Решение по дело №1271/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260102
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20193100901271
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№………./…….07.2020г.

 

 гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                   

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав

                                                                   СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

При секретар : Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията 

Търговско дело № 1271 по описа за 2019 год.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на  М.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. В.Н. с адрес ***, срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище *******, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за присъждане

на сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.08.2018г. в гр.Варна, в района на ул.Райко Попович 7 по вина на водача на лек автомобил *** с рег. № *** Г.Х.Г. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/118000463338, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – закрито счупване на коленните капачета двустранно, счупване на V метакарпална кост на лявата ръка, охлузване на ляво коляно, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2018г. до окончателното й плащане, както и

на сумата от 1440.32  лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби стойността на направени разходи за лечение и медикаменти, извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 18.08.2018г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2019г. до окончателното й изплащане.

 Претендират се и направените по делото разноски.

С определение от 24.02.2020г. ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски по т.д.№ 1271/2019г., на осн.чл.83, ал.2 от ГПК.

В исковата и уточнителната молба ищцата излага, че на 18.08.2018 г. около 17:20 часа Г.Г. управлявал л.а. „***" с peг. № *** по ул. „Райко Попович'". В района на административен номер 7 същият нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение на заден ход не забелязал пресичащата пътното платно пешеходка М.С., вследствие на което я ударил. При така настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания на М.С. като пешеходец.

Твърди се, че л.а. „***" с peг. № *** има към датата на застрахователното събитие валидна застраховка  „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/118000463338, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********.

 Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП на М.С. са нанесени следните увреди : закрито счупване на коленните капачета двустранно, счупване на V метакарпална кост на лявата ръка, охлузване на ляво коляно.  Твърди се, че е проведено продължително лечение, извършени са оперативни интервенции като оздравителния процес не е приключил. Твърди се, че в резултат на претърпяното събитие ищцата и към настоящия момент изпитва психически дискомфорт - страх от автомобили, страх от пресичане, сънува кошмари, има нарушен сън. Твърди се, че преди катастрофата ищцата е била активна - помагала е на дъщеря си и семейството й. В резултат на ПТП М.С. се е променила, затворила се е в себе си. Също така тя вече не може да извършва ежедневните си задължения и има нужда от чужда помощ; ограничила социалните си контакти. Твърди се, че не е в състояние да вдига тежко, да излиза навън без чужда помощ, да слиза по стълби самостоятелно; при преумора и промяна във времето ищцата изпитва силни болки в областта на причинените травми.

Твърди се, че ищцата е заявила изрично искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение като доброволна претенция пред ответното дружество, която не е удовлетворена към момента на предявяване на иска. Молбата е за уважаване на исковата претенция в цялост.

В законоустановения срок ответникът ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпилото пътно - транспортно произшествие, доколкото с исковата молба не е изяснена в цялост фактическата обстановка,  както и причините за настъпването му, включително и относно обстоятелството, че пътно - транспортното произшествие е настъпило с оглед виновно и противоправно поведение на водача Г.Х.Г.. Липсват данни за пътните и атмосферните условия и видимостта по време на настъпване на пътно - транспортното произшествие, както и за поведението на пострадалия - ищец в настоящето производство.

Изразява се становище, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като водачът на МПС не е бил длъжен и не могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно - внезапното пресичане на пострадалия на нерегламентирано място.

Въвежда се възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД, а именно, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат като се е движел по пътното платно, на необозначено за целта място.  Настоява се, че пострадалата не е положила необходимата грижа за предотврятяване на ПТП като в нарушение на чл.113 ал.1 от ЗДвП и чл.114, ал.1 от с.з. като преди да навлезе на платното за движение е следвало да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение и да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. В случай, че се установи, че е налице съпричиняване, се настоява за намаляване на евентуално присъдения размер на обезщетение съгласно чл.51, предл.2 - ро от ЗЗД, доколкото никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение. Твърди се, същевременно, че ищцата е имала възрастови и дегенеративни заболявания, които са забавили значително възстановителния процес.

Оспорени са всички направени твърдения от ищеца за характера, интензитета, и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и относимостта на представените разходни документи към оздравителния процес на твърдяните увреждания.

Настоява се за отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане на разноските, сторени в съдебното производство.

С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявената искова претенция. Счита, че фактическият състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което претендираното застрахователно обезщетение се явява дължимо.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа въведените с ОИМ възражения.

В тежест на ищеца е да установи виновно противоправно действие, извършено от Г.Х.Г.; настъпили за ищцата вреди –телесни увреждания и психически страдания; причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответникът следва да установи изпълнението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, както и останалите релевирани възражения, вкл. и това за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричната експертизи приема за установено от фактическа страна следното :

 Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл.423, ал.1 от КЗ  във вр.чл.45 и 52 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка ***рег. № ***по силата на застрахователна полица  BG /30/118000463338, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********. Същата е приета като доказателство по делото в заверен от ищеца препис.

          Ищцата М.М. представя по делото заведена, на осн.чл.380, ал.1 от КЗ,  пред ответното дружество с вх. № 1074 от 03.04.2019г. застрахователна претенция за обезщетяване на претърпени от нея имуществени вреди, оценими на 80 000 лева и имуществени вреди в размер на 1392.39 лева, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 18.08.2018г. в гр.Варна, в района на ул.Райко Попович 7 по вина на водача на лек автомобил *** с рег. № *** Г.Х.Г. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/118000463338, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********. Депозирано е и допълнително заявление, придружено с епикриза и фактури за извършени медицински разходи, с вх. № 1631 от 28.05.2019г.

          Не се спори, че пред ответника по заявеното искане е образувана щета под № 0801-001284/2019-01. С писмо изх. № 1554 от 07.05.2019г. и уведомление изх. № 2289 от 17.06.2019г. застрахователят изисква от пострадалата изрично писмено пълномощно с нот.заверка на подписите за съответната застрахователна претенция, с което упълномощава представляващия я адвокат, както и мотивирано отказва да изплати претендираните обезщетения. По делото липсват данни за изплатено от ответното дружество в полза М.М.С. застрахователно обезщетение към датата на подаване на исковата молба.

          Приет по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2027, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР Варна за посетено на място ПТП /л.7/, в който в качеството им на участници в произшествието са вписани, съответно М.М.С. като пешеходец, участник 2, и участник 2 ППС с рег. № ***, управлявано от собственика му Г.Х.Г.. В обстоятелства и причини за ПТП е отразено, че около 17.20 часа в гр.Варна, на ул.Райко Попович 7 участник 1 блъска пешеходец 2, в резултат на което са контузени капачки ляв и десен крак на М.С., която е получила и фрактура на пети пръст на лява ръка.

          От приложената преписка по ДП № 561/2018г. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна се установява, че на осн.чл.212, ал.2, чл.356, ал.3, чл.362, ал.3 от НПК, на 20.08.2018г. е започнато досъдебно производство за настъпило на ПТП на ул.Райко Попович до дом №7, при което МПС л.а. *** с рег. № ***, управляван от Г.Х.Г.  с ЕГН ********** при движение на заден ход блъска движещата се на пътното платно пешеходка М.М.С. с ЕГН **********, на която е причинена средна телесна повреда – престъпление по чл.343, ал.1, б.б пр.2 от НК.

Представено по делото е Постановление на Районна прокуратура Варна от 04.02.2019г., с което наказателното производство по досъдебното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.б от НК срещу Г.Х.Г. е прекратено, по изрично желание на пострадалия. 

За установяване на механизма на ПТП по искане на страните по делото е назначена и изслушана САТЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано съдът кредитира изцяло.

Вещото лице като черпи данни от огледния протокол към досъдебното производство докладва основните факти на настъпилото ПТП, а именно : Ha 18.08.2018г., около 17.20 часа, в светлата част на денонощието, в град Варна, на улица „Райно Попович" след врата на Дом №7, в лява част на улицата при гледане в посока ул.„Васил Друмев", при сухо пътно платно, ясна видимост е настъпило ПТП между лек автомобил и пешеходец. В конкретната пътна обстановка, л.а.„***", с рег.№***, управляван от Г.Х.Г. ЕГН ********** на заден ход с посока на движение от бул.„Княз Борис I" към ул.„Васил Друмев", удря пресичащата пътното платно М.М.С. с ЕГН **********, от лява към дясна задна част за процесния автомобил. В резултат на установеното съприкосновение между задна/странична дясна част на автомобила и задна част на тялото на пешеходката, непосредствено преди навлизането й измежду паркирани автомобили, последната пада с очи към подлежащата настилка и получава телесни наранявания на двете колена, лява ръка при дланта и десен лакът. Съгласно доклада на експерта причина за конкретното ПТП се явява неспазване на дистанция от процесния автомобил при движение на заден ход спрямо пешеходката, пресичаща пътното платно в жилищна зона, или ненаблюдаване непрекъснато на пътното платно зад автомобила при движение на заден ход. ПТП-то е настъпило в светлата част от денонощието, при сухо пътно платно, без конкретни неравности, изкачван лек наклон от автомобила при движение на заден ход. По делото няма данни за конкретни прегради от изкуствен или естествен произход, намаляващи видимостта в процесния участък. Съобразно конкретно описания механизъм на ПТП, водачът е имал възможност да наблюдава цялата активна ширина на пътното платно в огледалата за обратно виждане или при обръщане през рамо. Точката на съприкосновение е била в края на предприетото пресичане от пострадалата в лявата част на пътното платно гледано в посока ул.“Васил Друмев". Вещото лице сочи, че в процесния участък няма данни за светофарна уредба или пешеходна пътека. Вещото лице не докладва за данни по делото относно конкретния момент на установяване на опасната ситуация от водача на лекия автомобил, но сочи че при изследваната скорост на движение, автомобилът е имал опасна зона от 9.85 метра, като пострадалата не е попадала в нея, доколкото зоната на видимост на пострадалата при началото на пресичането й спрямо точката на потегляне и била 14 метра. Според наличните данни по делото, пешеходката е била изведена от равновесие на база съприкосновението с автомобила в участъка на заден десен стоп странично, след което е паднала по очи напред. Вещото лице изнася, че конкретната пътна ситуация е била предотвратима от водача на автомобила при непрекъснато наблюдаване на участъка от пътното платно зад автомобила и спазване на дистанция спрямо пешеходците, пресичащи ширината на пътното платно или движещи се по него.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че механизмът на ПТП е формулиран съобразно вида на конкретните наранявания, доколкото при удар на пешеходец с по-висока скорост би се наблюдавало отхвърляне на тялото по посока на движение на автомобила, докато в случая е налице по-скоро „побутващ“, отколкото „отхвърлящ“ тялото назад удар. Според експерта пешеходката е нямала възможност да предотврати удара, тъй като същият е настъпил не в началото, а в края на пресичането на пътното платно. Пояснява, че улицата, на която е реализирано ПТП, е в жилищен район, задънена откъм булеварда. Същата не е еднопосочна, но е предполагала еднопосочно движение на автомобили в определен момент /имало е паркирали автомобили в едното платно/, т.е. ако един автомобил се движи към дъното на улицата, друг не би могъл да излезе. С оглед на което и на конкретната ширина, там е нямало разположение нито на светофарни уредби, нито на хоризонтална маркировка за пресичане. Наличен е тротоар, но съответно във всеки един момент по протежението на улицата е възможно да  пресичат пешеходци и да се ситуират на пътното платно.

    С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите за ищеца травматични увреждания, по искане на страните е назначена и изслушана СМЕ, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът кредитира. След преглед на ангажираните по делото медицински документи и преглед на ищцата вещото лице докладва, че в резултат на ПТП на 18.08.2018г. М.С. е получила счупване на лява и дясна коленни капачки, обусловило трайно затруднение на движенията на долните крайници за повече от 5 месеца; счупване на пета метакарпална кост, обусловило трайно затруднение на движенията на лявата ръка за повече от 30 дни. Счупването на коленните капачки е лекувано оперативно, като  костните фрагменти са съединени с метал. Металът е отстранен с нова операция на 26.02.2019г. Счупването на петата метакарпална кост е лекувано с гипсова имобилизация за 30 дни.

Установено е от вещото лице от приложените писмени доказателства, че на 01.11.2018г. ищцата постъпва в МБАЛ-Девня в Рехабилитационно отделение ИЗ №253 с Диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от други счупвания на долни крайници. Контрактура на става. Изписана   е на   12.11.2018год.   със   Локален   статус: "силно ограничени движения в коленните стави-в дясно 0-30, в ляво 0-40 /норма 0-120гр./....не може да се изправи и да ходи сама, не може да се самообслужва. Контрактура на пръстите на лява ръка. Не може да направи юмручен захват“. На 06.03.2019г. отново е постъпила в същата болница с ИЗ №38 със същата
диагноза и след проведения рехабилитационен курс е изписана на 13.03.19г. със следния локален статус: "Спокойни оперативни рани по вентралната повърхност на двете коленни стави, ограничени движения в тях 0-55гр., ходи с
проходилка“. Ищцата е изписана с препоръка да продължи лечебната физкултура в дома си. Тези данни дават основание на вещото лице да заключи, че лечението е протекло без усложнения и в обичайния срок. Оперативните рани са оздравели първично, счупените кости са срастнали. Влошили са се съществуващи артрозни промени на коленните стави. Това води до болки при натоварване и при рязка промяна на времето. Поради тях и хипотрофията на мускулатурата се налага ищцата да ползва помощно средство за придвижване.
Пълно възстановяване е невъзможно, прогнозира се, че ще се засилят артрозните промени в ставите. Ръката има пълен обем на движения при възстановен юмручен и върхов захват.

Вещото лице докладва, че на направените рентгенови изследвания се вижда, че в двете коленни стави има начални артрозни промени. Счупването на коленните капачки се отразява много неблагоприятно на механиката на ставата. Колянното капаче се явява като продължение на четириглавия бедрен мускул. Колкото и добре да се наместят фрагментите, хрущяла по фрактурната линия загива и се замества с влакнеста съединителна тъкан, това е причината за засилване на дегенеративните промени. Самите дегенеративни промени влияят неблагоприятно на рехабилитацията.

Към момента на изготвяне на експертизата е извършен медицински преглед на ищцата, като вещото лице установява, че походката й е накуцваща, придвижва се с помощта на една патерица тип Канадка. Спокойни ясно видими оперативни белези по предното лице на двете коленни стави с дължина около 8-9 см. Движенията в коленните стави са 0-90гр., при норма 0-120гр.;  Инактивитетна хипотрофия на бедрената мускулатура. Лява длан и пръсти без видими деформации, движенията в ставите на пръстите са в норма.

Вещото лице докладва, че не е приложена медицинска документация за периода след м.март 2019г. Преценява, че приложените фактури за закупени медикаменти и хигиенни материали са във връзка с лечението на ищцата.

Приети по делото са ангажираните от ищеца разходооправдателни документи за платени медицински изделия и медикаменти, памперси за възрастни, чаршафи за еднократна употреба; потребителски такси, храна в болнично заведение /л.42-90/ на обща стойност от 1440.32 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцовата страна -  П.М.К.и Милена С. С., съответно сестра и дъщеря на ищцата; както и на ответника – Г.Х.Г., водач на л.а. ***. Преценявани при условията на чл.172 от ГПК с оглед възможна заинтересованост на свидетелите на ищеца от изхода на спора, съдът изцяло кредитира показанията им, предвид обстоятелството, че същите кореспондират със събрания в хода на производството писмен доказателствен материал и проведените експертизи. Липса основание съдът да не се довери и на показанията на свидетеля на ответника, доколкото същите са в унисон със заключението по САТЕ.

Св.К. и ищцата живеят в един жилищен блок и са в непрекъснат физически контакт. Свидетелката разбрала за ПТП от племенника си, сина на пострадалата. Посетила я на следващия ден в Окръжна болница, където М.С. пролежала около 10 дни, тъй като била извършена оперативна интервенция. Оздравителният процес след изписването продължил дълго и тежко. Ищцата основно лежала през първите месеци; при придвижване за прегледи и превоз до болниците и обратно се ползвали услугите на частни линейки, както и помощни средства като носилки и проходилка; рехабилитацията в болницата в град Девня също била правена в легнало положение. През оздравителния период за хигиенни нужди ищцата ползвала само памперси, т.к. не можела да става от леглото, а в по-късните месеци да се задържа на крака. Всички грижи, свързани със състоянието й, били поети от дъщеря й и свидетелката – приготвяне на храна, покупки на продукти и лекарства, памперси; хигиена на пострадалата и дома. 

Св.К. споделя, че ищцата е претърпяла две операции на капачките на колената, с поставяне на гвоздеи в тях, като прохождането било придружено с големи болки, при ползване на проходилка. Посещавала е два пъти болницата в гр.Девня с цел раздвижване и рехабилитация. Споделя, че към настоящия момент сестра й се придвижва патерица и на по-кратки разстояния. Изнася че, преди ПТП М.С. била много жизнена, дейна, грижела се самостоятелно за домакинството и се обслужвала сама. 2-3 години преди събитието дори работела в магазин, въэпреки че била пенсионерка. След катастрофата започнала психически и физически да унива, тъй като болките били силни и продължили дълго време. Свидетелката споделя, че не знае за проблеми с очите на сестра си, както и че тя редовно преглежда сърцето си при личен лекар, а преди ПТП е имала счупване на раменна кост и нараняване на крака.

Св. Милена С. посетила майка си в болницата около час и половина след катастрофата. Била в тежко състояние, виела от болка. Останала в болницата 10 дни, където и двата й крака били гипсирани от слабините до прасците от 18. до 22.08. Операцията била на 22.08., като след прибирането й лечението продължило около 10 месеца, през което време тя била непрекъснато до майка си.

               При прибирането си ищцата била обездвижена с шини и на двата крака. Ръката й била гипсирана 20 дни. Прибрали с линейка, трудно я качили в асансьора. В продължение на 5 месаца била само легнала, като не можела нито да седне, нито да се изправи и задържи на краката. Всичко вършела в легнало положение. Отслабнала много.

               Два или три пъти била водена на лекар за контролни прегледи, но само със специализирана кола, която да я закара. Приминала през две операции – за поставяне и махане на иглите в капачките. По предписание на лекуващ лекар два пъти пролежала в болницата в гр.Девня за рехабилитационни процедури. Едва след втория път състоянието й се подобрило. Но още не можела да върви и е слаба. След като се върнали първия път ищцата можела само да седне за кратко време, но да стъпи на краката и да стане било невъзможно. Започнала да прохожда след януари-февруари на следващата година – 6-7-ми месец след инцидента, като ходела с проходилка. С патерицата се движела вече година.

Психически ищцата се чувствала много потисната. Много й било тежко, защото била енергична жена и не можела да стои на едно място и преди ПТП се движела много. След ПТП се сринала. Даже мислела да скача от 12-тия етаж. Най-трудно било, когато починал брат и́ – през 10.2018г. Близките й скрили от нея, а после много й тежало, че не могла да отиде на погребението и по цяла нощ плачела.

Още след прибирането й от болницата се наложило свидетелката да са премести да живее при майка си, тъй като основно тя я обслужвала. Основно ползвали памперси и хигиената се извършвала в леглото. Имало случай, при който свителката извикала своя колежка да й помогне да отнесе майка си до банята. Към настоящия момент ищцата се стараела да ходи сама до банята, защото сина й се установил у дома при нея. Но все пак трябвало някой да я пази пред банята, за да не стане някоя беля.

Водачът на МПС, св.Г.Г., изнася, че ПТП се случило на къси улица, без изход, на булеварда край Морската градина, където няма светофар или пешеходна пътека. Споделя, че движейки се надолу по нея видял пешеходката, която държала в едната ръка куче, а с другата се подпирала с патерица, да се движи нагоре. Спрял автомобила и след като оглеждайки се не намерил свободно място за паркиране потеглил на заден ход. Сочи че не е видял жената дали е била на улицата, на тротоара или е излязла измежду паркираните автомобили. Твърди, че е движил бавно, като веднага щом я видял до задната броня спрял, Тогава бил осъществен и удара, макар и същия да бил слаб.

ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и предвид компетентните и неоспорени експертни заключения, се налагат следните правни изводи :

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени вреди.

От приетите и кредитирани писмени и гласни доказателства се доказва  несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.

Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска.

Неоснователни са въведените от ответника възражения за неясен механизъм на ПТП, липса на противоправно поведение на водача на ПТП, за съпричиняване на вредите от пострадалата и пряко влияние на възрастовите и дегенеративни изменения върху оздравителния процес.

Механизмът на ПТП е изяснен напълно със заключението по САТЕ, в резултат на което се установява, че събитието е станало при ясно време, на къса улица без изход и без пешеходна пътека и светофар, в жилищен квартал. От показанията на водача става ясно, че той е видял на платното пешеходката при движението си надолу по улицата, но не и при маневрата си на заден ход. Не са въдевени от ответника, а не се и събраха доказателства, които да сочат  невъзможност на водача да се огледа в страничните и/или това за обратно виждане огледала, с цел да се убеди, че няма да създаде опасност за движението при предприемане на маневрата. На улицата е нямало пешеходна пътека и/или светофар, което да е изисквало от пешеходеца преминаване през платното при съобразяване с тях. Ищцата и близките й са осъществили всички необходими, както в спешен порядък, така и препоръчителни, оперативни и рехабилитационни процедури и действия, за да изведат пострадалата от критичното състояние и да проведат последващия оздавителен процес. Установени са предхождащи уврежданията от ПТП медицински проблеми – счупена лява раменна кост, за които не се събраха данни да са утежнили процеса на възстановяване. Не се уставиха данни за съпричиняване на настъпилите вреди от ищцата, доколкото ПТП е настъпило при завършване на пресичането й по улицата, а не при стъпване на платното, когато от нея може да се изисква оглеждане и преценка за отпочване на безопасно пресичане.

Предвид  обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ  застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.

Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В конкретния случай ищцата е възрастен, но сравнително здрав за годините човек. Травмите, получени в резултат на ПТП, са възпрепятствали осъществяването на самостоятелен начин на живот поради обездвижване 6-7 месеца на легло и придвижване в последствие с патерица тип канадка.  Установява се, че в резултат на получените увреждания ищцата е претърпява две оперативни намеси на капачките на двете колена за поставяне, съответно сваляне на импланти; седмица е била с гипсирани изцяло крака, а впоследствие обездвижена с шини; ръката е била гипсирана в продължение на 20 дни. Налице са данни за проведени 2 курса на рехабилитация в болнично заведение, като едва втория е дал добър резултат.  Според вещото лице и към настоящия момент, когато вече е приключил оздравителния процес, ищцата ходи самостоятелно, и е в значително по-добро състояние. Независимо, че типично възрастовите изменения при ищцата не са изразени в голяма степен, пълно оздравяване не може да се очаква. Доказа се наличието на травми на психиката, доколкото след инцидента ищецът е изпитвал психически дискомфорт, свързан със затрудненията при изпълняване на ежедневни дейност, а също с факта, че се е чувствал в тежест на околните.

Същевременно следва да се отчетат обстоятелствата, че липсват данни оздравителния процес да е продължил по-дълго от обичайното. Травмата е била многофрагментна, като съответно е продължителността на лечението е било адекватно на вида, характера и степента на уврежданията.

Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат репарирани със сумата от 50 000 лева, до който размер като основателен и доказан искът следва да бъде уважен, а за разликата над 50 000 до първоначално предявения размер от 80 000 лева – отхвърлен.  

Поради уважаване на иска за неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лева съдът намира за основателна и акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от датата на събитието – 18.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Целта на обезщетението за имуществени вреди е имущественото състояние на увредения да се възстанови в положението, в което би било, ако не бе извършено увреждането. Приетите по делото счетоводни документи, удостоверяват извършени от ищцата разходи, необходими за възстановяване на увреденото й в резултат на процесното ПТП здраве. Като основателен и доказан искът следва да бъде уважен изцяло, както и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата, считано от 18.06.2019г. до окончателното плащане.

По отношение на разноските: На осн.чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

С оглед изхода по исковете и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 2057.61 лева и 126.33 лева – възнаграждение на вещите лица по САТЕ и СМЕ.

С оглед резултата по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца сторените от него разноски, като същите се ограничават до възнаграждение на процесуалния представител, определено по реда на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 и ал.2 от ЗА, което възлиза на сумата от 1877.98 лева.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за САТЕ и СМЕ, съд.у-ние, възнаграждение на свидетел, както и адв.възнаграждение в общ размер от 1257.98 лева.      

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище *******, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.С. с ЕГН ********** с адрес ***

1.сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.08.2018г. в гр.Варна, в района на ул.Райко Попович 7 по вина на водача на лек автомобил *** с рег. № *** Г.Х.Г. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/118000463338, издадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – закрито счупване на коленните капачета двустранно, счупване на V метакарпална кост на лявата ръка, охлузване на ляво коляно, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лева до първоначално претендирания размер от 80 000 лева, 

 2.сумата от 1440.32  лева, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби стойността на направени разходи за лечение и медикаменти, извършени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 18.08.2018г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище *******, да заплати на адвокат В.Н. САК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1877.98 лева.

ОСЪЖДА М.М.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище ******* сторените разноски за САТЕ и СМЕ, съд.у-ние, възнаграждение на свидетел, както и адв.възнаграждение в общ размер от 1257.98 лева.      

ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище ******* да заплати по сметка на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса и разноски в размер на 2057.61 лева.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис  от него на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: