О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
град Шумен, 27 Декември 2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: М. Маринов
Членове: 1. Р. Хаджииванова
2. мл.с. С. Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Маринов в.ч.гр.д. № 468 по описа за 2019г. и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производство
по чл. 121 от ГПК.
Настоящото
производство е образувано по частна жалба с рег. № 17355/02.10.2019г.
депозирана от „Г.К. 67“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: с. И...срещу
определение № 2892 от 20.09.2019г. постановено по гр. д. № 1647/2019г. по описа
на РС – Ш., с което производството по делото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на РС – С.. В жалбата се твърди, че фирмата получател на стоката AMEVA
FINE FOOD EUROPE LTD е със седалище в гр. Ш. и именно тази фирма отказала да
заплати стойността на фактурата по договор за транспорт, като спедицията „ФЛЕКС
КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, се явявал само посредник на фирмите между „Г.К. 67“ ЕООД и
AMEVA FINE FOOD EUROPE LTD. Сочи, че в хода на производството, с оглед
доказване на обективната истина е щял да внесе молба за призоваването на
фирмата получател на стоката AMEVA FINE FOOD EUROPE LTD, която е със седалище в
гр.Шумен и която именно е отказала плащането на стойността на извършения
международен транспорт от И. до Б. – гр. Ш.. Позовава се на разпоредбата на чл.
31, ал. 1 б “б“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки /CMR/ и моли съда да постанови делото да бъде подсъдно на РС – Ш.,
като първа инстанция.
Ответната
страна по жалбата, е депозирала отговор, с който моли съда да потвърди
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно. Излага, че искът е
предявен срещу „ФЛЕКС КАРГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, а не срещу множество ответници или
само срещу AMEVA FINE FOOD EUROPE LTD и тъй като ответника има седалище в гр.С.,
правилно при спазване на правилата на чл. 108, ал. 1 от ГПК съда е изпратил
делото по подсъдност на РС – София. За неоснователно намира възражението, че
била нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от CMR, тъй като правилно съда е
посочил, че доколкото и двете страни по спора са юридически лица, със седалище
в България същата е неприложима и не дава право на избор на подсъдност.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в
жалбата, становището на ответника и материалите по делото приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството
пред първата инстанция е започнало по искова молба на „Г.К. 67“ ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление – с. И.Б. срещу „Флекс карго България“ ООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. С... В срока за отговор на
исковата молба ответникът на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК e направил възражение
за неподсъдност на делото пред РС – Ш., тъй като седалището му е в гр. С. и е
поискал същото да се изпрати на компетентния РС – С.. Първоинстанционният съд е
приел възражението за местна неподсъдност на делото за допустимо и основателно.
Посочил е, че доколкото и двете страни са местни юридически лица, то посочената
в исковата молба уговорка от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /СМR/, не давала право на избор за подсъдността на спора и с
обжалваното определение е прекратил производството пред себе си и го е изпратил
по подсъдност на РС – С..
Настоящата въззивна инстанция намира така
постановеното определение за правилно. И двете страни в производството са
местни юридически лица, със седалища в Р. Б. и спорът между тях не е с
международен елемент, поради което и Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, по отношение на юрисдикцията е неприложима в
настоящия случай. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 31, ал. 1, б.
„б“ от СМR няма отношение към определяне на местната подсъдност, т.е. кой е
компетентният съд на територията на Р. Б., тъй като тази подсъдност следва да
се определи по правилата на вътрешното законодателство на съответната държава
т.е. на Р. Б.. В случая седалището на единствения по делото ответник е в района
на РС – С. и правилно при спазване на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 от ГПК
делото е изпратено по подсъдност на РС – С..
Поради съвпадане на изводите на настоящия състав с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение, с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС – С., е
правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него, като неоснователна
да се устави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2892 от 20.09.2019г. постановено по
гр.д.№1647/2019г. по описа на РС – Ш., с което производството по делото е
прекратено и е изпратено по подсъдност на РС – С..
На осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.