МОТИВИ
по НОХД № 1407/2015г. по описа на СГС, НО, 27 състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р.Р.Л.
за това, че: на
27.04.2014 г. около 15 часа и 55 минути в гр.С., на бул. „********” при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Шкода” модел
“Октавия” с регистрационен номер ******** , като се движил с посока на движение
от ул. "**********” и в района на кръстовището с бул. „***** Борис ” на
прилежащата пешеходна пътека на бул. ’’********” означена с пътна маркировка М
8.2 от ППЗДвП, при зелен сигнал на светофарната уредба за посоката на движение
на управлявания от него автомобил, нарушил правилата за движение, визирани в чл.119,
ал.1 от ЗДвП: “При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал стъпилата на
пешеходната пътека пешеходка А.И.М., която пресичала пътното платно на бул. „********”
в нарушение на правилата на движение - при режим на работа на светофарната
уредба - червен сигнал за посоката на движение на пострадалата А.М., с посока
отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, в резултат на
което последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и по непредпазливост
причинил смъртта на А.И.М., като деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества от страна на водача Л. и на пешеходна пътека- чл.343, ал.3,
пр.2, алт.1 и пр. последно, б.”Б” вр. ал.1, б."В" вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
По делото като частен обвинител /ЧО/ е конституиран
К.Л.М., наследник на пострадалата, представляван от повереника-адв. Е..
В
съдебно заседание представителят на Прокуратурата поддържа внесеното обвинение,счита
същото за доказано по безспорен начин. Сочи,
че М. е пресякла кръстовището на червен
за нея сигнал, като подсъдимият, който съгласно чл. 119 от ЗДвП е бил длъжен да
намали скоростта или да спре, да пропусне преминаващите пешеходци на
пешеходната пътека не го е сторил. Скоростта на движение на управлявания
от него лек автомобил е била 50 – 60
км/час и водачът се е движел или към
максималната скорост или е надвишавал с малко допустимата за населени места. Пешеходката
е пресякла със спокойно тичане булеварда и ударът е бил предотвратим при скорост на
движение 50-60 км/ч за л.а, управляван от подс. Л.. Настъпилата смърт на М. е вследствие на причинените при удара
травми. Подсъдимият е извършил деянието
след като е употребил наркотични вещества. Счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание около средния размер предвиден в разпоредбата на закона, като
съответно се приложи и чл. 343г от НК, в
максимален размер.
Адв.Е. поддържа наред с прокурора
внесеното обвинение и моли подс. Л. да бъде признат за виновен По отношение на дадените няколко възможности
в автотехническата експертиза моля да се
приемат само фактите, за които съществуват безспорни
доказателства.Счита, че са били събрани данни за спокойно бягане или тичане на пешеходката,
изводимо от показанията на Б., М.,Д.,
респ. да се кредитира този вариант от допълнителната КМАТЕ, макар че и при
двата варианта вещите лица са категорични, че за водача ударът е бил
предотвратим. По отношение на размера на наказанието споделя становището на СГП, като добавя, че деянието
е по непредпазливост и подсъдимият е млад човек. Моли за справедливо наказание, което да изпълни
функциите на закона.
Адв. Н., моли за постановяване на
оправдателна присъда. Моли да се приеме, че ударът е бил неизбежен и основната причина за настъпилото ПТП е поведението на пешеходката.
При алтернативност, моли за прилагане на
чл.55 НК при определяне на наказанието.
Подс.Л.
не се признава
за виновен и се възползва от правото да не дава обяснения. В лична защита заявява, че съжалява за случилото се. Преборил се
със зависимостите и в момента не употребява метадон или др.наркотици. В последната си дума моли за
оправдателна присъда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, при съобразяване разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимия Р.Р.Л., ЕГН:********** е роден на ***г***,
българско гражданство, неженен, безработен, адрес за призоваване и по лична
карта - гр. С., кв. *********, неосъждан / реабилитиран/.
Към 27.04.2014 г. обв. Л. *** като правоспособен водач на МПС и имал
издадено на свидетелство за управление на МПС № *********, категория „В”,
валидно до 27.08.2022 г.
На 27.04.2014 г. около 15 часа и 55 минути в
град С., времето било ясно и слънчево, видимостта била добра, а пътната
настилка суха. Пътното платно било с асфалтова настилка без неравности и
посипаности и без наклони, прав участък от пътя. Пътното платно било
предназначено за движение с по две ленти за движение и в двете посоки,
разделени помежду си с двойна непрекъсната линия. Подс. Р.Р.Л. управлявал лек
автомобил марка “Шкода” модел “Октавия” с регистрационен номер ******** , като
се движил по бул. „********” с посока на движение от ул. ’’**********”.
Кръстовището на бул. „********” с
бул. „********* е било
регулирано с пътни знаци, маркировка и светофарна уредба. Режима за работа на
светофарна уредба бил за посоката на движение на лекия автомобил марка “Шкода”
модел “Октавия” с регистрационен номер ******** с начало на цикъла: зелен сигнал - 42 сек.; жълт сигнал - 3 сек.; -червен сигнал - 82
сек; жълт + червен сигнал - 2 сек, като
за движение на пешеходката А.И.М./ на 77 години/ продължителността на светене на сигналите била
както следва: червен сигнал - 102 сек; зелен сигнал - 27 сек. Началото за зелен
сигнал, за посоката на движение на лекия автомобил марка “Шкода” модел
“Октавия” с регистрационен номер ******** светвал 23 сек, след светването на
червен сигнал за посоката на движение на пешеходката А.И.М.. Началото на
светване на зелен сигнал за посоката на движение на пешеходката А.М. бил 37
секунди, след светване на жълт сигнал и 34 секунди след светването на червен
сигнал за посоката на движение на лекия автомобил марка “Шкода” модел “Октавия”
с регистрационен номер ********. Фазите за преминаване на кръстовището били
такива, че изключвали едновременното светване на зелен сигнал за двете
направления.
Постр. М. предприела пресичане на въпросното кръстовище
на червен за нея сигнал, без да се огледа. Същевременно подс. Р.Л. приближил пешеходната пътека на
кръстовището означена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, при зелен сигнал на
светофарната уредба за посоката на движение на управлявания от него автомобил
движейки се със скорост около 60 км/час, нарушавайки правилата за движение,
визирани в чл.119, ал.1 от ЗДвП: “При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал стъпилата на
пешеходната пътека пешеходка А.И.М., която пресичала пътното платно на бул. „********”
тичайки в нарушение на правилата на движение - при режим на работа на
светофарната уредба - червен сигнал за посоката на движение на пострадалата А.М.,
с посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, в резултат на което последвал удар между лекия
автомобил и пешеходеца, ударът бил страничен, в предния ляв калник и
колонката на л.а . Подс. Л. оказал пълно
съдействие на органите на МВР, като същевременно бил силно разстроен от
случилото се.
В следствие на
този удар пострадалата А.М. получила следните травматични увреждания видно от
СМЕ на труп №332/2014 г. - закрита черепно мозъчна травма:разкъсно- контузна
рана в тилната област на главата, масивно кръвонасядане на меката черепна
покривка в тилната и дясната тилно-слепоочна области на главата; субдурален и
субарахноидален кръвоизливи, кървав ликвор; линейно счупване на костите в
предна лява черепна ямка; лицева травма
- охлузвания, кръвонасядания и хематоми в областта на лицето; закрита гръдна травма - кръвонасядане в дясна
гръдна област, счупване на трето, четвърто и пето ребро вдясно по средната
ключична линия, инерционни кръвонасядания в хилусите на белите дробове и около
големите кръвоносни съдове в медистинума; - травма на крайниците: Г-образна
разкъсно-контузна рана в дясната лакътна област; кръвонасядания по бедрата и
подбедриците; дълбоки кръвонасядания с размачкване на подкожната местна тъкан
по предните части на двете подбедрици, по - изразено вдясно; закрито счупване
на големия и малкия пищяли вдясно; - агонална аспирация на стомашно съдържимо и
кръв. Установена е липса на етилов алкохол, други упойващи вещества и
лекарствени средства. На път за болницата пострадалата А.М. починала.
Установило се,
че причината за настъпилата смърт на А.М. е тежката съчетана закрита
черепномозъчна, закрита коремна и закрита травма на долните крайници, които са
в пряка причинно следствена връзка с ПТП.
От заключението
на изготвената СХЕ на подс.Р.Р.Л. е видно, че в предоставените проби кръв и
урина на лицето се установява наличие на специфичен метаболит на
тетрахидроканабинол, доказващ употребата на упойващо вещество
тетрахидроканабинол, а също така и присъствие на наркотично упойващо вещество
амфетамин в предоставената проба урина и наличие на метадон в кръвта на Л..
Отстоянието на
предната част на автомобила от мястото на удара за момента в който водачът му е
могъл да възприеме пешеходеца в пътното платно е определено в КМАТЕ в 2
варианта:
В момента в който пешеходката е
предприела пресичане на пътното платно, предната част на процесния автомобил е
отстояла на около 142 метра при скорост на движение на л.а. 50 км/ч и на около
170 метра от мястото на удара при 60 км/ч.
В момента в който пешеходката е
предприела пресичане на дясното полуплатно, тръгвайки от разделителния остров
предната част на лекия автомобил е отстояла на около 44 метра при скорост на
движение на л.а. 50 км/ч и на около 53 метра от мястото на удара при 60 км/ч. Опасната
зона за спиране при скорост от 50 - 60 км/ч е съответно 34 - 44 метра. С отстоянието на лекия автомобил от мястото
на удара, в момента на откриване на видимост към нея 49 метра при 50 км/час и 58,5 метра при 60
км/час при бърз ход на пешеходката показва, т.е подс.Р.Л.
е могъл да
предотврати удара с пешеходката А.М..
Заключението на допълнителната комплексна
медико-автотехническа експертиза, изготвена от ВЛ Б., А. и Д. сочи, че към момента на удара скоростта на движение на
л.а“Шкода“ е била около 50 км/ч, скоростта
на движение на л.а преди удара не може да се определи с точност, но е бил
от порядъка на 50-60 км/ч. При ход на пострадалата- спокойно тичане, със средна
скорост на движение 5,5 км/ч момента в който пешеходката се е показала извън
габарита на джипа и водачът на л.а „Шкода“ е могъл да я възприеме, лекият автомобил
се е намирал от мястото на удара на около 36 метра при скорост на движение 50
км/ч. Като опасната зона за спиране при тази скорост е 34 м. Вл заключават ,че
от техническа гледна точка при спокойно тичане на пострадалата ударът за водача е бил предотвратим. Ударът е
бил предотвратим и при скорост на движение на МПС с 60 км/ч.
По
доказателствата:
Възприетата за безспорна фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите
от съдебното следствие и прочетените по
реда на чл.281,ал.4 и ал. 5 НПК- В.Б., П.К., С.Д., А.М., В.Т., Д.К., В.О.,
Х.Х., К.М., изготвените по делото експертни заключения на автотехническата
експертиза, съдебномедицинска експертиза на труп, комплексна медикоавтотехническа
експертиза, допълнителната КМАТЕ в
нохд, СХЕ, протокол за
оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум към него, справка за съдимост
от ДП, справка картон на водача, справки от ОПП-СДВР,
от„НС 112”, констативен протокол, справка съдимост в нохд, справка от НАП и др.
Подсъдимият не дава обяснения,
които да бъдат обсъдени.
При
изграждане на доказателствените си изводи съдът кредитира показанията на
свидетелите К., Д., М., Т., Б., които
излагат пред съда своите лични възприятия относно фактите и обстоятелствата, на
които са станали свидетели, по един последователен, логичен и безпротиворечив
начин. От показанията им съдът изведе фактите относно времето и мястото
на произшествието,поведението на
участниците в движението.
Поведението на пешеходката М.,
нейното пресичане на червен светофар при това тичайки съдът изведе от
показанията на свид. К., Д.. От показанията им е видно, че същата не се е
огледала, тичала е доколкото това може да стори възрастен човек.
Приетата фактология за движението на лекият
автомобил, управляван от подсъдимият и за механизма на ПТП се установява
от показанията на свидетелите Б., К., М.,
Т. и др., от заключението на АТЕ, СМЕ, КМАТЕ, допълнителна КМАТЕ, протокола за
оглед, скица и фотоалбум.
Във фазата
на съдебното следствие се наложи прочитане показанията на някои от свидетелите,
доколкото поради изминалото време у същите липсва на спомен. Съдът кредитира
прочетените им показания от ДП, тъй като свидетелите ги потвърдиха.
Показанията
на свид.К.Л. съдът също кредитира, тъй
като е син на пострадалата и дава сведения за личността и навиците й .
Заявеното от него, че пострадалата
не можела да тича, тъй като имала
здр.проблем с краката, не се потвърждава от други данни.
ВЛ Мичич, заявява, че по данните съобщени от
сина на пострадалата, които на практика не съдържат такава медицинска
информация, от която вещите лица по КМАТЕ
да могат да кажат какво точно е
било нейното заболяване и до колко то е затруднявало движението й, не могат да
отговорят на въпроса – дали е можела да тича, дали е можела да тича бързо или
бавно. Ето защо по този въпрос съдът се довери на показанията на свидетелите
очевидци.
Съдът
кредитира протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума като
годно доказателствено средство.
Съдът даде вяра на изготвените и приобщени
към доказателствения материал по делото експертни заключения, като прие, че те
са дадени в съответствие със специалните знания и опит на експертите,
безпристрастни са, обективни и съответстващи
на другите доказателства по делото,
без да се опровергават от същите напълно или частично- АТЕ, СМЕ на труп,
КМАТЕ, допълнителна КМАТЕ, СХЕ.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, които коректно
отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства включени в предмета на
доказване справки и др.
Съдът намира, че горепосочените
доказателства са категорични, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи се,
поради което изцяло обосновава на тях правните си изводи.
От правна страна:
След анализ на доказателствата по делото в
тяхната съвкупност и поотделено и
възоснова на приетата за установена фактическа обстановка по делото съдът прецени
от правна страна, че в случая подсъдимия Р.Р.Л. обективно и субективно е реализирал състав на престъплението по чл.343,
ал.3, пр.2, алт.1 и пр. последно, б.”Б” вр. ал.1, б. ”В”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От
обективна страна подсъдимия на 27.04.2014 г. около 15 часа и 55 минути в гр.С.,
на бул. „********” при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Шкода” модел “Октавия” с регистрационен номер ******** , като се движил
с посока на движение от ул. "*********“ и в района на кръстовището с бул.
„********* *****” на прилежащата пешеходна пътека на бул. „********” означена с
пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП, при зелен сигнал на светофарната уредба за
посоката на движение на управлявания от него автомобил, нарушил правилата за
движение, визирани в чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре”, като не пропуснал стъпилата на пешеходната
пътека пешеходка А.И.М., която пресичала пътното платно на бул. „********” в
нарушение на правилата на движение - при режим на работа на светофарната уредба
- червен сигнал за посоката на движение на пострадалата А.М., с посока отляво
надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, в резултат на което
последвал удар между лекия автомобил и пешеходеца и по непредпазливост причинил
смъртта на А.И.М., като деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества от страна на водача Л. и на пешеходна пътека.
Съгласно чл.119,ал.1 ЗДвП е бил длъжен при приближаване към пешеходна
пътека да пропусне
стъпилите на нея пешеходци, като намали скоростта или спре, което той
нарушил. Водачът не е изострил
вниманието си при приближаване на пешеходната пътека, където вниманието на водачите
винаги следва да е по-голямо,
ударът при скоростта с която е
управлявал МПС, около 50-60 км/ч е бил предотвратим. Тези изводи не се променят от
обстоятелството ,че пострадалата не се е огледала и е пресякла кръстовището на
червен за нея сигнал на светофарната уредба.
От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
конкретния случай в съзнанието на
подсъдимият не е имало представа за настъпването на общественоопасните
последици - той нито ги е искал, нито ги е допускал, но обективно е бил длъжен
и субективно е могъл да предвиди тяхното настъпване, което субективно отношение
се обективира от извършеното от него.
Несъмнено
е налице и причинната връзка между
допуснатото от подсъдимия
нарушениена правилата за движение по пътищата и настъпилия съставомерен
резултат. По делото безспорно се установи, че вследствие на нарушенията е
настъпило пътно-танспорното произшествие, при което на пострадалата са причинени тежка съчетана закрита
черепномозъчна, закрита коремна и закрита травма на долните крайници, които са
в пряка причинно следствена връзка с ПТП и са довели до смъртта й.
По наказанието:
За престъплението по чл.343, ал.3, пр.2, алт.1 и пр. последно,
б.”Б” вр. ал.1, б. ”В”, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК за
което подсъдимият е признат за виновен, към датата на деянието нормата предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три до десет години.
С
изм. от ДВ бр.74 от 2015г. е завишена горната граница на наказанието / от 3 до
15 години/.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на
подсъдимия,оказаното пълно съдействие на местопроизшествието на органите на реда,
изразената критичност и съжаление за извършеното. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът приема, че деянието се отличава с висока
степен на обществена опасност.
При
това съотношение на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът му определи наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3/три/ години.
Съдът прие, че за
постигане на целите на наказанието и най-вече на специалната превенция, така
наложеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно, като взе предвид
липсата на формални пречки и че са налице предпоставките за приложението на
чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за максималният
изпитателен срок от 5/ пет/ години, считано
от влизане на присъдата в сила, поради това, че деянието се
отличава с висока степен на обществена опасност.
Наред с
това на основание чл.343г от НК Съдът лиши подсъдимия Р.Р.Л. от право да управлява МПС за
срок от 4/ четири/ години считано от
влизане в сила на присъдата
За определянето на този размер, съдът съобрази разпоредбата на чл. 49, ал. 2
вр. ал. 1 от НК, указанията, съдържащи се в точка 6 на ТР №
61/1980 г. на ОСНК на ВС,
както и с константната практика на ВС, че той не може да бъде по-нисък от
размера на наказанието лишаване от свобода, щом като те се налагат заедно.
Съдът прие, че срока на лишаването следва да е по-висок от размера на
наказанието ЛОС, тъй като деянието се отличава с висока степен на обществена
опасност.
Съдът прие, че
така наложените наказания в
своята съвкупност отговорят на целите по чл.36 от НК.
По разноските:
При този изход на
делото съдът възложи в тежест на подсъдимия
заплащането на направените по воденето му разноски, като подс. Р.Р.Л. следва да заплати по сметка на ВСС
направените по делото разноски в съдебна фаза
размер на 1347,76лв. / хиляда триста четиридесет и седем лева и
седемдесет и шест ст./, както и в полза на Държавата, направените по делото
разноски в досъдебната фаза в размер на 1 302,00лв./хиляда триста и два
лева/ и по 5/пет/лв. държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: