банката са издадени и три
изпълнителни листа за вземанията по първите три договора,образувани са три
изпълнителни дело,по които тя е взискател,като са останали непогасени
задължения по тях,както е посочено по-горе в мотивната част на решението. Първият
ответник има качеството длъжник в резултат на посочените договори и издадените
срещу него три изпълнителни листа с предмет вземанията по договорите ,за които
са образувани трите изпълнителни
производства. Ето защо е налице първата предпоставка от посочения по-горе
фактически състав.
От доказателствата по делото несъмнено се установява , че първият ответник
е сключил брачен договор със съпругата си втората ответница на 27.12.2012 г. По силата на този договор недвижимите имоти ,описани в
него и представляващи съпружеска имуществена общност ,се предоставят в
изключителна собственост на съпругата му.
Така се е стигнало до намаляване на неговото имущество,служещо за общо
обезпечение на кредиторите съобразно
чл.133 от ЗЗД.Съгласно посочената разпоредба,цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори,които имат еднакво право да се удовлетворят от него,ако няма законно
основание за предпочитане.В случая с брачния договор длъжникът се е лишил от свое имущество,а това води до
затрудняване удовлетворяването на кредитора,тъй като това имущество е служило за общо удовлетворение на
кредитора.Ето защо е налице и втората предпоставка от посочения по-горе
фактически състав.
Третата предпоставка е знание за увреждане.При положение , че страните по
брачния договор са съпрузи,налице е презумпцията на чл.135,ал.2 от ЗЗД
,съгласно която знанието се предполага до доказване на противното,ако третото
лице е съпруг,низходящ,възходящ ,брат или сестра на длъжника.
С оглед гореизложеното ,следва да се приеме
, че е налице фактическият състав на чл.135 от ЗЗД по отношение на брачния
договор до ½ ид.ч.от недвижимите имоти ,описани в него, и затова следва
да се обяви за относително недействителен този договор в посочената част в
отношенията между кредитора и страните по него.
По
принцип недействителността не засяга правата,които **** добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване
недействителността съгласно чл.135,ал.1, предл.трето от ЗЗД. Обстоятелството
дали приобретателят по определена сделка
е бил добросъвестен или не при сключването и е факт с правно значение,за
който не е предвидено самостоятелно установяване по исков ред. Посочената
разпоредба не урежда самостоятелен иск,
а само случаи,при които последващата сделка с имуществото на длъжника би била противопоставима на
кредитора.Последният има възможността да
иска по реда на чл.135,ал.1 от ЗЗД да
бъде обявена за относително недействителна по отношение на него не
само първата сделка с имуществото на длъжника ,но и последващите
,ако те го увреждат.Спорът следва да се реши в производство за обявяване на относителната
недействителност на поредицата от сделки в какъвто смисъл е и решението по
чл.290 от ГПК №122 от 13.09.2016 г. по
гр.д.№5533/2015 на ВКС,ГО. Ето защо ,второто искане на ищеца по отношение на договора за дарение не се явява недопустимо.То следва да се
разгледа като част от иска по чл.135,ал.1 от
ЗЗД. Ако тези **** лица са
недобросъвестни и са придобили
безвъзмездно тези права ,кредиторът
може да ги атакува ,когато те са в патримониума
на правоприемник на лицето , с което длъжникът е договарял.
С втората сделка от 20.12.2013 г. втората
ответница е надарила дъщеря си с придобитите имоти в резултат на брачния
договор,както и е учредила в полза на първия ответник безвъзмездно правото на
ползване върху тези имоти. Чрез дарението и при успешен павлов иск срещу брачния
договор банката не може да се удовлетвори от имотите,тъй като те вече са
преминали в патримониума на дъщерята-****я ответник. Кредиторът отново е увреден със сключването на сделката
,защото не може да се удовлетвори от имотите. Ето защо и тъй като сделката е
безвъзмездна ,извършена от лица ,които попадат в приложното поле на чл.135
,ал.2 от ЗЗД ,не е налице хипотезата на чл.135,ал.1,предл.трето от ЗЗД . Второто
искане се явява основателно за 1/2 ид.част от недвижимите имоти , предмет на
дарението и следва да се обяви
недействителността му в тази част по отношение на ищеца.
До същите изводи е стигнал и
първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение.Ето защо ,то
следва да бъде потвърдено.Въпреки ,че с него са разгледани два иска при условие
на евентуалност,тези искове са с предмет чл.135,ал.1 от ЗЗД, даден е отговор на
въпроса за наличието на фактическия
състав на посочената разпоредба по отношение
на двете процесни сделки и следователно не се засягат процесуалните
права на страните по делото.С оглед този резултат се явява неоснователна подадената
въззивна жалба. Въззивната инстанция е събрала допълнителни доказателства ,а
именно данни за извършените
разпределения от ЧСИ С. Я. ,които не се отразяват на крайния резултат,тъй като съдържат
данни от предхождащ момент спрямо
удостоверението на същия ЧСИ за остатъкът от дълга към 16.11.2014 г. Останалите доводи са обсъдени по-горе в мотивите на
решението,като не се установява от представените договори и анекси
преструктуриране на дълга,поемане на изцяло нови задължения и отпадане
задълженията по първите пет описани
договора .
Разноски
се дължат на ответника с оглед резултата на делото,които са в размер на 5000
лв. минимално юрисконсултско възнаграждение по приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ето защо ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №132 от 22.03.2016 г. по
търг.дело №163/2015 по описа на ОС-П..
Осъжда Е.Г. К. и М.С.Н. да заплатят на П.и.б.
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 5 000 лв.за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.